№ 1494
гр. Варна, 18.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502572 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадено възражение по реда на чл.423 от ГПК
от А. В. Д., ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес **** срещу заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1263/2015г. на ВРС. Твърди се, че
молителката е узнала за издадената заповед на 18.03.2022г. с електронно съобщение от ЧСИ
Петя Иванова, рег.№883, район на действия ОС - Варна. В обстоятелствената част на
възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се
излагат твърдения, че към момента на залепяне на уведомлението по чл.47 от ГПК
молителката не е живяла на адреса на ул.“Студенска“ в гр.Варна, а в гр.София, като освен
това се твърди, че процедурата по връчване не е изпълнена редовно, тъй като длъжностното
лице не е залепило уведомление на адреса и не е спазило изискванията за посещение в
работен и почивен ден.
Ответникът по подаденото възражение – „Екс Дебт Мениджмънт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, чрез адв.Хр.М., САК, е депозирал писмен отговор в
дадения му срок, с който изразява становище за липса на предпоставките по чл.423 от ГПК
за приемане на депозираното възражение поради редовно проведена процедура по реда на
чл.47 от ГПК.
Въз основа на изложеното, съдът намира следното:
По допустимост на производството:
Предпоставка за допустимост на производството по възражение на основание
чл.423 от ГПК е предявяването му в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта
1
за изпълнение.
Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът
следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред
въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след
този срок възражение е недопустимо.
Срокът тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е
фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. Във
възражението се твърди, че за издадената заповед за изпълнение длъжникът е узнал на
18.03.2022г. от получени изп.лист и съобщение за образувано изп.дело, изпратени по
електронна поща от ЧСИ Петя Иванова, рег.№883, район на действие ОС - Варна. В процеса
на администриране на подаденото възражение първоинстанционният съд е изискал
доказателства от ЧСИ относно датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Видно от представения по делото отговор, при ЧСИ Петя Иванова е образувано изп.дело
№20228830400017 срещу длъжника по настоящата заповед. Видно от представения от ЧСИ
протокол за извършено уведомление сочената от молителя дата на узнаване се потвърждава
с разлика от 1 ден, поради което възражението по чл.423 от ГПК следва да се счете за
своевременно подадено, доколкото дори да се приеме за дата на узнаване 17.03.2022г.,
последният ден от срока е неделя, тоест неприсъствен ден, поради което на основание чл.60,
ал.6 от ГПК срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Без оглед евентуалната
редовност на връчването в рамките на заповедното производство, няма данни длъжникът
фактически да е узнал за издадената заповед, поради което молбата с правно основание
следва да се счете като подадена в срок и съответно допустима.
Видно от приложения по делото изп.лист от 03.04.2015г. на ВРС, по заявление на
кредитора „Екс Дебт Мениджмънт“ ООД е била издадена заповед за изпълнение
№655/05.02.2015г. по чл.410 от ГПК срещу А. В. Д., ЕГН **********, с пост. и настоящ
адрес ****. Установява се от представеното извлечение от деловодна система на ВРС, че
препис от издадената заповед за изпълнение е бил изпратен за връчване на длъжника на
посочения в заявлението адрес ****. След проверка за постоянен и настоящ адрес в НБД
„Население“, съвпадащ с посочения в заявлението, е констатирано редовно връчване и въз
основа на това заповедта е приета за влязла в законна сила и е разпоредено издаване на
изп.лист.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил
лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и
влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице
някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест
2
на възразилия е да установи твърдяното от него основание.
В случая не се оспорва факта на извършено връчване, оспорва се неговата
редовност въз основа на твърдения, че длъжникът не е живеел на адреса от 2014г., както и
че при връчване на заповедта не е спазено изискването за извършване на най-малко три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица, от които поне едно да е в
неприсъствен ден.
Възражението за неспазване на процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК е
неоснователно поради липсата на изисквания за брой на посещенията и период на
извършване съгласно действащите към 2015г. законови разпоредби, преди изменението с ДВ
№86/2017г. Освен това съгласно тогава действащата редакция на чл.47 ГПК приложението
на процедурата по залепване на уведомление не е обусловено от установяване, че лицето
живее на адреса, както се предвижда понастоящем, след изменението.
На следващо място, в приложимата уредба в ГПК не е предвидено задължение за
издирване дали лицето фактически живее на адреса, който е регистрирало като постоянен и
настоящ. Съгласно чл.38 от ГПК съобщението се връчва на посочения по делото адрес, а
когато лицето не е намерено на адреса, на настоящия и при липса на такъв, на постоянния
адрес. Липсва задължение в процеса на връчване да се издирва дали недвижимият имот е
собствен на лицето и дали то фактически го обитава, доколкото именно с факта на
регистрацията на адрес като настоящ съгласно чл.94 от ЗГР лицето заявява, че живее там. В
случая от представените по делото справки е видно, че длъжникът и към момента е със
същия настоящ и постоянен адрес, тоест не е заявило промяна на обстоятелствата по чл.93 и
94 от ЗГР.
Във връзка с основанието по т.1 на чл.423 от ГПК, на което се позовава
длъжникът, по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на изложените във
възражението твърдения за допуснати пропуски и нередовности в процедурата по връчване
на съобщението за издадена заповед за изпълнение.
Поради изложеното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1
от ГПК, поради което възражението на длъжника А. В. Д. не следва да бъде прието.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 9395/18.04.2022г. подадено по реда на чл.423
ГПК от А. В. Д., ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес **** срещу заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1263/2015г. на
ВРС..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от т.8 от ТР №4/2013 на
3
ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4