№ 303
гр. Велико Търново, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110200725 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Г. К. с ЕГН ******, с адрес: ******, подадена
чрез адв. Г.Х. от ВТАК, против наказателно постановление № 21-1275-000420
от 12.03.2021 год., издадено от Р.М.В., Началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР - В. Търново, с което за извършени от К. административни нарушения
по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му
наложени две административни наказания, а именно на основание чл. 179, ал.
1, т. 5 пр. 1 и 2. от ЗДвП - Глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - Глоба в размер на 100 (сто) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца. В жалбата
се излагат доводи, че нарушенията не са извършени от К., както и за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които според
жалбоподателя водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, поради
което се моли пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г.Х. от ВТАК – редовно упълномощена. Не представя
1
нови доказателства и няма искания за събиране на такива. По същество адв.
Х. поддържа жалбата и изложените в нея доводи, като счита обжалваното НП
за незаконосъобразно, като моли да бъде отменено изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна - Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В.
Търново, редовно призована, се представлява от юрисконсулт И.К.-Л.,
редовно упълномощена. Същата представя писмени доказателства, като прави
и искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на едно лице. Съдът
прие представените писмени доказателства, като допусна и разпита в
качеството на свидетел лицето Ю.Н.Н.. По същество процесуалния
представител на въззиваемата страна счита, че процесното НП е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено изцяло. Излага доводи в
тази насока.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 12.08.2020 год. автопатрул от служители на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР - В. Търново в състав мл. автокотрольор Т. Д. Г. и мл. автокотрольор Й.
Г. Д., са осъществявали контрол по спазване правилата за движение по
пътищата на път ІІ-55 в района на км. 16+500. Около 09.00 часа контролните
органи забелязали, че на пътния участък, на който пътното платно е било с
пътна маркировка „М-1“ (бяла непрекъсната линия, забраняваща пресичането
й) и в пътната лента в посока към гр. В. Търново се е била образувала колона
от автомобили, като л.а. „Ауди А8“ с рег. № *****, предприел изпреварване
на колоната от автомобили, нарушавайки забраната на пътната маркировка и
по този начин създавайки опасност за насрещно движещите се МПС. При
това мл. автоконтрольор Й.Д. излязъл на пътното платно, като подал сигнал за
спиране на посочения автомобил по съответния ред със стоп-палка, при което
колоната от автомобили намалили скоростта си, а въпросния автомобил
„Ауди А8“ първоначално намалил скоростта си, като Д. се дръпнал назад за
да му направи място да спре, но след това ускорил и продължил в посока към
гр. В. Търново без да спре и да изпълни задължението си като водач, на
когото е подаден сигнал за спиране от контролен орган. Минавайки покрай
контролните органи, Д. и Г. забелязали, че автомобила се управлява от мъж.
След като посочения автомобил не спрял на подадения му сигнал,
полицейските служители се качили в патрулния автомобил и потеглили след
2
нарушителя, но по пътя го изгубили и не могли да го настигнат.
Междувременно контролните органи сигнализирали дежурния при ОД на
МВР – В. Търново и други свои колеги за да организират пост, който да спре
въпросния автомобил при влизането му в гр. В. Търново, като им съобщили
регистрационния номер на автомобила, но въпросният автомобил не
преминал през организирания пост.
След извършена справка се установило, че процесния л.а. „Ауди А8“ с
рег. № *****, е собственост на „М.К.“ ЕООД с Булстат ****** с адрес в гр.
София. По случая била образувана преписка и извършена проверка от Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – В. Търново. В хода на проверката в попълнена
декларация по чл. 188 от ЗДвП от представляващо упълномощено лице от
„М.К.“ ЕООД, от 30.12.2020 год.било посочено, че въпросния автомобил
„Ауди А8“ с рег. № ***** на дата 12.08.20202 год. в 09.00 ч. е бил управляван
от С. Г. К. с ЕГН **********, като към декларацията е било приложено и
копие от СУМПС на К..
След като С.К. бил посочен като ползвател на процесния автомобил
към датата на нарушенията, контролните органи няколкократно потърсили
С.К. за да се яви в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново за да посочи
дали към датата и часа на констатираните нарушения той е управлявал
процесния автомобил или го е бил предоставил на друго лице. Извършващите
проверката се свързали по телефона с К., като го уведомили за това, като
многократно бил търсен и на адрес, но той по всякакъв начин избягвал
контакт с полицейските органи по повод образуваната преписка.
На 09.02.2021 год. екип от служители на Сектор „ПП“ в състав мл.
автоконтрольор Юлиян Н. и полицейски инспектор Г.В. (на когото е било
възложено извършване на проверката по случая) при извършване на обход в
гр. В. Търново, забелязали процесния л.а. „Ауди“ да се движи по ул.
„Полтава“, управляван от С.К.. Н. и В. веднага уведомили колегите си Т.Г. и
И. Д., които отишли на място и спрели автомобила, управляван от К., като
връчили на същия покана да се яви в Сектор „ПП“ за да попълни декларация
по чл. 188 от ЗДвП, в която да посочи кой е управлявал автомобила на дата
12.08.2020 год. около 09.00 часа. К. обаче отказал да попълва и подписва
каквито й да е документи, като заявил, че само му губят времето. При тези
обстоятелства св. Т.Г. в присъствието на св. И. Д. и в присъствието на С. Г. К.,
3
съставил на последния АУАН № 414 (бланков № 500883) от 19.02.2021 год.,
затова, че на 12.08.2020 год. около 09.00 ч. на път ІІ-55 км 16+500 в посока на
движение В. Търново, като водач на лек автомобил "Ауди А8" - черен на
цвят, с рег. № *****, собственост на „М.К.“ ЕООД с Булстат ****** и адрес
гр. София, извършва маневра изпреварване при наличието на пътна
маркировка М-1, с което създава опасност за другите участници в
движението. При подаден ясен сигнал за спиране от униформен полицейски
служител със стоп палка по образец, водачът не спира най-вдясно на пътното
платно и рязко увеличава скоростта на движение. АУАН е съставен по
докладна записка с рег. № 1275р-4959/13.08.2020 год. и след попълнена
декларация по чл. 188 от ЗДвП от пълномощник на управител на дружеството
- собственик на МПС, в която г-н С.К. е посочен и е приложен договор за
финансов лизинг, г-н К. в качеството си на ползвател (лице на когото е
предоставено МПС), не предоставя информация за водача към момента на
извършване на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на г-н С.К..
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. АУАН бил връчен по съответния ред на К., който го
е подписал. В графата за възражения саморъчно е изписал: „Имам
възражение“.
В законоустановения срок С.К. е депозирал пред наказващия орган
допълнително писмено възражение. В изпълнение на задълженията си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, наказващия орган е извършил разследване на спорните
обстоятелства, като е възложил извършването на допълнителна проверка.
Същата е била извършена от Началник "Отчет на ОПТПАНДИАД" сектор ПП
– ОДМВР - В. Търново. В хода на проверката са били потвърдени
установените от полицейските служители констатации и мнението на
извършващия проверката е било АНП да продължи и да бъде издадено
наказателно постановление.
Въз основа на така съставения АУАН и извършената допълнителна
проверка, на 12.03.2021 год. от Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В.
Търново било издадено и процесното НП № 21-1275-000420 от 12.03.2021
год., с което за извършени от С.К. административни нарушения по чл. 6, ал. 1
от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две
административни наказания - на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 1 и 2. от
4
ЗДвП – „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца. НП е било връчено лично на
С.К. на 12.05.2022 год., който в законоустановения срок и по установения ред
го е обжалвал пред ВТРС.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и писмените доказателства, приложени към административно-
наказателната преписка. В качеството на свидетел бяха разпитани
актосъставителя и свидетеля при съставянето и връчването на АУАН (Т.Г. и
И. Д.), извършилия назначената по случая проверка Г. Д. В., както и свидетеля
Ю.Н.Н.. Свидетелите Г. и Д. поддържат изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като категорично потвърждават пред съда, че на
посочената дата и час – 12.08.2020 год. около 9.00 часа, са констатирали
извършеното с л.а. „Ауди А8“ с посочения регистрационен номер нарушение,
а именно извършва маневра изпреварване при наличието на пътна
маркировка М-1, с което създава опасност за другите участници в
движението, както и второто нарушение, а именно, че при подаден ясен
сигнал за спиране от униформен полицейски служител със стоп палка по
образец – св. Д., водачът не спира най-вдясно на пътното платно и рязко
увеличава скоростта на движение. Свидетелят В. потвърждава в показанията
си пред съда, че е извършил възложената му проверка, при която е установил,
че автомобила е бил предоставен за ползване и е бил във владението на
жалбоподателя С.К. към момента на извършване на двете нарушения.
Потвърждава също така, че в процеса на проверката многократно е търсил К.
по телефона и на известните му адреси с цел явяването му и попълване на
декларация по чл. 188 от ЗДвП в която да посочи дали той или друго лице е
управлявало автомобила към момента на извършване на нарушенията, но К.
по всякакъв начин е избягвал контакт по повод преписката. Потвърждава
също така в показанията си, че на 19.02.2021 год., когато е бил спрян от
колегите му Г. и Д., отново му е била предоставена възможност да посочи кой
е управлявал автомобила към момента на нарушенията на 12.08.2020 год., но
К. отново е отказал да посочи такова лице или да попълни декларация по чл.
188 от ЗДвП, поради което колегата му Г. му е съставил процесния АУАН.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Юлиян Н.,
5
който е присъствал на събитията на 19.02.2021 год., а именно, че на К. за
пореден път е била предоставена възможност на посочи кой е управлявал
автомобила към момента на нарушенията, но той е отказал както да посочи
такова лице и да попълни декларация в тази насока. Всички свидетели
твърдят пред съда, че жалбоподателят С.К. винаги се е държал грубо и
арогантно с полицейските органи както във връзка с въпросния случай, така
и по повод други подобни случаи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена на 20.05.2022 год. в законоустановения срок, от
легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда
като допустима. Разгледана пи същество, същата се явява неоснователна.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
НП е издадено от компетентен орган – Началника на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР - В. Търново, който е упълномощен за това по съответния ред – с
Министерска заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на
вътрешните работи, заверен препис от която е приложена към
административно-наказателната преписка.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН. Акта е
съставен от оправомощено за това длъжностно лице, като са спазени всички
изисквания на закона.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че АУАН е съставен
след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН. От доказателствата по делото се
установява, че поради грешка при закупуването и регистриране на процесния
автомобил, неправилно е било посочено в регистрите на КАТ, че същия се
ползва от друго лице - М.Д.. В хода на назначената по случая проверка са
били извършвани редица процесуални действия по установяване на
ползвателя на автомобила към момента на нарушенията, като едва и
окончателно е било установено на 19.12.2020 г., че М.Д. никога не е бил
6
ползвател на въпросния автомобил, а е била допусната грешка по
регистрацията. Едва от този момент е било установено, че автомобила се е
намирал във владение на жалбоподателя С.К. и от този момент той е станал
известен на контролните органи, поради което от тази дата е започнал да тече
и тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. От
доказателствата по делото се установява, че след тази дата многократно са
правени опити С.К. да се яви и да посочи дали той е управлявал автомобила
към момента на извършване на нарушенията, но той по всякакъв начин е
избягвал контакти, като включително на 19.02.2021 год., когато е бил
установен от контролните органи, той отново е отказал да посочи такова лице
или да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира
за неоснователни и изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи относно допуснати нарушения при процедурата и
ограничаване на възможността на К. да предостави данни и информация
относно лицето, което е управлявало автомобила към момента на извършване
на нарушенията.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДВП, че ако не посочи
ползвателя, наказанието се налага на собственика (съответно на лицето, в
чието владение се е намирало МПС към момента на нарушението). По делото
са събрани достатъчно и категорични доказателства, че именно
жалбоподателят С.К. е бил ползвателят на процесния автомобил с който са
били извършени нарушенията на 12.08.2020 год., както и към момента на
съставяне на АУАН той е бил спрян със същия този автомобил. Това
обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, като в жалбата срещу
НП е посочено, че именно той ползва автомобила за служебни цели.
Свидетелите В. и Н., които многократно са изпадали в подобна ситуация с К.
са категорични, че той не само не е съдействал, а напротив създавал е пречки
и демонстрирал явно незачитане на закона и неуважение към държавните
институции ангажирани с контрол и правоприлагане. Доказателства за това е
и приложената справка за нарушител-водач, от която е видно, че С. Г. К. не
упражнява съвестно и отговорно правата си като водач по смисъла на ЗДВП и
е санкциониран многократно за множество и най-различни нарушения по този
закон. След като К. въпреки предоставената му възможност не е посочил
друго лице, което да е управлявало автомобила, то съвсем резонно и
законосъобразно за установените нарушения е бил съставен АУАН именно на
7
него.
Съдът намира за безспорно доказани и допуснатите нарушения на
ЗДвП, за които е санкциониран жалбоподателя. Свидетелите Г. и Д.
категорично потвърждават в показанията си пред съда установените от тях
нарушения, на които са били преки очевидци.
Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на
издаденото НП не намери допуснати процесуални или други нарушения,
което да водят до порочност на същото и съответно до неговата отмяна. НП е
било издадено въз основа на съставения по реда на ЗАНН акт за установяване
на административно нарушение. С процесното НП на С.К. са наложени две
административни наказания. За допуснатото от него нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 лева. Същото е
наложено на основание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 1 и 2. от ЗДвП и е в
предвидения в закона точен размер, поради което не може да бъде изменено.
За допуснатото от него нарушение по чл. 103 от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 (три) месеца. Същото е наложено на основание на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е към предвидения в закона среден
размер. С оглед личността на жалбоподателя и най-вече многократните му
наказания за допуснати нарушения по ЗДвП, съдът намира, че размера на това
наказание е правилно определен от наказващия орган.
Настоящия съдебен състав счита, че така наложените наказания са
съответни на извършените нарушения и с размер необходим за постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършените нарушения.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред
Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
8
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В настоящия случай са направени разноски от въззиваемата
страна, като е заплатено юрисконсултско възнаграждение, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване
на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на страна
направените от нея разноски в размер на 150 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 21-1275-000420
от 12.03.2021 год., издадено от Началника на Сектор „ПП“ при ОД н МВР – В.
Търново, с което за извършени от С. Г. К. с ЕГН ******, с адрес: ******
административни нарушения по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания -
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 1 и 2. от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 150
(сто и петдесет) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба“ в
размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 (три) месеца – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК С. Г. К. с ЕГН ******, с адрес: ******, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – В. Търново, направени разноски по делото за
процесуално представителство в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
9
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10