№ 1767
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502121 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Сайтел България“ ЕООД срещу
решение № 260535 от 18.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 5462 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, в частта, с която е осъдено въззивното
дружество да заплати на СВ. Г. Н. сумата от 5 950,49 лева, представляваща обезщетение за
вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение за времето от 08.07.2018 г. до 20.11.2019 г. на основание член 226, алинея 2
от Кодекса на труда /КТ/, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда
/29.05.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 864,43 лева разноски по
делото на основание член 78 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Варна сумата от 318,02 лева такси и разноски по уважената
претенция.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил и преценил събрания
доказателствен материал, в резултат на което е стигнал до необосновани изводи и
несъобразяване на приложимите правни норми. Излага се, че отговорността на работодателя
е предвидена само и единствено за задържане на вече предадена трудова книжка, а точно
фактът на предаване от страна на ищцата не е доказан посредством събраните
доказателства, което е в тежест на ищцата. Неправилно е съдът да презюмира, че трудовата
книжка е била предадена на работодателя по време на действие на трудовото
1
правоотношение, още повече, че не е бил налице спор между страните, че трудовата книжка
не е била в негово владение. Доколкото ищцата не е доказала по безспорен начин моментът,
в който е предала трудовата си книжка на въззивника, то не може дружеството да носи
отговорност за задържането й. Също така ищцата не е доказала да са настъпили вреди от
твърдяното действие, а отделно от това страните са се съгласили, че между тях не
съществуват неуредени отношения при прекратяването на трудовия договор. С оглед на
изложеното се счита, че решението на ВРС следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което искът по член 226, алинея 2 от КТ да бъде отхвърлен, респективно
да се отмени и решението в частта, с която въззивникът е осъден за разноски.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната
неоснователност, като се иска потвърждаване на решението в атакуваната му част като
правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба ищцата С.Н. твърди, че през месец юли 2017 г. е кандидатствала за
работа при ответника „Сайтел България" ЕООД. В отговор на нейната кандидатура
ответното дружество и е направило предложение за работа за позиция „специалист
обслужване на клиенти" за компания от групата Фрийнет (Freenet) във Варна. Сочи, че на
14.07.2017 г. с ответника е сключен договор за обучение на основание член 235 във връзка с
член 234, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/ с предмет на договора за обучение - участие в
обучение, включващо всички етапи на курса, като обучаваният посещава и успешно
завърши курс за обучение по немски език за овладяване на ниво С1 съгласно Европейската
езикова рамка, а работодателят се задължава да организира провеждането на курса за
обучение за своя сметка. Твърди, че на 17.07.2017 г. стартирал курса на обучение, който е
продължил до 12.10.2017 г., като Н. завършила само първия етап от обучението за
придобиване на ниво А1 и А2 по немски език, за което й е бил издаден сертификат от
учебния център. Излага, че на 30.10.2017 г. сключила трудов договор № 4245 от 30.10.2017
г. с ответника за изпълнение на длъжността „специалист информационно обслужване" в
структура „Моbilcom обслужване на клиенти". На 05.07.2019 г. със заповед № 6363 е
прекратено трудовото й правоотношение с ответника на основание член 325, алинея 1, точка
1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 08.07.2019 г. Твърди, че на 05.07.2019 г. адвокат Б.
К., упълномощена с пълномощно с peг.№ 2769 от 01.07.2019 г., предала на работодателя
трудовата книжка на ищцата, за да впише необходимите данни във връзка с прекратяването.
Съгласно точка 12 от пълномощното адвокат К. имала правата да получи попълнената и
2
оформената трудова книжка, както и да подпише и получи заповед за напускане и други
документи и книжа, но ответникът не е върнал незабавно оформената трудовата книжка.
Сочи, че не е получавала съобщение на електронна поща или писмо с обратна разписка да се
яви лично или чрез упълномощено лице да си получи оформената трудова книжка. На
18.11.2019 г. изпратила писмо на електронната поща на ответника, че все още не е получила
трудовата си книжка, вследствие на което на 20.11.2019 г. трудовата книжка й била
предадена. Твърди, че след като работодателят не е изпълнил задължението си да оформи и
върне трудовата книжка, то той дължи обезщетение за вредите, които е претърпяла поради
незаконно задържане на трудовата книжка. Излага, че претърпените от служителя вреди в
резултат на незаконно задържана трудова книжка се презюмират и са в размер на брутното
трудово възнаграждение на служителя за времето на забавата, което преди прекратяване на
трудовото й правоотношение било в размер на 1 300 лева месечно. Исковата претенция е за
заплащане на сумата от 5 980,90 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
незаконното задържане на трудовата книжката вреди след като трудовото правоотношение е
прекратено на 08.07.2019 г. до предаване на трудовата книжка на 20.11.2019 г.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изразява
становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Счита, че изложената в исковата
молба от ищеца фактическа обстановка не отговаря изцяло на обективната истина. Твърди,
че сключеният договор за обучение от 17.07.2017 г. е прекратен на основание постигане на
целта му и изпълнение на задълженията по него към дата 30.10.2017 г., когато е сключен и
трудовият договор между страните за назначаване на работа на ищцата на длъжността, за
която се е обучавала. Излага, че трудовото правоотношение, породено от сключения трудов
договор от 30.10.2017 г., е прекратено по взаимно съгласие след подаване на молба от страна
на ищцата. Работодателят е приел така отправеното предложение и на 05.07.2019 г. е издал
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Оспорва
твърдението в исковата молба, че на 05.07.2019 г. адвокат К. в качеството си на
пълномощник на ищцата е предала на работодателя трудовата книжка на служителката и
заявява, че нито при сключване на трудовия договор, нито на посочената дата, трудовата
книжка е била предавана на работодателя. С оглед на което за работодателя не е възникнало
задължението за незабавното й оформяне и връщане на служителя. Твърди, че от
представените от самата ищца доказателства, а именно заповед № 6363 от 05.07.2019 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, е видно, че същата е връчена на служителката
при посещението й на място в офиса едва на 20.11.2019 г., когато е предала и получила
трудовата си книжка. В случай, че в действителност на посочената дата - 05.07.2019 г. -
упълномощен представител се е явил при работодателя, то е щяло да му бъдат връчени
абсолютно всички оформени книжа, още повече че видно от представените към исковата
молба доказателства, практиката на работодателя е да предоставя и получава трудови книжа
само и единствено срещу подпис и/или срещу приемо-предавателен документ, какъвто е
съставен за получаването на трудовата книжка на 20.11.2019 г. излага, че не е било налице
връчване на книжката на работодателя, нито е било налице писмено искане за връчването й
на друго лице, не е било налице и писмено искане от служителя за изпращане по пощата.
3
Доколкото трудовата книжка не е била в работодателя, то същата е върната на служителката
веднага след представянето й, за което е съставен и документ с дата от 20.11.2019 г. На
същата дата лично на служителката, заедно с трудовата книжка са предоставени и всички
други оформени документи. С оглед това, счита че не е налице неправомерно задържане на
трудовата книжка от страна на работодателя. Възразява, че не става ясно какви вреди са
настъпили за ищцата от твърдяното от нея задържане на трудовата книжка, както и от какъв
характер са и какво точно се състои претърпяното от нея увреждане. Счита, че за Н. не са
настъпили никакви вреди поради задържане на трудовата й книжка, доколкото такива не
само, че не са описани или обосновани в исковата молба, нито са представени доказателства
за настъпването им, но такива дори не са твърдени.
Предявеният иск е с правно основание член 226, алинея 2 от КТ.
Обезщетението по член 226, алинея 2 от КТ се дължи при наличие на следните
предпоставки: прекратено трудово правоотношение; незаконно задържане на трудовата
книжка на работника или служителя; наличие на причинени вреди; причинна връзка между
незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС, постановено по т.д.№
1/2019 г., ОСГК, Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла начлен 226, алинея
2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя
трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал
незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по член 226,
алинея 2 и алинея 3, изречение второ от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на
трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на
процедурата по член 6, алинея 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Между страните няма спор, че съществувалото между тях трудово правоотношение е
прекратено на 05.07.2019 г.
Спорът е във връзка с обстоятелството кога е предадена трудовата книжка на
работодателя и кога той я е върнал на ищцата след оформянето й. съобразно разпоредбата на
член 154, алинея 1 от ГПК върху ищцата е доказателствената тежест за това, че е
предоставила на работодателя трудовата си книжка и за момента, в който това е станало, а
от своя страна работодателят носи доказателствена тежест да докаже, че своевременно е
оформил книжката и я е върнал на освободения работник. Последният следва да докаже
причинените му вреди и размера им.
Твърдението на ищцата е, че трудовата книжка е предадена на работодателя на
05.07.2019 г. от упълномощен от нея адвокат. В хода на производството ищцата е
ангажирала гласни доказателства чрез разпита на Б. К. – упълномощеното от нея лице.
Последната явства, че по имейл ищцата й е съобщила, че на 08.07.2019 г. е прекратено
трудовото й правоотношение. По това време свидетелката била в София и отговорила на Н.,
че когато се прибере, ще отиде във фирмата. На 15.07.2019 г. отишла до офиса на ответника
4
и предала трудовата книжка за оформяне, като й отговорили че в момента не могат да я
оформят, но ще й се обадят по телефон, номерът на който тя оставила. Обаждане не
последвало, а тя решила, че самата ищца си е взела трудовата книжка. През месец ноември
2019 г. Н. й се обадила и я попитала дали е взела трудовата й книжка, след което на
20.11.2019 г. се срещнали и заедно отишли до офиса на работодателя, като ищцата получила
трудовата си книжка. Преди това й казала, че са й писали по имейла, че може да отиде и да
си получи трудовата книжка.
Настоящият състав на съда намира, че на първо място са налице разминавания между
твърдяното от ищцата /че трудовата книжка е предадена от адвокат К. на работодателя на
05.07.2019 г./ и заявеното от свидетелката /че е предала трудовата книжка на работодателя
на 15.07.2019 г./. На следващо място е необходимо съдът да цени показанията на свидетеля
съобразно нормата на член 172 от ГПК, тъй като адвокат К. е била пълномощник на С.Н.,
тоест възможна е нейна заинтересованост, още повече, че самата тя явства в показанията си,
че е и адвокат на съпруга на ищцата. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетелката К. досежно датата на предаване на трудовата книжка на ищцата на
работодателя за оформянето й, които противоречат на цялостно установената фактическа
обстановка по делото. Трябва да се отбележи и, че тя като адвокат би следвало да поиска
изготвянето на приемо-предавателен протокол или някакъв документ, който да установява
това предаване. От друга страна видно от приетата като доказателство по делото заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е, че същата е връчена на Н. на 20.11.2019 г.,
тоест на твърдяната от нея дата на оформяне на трудовата книжка и предаването й от
работодателя. Нелогично е при положение, че адвокат К. е имала пълномощно с право да
получава заповед за напускане, че при посещението й в офиса на фирмата на 15.07.2019 г.,
както тя твърди, не й е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
При съвкупна преценка на показанията на свидетелката и останалите доказателства по
делото се налага извод, че не може да бъде доказано по категоричен и безспорен начин, че
трудовата книжка на ищцата е била предадена на ответното дружество на 05.07.2019 г.,
респективно, че работодателят е изпаднал в забава за изпълнение на задължението по член
350, алинея 1 от КТ от посочената дата.
Дори и да бъде прието, че ищцата е предала трудовата си книжка на 05.07.2019 г., а
работодателят е оформил и предал същата на 20.11.2019 г., то не е проведено никакво
доказване в посока какви вреди е претърпяла ищцата за посочения период от време.
Напротив – точно свидетелката К. явства, че след като е предала на служител на ответника
трудовата книжка, не е последвало обаждане от тяхна страна и тя решила, че самата Н. си е
взела трудовата книжка, като едва през месец ноември 2019 г. ищцата й се обадила и я
попитала дали е взела трудовата й книжка. От така разказаното става ясно, че от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение до датата на предаване на трудовата книжка Н.
нито се е сещала за нея, нито е имала необходимост да я представя някъде, следователно не
е претърпяла никакви вреди, които да подлежат на репариране.
С оглед на изложеното се налага извод за неоснователност на претенцията, съответно
за основателност на въззивната жалба, поради което и решението в обжалваната му част
5
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът с правно
основание член 226, алинея 2 от КТ.
По разноските
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено първоинстанционното решение в
частта му, с която ответното дружество е осъдено да заплати разноските на ищцата по
уважения иск, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати държавна такса по
сметка на ВРС.
С оглед направените искания и пред двете инстанции за присъждане на разноски от
страна на ответника и на основание член 78, алинея 3 и алинея 1 от ГПК следва да бъде
осъдена ищцата да заплати сторените пред двете инстанции. Съгласно представени списъци
по член 80 от ГПК и доказателства за извършването им същите са в размер на 1 440 лева, за
която сума следва да се осъди Н..
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260535 от 18.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 5462 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, в частта, с която е осъдено „Сайтел
България“ ЕООД да заплати на СВ. Г. Н. сумата от 5 950,49 лева, представляваща
обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение за времето от 08.07.2018 г. до 20.11.2019 г. на основание член
226, алинея 2 от Кодекса на труда, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда
/29.05.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 864,43 лева разноски по
делото на основание член 78 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Варна сумата от 318,02 лева такси и разноски по уважената
претенция, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на СВ. Г. Н. ЕГН ********** от *** против „Сайтел България“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София – бул. „Цар
Освободител“ № 10 ет.3, представлявано от Л.Й.Х., с правно основание член 226, алинея 2
от КТ за заплащане на сумата от 5 950,49 /пет хиляди деветстотин и петдесет 0,49/ лева,
представляваща обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение за времето от 08.07.2018 г. до 20.11.2019 г. на
основание член 226, алинея 2 от Кодекса на труда, заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда /29.05.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СВ. Г. Н. ЕГН ********** от *** да заплати на „Сайтел България“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София – бул. „Цар
6
Освободител“ № 10 ет.3, представлявано от Л.Й.Х., сумата от 1 440 /хиляда четиристотин и
четиридесет/ лева, представляваща сторени от дружеството разноски пред двете инстанции
за заплатено адвокатско възнаграждение и за държавна такса за въззивното обжалване, на
основание член 78 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7