Р Е Ш Е
Н И Е
№49
гр. Несебър, 07.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав в публично заседание
на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Р.М., като разгледа гр. д. № 232 по описа на НРС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът н.с.а.В.Л.”,
чрез процесуалните си представители, е предявил отрицателен установителни иск
за собственост срещу ответниците „И.Б.Т.” ООД, А.Н.К.
и М.Н.Б., с който до съда е отправено искане да се признае за установено, че
ответниците не са собственици на 2196/6000 ид. части от имот № 51500.510.127,
местност А., по кадастралната карта на гр. Несебър, представляващи реална част
от имота, с площ от 2196 кв. м., при граници: на изток – имот № 51500.510.86 и
частта от имот № 51500.510.127, разположена източно от черния контур, очертаващ
границата на учебната база на НСА „Васил Левски”, отразен в комбинирана скица
от 09.02.2010г., издадена от СГКК – Бургас, на запад – имот № 51500.510.61, на
север – имот № 51500.510.86 и на юг – имот № 51500.510.61 – плаж, изключителна
държавна собственост. В хода на процеса е допуснато изменение на иска, като
същият да се счита предявен за реална част от посочения имот с площ от 2667 кв.
м. Ищецът е подал и уточняваща молба, с която е посочил, че искът следва да се
счита предявен за реална част от имота с площ от 2667 кв.м., показана в скицата
на вещото лице М. Г., неразделна част от допълнителното заключение на СТЕ,
очертана между буквите АБВГДЕЖ и оцветена с жълт цвят при граници ПИ с
идентификатор 51500.510.178, 51500.510.86, 51500.510.109 и останалата част от
ПИ 51500.510.127 по КККР на гр. Несебър. Ищецът твърди, че с актове за държавна
собственост № 382 и № 383 от 20.01.1974г., на спортната академия била предоставена
държавна земя в гр. Несебър, като в актовете са посочени границите на
предоставения имот, както следва: на изток – имот на Министерски съвет и дюни,
на запад – спортен клуб при ВИФ, на север – терен на МНО (бункер) и северната
граница на спортните площадки и на юг – крайбрежна ивица и море. Излага, че
процесният имот е включен в тези граници и се владее от НСА от 1974г. без
прекъсване. Сочи, че в рамките на посочените граници било реализирано
мероприятие – изграждането на Учебна водна база на НСА. Твърди, че за нуждите
на учебния процес имотът бил ограден и били изградени жилищно-битов блок за
студенти, хранителен блок, спортни площадки, алеи, бунгала и други съоръжения,
като същият е озеленен с ценни дървени видове и друг вид растителност. Навежда,
че след 1987г. бил изграден и стоманен мостик. Сочи, че били изградени още две
главни алеи, буна, игрища, паркинг и др. Излага, че през 2009г. бил съставен
Акт за публична държавна собственост № 4744/17.09.2009г., с който са актувани
сгради и съоръжения, разположени на територията на базата, спортни игрища,
асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване и др. инфраструктура. Твърди, че
от комбинирана скица от 09.02.2010г., издадена от СГКК гр. Бургас, е видно, че
в предоставения за управление от държавата на НСА „Васил Левски” имот,
отбелязан с черен контур, попада част от имот с идентификатор № 51500.510.127
по КК на гр. Несебър, целият с площ от 6000 кв. м. Излага, че това
обстоятелство се установява и от изслушаните по делото съдебно-техническа и
допълнителна съдебно-техническа експертизи, в скиците към които е нанесена и
частта от имота, попадаща в границите на учебната база. Сочи, че от експертизите
е видно, че площта от имот 51500.510.127 по КК на гр. Несебър, попадаща в
терена на учебната база е 2667 кв. м., представляващи реална част от имот №
51500.510.127 по КК на гр. Несебър. Излага, че върху посочената част от имота,
попадаща в терена на учебната база, преминава асфалтова алея – публична
държавна собственост, осигуряваща единствения достъп до морския бряг и до
стоманения пристан, където се провеждат занятия и учебни курсове за студенти.
Сочи, че в имота е разположена и сграда с цистерна за съхранение на горивно
смазночни материали, а по алеята до стоманения мостик е изградено ел.
захранване, обслужващо осветлението на пристана. Счита, че тези негови
твърдения се доказват от множество писмени доказателства, подробно описани в
исковата молба. Навежда, че с Решение № 277/08.11.2004г. по гр.д. № 388/2004г.
е прието за установено, че наследниците на Никола Б. имат право да им бъде
възстановен имот (лозе от 6 дка) в местност „Кротирия”, при граници: Д.Д., Т.УС.Д. и от две страни път, като с Решение № Ж 845 от
02.04.2007г. на ОСЗК – гр. Несебър по заявление, подадено от А.К., наследниците на Б. получили имот от 6
дка под № 017210 по план за земеразделяне. Сочи, че с протокол за установяване
на граници от 13.06.2008г. било извършено геодезическо заснемане на имота.
Излага, че с Решение № Ж 845 от 28.10.2008г. на ОСЗ гр. Несебър било
възстановено правото на собственост в стари реални граници. Навежда, че видно
от нотариален акт № 185, том X, рег. № 9772, дело № 1940 от 2009г. за разпределение правото на строеж,
издаден от нотариус при НРС, процесният имот № 51500.510.127 по КК на гр.
Несебър, целият с площ от 6000 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид поземлен имот без определено
стопанско предназначение, при съседи: имот № 51500.510.86, имот № 51500.510.61,
е възстановен на А.К. и М.Б. с Решение № Ж 845/28.10.2008г. на ОС „ЗГ” на гр.
Несебър. Излага, че от цитирането в този нотариален акт документи може да се
направи извод, че ½ ид. част от възстановения имот е била прехвърлена на
„И.Б.Т.” ООД с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, т. XVI, рег. № 12975, дело №
3024/19.12.2008г., а впоследствие ответниците са си разпределили правото на
строеж върху имота. Сочи, че със Заповед № 817 от 04.12.2009г. на Кмета на
Община Несебър бил одобрен ПУП-ПЗ за поземлен имот с идентификатор № 51500.510.127
с площ от 6000 кв. м., като впоследствие били издадени и разрешения за строеж.
Излага, че реализацията на предвидените в ПУП и одобрени инвестиционни проекти
би възпрепятствала провеждането на учебни занятия на студентите от НСА „Васил
Левски”, тъй като изграждането на жилищни сгради и сгради с друго
предназначение в спорната част от процесния имот ще разруши изцяло
съществуващата асфалтова и бетонна пътна мрежа и др. инфраструктура. Сочи, че и
достъпът, и използването на мостика и бреговата ивица ще бъдат невъзможни.
Излага твърдения, че на 15.03.2012г. около 09:00 часа физически лица са правили
опит за умишлено разрушаване на ограда, озеленяване, асфалтова и бетонна пътна
мрежа, ел. захранване, ГСМ и др. инфраструктура, като с посочените действия се
целяло започване на строителство в имота с идентификатор № 51500.510.127,
включително и в спорната му част. Счита, че тези обстоятелства обуславят правен
интерес на академията от завеждане на иска. Развива съображения, че ответниците
не са придобили правото на собственост върху процесната част от имота, тъй като
Решение № Ж845/28.10.2008г. на ОСЗ гр. Несебър не може да се противопостави на
НСА „Васил Левски”. Счита, че посоченото решение е постановено в нарушение на
закона и при липса на предвидените в ЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване на
собствеността. Излага, че процесната част от имота попада в територия,
предоставена за стопанисване и управление на академията, в която е проведено
строително мероприятие на държавата, поради което на основание чл. 10б ЗСПЗЗ
тази част от имота не може да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ. Подробно развива
доводите си в тази насока, като счита, че може да се направи извод за незаконосъобразност
на Решение № Ж845/28.10.2008г. на ОСЗ гр. Несебър. Излага и други съображения
за незаконосъобразността на посоченото решение. Сочи, че праводателят
на ответниците Н.М. изобщо не е станал собственик на
имота, тъй като същият е бил държавна собственост и не е могъл да се придобие
по давност от него. С оглед изложеното до съда се отправя искане да проведен
косвен контрол върху законосъобразността и валидността на Решение №
Ж845/28.10.2008г. на ОСЗ гр. Несебър. Отправя се и искане за отмяната на
нотариален акт № 185, том X, рег. № 9772, дело № 1940 от 2009г. за разпределение правото на строеж и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, т. XVI, рег. № 12975, дело №
3024/19.12.2008г. С оглед незаконосъобразността на тези актове досежно
процесната реална част от имота до съда се отправя искане предявеният иск да
бъде уважен. Претендират се разноски.
Ответниците – „И.Б.Т.” ООД, А.Н.К.
и М.Н.Б., чрез процесуалните си представители, заемат становище за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Навеждат, че направеното
в последното съдебно заседание „уточнение” на иска от страна на ищеца не следва
да бъде вземано предвид от съда. В тази връзка излагат, че нито в исковата
молба, нито в хода на делото са правени твърдения, че процесната реална част
има други, различни от първоначално заявените с комбинираната скица граници.
Сочат, че ищецът е могъл да посочи тези граници още с исковата молба, ако е
считал, че това са границите на претендираната площ. Считат, че по делото
остава недоказан правният интерес на ищеца за предявяване на отрицателен
установителен иск. Сочат, че искът е предявен от името на Държавата, в
противоречие с чл. 26, ал. 2 от ГПК, тъй като липсва законова норма, която да
оправомощава НСА „Васил Левски” с правата на процесуален субституент на
държавата по исковете за собственост. Навежда се, че имотът е владян от
ответниците много преди подаване на исковата молба, като се развиват подробни
съображения в тази насока. В тази връзка се твърди, че отрицателният
установителен иск е лишен от правен интерес, тъй като дори с него да бъде
отречено правото на собственост на ответниците, ищецът няма да получи ефикасна
защита на претендираното от него право, каквато ще получи със заявен
положителен установителен иск за собственост. Излага се, че процесният имот
никога не е бил публична държавна собственост. Сочи се, че в представените от
ищеца актове за държавна собственост никъде не се описва „поземлен имот” като
част от предвиденото мероприятие. Акцентира се върху обстоятелството, че е
постановено влязло в сила решение на Окръжен съд гр. Бургас, с което съдът е
отхвърлил исковата претенция на НСА за собствеността върху поземлен имот в м. А..
Навежда се, че поземлен имот 51500.510.127 никога не е бил владян от НСА, не е
бил ограждан, не е бил използван за учебно-спортни дейности и в него не е
изграждана каквато и да е инфраструктура и никога не е бил предоставян за
управление и стопанисване от НСА. Твърди се, че съдържанието на АДС № 4744 от
2009г. е в същата насока, тъй като въпреки действащата към този момент КК,
имотът не е посочен. Оспорва се съдържанието на представената към исковата
молба комбинирана скица, изготвена от инж. С. Кирилова по отношение на извършените
нанасяния върху ползваната основа от кадастралната карта, свързани с процесната
част от имота. Твърди се, че отразената в кадастралния план на гр. Несебър
ограда не попада в ПИ 51500.510.127, нито го огражда, като през имота никога не
се е осъществявал достъп до т. нар. „стоманен мостик”, а достъпът до него се е
осъществявал през плажната ивица. Сочи се, че Държавата (като праводател на
ищеца) не е заявила самостоятелни права върху имоти в местност „А.”. Навежда
се, че извлеченията от балансовите сметки на НСА са неотносими към настоящия
казус. Излагат се подробни съображения в насока, че нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ не
е приложима към настоящия случай. Акцентира се върху обстоятелството, че върху
процесния терен не са извършвани мероприятия на държавата. Твърди се, че
показанията на св. Антова са изцяло в такава насока. Навежда се, че
свидетелските показания на св. Харизанов също опровергават твърденията на
ищеца. Показанията на останалите свидетели се оспорват поради служебната им
зависимост от ищеца. Твърди се, че тези свидетели не установяват реализирано
мероприятие, тъй като говорят единствено за път, по който се стигало до плажа.
Навежда се, че дори и да е налице път, той не може да бъде приет за
„мероприятие” по смисъла на ЗСПЗЗ. Сочи се, че дори и да се установи, че в
имота е построена постройка – ГСМ, тя не е пречка за възстановяването му,
понеже от една страна не е част от държавно проведено мероприятие и от друга тя
по вид и обем е несъществена. Твърди се, че ищецът няма право да оспорва собствеността
на наследодателя на ответниците върху процесния имот, като се развиват подробни
съображения в тази насока. Сочи се, че при издаване на решението на ОСЗГ са
били налице всички законови предпоставки, поради което липсват основания същото
да се приеме за нищожно. В тази връзка се твърди, че правото на собственост е
прехвърлено по валиден начин на третия ответник по делото – търговско
дружество. С тези доводи до съда се отправя искане за прекратяване на
производството, алтернативно за отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
Предмет на спор по
настоящото дело е реална част с площ от 2667 кв. м. от имот № 51500.510.127,
местност А., по кадастралната карта на гр. Несебър, целият с площ от 6000 кв.
м.
Във връзка с имот №
51500.510.127, местност А., по кадастралната карта на гр. Несебър, от А.Н.К., в
качеството й на наследник на Н.М. Б., е подадено заявление вх. № 845/25.11.2004г.
по описа на ОС „Земеделие и гори” гр. Несебър (на л. 429, том II от делото). Със заявлението К.
е поискала да й бъде възстановена собствеността върху лозе от 6 дка, в местност
„Кротирия”. Към искането е приложено и удостоверение за наследници (на л. 431,
том II от делото). С решение № 277 от
08.11.2004г., постановено по гр.д. № 388/2004г. по описа на Районен съд гр.
