Р Е Ш Е Н И Е
№
73
гр. Трявна, 06.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на шести
ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря В.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. №188 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба на В.Х.С. против П.Б.П.
и родителите му Б.Т.П. и Г.И.Т., както и против Д.К.Ц. и родителя му К.С.Ц. се твърди, че ищецът е пострадал от престъпление, за което ответниците П.П.
и Д.Ц. са признати за виновни и осъдени в извършване на престъпление по чл.129
ал.2 пр.13 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Към датата на деянието – 27.12.2015г. двамата подсъдими били непълнолетни, като
родителските права спрямо П.П. се упражнявали от ответниците Б.П. и Г.Т., а
родителските права спрямо Д.Ц. – от ответника К.Ц.. В следствие на
престъплението ищецът получил като травми – контузия на главата със силен оток
и кръвонасядане на клепачите на дясното око и на дясното слепоочие, охлузвания
в дясната слепоочна област, разкъсно-контузни рани на дясната вежда и в лявата
теменна област на главата, кръвонасядане и охлузване на дясната ушна мида,
кръвонасядане с охлузване на лявото слепоочие, охлузвания по задната повърхност
на дясното рамо и вдясно долу на гърба. Установените травми били съпроводени и
със симптоми на мозъчно сътресение и състояние на пълна загуба на съзнание,
продължило около 5-10 минути, довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Останалите увреждания довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Дълго време след инцидента ищецът изпитвал стрес, имал
болки от травмите и общо неразположение. Не можел да гледа телевизия, завивало
му се свят и му прилошавало, както и изпитвал дразнение от музика и шум.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да
се осъдят ответниците П.П. и Д.Ц., като съучастници и преки извършители на
деликта, както и ответниците Б.П. и Г.Т. като родители на П.П., а ответника К.Ц.
като родител на Д.Ц., да заплатят солидарно на ищеца сумата от 8000,00 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деликта 27.12.2015г. до окончателното й погасяване, както и направените по
делото разноски.
С протоколно определение от 12.09.2018г. производството по делото е
прекратено в частта относно предявения иск против двама от ответниците – Д.К.Ц.
и неговия баща К.С.Ц., на основание чл.232 ГПК – поради оттегляне на предявения
иск в тази част.
С протоколно
определение от 06.11.2018г. е допуснато, на основание чл.214 ал.1 ГПК,
изменение в размера на предявения иск срещу П.Б.П. и родителите му Б.Т.П. и Г.И.Т.,
като същият се счита предявен за сумата от 5000,00 лв.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представените
по делото писмени доказателства, че с влязла в сила на 28.11.2017г. присъда
№53/05.07.2017г. по НОХД №45/2017г. по описа на Районен съд – Трявна ответникът
П.Б.П. е осъден на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание е отложено при условията на чл.69 от НК, за престъпление по чл.129
ал.2 пр.13 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 от НК, изразяващо се в
това, че на 27.12.2015г. в гр. Трявна, като непълнолетен, но разбиращ
свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с непълнолетния Д.К.Ц. ***, чрез нанасяне на удари
с юмрук и ритници в областта на главата, причинил на В.Х.С. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в травми на главата с мозъчно сътресение, протекло с
пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р Я.Г.К., неоспорено от страните и прието като
доказателство по делото, следствие деянието на 27.12.2015г. пострадалият В.Х.С.
