РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Враца, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420104288 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., седалище гр.
Париж, Франция –търговско дружество, регистрирано под № 542 097 902 в регистъра на
Търговския съд на гр. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление на клона гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, бл. 14 срещу Л. И. А. с ЕГН ********** и адрес ******.
В същата се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение въз основа на договор за стоков потребителски кредит № CREX-17008676
от 10.05.2019 г., в изпълнение на което ищцовото дружество е предоставило на ответника
потребителски кредит за закупуването на конкретно посочени в договора стоки, в размер на
7 900,00 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 28,49 % и годишен
лихвен процент (ГЛП) в размер на 25,33 %. Общото крайно задължение по договора възлиза
на сумата 10 222,08 лева, която е разсрочена на 24 вноски в размер на 425,92 лева всяка.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоките била преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор, като по този начин ищецът-кредитор изпълнил
задължението си да предостави на ответника-кредитополучател кредита, който е предмет на
процесния договор. Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с последната
погасителна вноска, дължима на 20.05.2021 г. и същият не е обявяван за предсрочно
изискуем.
1
Поради неизпълнението на ответницата, на 25.06.2021 г. ищецът подал срещу
ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело
№ 2458/2021 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение от 30.06.2021 г. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на
постоянния му и настоящ адрес, а видно от служебно изисканата от съда справка ответникът
няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 6 391,42 лева – главница по договор за стоков потребителски кредит №
CREX-17008676 от 10.05.2019 г. между страните; сумата 423,22 лева – възнаградителна
лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г.; сумата 721,91лева – мораторна лихва за
периода от 20.03.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.06.2021 г. до
изплащане на вземанията. Претендира разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ответникът Л. И. А., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Б.Н., е
подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил исковете като
неоснователни и недоказани по следните съображения: липсват доказателства, че между
страните е възникнала облигационна връзка и че ищецът е изпълнил точно задълженията си
по процесния договор за кредит; налице е нищожност на договора за кредит поради
нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9а, чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като договорът не е написан по ясен и
разбираем начин и всичките му елементи не са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по-малък от 12, липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите (ГПР), на годишния лихвен процент (ГЛП) и общата сума,
дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към Закона за потребителския
кредит (ЗПК) начин, липсват ясни и точно определени условия за издължаване на кредита
от потребителя, включително подробен погасителен план, а в погасителния план е посочен
само размерът на погасителната вноска, без да е ясно от какви конкретни плащания се
формира тя, липсва посочване на правото на потребителя във всеки един момент да получи
извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършени и предстоящи
плащания.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 2458/2021 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от длъжника Л. И. А. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване
на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
2
Представен е договор за кредит № CREX-17008676 от 10.05.2019 г., видно от който
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и ответника Л.А. е бил
сключен договор за потребителски паричен кредит за закупуване на стоки и услуги за
сумата 7 900,00 лева, която е следвало да бъде погасена на 22 месечни вноски, всяка от
които в размер на 425,92 лева. По този начин, съгласно договора, страните са уговорили
ответникът да върне на заемодателя сума в общ размер на 10 222,08 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема – 25,33 % и годишен процент на разходите на заема –
28,49 %. В чл. 1 от договора е постигнато съгласие мужду страните, че кредитополучателят
дава съгласието си предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен
пряко на търговския партньор за закупуване на посочената в договора стока. Видно е също
така, че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 10.05.2019 г., както
и че договорът за кредит е изготвен, разпечатан и подписан от страните с шрифт размер 12.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
дава заключение, че ищецът е изпълнил задължението си да преведе по сметка на
търговския партньор цената на посочената в договора стока, като на 21.05.2019 г. е превел
на доставчика “ЕМ Дизайн” ООД сумата 7 900,00 лева. Ответникът е правил погашения по
процесния договор за кредит в общ размер на 3 407,44 лева, с които е погасена главница в
размер на 1 508,58 лева и договорна лихва в размер на 1 898,68 лева. Размерът на дълга към
датата на изготвяне на експертизата е 8 258,04 лева, в това число: главница в размер на
6 391,42 лева, възнаградителна лихва в размер на 423,22 лева и мораторна лихва в размер на
1 443,40 лева. Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно, обективно и пълно.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 20.05.2021 г.,
който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.06.2021 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е
налице.
Видно от договор за кредит № CREX-17008676 от 10.05.2019 г., „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е предоставило на ответника Л.А. в заем парична
сума в размер на 7 900,00 лева, а ответникът се е задължил да върне същата сума в сроковете
и по реда, предвидени в договора.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява изпълнението на задължението на
ищеца да предостави на ответника сумата по кредита по уговорения в договора начин, както
и размера на дълга по същия договор към датата на изготвяне на експертизата.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
3
т. 7 - 12 и т. 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по – особена по вид с оглед на последиците, посочени в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения
представител на ответника, съдът намира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на годишния лихвен процента, информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и на изискването
по чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора да са изготвени, разпечатани подписани
на шрифт с размер, не по-малък от 12. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. В
договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна
процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски паричен
кредит за покупка на стоки и услуги е недействителен, тъй като не отговаря на част от
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от
ЗПК.
Както от договора, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че чистата стойност на кредита е 7 900,00 лева и именно тя подлежи на връщане
от кредитополучателя по процесния договор за кредит.
В обобщение, при съобразяване, че единственото дължимо от ответника на ищеца
вземане е това за главница по предоставения потребителски кредит – аргумент от чл. 23 от
ЗПК, размера на претенцията на ищеца за главница – 6 391,42 лева, както и доказаното от
4
счетоводната експертиза обстоятелство, че ответникът е заплатил по договора сумата
3 407,44 лева, предявеният иск за главница се явява основателен до размера 2 983,98 лева
(разликата между чистата стойност 7 900,00 лева и правените погашения в размер на
3 407,44 лева), а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане, както и исковете за възнаградителна и мораторна лихва следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. По заповедното производство-ч. гр. дело № 2458/2021 г. на
Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 200,73 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата 79,48 лева. По
настоящото дело-гр. дело № 4288/2021 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 1 109,07 лева за държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение (последното определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП в размер на 100,00 лева), от които му се следват 439,12 лева.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Л. И.
А. с ЕГН ********** и адрес гр. ******, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., седалище гр. Париж, Франция – търговско дружество, регистрирано под № 542 097 902
в регистъра на Търговския съд на гр. Париж сумата 2 983,98 лева – главница по договор за
стоков потребителски кредит № CREX-17008676 от 10.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед № 414 от 30.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2458/2021 г. на Врачански районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за главница – разликата от уважения размер
до пълния предявен размер, като погасен чрез плащане; за сумата 423,22 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. и сумата 721,91лева –
мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 16.06.2021 г. – като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. И. А. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., седалище гр. Париж, Франция
– търговско дружество, регистрирано под № 542 097 902 в регистъра на Търговския съд на
гр. Париж сумата 79,48 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч. гр. дело № 2458/2021 г. на Врачански районен съд, както и сумата
5
439,12 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4288/2021 г. на Врачански районен
съд, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6