Несебър (на л. 430, том II от делото) е признато за установено по отношение на ОС „ЗГ” гр. Несебър,
че А.К., като наследник на Н.М. Б., има право да й бъде възстановена
собствеността върху лозе от 6 дка в м. „Кротирия”,
при граници: Д.Д., Т.УС.Д. и от две страни път,
находящо се в землището на гр. Несебър. В тази връзка от А.К. и М.Б. е подадена
нова молба – вх. № 708 от 07.09.2006г. по описа на ОС „ЗГ” гр. Несебър (на л.
432, том II от делото), с която е
отправено искане за възстановяване на собствеността върху цитираното лозе. С
решение № Ж845 от 28.10.2008г. на Общинска служба по земеделие гр. Несебър било
възстановено правото на собственост на наследниците на Н.М. Б. върху лозе от 6
дка, шеста категория, находящо се в строителните граници на гр. Несебър в
местността „Кротирия”, имот № 51500.510.127 по одобрената кадастрална карта на
землището на гр. Несебър, при граници: имот № 510.86 и имот № 510.61. Имотът е
възстановен в неговата цялост, като местоположението му е определено въз основа
на протокол за установяване границите на бивш поземлен имот на наследниците на
Никола Б., геодезическо заснемане границите на имот в землището на гр. Несебър,
м. „А.”, координатен регистър, скица-проект № 39557/21.08.2008г., удостоверение
изх. № 461 от 25.08.2008г. по описа на Община Несебър (на л. 441 – л. 446, том II от делото). Посоченото решение
на ОСЗ гр. Несебър е влязло в сила и ответниците се легитимират като
собственици на имота въз основа на него. С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 124, том XVI, рег. № 12975, дело № 3024 от 2008г., издаден на 19.12.2008г. от
нотариус М. Бакърджиева (на л. 293, том I от делото), А.К. и М.Б.
продали на „И.Б.Т.” ООД ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
№ 51500.510.127 по КК на гр. Несебър. С нотариален акт за разпределение на
право на строеж при условията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ № 185, том X, рег. № 9772, дело № 1940 от
2009г., издаден на 19.12.2009г. от нотариус М. Бакърджиева (на л. 127 – л. 129
от том I), А.К., М.Б. и „И.Б.Т.” ООД, в
качеството си на съсобственици на имота, разпределили помежду си правото на
строеж, по силата на което всеки от съсобствениците придобива право да построи,
респ. след построяване на сградите да стане собственик на конкретни
самостоятелни жилищни и/или нежилищни обекти в изградените сгради – сграда „А”
за А.К. и М.Б., сгради B, C, D, E, за „И.Б.Т.” ООД. Във връзка с намеренията за застрояване на имота от
Община Несебър е издадена заповед № 817 от 04.12.2009г., с която е одобрен ПУП,
в частта му план за застрояване на процесния имот (на л. 294, том I от делото). Издадени са и 5
разрешения за строеж (на л. 295 – л. 299, том I от делото).
От приложените към
исковата молба писмени доказателства (на л. 18 – л. 101 от том I) се установява, че в периода
1974г. – 1975г. било извършено строителство на „Учебно – спортен комплекс” в
гр. Несебър. Строителството било прието с протоколи на приемателна комисия от
1975г. Строителството било прието с въвеждане в действие за блок 2: почивен
дом, столова. За останалите блокове (1, 3 и 4) строителството било прието без
въвеждането им в действие. За изградения хранителен блок – столова,
представляващ монолитна сграда на два етажа за студентите от ВИФ, бил съставен
Акт за държавна собственост № 382 от 20.01.1974г., а за жилищно-битов блок за
студенти от ВИФ, представляващ 3 и 2 етажна сграда, бил издаден Акт за държавна
собственост № 383 от 20.01.1974г. Това строителство било отразено и в Акт за
публична държавна собственост № 4774/17.09.2009г., в комбинирана скица към
който са конкретизирани и поземлените имоти, находящи се на територията на
спортната база, с построени върху тях множество сгради, описани в забележка към
акта. Както е посочено в цитирания АПДС в „Спортна база” на НСА „Васил Левски”
се включват освен масивни сгради и складови бази и тенис-кортове, 3 броя
игрища, асфалтова пътна мрежа, озеленяване и др. инженерна инфраструктура,
както и три броя бунгала. С приемателен протокол от 20.12.1988г. (на л. 78 – л.
83 от том I), назначената със заповед №
2912 от 15.12.1988г. приемателна комисия приела и въвела в експлоатация обект
„Стоманен мостик”, изграден в учебната база по силата на договор за построяване
на стоманен пристан от ж.п. релси в района на учебната спортна база – ВИФ „Г.
Димитров” – гр. Несебър. Извършеното строителство се потвърждава и от
представени към исковата молба отчети за извършената работа през 1977г. и
1978г. в учебно-спортната база на ВИФ „Г. Димитров” край гр. Несебър (на л. 34 – л. 42 oт том I).
С решение № 213 от
10.01.2009г., поставено по гр.д. № 466/2008г. на Окръжен съд гр. Бургас, влязло
в сила на 13.10.2009г. е прието за установено по отношение на Община Несебър,
че НСА „Васил Левски” гр. София има право на стопанисване и управление,
предоставено му от Държавата, като собственик на следните имоти: в кв. 1, УПИ
VIII-794, IX-794, X-794 и XI-794, в кв. 2 УПИ I-ОБЩ, II-ОБЩ, III-ОБЩ, IV-ОБЩ,
V-ОБЩ, VI-ОБЩ, VII-ОБЩ, VIII-ОБЩ, IX-ОБЩ и X-ОБЩ, в подробен устройствен план
на м. А., в строителните граници на гр. Несебър. С влязло в сила Решение № 214
от 15.01.2009г., постановено по гр.д. № 706/2007г. по описа на Окръжен съд гр.
Бургас, „Спектър ООД” гр. Несебър е осъдено да предаде на НСА „Васил Левски”
недвижим имот, представляващ част от отредената за нуждите на академията площ,
която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ 1-794 в кв. 1
по ПУП на м. „А.”, землището на гр. Несебър, и която държи без правно
основание. С Решение № 159 от 25.07.2007г. на Районен съд гр. Несебър по гр. д.
№ 753/2005г. по описа на съда са отхвърлени предявените от НСА „Васил Левски”
искове за приемане за установено, че Българската Държава е собственик по
отношение на множество лица, сред които А.К. и М.Б. на имоти 51500.510.57 и
51500.510.58. С влязло в сила Решение № 1826 от 05.11.2014г. по гр.д. № 1616/2013г.
по описа на Окръжен съд гр. Бургас е отхвърлен протестът на Окръжна прокуратура
гр. Бургас за прогласяване нищожността на Решение № Ж 845/28.10.2008г.,
издадено от ОС „Земеделие” гр. Несебър. С влязло в сила Решение № V-99 от 24.07.2013г. по гр.д. №
997/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас „И.Б.Т.” ООД, А.К. и М.Б. са
осъдени да възстановят на НСА „Васил Левски” владението /фактическата власт/ върху
реална част с площ 2667 кв.м. от ПИ № 51500.510.127 по КК на гр. Несебър, м. „А.”,
защрихована със син цвят на скицата – приложение № 8 от допълнителното
заключение на вещото лице Мавродиев.