е получил следните увреждания от нанесените му в областта на главата удари, а
именно – контузия на главата с мозъчно сътресение, със силен оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око и на дясното слепоочие, охлузвания в
дясната слепоочна област, разкъсно-контузни рани на дясната вежда и в лявата
теменна област на главата, кръвонасядане и охлузване на дясната ушна мида,
кръвонасядане с охлузване и оток на лявото слепоочие, охлузвания – едно по
задната повърхност на дясното рамо и едно линейно вдясно долу на гърба. Има
субективни оплаквания от главоболие, общо неразположение, болки в шията и
дясното рамо. По данни на пострадалия, оплакванията от главоболие, световъртеж
и затруднена концентрация са продължили повече от месец след инцидента, поради
което се е консултирал с невролог. Няма данни за конкретно проведено лечение, с
изключение на приложеното по време на неколкочасов престой в спешно и в
хирургично отделение на МБАЛ – Габрово – вливания на водносолеви разтвори –
Рингер, Манитол, Аналгин. След това е напуснал по собствено желание лечебното заведение,
липсват данни за медикаментозно лечение и спазване на щадящ режим, какъвто е
препоръчителен при мозъчно сътресение. Установените травми на главата със
симптоми на мозъчно сътресение и състоянието на кратковременна загуба на съзнание
след травмата, са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота
/опасността за живота е продължила минути – докато е траела загубата на
съзнание/. Останалите /външни/ увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 НК/. Срокът на възстановяване е около 1 месец, при обичайно протичане
на оздравителния период. Възможно е да има посткомоционни промени с оплаквания
над един месец след травмата на главата, но няма медицинска документация за
проследяване на състоянието му след травмата и за евентуално предписано и
провеждано лечение. Няма данни за спазван лечебно-хранителен режим при
домашно-амбулаторни условия, както и няма данни за настъпили усложнения и
продължителност на болките след инцидента – за болките в шията и рамото няма
отразени медицински прегледи или консултации. В заключението на вещото лице е
посочено също, че експертизата не може да установи дали има пълно
възстановяване по отношение на някои симптоми/оплаквания, които са със
субективен индивидуален характер /периодично главоболие, дразнене от шум/,
защото няма обективен критерий за потвърждаването или отхвърлянето им. В с.з.
на 11.10.2018г. вещото лице д-р К. е посочило, че обичайният срок на
възстановяване от травмата на главата е до 1 месец. В случай, че оплакванията
продължат по-дълъг срок от този се приема, че са свързани с настъпило
усложнение, какво е травматичната церебрастения. При нея оплакванията са от
субективен характер. Според вещото лице, по-точен отговор на въпроса дали в
случая има такова усложнение, може да даде специалист – клиничен психолог,
който след изследване може да установи дали е налице такова заболяване, тъй
като липсва медицинска документация за това.
От показанията на разпитаните като свидетели по делото
П.В.С.и С.Ц.И., колеги на пострадалия В.С., се установява, че ищецът работи в
сервиз за гуми, на който свидетелят П.С.е управител. Според св. С., в деня на
инцидента 27.12.2015г. В.С. бил в отпуск, който продължил и след инцидента, до
края на календарната година. Първият работен ден на 2016г. бил на 04.01. Тогава
С. отишъл на работа и се опитал да изпълнява трудовите си задължения, но се чувствал
много неудобно. Бил разсеян, депресиран, не му се говорело, оплаквал се от
световъртеж и гадене. Поради това си състояние не можел да работи физическа
работа, а участвал само с даване на съвети, тъй като имал най-голям опит от
работниците. Работел по 4 часа на ден. Това продължило около 1 месец, но и до
ден днешен той споделял, че вече не е същия човек. Св. И. също потвърждава, че
след инцидента В.С. не участвал активно в работни процес, тъй като се оплаквал
от главоболие, виене на свят, било му лошо. Стоял на един стол и колегите му
само се допитвали до него по някои въпроси. Преди инцидента бил изключително
активен - и в работата си и извън нея, а след инцидента станал по-бавен и слабо
активен, забравял много и бил разсеян. Много често трябвало да му се повтаря да
направи нещо. Такъв бил и до сега.
С оглед данните от свидетелските показания, както и
посоченото от вещото лице д-р К. относно евентуално усложнение при
възстановяването на ответника В.С. от травмите след инцидента на 27.12.2015г.,
по делото е допуснато извършването на съдебно-психологическа експертиза от
експерт по клинична психология д-р Д.С.. Според заключението му, данните по
делото, тестовите измервания и проведеното интервю с ответника В.С. указват за
наличие на симптоми на травмена церебрастения във времето след инцидента. Това
заболяване често е с голяма продължителност – от няколко месеца до 2-3 години
или повече, без да бъде в пряка връзка с тежестта на мозъчното сътресение.
Преценява се като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. При
някои пациенти състоянието се задълбочава към развитие на травмена
енцефалопатия, но към момент при ответника В.С. няма данни за такава тенденция.
Синдромът на церебрастения при травма се приема за последица от леката степен
на мозъчна контузия. Тя се дължи на персистиращи нарушения в мозъчната
авторегулация и динамика на ликвора /гръбначно-мозъчната течност/, както и на
вегетативни нарушения. Проявява се с картина на физическа и психическа астения
/лесна уморяемост, снижена работоспособност, главоболие, паметови смущения,
концентрационна слабост, повишено отделяна на пот и др./. Ответникът не е
консултиран с психиатър или клиничен психолог, не е лекуван със съответни
медикаменти. Оплакванията са изводими от преживяната травма и се констатират.
Периодът на лечение обикновено е продължителен и е в зависимост от особеностите
на организма и от характера на личностовата структура и др. Някои от
оплакванията могат да се свържат с хипертиреоидизъм /базедова болест, което е
състояние на повишена функция на щитовидната жлеза/, но в конкретния случай водещо
и определящо състоянието на пострадалия са промените в личностовата сфера след
травмата, предмет на делото: повишена тревожност и депресивност, занижена
самооценка, усещане за безпомощност и вина, трудности във взаимоотношенията –
изолация, недоверие към другите хора и затруднен контакт, нарушения на съня –
безсъние, кошмари, постоянно главоболие, световъртеж, емоционални трудности –
преживяване на дълбока тъга и спотаен гняв, промяна на основния фон на
настроението, понижени възможности за социално функциониране.
При
гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявен по делото е иск с правно основание чл.45 от
Закона за задълженията и договорите. Съгласно посочената разпоредба всеки е
длъжен да поправя вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се
предполага до доказване на противното. За ангажиране на деликтната отговорност
на ответника е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние
на ответника; вреда, причинена от това деяние, която да е оказала
неблагоприятно въздействие върху патримониума на ищеца; причинна връзка между
противоправното деяние на ответника и причинената вреда; вина на деликвента. Вината,
съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, като тежестта
да обори въведената презумпция е на ответника.
Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В случая, с влязлата в сила присъда №53/05.07.2018г. по НОХД №45/2017г.
по описа на Районен съд – Трявна е признато, че ответникът П.Б.П. е извършил
виновно противоправно деяние – причинена на ищеца В.Х.С. средна телесна повреда
по чл.129 ал.2 пр.13 вр. ал.1 НК, изразяваща се в травми на главата с мозъчно
сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Тази влязла в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за настоящия, разглеждащ
гражданските последици от престъпното деяние на ответника П.П., а с нея са
установени всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – противоправно
деяние, виновността на ответника, претърпените вреди и причинно-следствената
връзка между тях. Наличието на тези елементи не е и предмет на спор между
страните по делото.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на конкретно дължимото обезщетение съдът
съобрази следните обстоятелства: Следствие престъпното деяние на ответника П.П.
ищецът е получил няколко вида увреждания – кратковременна загуба на съзнание,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота /докато е траела
загубата на съзнание в продължение на няколко минути/; външни увреждания, които
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно –
силен оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око и на дясното слепоочие,
охлузвания в дясната слепоочна област, разкъсно-контузни рани на дясната вежда
и в лявата теменна област на главата, кръвонасядане и охлузване на дясната ушна
мида, кръвонасядане с охлузване и оток на лявото слепоочие, охлузвания – едно
по задната повърхност на дясното рамо и едно линейно вдясно долу на гърба;
травмена церебрастения, водеща до промяна в личностовата сфера, а именно - повишена тревожност и депресивност, занижена
самооценка, усещане за безпомощност и вина, трудности във взаимоотношенията –
изолация, недоверие към другите хора и затруднен контакт, нарушения на съня –
безсъние, кошмари, постоянно главоболие, световъртеж, емоционални трудности –
преживяване на дълбока тъга и спотаен гняв, промяна на основния фон на
настроението, понижени възможности за социално функциониране. Възстановителният
период от външните травми е бил около 1 месец, през който на ищеца не е
провеждано нарочно лечение, същият е могъл да извършва и е извършвал трудова
дейност, но тя е била намалена и ограничена, т.е. в непълен обем. През този
период от време ищецът е изпитвал болки и страдания от причинените му травми,
които постепенно са отшумявали. След нанасяне на травмата ищецът В.С. е имал и
сериозни оплаквания от главоболие, световъртеж, невъзможност за концентрация и
пр., който според заключението на съдебно-психологическата експертиза представляват
симптоми за наличие на травмена церебрастения, настъпила следствие мозъчното
сътресение. Възстановителният период за лечението й е индивидуален и може да
продължи от няколко месеца, до 2-3 години или повече. Вещото лице С. посочва,
че към датата на освидетелстването на ищеца за изготвяне на експертизата симптомите
у пострадалия продължават да са налице, което означава, че са съществували през
изминалите почти три години от инцидента на 27.12.2015г. Съобразявайки вида на
получените от ищеца В.С. увреждания, претърпените от тях болки и страдания, както
и естеството и продължителността на възстановителния период от лечението им, съдът
счита, че претендираният по делото размер от 5000,00 лв. съответства на справедливия
размер на дължимото от ответника П.П. обезщетение за неимуществени вреди.
Същият е дължим, считано от датата на увреждането 27.12.2015г., на основание
чл.84 ал.3 ЗЗД.
Съгласно чл.48 ал.1 ЗЗД, родителите отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. С
оглед посочената разпоредба и тъй като престъпното деяние е извършено от
ответника П.П. като непълнолетен, солидарно отговорни за причинените от него
вреди в горния размер са неговите родители – ответниците Б.П. и Г.Т..
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се осъдят
ответниците П.П., Б.П. и Г.Т. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от средна телесна
повреда, причинена на 27.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
27.12.2015г. до окончателното погасяване на задължението.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото, направеното от ищеца искане и на
основание чл.78 ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят
солидарно направени по делото разноски в размер на сумата от 1200,00 лв. Разноските
на ищеца включват: възнаграждения за две вещи лица в размер на 400,00 лв. и
възнаграждение за един адвокат в размер на 800,00 лв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл.78 ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ в
размер на 200,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Б.П., с ЕГН **********, Б.Т.П., с ЕГН **********, Г.И.Т.,
с ЕГН ********** – тримата от гр. Плачковци, ул. „Младост“ №4 Б, ет.2 ап.4, да
заплатят солидарно на В.Х.С., с ЕГН **********,***, сумата от 5000,00 лв. /пет
хиляди лева и 00 ст./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
средна телесна повреда, причинена на 27.12.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 27.12.2015г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА П.Б.П., с ЕГН **********,
Б.Т.П., с ЕГН **********, Г.И.Т., с ЕГН ********** – тримата от гр. Плачковци,
ул. „Младост“ №4 Б, ет.2 ап.4, да заплатят солидарно на В.Х.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева и 00 ст./ - направени разноски по
делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Б.П., с ЕГН **********,
Б.Т.П., с ЕГН **********, Г.И.Т., с ЕГН ********** – тримата от гр. Плачковци,
ул. „Младост“ №4 Б, ет.2 ап.4, да заплатят ДТ в размер на 200,00 лв., на
основание чл.78 ал.6 ГПК, чрез Районен съд – Трявна.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: