№ 222 / 21.2.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
21.02.2020 година, град Монтана
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в закрито заседание от 21.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 339 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.119 ал.2, предложение 2, чл.118 ал.2 ГПК, чл.117 ал.1 във връзка с чл.103 и чл.109 от същия кодекс.
Настоящето съдебно производство е образувано въз основа на изпратена по компетентност ЖАЛБА, подадена от Й.Й. М., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат М. П. Х., вписан в САК, срещу Община В.. С нея сочи, че при проверка по адм.дело № 367/2019 г., по което е страна, установил, че сервитут е учреден и на друг парцел, негова собственост. Не е уведомен по никакъв начин за взето решение, което касае вещни права върху поземлен имот с № 403405 в землището на град В. негова собственост, още по-малко на основание чл.210 ЗУТ, нито на заповед или друг акт на Кмета на град В. с който се учредява сервитутното право върху посочения имот.
Напълно оспорва учредяването на сервитут върху наследствената му земя, имот № 403045, земеделска територия, Нива, ІІІ категория, площ 26.260 дка, както и размера на начисленото обезщетение относно изграждането на съоръжения за разширение на газопреносната мрежа. Подобно решение изцяло ще то лиши от възможността да се разпорежда и да ползва имота си, не само по основното му предназначение – земеделска земя, а и изцяло, което се налага като извод от обстойно описаната хипотеза в Наредба № 16 от 09.06.2004 година за сервитутите на енергийните проекти.
Заявява, че предявява Негаторен иск срещу Община В. и търси от съда защита на правото му на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото му на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имота му според неговото предназначение, но без да отнема владението му.
Прави и предложения за разрешаване на спора.
На Районен съд Монтана е изпратено само заверено копие от Жалба, вх.№ 2675 от 16.12.2019 година до Административен съд Монтана.
Релевираните в така наречената жалба обстоятелства сочат на правен спор за защита правото на собственост върху недвижим имот, находящ се на територията на община В.. Петитумът е до известна степен неясен. Очевидно се касае за недостатък на ИМ, който поначало би могъл да бъде отстранен по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, така че петитумът на ИМ да придобие адекватно изражение с оглед на релевантните обстоятелства по случая, а именно: чл.109 от Закона за собствеността, а именно: собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Преди да пристъпи към отстраняване на горепосочения недостатък на исковата молба обаче съдът констатира, че при изпращането на жалбата от Административен съд Монтана не е спазено правилото на чл.109 ГПК, което урежда една особена местна подсъдност по местонахождението на недвижимия имот-предмет на спора. По силата на цитираната норма от ГПК, исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
Съгласно правилото на чл. 119, ал. 2 ГПК възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Съгласно посоченото по-горе, в конкретния случай се касае за правен спор относно вещно право – негаторен иск по отношение на учредяване на сервитут върху земеделска земя, имот № 403405, с площ от 26.260 дка, представляващо земеделска територия, т.е търси се защита на правото на собственост, находящ се на територията на община В. която е под юрисдикцията на Районен съд – Лом. При наличните данни, именно този съд е компетентен да реши спора между страните, в това число и всички предварителни въпроси, свързани със съдопроизводството, включително и по отношение на редовността на исковата молба, а не сезирания Районен съд–Монтана, комуто е изпратена цитираната жалба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да се позове на правомощието си по чл. 119, ал. 2, предл. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.105 ГПК и чл.109 ГПК производството следва да бъде прекратено и делото да се изпрати на Районен съд– Лом по подсъдност, затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 118, ал.2, във връзка с чл. 119, ал.2, предложение 2, чл.117 ал.1, във връзка с чл.105 ГПК и с чл. 109 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 339 по описа за 2020 година на Районен съд – Монтана, поради неподсъдност на същото.
Изпраща делото на Районен съд ЛОМ по компетентност.
Определението за прекратяване на производството може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪД: