Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94, 25.02.2016год.,гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд,шести състав,в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди и шестнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1568
по описа за 2015год. на ТРС, за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищеца твърди в молбата,че по силата
на констативен нотариален акт е признат за собственик по давност на недвижим
имот-Дворно място с пл.№ 256, за което е отреден УПИ XI-256 в кв.22 по плана на с.К., като се твърди, че на
място дворище пл.№ 256 в кв.22 обхваща
имота , за който има документ за собственост и част от имот № 103013 , целия с
площ от 2.394 дка по КВС в землището на с.К..В молбата се твърди, че ищеца е
закупил имота през 1992г. с писмен договор и го владее повече от 23 години, включително
и южната част от имот № 103013 , която попада
в оградения от ищеца двор.При опит да се снабди с документи ищеца
установил, че целия имот № 103013 по КВС е собственост на ответника по силата
на съдебно решение, включително и частта попадаща в двора на ищеца владяна от
него без прекъсване, която била с площ от 1445 кв.м.Ето защо ищеца моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
ищеца е собственик по давност на намиращата се извън регулация част от дворище
с пл.№ 256 в кв.22 по стария план на с.К., представляваща южната част от имот №
103013 по КВС на селото с площ от 1445 кв.м., като му се присъдят и направените
по делото разноски В съдебно заседание поддържа предявения иск.
В
срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба.В отговора ответника оспорва изцяло предявения иска, като
твърди, че ищеца никога не е владял претендираната
част от имот № 103013 по КВС на с.К., тъй като целия имот № 103013 винаги е бил
собственост на семейството на ответника, като е бил придобит от неговия дядо с
нотариален акт от 1920г., владян в последствие от неговия баща и от него, като
владението е упражнявано както когато имота е бил в регулация, така и след
изключването му от регулация през 1961г.Твърди се, че правата на ответника са
установени по силата на съдебно решение. Моли иска да бъде отхвърлен с всички
законни последици.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложения по делото договор от 19.06.1992год.
ищеца е закупил от И.И. и А.С. два недвижими имота, а
именно : Дворно място от 920 кв.м. с построените в него къща и стопански
постройки, за което по плана на с.К. е отреден парцел XI-256 в кв.22 с неуредени
сметки по регулация и Дворно място с площ от 1445 кв.м., с построената в него
стопанска постройка, за което по плана на с.К. е отредено дворище пл.№ 256 в кв.22 и е влязъл
във владение на имотите от 01.10.1992год. От приложения на л.5 от делото
нотариален акт за собственост по давност върху недвижим имот № 93, том X, дело
№ 1866/ 10.07.2015год. ищеца е признат за собственик на недвижим имот : Дворно
място с пл.№ 256 в регулация с площ от 710 кв.м. , за което по плана на с.К. е
отреден УПИ XI-256 в кв.22 с площ от 920 кв.м., ведно с
построените в него къща и стопански постройки, който имот е първия описан в
договора от 1992год. имот закупен от ищеца.Безспорно е по делото, че ответника
по наследство притежава УПИ , съседен на този на ищеца.С влязло в сила съдебно
решение № 68/10.02.2015год. по гр.д. № 1335/ 2014год. на ТРС ответника е
признат за собственик на нива с площ от 2.394 дка , представляваща имот №
103013 по КВС на с.К.,като от изток границата е регулацията на селото- УПИ X-255,собственост
на ответника и УПИ XI-256 в кв.22,собственост на ищеца.От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установи, че имота претендиран
от ищеца е отразен в плана от 1986г. като имот с пл.№ 256,като част от него е
останала извън регулацията на селото и тази част е с площ от 1445 кв.м.От
заключението на вещото лице се установи също така, че имот с пл.№ 256 е
идентичен с имот с пл.№ 87 по отменения план на с.К.,част от който през 1961
год. е изключен от регулация,като при изработване на новия регулационен план
там където е бил имот с пл.№ 87 по новия план от 1986г. са отразени два
имота-имот с пл.№ 256 и имот с пл.№ 255,а при изготвяне на КВС частта от имот с
пл.№ 87 която е била извън регулация е отразена като имот № 103013.От
заключението се установи също така,че частта от имот с пл.№ 256 , която е извън
регулацията съвпада с южната част на имот с № 103013 по КВС на с.К..От
показанията на разпитаните по делото св.М. Ч. и К. В. се установи, че ищеца от
1992год., когато е закупил дворното място с къщата и спорното празното дворно
място е ползвал и владял последното явно и необезпокояване до 2015год. когато
ответника е премахнал границата-синор между двата ясака,този
пред неговия имот и този пред имота на ищеца.От показанията на свидетелите се
установи съща така,че ищеца е обработвал и засявал земята с различни
култури,защото му е бил необходим фураж за животните,които отглежда,а ясака на ответника е засят с овощни дръвчета.От показанията
на същите свидетели,които са съседи на страните се установи, че спорния имот е
бил препродаван четири-пет пъти преди да бъде закупен от ищеца през
1992год.,като от показанията на св.В., който е познавал първия собственик,
явяващ се далечен роднина на ответника , а и от показанията на св.Ч. се
установи, че целия имот е бил даден в началото на XX век на прадядото на
ответника, който го е разделил между синовете си , като ответника е наследник
на един от синовете , на когото е предоставена северната част от имота.От показанията
и на двамата свидетели се установи, че и дядото на ответника и неговия баща, а
в последствие и ответника са владели и ползвали частта от имота, която е била
пред тяхната къща и която представлява овощна градина, а другата част е била
препродавана и е сменяла собствениците си в годините.От показанията на и на св.Ч.
и на св.В. се установи,че през 1992год. когато ищеца е закупил двора с къщата и
празното дворно място родителите на ответника,или поне един от тях е бил жив и
никога до 2015год. нито те, нито ответника са имали претенции за имота и не е
имало спорове за същия.В подкрепа на твърденията на ответника бяха разпитани
двама свидетели-св.Велков и св.И., като в показанията си св.Велков заявява, че
само семейството на ответника-дядо му, баща му , а в последствие и ответника са
владели и ползвали празно място до къщата им , което представлява овощна
градина т.е. същия свидетелства за онази част от имота,за която няма спор, че е
собственост на ответника.Показанията на св.И. съдът счита, че не следва да се
кредитират доколкото същите са в противоречие с всички други , както
писмени,така и гласни доказателства,като пример за това е ,че свидетелката
първо заявява, че ясака е на ответника,после, че не
го е виждала да го работи.Всички свидетели заявиха,че в ясака
на ответника има овощна градина,а св.И. заявява, че няма такива.Същата
твърди,че ясака е само на ответника, а в същото време
в показанията си разделя имотите,като заявява, че от нейния имот се вижда само ясака на А.,а другия не се вижда и т.н.Предвид всички тези
противоречия в показанията й съдът счита, че не следва да кредитира показанията
на тази свидетелка.
При така установеното съдът прави
следните изводи :При изложената по –горе фактическа обстановка и след преценка
на всички събрани по делото доказателства съдът счита предявения иск за основателен и
доказан.По делото безспорно се установи,както от представените писмени
доказателства –договор от 1992год. и констативен нотариален акт,че от октомври
1992год., така и от кредитираните от съда показания на св.В. и Ч., че ищеца е установил владение върху имотите,
които е закупил ,а именно дворно място с къща и процесното
празно дворно място от 1445 кв.м.,съставляващо южната част на имот № 103013 по КВС,
което се установява от приетата експертиза, като къщата е отдавал под наем, а ясака е обработвал и засявал с различни култури през
годините.Установи се от показанията на свидетелите, че между ясака на ответника и този на ищеца е имало граница-синор и мрежа,която
е била премахната от ответника през 2015год.Установи се от гласните
доказателства, че от 1992год. до 2015год. т.е повече от двадесет години ищеца е
владял, ползвал и стопанисвал спорния имот, без някой , в това число праводателите на ответника, а и самия ответник да са
оспорвали собствеността му и правата му върху имота.В същото време се
установи,че ответника е владял и ползвал другата част от имот № 103013 по КВС,
където има овощна градина, но дори и от показанията на свидетелите, осигурени от
него не се установи той да е владял южната част от имота, именно защото тя е
била собственост на други лица през годините, а от 1992год. върху нея владение
е установил ищеца.С оглед на горното съдът счита,че ищеца е собственик по
силата на изтекла в негова полза придобивна давност
на процесния имот и поради това предявения иск се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 490 лв.,на осн. чл.78,ал.1 и чл.80 от ГПК.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.А.,
ЕГН ********** *** , действащ чрез пълномощник и съдебен адресат : а..Н.С. ***,
че М.М.Ч., ЕГН ********** ***, общ,действащ чрез пълномощник
и съдебен адресат : а..А.Н. *** е собственик на намиращата се извън регулация
част от поземлен имот пл.№ 256 в кв.22 по плана на с.К.,с площ от 1445
кв.м.,представляваща южната част от имот № 103013 по КВС на с.К.,при граници :
имоти № 103014, № 103015, № 103016, № 000195 и регулация,на осн.
чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН ********** *** ,
действащ чрез пълномощник и съдебен адресат : а..Н.С. *** да заплати на М.М.Ч., ЕГН ********** ***, общ,действащ чрез пълномощник и
съдебен адресат : а..А.Н. *** сумата
от 490 лв.,представляващи направените по делото разноски,на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните ,пред Търговищкия
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
.