№ 1418
гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102099 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Н. Н. против О. В. Т., с която
се иска съдът да приеме за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с
идентификатор 83123.3.47 по кадастралната карта на с. Ш. с площ от 449 кв.м.,
представляващ нива, VII-ма категория.
Ищцата твърди, че е законен наследник на Николай Маринов Кръстев, който на
5.3.1975 г. е придобил от своите родители недвижим имот, находящ се в с. Ш. и
представляващ празно дворно място с площ от 1500 кв.м., което е част от дворище
планоснимачен № 47 и за което е отреден парцел IV-47 в кв. 9 по регулационния план
на с. Ш. и което е извън дворното място от дворище планоснимачен № 47, за което е
отреден парцел Ш-47 в кв. 9 по регулационния план на селото. Заявява, че бащата й, а
преди това и нейните баба и дядо, както и прабаба й и прадядо й обработвали имота и
го владеели, като го считали за своя собственост, тъй като имали нотариален акт,
установяващ това обстоятелство. Сочи, че след смъртта на баща си е продължила да
обработва и владее имота, като по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК е призната за негов
собственик с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 119/27.4.2015 г., том
№ II, peг. № 2200, дело № 173/2015 г. Твърди, че описанието на имота съгласно този
нотариален акт е следното: част от имот планоснимачен № 47, с площ 890 кв.м.,
попадащ в УПИ IV-47 в стр. кв. 9 по плана на с. Ш., одобрен със Заповед №
1366,1364/1936 г., целият с площ 1190 кв.м. Заявява, че при заснемането на имотите за
изготвянето на кадастралната карта на урбанизираната територия на с. Ш. е
установила, че част от имота, който смята за своя собственост, всъщност е общинска
1
собственост, като въпросната част представлявала поземлен имот със стар
идентификатор 003047 и съгласно одобрената със Заповед РД-18-859/08.12.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК е поземлен имот с идентификатор 83123.3.47 в
местността „Край село“ с площ от 449 кв.м. Сочи, че тази част е част от нейния имот,
който в действителност никога не е разделян с ограда и в него първоначално са
отглеждали лозе, а към настоящия момент има овощна градина.
Ответникът изразява становище за основателност на предявения иск и изрично
признава същия. Сочи, че визираната от ищцата част от урегулирания поземлен имот,
попадаща в регулационните граници на населеното място, образува общ имот с
процесния такъв, като последният, с одобряването на КККР на с. Ш., формално е
записан като имот с идентификатор 83123.3.47 - частна общинска собственост. Твърди,
че за имота нито е съставян акт за общинска собственост, нито по отношение на него са
извършвани действия по управление и/или разпореждане, а единствено е предоставен
на О. В. Т. с Протоколно решение № 10/19.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2
ЗСПЗЗ.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата
молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Процесуалният представител на ответника поддържа признанието на иска и че са
налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска
от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че
следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са
следните:
В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при
признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е
признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито
пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявената
претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.
По разноските:
От страна на ищцата е направено искане за присъждане на разноски, но от
изложеното в исковата молба и от представените доказателства не се установява с
поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на делото, като същият
изрично е признал предявения иск.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен
2
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. В. Т., БУЛСТАТ ***,
представлявана от Кмета инж. Д. Д. П., че Т. Н. Н., ЕГН ********** е собственик на
поземлен имот с идентификатор 83123.3.47 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Ш., одобрена със Заповед № РД-18-859/8.12.2017 г. на изп. директор на
АГКК, находящ се в местността „Край село“, с площ от 449 кв.м., представляващ нива,
VII-ма категория.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3