За установяване на
релевантни обстоятелства във връзка с процесния имот по делото са изслушани и
приети заключенията на съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа
експертизи. От съдебно-техническата експертиза се установява, че за терена, в
който към момента попада спортната база на НСА „Васил Левски”, м. „А.”, в
землището на гр. Несебър, са налице два плана: топографо-геодезически
план на обект „Крайбрежие на гр. Несебър” от 1956г. и кадастрален, застроителен
и регулационен план на гр. Несебър – нова част, одобрени със заповед №
РД-14-02-1394 от 30.12.1985г. При огледа на място вещото лице е установило, че
в ПИ 51500.510.127 е реализирано ново строителство, отразено в кадастралната
карта, а между новите сгради е изпълнена нова алея, която представлява
разширение на съществуващата в терена на спортната база алея и продължаването й
за осигуряване на свободен достъп до пристана и плажа. На място е установено,
че липсва ограда. От експертиза се установява се, че през 2003г. със заповед №
300-5-81 от 02.10.2003г. са одобрени кадастралната карта и кадастралните
регистри на местност „А.”. В плана на крайбрежието, одобрен през 1956г., са
заснети съществувалите тогава земеделски имоти, обозначени в плана със
сигнатура – лозя, ливади, храсти и др. Част от имотите в разписния списък към
плана са записани на ТКЗС или на ГНС. В кадастралния план, изработен към
1979г., одобрен с регулацията през 1985г., са заснети сгради, бунгала, теренни
форми – скат, пристан, алеи, водещи до плажа и заснетия пристан, две спортни
площадки, ограда, ограждаща терена ползван от НСА. В скицата от 1985г. е
заснета и ограда на спортната база на НСА. От вещото лице е изготвена
комбинирана скица (приложение № 3 към заключението – на л. 489, том II от делото), в която с лилав
контур е отразен имот с идентификатор 51500.510.127, а със зелена линия е
посочена оградата на спортната база, отразена в кадастралния план от 1979г.
Вещото лице е достигнало до извод, че част от имота попада в терена, ползван от
НСА, като е препратило към експертизата по гр.д. № 465/2012г., където вещото
лице е уточнило местоположението на продължението на оградата в югоизточната й
част, след което е установило частта от процесния имот, попадаща в терена,
ползван от НСА. В приложение № 3 към експертизата (на л. 490, том II от делото) вещото лице с
оранжев и виолетов контур е обозначило имотите, които попадат в кв. 1 и кв. 2
по ПУП на м. „А.” и които са били предмет на решение № 213 от 10.01.2009г. по
гр.д. № 466/2008г. на Окръжен съд гр. Бургас с решение № 214 от 15.01.2009г. по
гр.д. № 706 от 2007г. на Окръжен съд гр. Бургас. От изготвената скица се установява
се, че процесният имот не попада сред имотите, предмет на делата, по които са
поставени посочените решения.
По делото е
изготвена допълнителна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по нея е
изработило скица приложение № 1 (на л. 510, том II от делото) на плана от 1979г.,
към която е нанесен процесният имот, а с виолетов контур е отразено
продължението на оградата. Посоченото продължение е отразено в съответствие с
приложение № 8 към допълнителното заключение на вещото лице Мавродиев към
Решение № V-99 от 24.07.2013г. по гр.д. №
997/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас. Реалната част от процесния имот,
която е предмет на цитираното решение, е оцветена от вещото лице с жълт цвят,
като е обозначено, че същата се разпростира между точки А, Б, В, Г, Д, Е и Ж.
По делото е
изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че намиращите с в учебно-спортната база в гр. Несебър дълготрайни
материални активи са записани в счетоводството на НСА като балансовата им
стойност е 28074829 лв. Отразена е и балансовата стойност на съоръженията алея,
бунгала, спортни площадки, канализация и др. – в размер на 470759 лв. Вещото
лице е установило, че ищецът е заплатил дължимите към Община Несебър данък
„Недвижими имоти” и такса „Битови отпадъци”. Заплатени са и суми за охрана на
спортната база. Вещото лице е констатирало, че в счетоводните регистри на ищеца
са заведени активи, попадащи в ПИ с идентификатор 51500.510.127 – буна, път,
игрища, паркинг, тенис корт, пристан, бетонов подход, бетонова площадка,
водопроводи, осветление.
За установяване на
релевантни за спора факти по делото са разпитани свидетелите Христо Харизанов, Христо
Константинов, Малина Антова и Стоян Андонов. От показанията на св. Андонов
(преподавател в НСА, катедра „Водни спортове”) се установява, че същият има
наблюдения върху спортната база от 1979г., когато е бил студент в академията, а
след 1985г. – в качеството си на преподавател. Установява се, че процесния имот
се намира на подхода на базата към пристана, откъде минавала алеята, която
стигала до пристана. На свидетеля е предявена скицата от изслушаната
допълнителна съдебно-техническа експертиза (на л. 510, том II от делото), като той заявява,
че в границите на НСА е попадал оцветеният в жълто имот. Според него оградата
била телена и минавала по зелената и лилавата линия от скицата на вещото лице,
като оградата, оцветена в лилава линия била съборена през 2012г. Установява се,
че в този имот съществува алея с осветление покрай нея, като в него имало и
помещение, в което се съхранявало горивото за лодките в цистерна от около пет
тона. Свидетелят сочи, че по алеята се слизало до водата. Според свидетеля
базата включва ограда, алеи, вода, ток, паркова растителност, блок за живеене,
хранителен блок, помощни бунгала за персонал и студенти, хангари за съхранение
на лодките, осветление и други подобрения, поливна система.
От показанията на
св. Константинов се установява, че същият работи в НСА от 1979г. като
преподавател по водни спортове. От тогава свидетелят имал постоянни наблюдения
върху базата в гр. Несебър, тъй като прекарвал там около четири месеца всяко
лято. От показанията на свидетеля се установява, че пътят, който стигал до кея
и плажа, минавал през процесния имот. Установява се, че оттам били спускани
всички лодки. Според свидетеля в имота бил разположен склад за горивни и смазочни
материали – тухлена сграда с петтонна цистерна за бензин. Пътят, който минавал
през имота, бил изграден от бетон и асфалт. Според свидетеля този път бил
построен успоредно с построяването на спалния блок в базата в периода 1970г. –
1974г. Около 1980г. цялата алея била готова. Алеята била оборудвана със
светлини, с подземна ел. инсталация. До 2012г. по алеята бил единственият
достъп до плажа. От показанията на свидетеля се установява, че по отношение на
цялата база имало ограда, съществувала още от 1982г. – 1983г., като през 2012г.
оградата била съборена. При предявяване на скицата на вещото лице по
допълнителната съдебно-техническа експертиза свидетелят посочва, че оградата
минавала по зеления и лилавия контур, отразени в скицата. Свидетелят сочи, че
след 2012г. паднал секторът от оградата, обозначен с лилав контур. От
показанията на свидетеля се установява, че комплексът е построен в периода
1970г. – 1974г., като включва спални блокове с три хангара по 300 кв. м.,
хранителен блок със застроена площ от 1 дка, водопроводна система, поливно
изградена система за поливане на зелените площи, подземни проводи, канализация
от 1974г., алейно осветление, редица помощни сгради – работилници, озеленяване.
Установява се, че в процесния имот не е имало игрища, тенис корт и паркинг,
като тези обекти се намирали в други имоти.
От разпита на св.
Антова се установява, че същата е запозната с процесния имот, тъй като е
участвала в качеството на вещо лице по дела, свързани с него и в тази връзка е
извършвала огледи на имота. Установява се, че свидетелката посетила имота на
09.06.2011г. Свидетелката установила, че има застъпване по картен материал
между границите на базата, ползвана от ищеца и процесния имот. На място
установила, че няма материализирани граници между имотите. На място
свидетелката установила алея и пешеходна бетонна стълба, която минавала през
имота. Според свидетелката стълбата обслужвала имот № 109 от скицата по
предявената й допълнителна съдебно-техническа експертиза. В имот № 127
свидетелката не установила друго застрояване. Не установила и положени огради.
Имотът не бил поддържан, в него имало запустяла растителност. Свидетелката не
установила в имота да има тенис корт, релси и игрища.
От показанията на
св. Харизанов се установява, че той има наблюдения върху базата и върху
процесния имот във връзка със службата му в запаса. Установява се, че около
имота били бойните позиции за стрелба. Според свидетеля през 1971г. и през
следващите години имотът не бил застроен, като около 1995г. – 1996г. в района
започнало строителство на сгради и хотели. Според свидетеля позициите на запаса
били около буквата „Г”, отразена в скицата на вещото лице към допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза и до имота обозначен с цифрата „4”. До 1982г. той
посещавал този район и нямало нищо. В района вече имало построени сгради, но
свидетелят не знае на кого са. Свидетелят не виждал по обозначения със зелено
контур да минава ограда. Установява се, че около 1979г. били осъществени
постройки, като свидетелят посочва и конкретните им места на скицата – от
обозначение „66” до „72”. Впоследствие бариерата на НСА била преместена
по-нагоре и във владение на академията попаднали и обозначените на скица имоти
между „129” и „148”. Свидетелят не е установявал площадки, игрища, тенис кортове
и релси в имота, в който били поставяни оръдията на запаса. Свидетелят също се
намира в гражданско-правен спор с ищеца, по отношение на имот, обозначен с №
139 по скицата, във връзка с който спор е образувано гражданско дело.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съдът не споделя възраженията на ответниците, че искът е
предявен от името на Държавата, а ищецът няма правото да предявява искове от
нейно име като процесуален субституент. Искът е предявен от името на НСА „Васил
Левски”, като в настоящото производство академията цели защитата на свои
собствени права. В тази връзка няма пречка дадено висше учебно заведение да
води самостоятелни искове, които произтичат от правоотношенията, в които
встъпва то. Ищецът на практика иска произнасяне в своя полза, като твърди, че е
накърнено неговото право да използва територии, сред които попада и тази, в
която е разположен процесният имот. В исковата молба са развити и съображения,
че тези територии са му предоставени от Държавата на основание чл. 89, ал. 2 от
Закона за висшето образование. Държавните юридически лица упражняват правото на
държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти от
свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона. С
предоставяне на управлението на имота (а такова в случая е налице най-малко с
оглед чл. 47а ЗФВС и т. 19 от Приложение № 1 към чл. 47а ЗФВС), публичното тяло
може да брани това право чрез иск и да заявява претенции от свое име. В такъв
смисъл е практиката на ВКС, постановена по аналогични казуси по искове, водени
от НСА Васил Левски – напр. Определение № 140 от 28.03.2016г. по гр.д. №
5869/2015г. по описа на II гр.о. на ВКС, Определение № 18 от 15.01.2016г. по гр.д. № 5646/2015г. по
описа на II гр.о. на ВКС, Определение № 9 от
08.01.2016г. по гр.д. № 4901/2015г. по описа на I гр.о. на ВКС, Определение № 481 от 23.12.2015г. по гр.д.
№ 4245/2015г. по описа на II гр.о. на ВКС. Впрочем в същия смисъл е и постановеното по задълженията ред
на чл. 290 от ГПК Решение № 6 от 01.06.2011г. по гр. д. № 833/2009г. на ВКС, ІV
г. о.
Налице е и правен
интерес за ищеца от предявяване на иска. С Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 8/2012г. по описа на ОСГТК на
ВКС върховната инстанция по задължителен начин е решила, че правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника, като в производството по този иск ищецът следва да
докаже фактите, от които произтича правният му интерес. В съответствие с тези
задължителни разяснения ищецът е изложил в исковата си молба твърдения, че
върху територията, която държавата му е отредила за изграждане на спортна база,
попада и част от територията на процесния имот. В същото е време е изложено, че
е било възстановено правото на собственост на наследниците на ответниците К. и Б. върху този имот, които са прехвърлили
½ идеална част от него на третия ответник – „И.Б.Т.”. Т.е. наведени са
както твърдения за самостоятелни права, които ищецът претендира върху
територията на имота, така и твърдения за оспорването на тези права от страна
на ответниците (което оспорване се потвърждава от тях чрез позицията им в хода
на целия процес). Същевременно в хода на процеса твърденията на ищеца за
предоставените му права върху територията, в която попада и процесният имот, се
доказаха, а доводите на ответниците в обратната посока не се приемат от съда. Всички
доказателства по делото са в насока, че в местност „А.” е реализирано държавно
мероприятие – изграждането на „Спортна база”, в която попада и процесният имот.
В тази насока са както всички писмени доказателства, приложени към исковата
молба, така и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, според
което територията на изградената спортна база е била оградена, като тази ограда
е заснета в съответните планове още от 1979г. и част от процесния имот попада в
границите на базата. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че е налице
правен интерес от предявения иск, който освен, че се твърди с исковата молба,
се доказва и от събраните по делото доказателства. В същия смисъл са и
цитираните вече четири определения на ВКС, с които не е допуснато касационно
обжалване на решения, постановени по други дела, водени от НСА Васил Левски,
като съставите на ВКС са имали повод да се произнесат, че ищецът притежава
правен интерес от воденото на отрицателен установителен иск.
По основателността
на иска:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да
се признае за установено, че ответниците не са собственици на реална част от процесния
имот. В тежест на ищеца по този иск е да докаже фактите, от които произтича
правният му интерес от предявяването на иска, а в тежест на ответниците е да
докажат съществуването на отричаното от ищците право на собственост. Както се посочи
по-горе правният интерес на ищеца от предявяването на този иск е доказан по
делото.
С оглед възникналия
между страните спор относно индивидуализацията на реалната част от процесния
имот, която е предмет на настоящото дело, съдът намира, че искът следва да се
счита за предявен за реална част от ПИ 51500.510.127 по КККР на гр. Несебър, с
площ от 2667 кв. м., показана в скицата на вещото лице М. Г., неразделна част
от допълнителното заключение на СТЕ, приета по делото, очертана между буквите
АБВГДЕЖ и оцветена с жълт цвят при граници ПИ с идентификатор 51500.510.178,
51500.510.86, 51500.510.109 и останалата част от ПИ 51500.510.127 по КККР на
гр. Несебър. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията, наведени
от процесуалния представител на ответниците, че с уточнението на спорния имот,
предметът на делото се променя и ищецът на практика предявява нов иск. Следва
да се има предвид, че в исковата молба и в хода на целия процес ищецът не е
променил основанието, на което оспорва правото на собственост на ответниците
върху процесната реална част от имота, а ответниците от своя страна не са
променили основанието, на което се легитимират като собственици на целия имот. Ето
защо спорът следва да бъде разрешен за принадлежността на правото на собственост
върху имота на основанието, въз основа на което ответниците се легитимират като
собственици върху целия имот, вкл. и върху спорната част, която не е нанесена в
кадастралната карта като самостоятелен имот. По така предявения иск за собственост
съдът следва да установи дали ответниците притежават правото върху спорната
реална част на претендираните от тях правни основания. Следователно няма пречка
ищецът да уточни петитума (поддържайки същото основание на иска) включително по
отношение площта и границите на спорната част. Още повече, че площта и
границите на спорната реална част са установени в преюдициален процес, свързан
с владението върху имота. Впрочем и самите ответниците оспорват комбинираната
скица, представена от ищеца с исковата молба, въз основа на която той първоначално
е индивидуализирал спорната реална част. Следователно няма пречка реалната
част, която се претендира, да бъде уточнена след приемането на експертиза по
делото, както е процедирано в настоящия случай. Налага се краен извод, че направеното
от ищеца уточнение на иска е допустимо, като в комбинация с допуснатото
изменение на иска чрез увеличаване на претендираната площ на процесната реална
част, искът следва да се счита за предявен по посочения по-горе начин. В
подобен смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК – напр. Решение № 254 от 21.05.2010г. на ВКС по гр. д. № 4/2009г., I г. о., ГК, според което е допустимо индивидуализирането
на имота да се определи чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на
разглеждането на спора.
При това положение ответниците К. и Б., в качеството си на наследници на Н.М. Б.,
се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор №
51500.510.127 по КК на гр. Несебър по силата на решение № Ж845 от 28.10.2008г.
на Общинска служба по земеделие гр. Несебър. От своя страна с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 124, том XVI, рег. № 12975, дело № 3024 от
2008г., издаден на 19.12.2008г. от нотариус М. Бакърджиева те са прехвърлили
½ идеална част от правото си на собственост върху целия имот на третия
ответник - „И.Б.Т.” ООД, който претендира, че е придобил право на собственост в
имота по силата на цитирания нотариален акт. Ищецът иска да се проведе косвен съдебен
контрол на решение № Ж845 от 28.10.2008г. на Общинска служба по земеделие гр.
Несебър с доводите, че същото е издадено в нарушение на чл. 10б от ЗСПЗЗ, както
и с доводите, че наследодателят на ответниците не е придобил право на
собственост върху имота. В тази връзка съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК
съдът има право да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове когато такъв акт се противопоставя на страна, която не
е била участник в административното производство по издаването и обжалването
му. Настоящият случай е точно такъв, тъй като ищецът не е бил страна в
административното производство по издаването на решение № Ж845 от 28.10.2008г.
на Общинска служба по земеделие гр. Несебър. Ето защо няма пречка съдът да се
произнесе инцидентно по законосъобразността на това решение в настоящото
производство. В този смисъл е т. 4 от
Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006г. по т.гр.д. № 6 от 2005г. на ОСГК на
ВКС, а и практиката на
ВКС, постановена във връзка с така даденото тълкуване – напр. Решение № 876
от 14.01.2010г. на ВКС по гр. д. № 2959/2007г., I г. о., ГК.
От анализа на
нормите от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, относими към настоящия казус, може да се направи
краен извод, че не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в
границите на урбанизираните територии или извън тях, върху които има
осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ или проведено
мероприятие по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните
важни държавни и обществени нужди. Разпоредбите на чл. 10б от ЗСПЗЗ и § 1в, ал.
1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ не изискват законност на застрояването (в този
смисъл е трайната практика на ВКС – напр. Решение № 219 от 20.05.2011г.
на ВКС по гр. д. № 807/2010г., I г. о. о други). Налице е пречка за реституция и в хипотезите, при
които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения,
същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено
единно комплексно мероприятие. Ако имотът или част от него не е зает от строежи
и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно
изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и
противопожарни правила и не попада в очертанията на терена, зает от съответното
проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр.
Решение № 102 от 10.06.2015г. по гр.д. № 386/2015г. по описа на I гр.о., както и цитираните в
него. Преценката за наличието на посочените обстоятелства следва да се прави за
всеки конкретен случай.
В тази връзка на
първо място съдът счита за доказано по делото, че територията, в която попада
процесният имот, е разположена в границите на мероприятие на държавата –
изграждане на „Спортна база”, която да се използва за нуждите на НСА „Васил
Левски” (бивш ВИФ „Георги Димитров”). Както се посочи и по-горе всички
доказателства по делото установяват този факт. Съдът приема, че около 1979г. –
1980г. са били построени всички обекти на инфраструктурата, предназначени за
функционирането и обслужването на спортната база. Т.е. съдът счита, че по
делото е доказано, че към посочения период вече е съществувал ограден терен, в
който са били изградени две масивни сгради – хранителен блок – столова и
жилищно-битов блок, полумасивни обекти, бунгала, хангари за лодки, помпена
станция, алейна мрежа, паркинг, парково осветление, четири спортни площадки и
кей, с достъп до асфалтов път, както и площи с едроразмерна иглолистна
растителност. От една страна тези обстоятелства се установяват от изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза. Същите обаче се потвърждават както от
писмените доказателства (в това число Акт за държавна собственост № 382 от
20.01.1974г. и Акт за държавна собственост № 383 от 20.01.1974г.), така и от
свидетелските показания, а и от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, според което в счетоводните регистри на ищеца са
заведени активи, попадащи на територията на базата на НСА – буна, път, игрища,
паркинг, тенис корт, пристан, бетонов подход, бетонова площадка, водопроводи,
осветление. В тази връзка показанията и на двамата водени от ищеца свидетели
напълно си кореспондират помежду си и са в насока, че строителството на
обектите в базата е извършено през 70-те години на миналия век. Свидетелите
твърдят, че около 1979г. – 1980г. всички постройки вече са били реализирани.
Вярно е, че преценката на свидетелските показания следва да се извършва по реда
на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелите Андонов и Константинов са служители на
ищеца, поради което безспорно са заинтересовани от изхода на делото. Съдът
достигна до извод, че показанията на тези свидетели следва да се кредитират,
доколкото същите кореспондират на останалия доказателствен материал по делото,
в това число и на показанията на св. Харизанов (който впрочем също е страна в
други дела, водени от НСА „Васил Левски”, поради което също следва да се счита
за косвено заинтересован от изхода на делото). Самият той посочва, че базата на
НСА е съществувала още през 1979г. Свидетелят е посочил на изготвената по
делото скица, че НСА е разширила владението си и територията на базата се е
разраснала. Показанията на свидетелите Андонов и Константинов кореспондират и с
приетата по делото съдебно-техническа експертизата, според която оградата на
базата е заснета в плана от 1979г. като
същите са споделили за свои наблюдения над имота именно в периода след 1978г. –
1979г. Вярно е, че вещото лице е посочило, че не всички построени обекти са
заснети през 1979г. Експертът обаче е установил, че голяма част от описаните в
актовете за държавна собственост обекти са заснети в плана от 1979г. Липсата на
заснемане обаче не означава непременно, че такива не са били построени. В хода
на процеса чрез други доказателствени средства (непротиворечивите показания на разпитаните
свидетели) се установи, че всички обекти на базата са били построени още през
1979г. Както се посочи по-горе липсата на цялостно заснета ограда през 1979г.
не означава, че процесният имот не е бил в пределите на територията, дадена за
ползване от НСА. На разпитаните по делото свидетели Андонов и Константинов,
които имат наблюдения над базата още от 1979г. е предявена изготвената скица от
вещото лице с отразеното в нея продължение на оградата (на л. 510, том II от делото), като свидетелите
са категорични, че оградата е минавала по зелената и по виолетовата линия,
отразена в скицата. Т.е. свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели (в насока, че територията на процесния имот попада в пределите на
базата) съвпадат и с изготвената скица от вещото лице относно принадлежността
на реалната част от процесния имот в границите на изградената от НСА база. Вярно
е, че вещото лице е ползвало за база скица, изготвена по друго дело, но чрез
разпита на свидетелите се установява по безспорен начин обстоятелството, че
границата на спортната база е минавала точно по отразения в тази скица контур.
Изложеното до тук
води до извода, че процесната реална част от имот (очертана между точки А, Б,
В, Г, Д, Е, Ж и оцветена в жълт цвят от вещото лице в изготвената скица по
допълнителната съдебно-техническа експертиза – на л. 510 от том II) попада в очертанията на
терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие.
Както се посочи ако имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения,
не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията
на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила и
не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно
мероприятие, не е налице пречка за реституция. В случая по делото се доказа, че
в територията на процесния имот е разположена алея, която е част от изградената
в базата алейна мрежа. В такава насока е заключението на вещото лице, което при
извършения оглед на място е установило, че е съществувала алея в терена на
спортната база, която е разширена от извършеното в процесния имот ново
строителство. В същата насока са и показанията на разпитаните по делото
свидетели, водени от ищеца, а дори и показанията на св. Антова, която при оглед
на място на процесния терен е установила наличието на алея. От показанията на
св. Андонов и Константинов се установява още, че в рамките на процесната реална
част от имота е била разположена и постройка, в която се е съхранявало гориво
за лодките, използвани в спортната база. Съгласно пар. 1в, ал. 1 от ДР към
ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват
възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др. Изброяването в този текст не е
изчерпателно, но съдът счита, че към строителните дейности по тази разпоредба
безспорно следва да попаднат и изградените алеи, а и цитираната от свидетелите
постройка. Ето защо се налага извод, че в имота е осъществено строителство по
смисъл на пар. 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ вр. чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Дори и по делото да
не се беше установило, че в процесния терен попада алея, която е част от
алейната мрежа на спортната база (или постройка), това не променя извода на
съда, че процесният имот попада в очертанията на терен, включващ и други имоти,
зает от проведено единно комплексно мероприятие. Както е посочено в цитираното
вече Решение № 102 от 10.06.2015г. по гр.д. № 386/2015г. по описа на I гр.о. от съществено значение
за един такъв извод е обстоятелството дали процесният имот се намира извън
оградата, обособяваща и отграничаваща терена, върху който фактически е
осъществено комплексното мероприятие или е в границите на действително заетия
от проведеното мероприятие имот. В тази връзка съдът счита за безспорно
установено от фактическа страна по делото, че теренът на процесната реална част
от ПИ 51500.510.127 се намира в границите на заетия от проведеното мероприятие
имот, тъй като попада в рамките на ограда, обособяваща предоставения за
ползване терен. Както се посочи на няколко пъти този извод се затвърждава
напълно от изготвената по делото скица по допълнителната съдебно-техническа
експертиза (на л. 510, том II), както и от показанията на свидетелите Андонов и Константинов, на които
скицата е предявена и които изрично са посочили границите, в които спортната
база на НСА попада. Не е налице пречка за реституция при кумулативното наличие
на три предпоставки: 1. имотът или част от него не е зает от строежи и
съоръжения, 2. не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения
съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и
противопожарни правила и 3. не попада в очертанията на терена, зает от
съответното проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция.
Вече се посочи, че дори и през имота да не минава алея, това означава, че са
налице първите две посочени предпоставки. Третата обаче не е налице, тъй като
по делото се установи, че имотът попада в очертанията на терена, предназначен
за комплексното мероприятие.
Всичко изложено до
тук води до крайния извод, че в настоящия случай става въпрос за имот, върху който е
проведено мероприятие на държавата, като при
осъществяване на това мероприятие имотът е бил предоставен НСА „Васил Левски” и съгласно чл.
89, ал. 2 от Закона за висшето образование, той има статут на публична държавна
собственост. По арг. от чл. 10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ това е пречка за възстановяване на собствеността по реда на
ЗСПЗЗ. В подобен смисъл са напр. Решение № 168 от 30.03.2011г. на ВКС по гр. д. №
392/2010г., I г. о., ГК и Решение № 876
от 14.01.2010г. на ВКС по гр. д. № 2959/2007г., I г. о., ГК. Следователно при косвения
съдебен контрол върху решение № Ж845 от 28.10.2008г. на Общинска служба по
земеделие гр. Несебър съдът достигна до извод, че същото е материално
незаконосъобразен административен акт в частта му, в която е възстановено
правото на собственост и върху реална част от ПИ 51500.510.127 по КККР на гр.
Несебър, с площ от 2667 кв. м., показана в скицата на вещото лице М. Г.,
неразделна част от допълнителното заключение на СТЕ, приета по делото, очертана
между буквите АБВГДЕЖ и оцветена с жълт цвят при граници ПИ с идентификатор
51500.510.178, 51500.510.86, 51500.510.109 и останалата част от ПИ
51500.510.127 по КККР на гр. Несебър. В тази част решението противоречи на чл.
10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това инцидентно произнасяне на съда от своя страна води до
извод (по арг. от чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК), че посоченият административен акт
не може да бъде приет в настоящото производство за годен титул за собственост
върху посочената реална част от имота. Същевременно това е единственият титул,
с който ответниците К. и Б. обосновават
претендираните от тях права върху процесния имот. Следователно по делото остава
недоказано от тяхна страна, че са собственици на реалната част имота и
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъда уважен.
От своя страна К. и
Б. са прехвърлили ½ идеална част от имота на третия ответник,
легитимирайки се като собственици на целия имот по силата на решение № Ж845 от 28.10.2008г. на Общинска
служба по земеделие гр. Несебър. Ето защо с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 124, том XVI, рег. № 12975, дело № 3024 от 2008г., издаден на 19.12.2008г. от
нотариус М. Бакърджиева, дружеството „И.Б.Т.” ООД е придобило право на
собственост върху ½ идеална част от целия имот (вкл. и от процесната
реална част), без праводателите му да са собственици на реалната част от имота.
Следователно на практика дружеството не е придобило права върху процесната
реална част и отрицателният установителен иск е основателен и в частта му,
насочена срещу него. В тази връзка съдът намира за недопустимо искането на
ищеца с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 124, том XVI, рег. № 12975, дело № 3024 от
2008г., издаден на 19.12.2008г. от нотариус М. Бакърджиева. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 2012г. на ОСГК нотариалният акт, с който се
удостоверява извършването на правни сделки
с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. В производството
по издаване на така
наречения конститутивен нотариален
акт, се удостоверяват
волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи
прехвърляне на права, докато при
издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава,
когато праводателят е бил титуляр на
вещното право. Ако той не го
притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица
не се засягат
от нейните последици, които в този случай са
облигационни и относителни.
Формата за действителност трябва да бъде
запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи
от неизпълнението на валидния договор,
който не е произвел транслативен ефект. На това основание
отмяната на този акт по
реда на чл.
537, ал. 2
от ГПК е недопустима.
В настоящия случай се иска отмяна на акт, материализиращ
в себе си правна сделка – покупко-продажба на част от недвижим имот, поради
което искането на ищеца е недопустимо и следва да бъде оставено без
разглеждане, а производството в тази му част – прекратено. Изложеното в пълна
степен важи и за нотариален
акт за разпределение на право на строеж при условията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ
№ 185, том X, рег. № 9772, дело
№ 1940 от 2009г., издаден на 19.12.2009г. от нотариус М. Бакърджиева, който
също не представлява констативен нотариален акт за удостоверяване на
съществуващо право, поради което е недопустимо да бъде отменян съгласно
задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение. Ето защо и това
искане на ищеца е недопустимо, като производството следва да бъде прекратено и
в тази му част.
Съдът намира, че в процеса не
се доказа неистинност на оспорените от ищеца документи по реда на чл. 193 ГПК.
В тази връзка с определение от открито съдебно заседание, проведено на 08.06.2015г.
съдът е открил производство за оспорване истинността на официален документ: удостоверение
по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ – на л. 446, том II от делото. Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не е
доказал по делото, че този документ е неистински. Това обаче не разколебава
извода на съда за основателност на предявения иск, тъй като този документ не
влиза в колизия с установеното по делото, че процесният имот попада в територия,
за която съществуват пречките за възстановяване на чл. 10б ЗСПЗЗ.
При този изход на спора искането на ищеца за присъждане
на разноски е основателно. Такива следва да му се присъдят съобразно
представения по делото списък на разноските (на л. 573, том II). По делото са налице
доказателства, че отразените в списъка разходи са извършени от ищеца, поради
което ответниците следва да бъдат осъдени да му ги заплатят. От исканите
разноски не следва да се присъжда единствено сумата от 30 лв., представляваща
държавни такси за обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас на постановени
определения по делото. Съдът счита, че разноските в производството по въззивно обжалване
на определението, с което е отхвърлено искане за
изменение на иска по чл. 214 ГПК, следва
да се поискат
и евентуално да се присъдят именно
в това производство. След като такива не са поискани и респ. не са присъдени
в производството пред Окръжен съд гр. Бургас, то същите не следва да се
присъждат за първи път с решението по съществото на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК по отношение на н.с.а.В.Л.”, ЕИК ********, представлявана от
ректора доц. П.Г., че А.Н.К., ЕГН **********,***, М.Н.Б., ЕГН **********,*** и
„И.Б.Т.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, НЕ СА собственици – първите двама на ½ ид. част като
наследници на Н.М. Б. на основание възстановено право на собственост с решение
№ Ж845 от 28.10.2008г. на Общинска служба по земеделие гр. Несебър, а „И.Б.Т.”
ООД на ½ ид. част на основание договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 124, том XVI, рег. № 12975, дело № 3024 от 2008г., издаден на 19.12.2008г. от
нотариус М. Бакърджиева, от реална
част от поземлен имот с идентификатор 51500.510.127 по КККР на гр. Несебър, с
площ от 2667 кв. м., отразена в скицата на вещото лице М. Г., неразделна част
от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, приета по
делото, очертана в скицата между буквите АБВГДЕЖ и оцветена с жълт цвят, при
граници: поземлен имот с идентификатор 51500.510.178, поземлен имот с
идентификатор 51500.510.86, поземлен имот с идентификатор 51500.510.109 и
останалата част от поземлен имот 51500.510.127 по КККР на гр. Несебър.
Скицата на вещото
лице М. Г. по допълнителната съдебно-техническа експертиза – на л. 510, том II от делото, е приподписана от
съдията и следва да се счита за неразделна част от решението.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на н.с.а.В.Л.”, ЕИК ********, представлявана от
ректора доц. П.Г., за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 124, том XVI, рег. № 12975, дело № 3024 от 2008г., издаден на 19.12.2008г. от
нотариус М. Бакърджиева и нотариален акт за разпределение на право на строеж
при условията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ № 185, том X, рег. № 9772, дело № 1940 от
2009г., издаден на 19.12.2009г. от нотариус М. Бакърджиева, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 232/2012г. по описа на Районен съд гр. Несебър в тази
му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.Н.К., ЕГН **********,***, М.Н.Б., ЕГН **********,*** и „И.Б.Т.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплатят на
н.с.а.В.Л.”, ЕИК ********, представлявана от ректора
доц. П.Г., сумата от общо 4568,28
лв., представляваща направените по делото разноски, от които 3000 лв. -
заплатено възнаграждение за един адвокат, 986 лв. – внесени депозити за
експертизи, 479,28 лв. – заплатена държавна такса, 45 лв. – заплатени държавни
такси за издаване на преписи от документи, необходими за вписване, 48 лв. –
такси за вписване, 10 лв. – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения.
Решението
може да бъде
обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: