№ 1112
гр. Стара Загора, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530101592 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът „СМАРТ ИНВЕСТ ЕМ“ ЕООД твърди, че с ответника „ДМТ
2006“ ЕООД са в търговски отношения във връзка със сключен договор за
строителство от ***** г. Ответното дружество е възложило на ищеца
изпълнението на конкретно определени СМР за обект ЗАЛА ЗА ТЕНИС
КОРТ в УПИ *****, кв. **** по плана на гр.Стара Загора. Независимо от
недобросъвестното поведение на възложителя по договора, изразяващо се в
забавено или пълно неизпълнение на задълженията му по чл. 15 от договора,
ищецът добросъвестно е изпълнявал възложената работа, включително и
направата на плоча с кота +7.20. Работата му е била одобрена от възложителя,
във връзка с което на **** г. страните подписали двустранно акт 19 за
изпълнения етап от строежа. Изпълнителят е издал фактура № ********** г.
за посочената сума, която е била изпратена на длъжника. Съгласно чл. 12 от
договора, уговорената дължима сума в размер на 12000,00 лв. с ДДС е
следвало да бъде заплатена до 3 дни след направата на плочата, т.е. до *****
1
г. Повече от 45 дни, плащане от страна на възложителя по договора така и не
било направено.
Ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, като било образувано
ч.гр.дело № **** г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена
Заповед № **** г., по която длъжникът подал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника „ДМТ 2006“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 106, ап. 6, ЕИК
*********, съществуването на вземането на ищеца „СМАРТ ИНВЕСТ ЕМ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 100-А, ЕИК ********* за сумата 12000,00 лв. /дванадесет
хиляди лева/, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на
извършени СМР /направа на плоча с кота +7.20/ по Договор за строителство
от ***** г., сключен между „ДМТ 2006“ ЕООД като възложител и „СМАРТ
ИНВЕСТ ЕМ“ ЕООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като заема позиция за неоснователност на иска.
Не отговаряло на истината, че ответникът дължал сумата 12 000,00 лв. с
ДДС по фактура № ********** г., която не била подписана от ответника и не
била заведена в неговото счетоводство.
На второ място, нямало основание да бъде издавана процесната фактура.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 4 ЗДДС, фактура от регистрирано по
ЗДДС лице /каквото е ищеца/, се издавала в срок до 5 дни от по ранната от
двете дати - датата на плащане или датата на извършване на услугата. В
случая обаче, фактура № ********** г. била с основание „авансово“ плащане
по договор за СМР, а не за извършване на конкретна услуга по Протокол
обр.19 от **** г. Следователно в този случай фактурата трябвало да бъде
издадена след плащането, а не преди, а както е известно, плащане нямало.
Освен това фактурата била издадена преди съставянето на Протокол обр. 19
от **** г.
На следващо място, реално извършеното не съответствало на СМР,
посочени в протокола, и СМР по протокола не отговарял на истината.
Действително извършените СМР възлизали на 10000,00 лв. с ДДС, а не на
2
10000,00 лв. без ДДС. Не оспорва, че протоколът бил подписан от управителя
на ответното дружество, но след подписването му същият установил, че
посочените в него данни не отговаряли на действителността. Признава, че до
момента на прекратяване на договора за СМР /прекратен с Уведомление от
17.01.2022 г./, ищецът е изпълнил СМР на 2 коти - кота +3,60 и кота +7,20.
Общата площ на двете плочи, на двете коти възлизала на 360 кв.м. Съгласно
сключения договор, ищецът се е задължил да изпълни СМР по направата на
плоча с кота + 3,60, на плоча с кота +7,20 и плоча с кота +10,80, срещу обща
цена в размер на 42000 лв. с ДДС. Съгласно проекта на сградата, общата площ
на плочите на трите коти възлизала на 540 кв.м. Изчислена въз основа на
общата цена й общата квадратура /42000 : 540/, цената на квадратен метър
СМР възлизала на 77,78 лв. Към момента на прекратяване на договора, а и
като цяло, ищецът е изпълнил СМР върху 360 кв.м, изчислено на база 77,78
лв. на кв.м, цената възлизала общо на 28 000,00 лв. с вкл. ДДС.
На 17.01.2022 г. на ищеца било изпратено Уведомление по ел.поща
office.sminvest@gmail.com, за прекратяване на договора. Ответникът не
оспорва, че следва да заплати цената на изпълненото СМР до момента. Сочи,
че до този момент е заплатил на ищеца сумата 18 000 лв. с ДДС, както следва:
1/ на 17.10.2022 г., сумата в размер на 6000,00 лв. с вкл. ДДС, по фактура №
********* г.; 2/ на 03.11.2022 г., сумата в размер на 6000,00 лв. с вкл. ДДС, по
фактура № ********* г.; 3/ на 05.11.2021 г., сумата в размер на 6000,00 лв. с
вкл. ДДС, по фактура № ********* г. Следователно, след приспадане на
извършените плащания, дължимият остатък към ищеца бил в размер на 10
000,00 лв. с вкл. ДДС, за които следвало да бъде издадена фактура, която
щяла да бъде платена от ответника. Не отговаряло на истината твърдението на
ищеца, че ответникът е бил недобросъвестен и било налице забавено или
пълно неизпълнение на задълженията му по чл.15 от Договора. Ищецът не
конкретизирал в какво се изразява неизпълнението на ответника, както и не
конкретизирал дали претендира за забавено или пълно неизпълнение.
Напротив, ответникът бил изцяло добросъвестен. Въпреки, че срокът за
изпълнение на възложените СМР изтекъл още на 20.12.2021 г., към 17.01.2022
г. ищецът не е изпълнил задълженията си по сключения между страните
Договор, като не били завършени и приключени възложените на ищеца с
договора CMP. Т.е към 17.01.2022 г. била налице забава за изпълнение с 28
дни.
3
Освен това ответникът прави възражение за прихващане на основание
чл. 103, ал. 1 ЗЗД с две вземания – 1/ във връзка с прекратяване на Договора,
на основание чл. 22, т. 4 от Договора ищецът дължал на ответника неустойка
за неизпълнение в размер на 5% от стойността на договорената цена, а
именно сумата в размер на 1750,00 лв. Съгласно чл. 4 от Договора, срокът за
изпълнение на СМР бил 20.12.2021 г., като съгласно чл. 16.6 от Договора,
ищецът поемал пълната отговорност за срочното изпълнение на възложените
СМР. Въпреки, че срокът за изпълнение на възложените СМР изтекъл на
20.12.2021 г., към 17.01.2022 г. не били изпълнени СМР по договора, т.е. към
17.01.2022 г. била налице забава за изпълнение с 28 дни. Съгласно чл. 22.4 от
договора, в случай, че изпълнителят забави повече от 20 дни приключването
на СМР-тата по договора без основателна причина, възложителят имал право
едностранно да прекрати договора. Предвид това на основание чл. 22, т. 4 от
договора, ответникът уведомил ищеца по електронна поща, че прекратява
действието на Договор за строителство от ***** г., поради виновно
неизпълнение от страна на изпълнителя и 2/ във връзка с изпълнението на
Договора, ищецът дължал на ответника сумата 1512,00 лв. с вкл. ДДС по
фактура № ********** г., представляваща цената за дървен материал.
Общата сума била в размер на 3262,00 лв., който предявява за прихващане.
Поради това след извършеното прихващане ответникът признава, че
дължи на ищеца сумата 6738,00лв. /шест хиляди седемстотин тридесет и осем
лева/, които са били изплатени с платежно нареждане от 23.05.2022 г.
Моли за отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на възраженията
за прихващане.
В о.с.з. ищецът представляван от процесуален представител – адвокат
моли за частично уважаване на иска /като се приспадне плащането в хода на
процеса от страна на ответника/, оспорва предявените възражения за
прихващане.
В о.с.з. ответникът представляван от процесуален представител –
адвокат моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен,
евентуално като погасен чрез плащане и прихващане.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
4
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 288 ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 258 ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за
безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че е
налице 1/ сключен договор, между страните, с предмет извършване на СМР,
на етапи срещу заплащането на възнаграждение в общ размер на 42 000,00 лв.
с ДДС, 2/ извършването на СМР - направа на плоча с кота +7.20 и приемането
без възражения от ответника, 3/ заплащането от страна на ответника на на
ищеца на 23.05.2022 г. на сумата от 6738,00 лв. /така и платежно нареждане,
л. 51 от делото/, 4/ че ищецът не е изпълнил плоча с кота +10.80 /последната
плоча/ и договорът, сключен между страните е прекратен на 17.01.2022 г.
От посочения договор за извършване на СМР от ***** г. се установява,
че ищецът се е задължил срещу насрещната парична престация – уговорено
възнаграждение, по поръчка на ответника да изпълни строително-монтажни
работи посочени в чл. 1, ал. 2 от договора в срок до 20.12.2021 г. /чл. 4 от
договора/. Страните са постигнали съгласие в клаузата на чл. 11 от договора,
че допълнително възникналите видове работи ще се разплащат по
предварително утвърдени цени и с анекс към договора. Възнаграждението по
договора е в размер на 42 000,00 лв. с ДДС /чл. 10, ал. 1/, от които в хода на
изпълнението на договора на падежите съгласно чл. 12, ал. 1 от договора -
07.10.2021 г., 03.11.2021 г. и 05.11.2021 г. са били заплатени общо 18 000,00
лв. с ДДС /вж. писмени доказателства, л. 19-24 от договора/. В чл. 12 от
договора е посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение настъпва на етапи и в посочени срокове. Поради
това обстоятелство съдът приема, че страните не са изменили диспозицията
на правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, която предписва, че
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. При
договора за изработка изпълнителят трябва да докаже изпълнение на
поръчаната работа, съобразно договореното, а поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа /чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. За процесната кота
+7,20 е представен акт образец 19 от дата 15.01.2021 г. /л. 10 от делото/
подписан от двете страни по договора, от който се установява, че процесната
кота +7,20 е била изпълнена с необходимото качество /това не е и спорно
5
между страните по делото, вж. и актове образец 7 за приемане на извършени
СМР, л. 66-68 от делото/. За така възникналото задължение е била съставен
фактура № ********** г. за сума в размер на 12 000,00 лв. с ДДС. Тази сума
се претендира от ищеца. По делото е налице и количествена сметка, вкл.
строителната документация за обекта /л. 30-50 от делото/.
Представена е и кореспонденция между страните във връзка с
прекратяването на договора /л. 25-26 и л. 29 от делото/, от която се
установява, че след направата на процесната кота +7,20 договорът между
страните е прекратен. В тази връзка ответникът е съставил две фактури – 1/
фактура № ******* г. за продадени на ищеца греди /л. 27 от делото/ и 2/
фактура № *********** г. за начислена неустойка по чл. 22, ал. 4 от договора
/л. 28 от делото/.
Във връзка с обстоятелствата по изпълнението на договора за изработка
във времево отношение и наличието или не на договор за покупко-продажба
на дървен материал продаден от ответника на ищеца бяха разпитани четирима
свидетели.
От показанията на св. М.Г. - работник на обекта и Р.Р. – началник на
работниците на обекта /служители на ищеца/ се установява, че в периода м.
септември 2020 г. м. февруари 2021 г. са извършвали СМР на обекта –
направа на бетонови плочи. Сочат, че не всички плочи са били направени
поради разногласия на шефовете. Работата се е извършвала всеки ден без
събота и неделя. Имали са достъп до обекта всеки работен ден като знаейки
кода на СОТ-а на обекта сами са си отваряли /показания на св. Р.Р./ или
бащата на управителя на ответника е отключвал /показания на св. М.Г./. Св.
М.Г. сочи, че е имало няколко закъснения на материала - бетон /осигуряван от
ответника/ с по два три дни, а поръчките били правени писмено. И двамата
свидетели сочат, че е имало външни хора на обекта /играещи тенис/, които не
са пречели на работата, а са поставяли работещите под напрежение да не се
случи инцидент. По отношение на дървения материал използван за направа на
кофраж и двамата свидетели са категорични, че дървеният материал е бил
закупен от тяхната фирма – чисто нови греди, бил е доставян с камиони пред
строителния обект или камионите са влизали в обекта при възможност и след
това е бил внасян от служителите на ищеца на ръка. Свидетелите изясняват,
че тъй като първата направена плоча е била най-голяма са използвали
6
дървения материал от нея и за останалите плочи. Изясняват, че чужд кофраж
не се е налагало да взимат, като са имали много техен кофраж там, не са
взимали греди от обекта /така показания на св. Р.Р./ и не са взимали дървен
материал, който е на обекта, още повече че на обекта е нямало дървен
материал /така показания на св. М.Г./. Дори св. Р.Р. сочи, че се е наложило да
ходи да освобождава обекта от техния дървен материал, а служители на
ответника са си правели огради в друга част на обекта.
От показанията на св. Г.Г. и М.П. /служители в друго търговско
дружество със същия управител на ответника/ се установява, че на обекта на
ответника са извършвали СМР различни фирми наемани от ответното
дружество – кофражи, арматури, изливане на бетон. Свидетелят Г. е ходил да
помага не с участие в монтажни дейности, а основно в почистване на обекта.
Сочи, че Б. Б. е закупувал греди през есента на 2020 г., тези греди са били
доставени с камион на строителната площадка и свидетелят е участвал в
тяхното разтоварване и впоследствие преместване от едно място на друго.
Свидетелят Г. не е виждал някой да взима от тези греди, те са били на куп
като изяснява, че те са били ползвани от бащата на Б. Б., а после отново са
били прередени. Вторият свидетел П. е ходил да помага изключително рядко
/на 2-3 месеца веднъж или по-рядко/, като сочи, че е пренасял дървен
материал, който не знае как се е появил на обекта, не знае чии е бил
пренасяния от него дървен материал и не е виждал с този дървен материал
някой да прави нещо. Не е разбрал за какво се ползва, а изяснява, че веднъж е
участвал в неговото преместване.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза /л.90-
92 от делото/ се установява, че общата квадратура на трите плочи предмет на
договора за СМР е 517,66 кв.м., общата квадратура на плочите +3,60 и + 7,20
е 376,26 кв.м. от които по 188,13 кв.м. на всяка една от двете плочи. В.л. е
установило, че площите по проектната документация и изпълненото на място
съвпадат.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза /л. 94-99 от делото/ се установява, че фактура № ********** г. с
издател ответното дружество и получател ищцовото дружество не е била
заведена в счетоводството на ищеца, за нея не е ползван данъчен кредит и не е
била отразена в дневника за покупки. Размерът на евентуално дължимата от
7
ищеца неустойка за забавено изпълнение бил в размер на 1750,00 с ДДС. В.л.
не отговаря каква е цената на кв.м. СМР, тъй като сочи, че на този въпрос
следва да отговори съдебно-техническата експертиза.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и
чл. 288 ТЗ:
Правното действие на сключения договор за изработка попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат
нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно,
проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на
процесния договор, следва да се субсумират под правните норми, уреждащи
търговските сделки.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява
неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като
при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени
две основни облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически
действия по договора и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да
приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 288 ТЗ.
За да възникне претендираното главно субективно право – за заплащане
на уговореното възнаграждение по договора за изпълнение на СМР, следва да
се установи наличието на предвидените в закона материални предпоставки
/юридически факта/, а именно: 1/ действително възникнало облигационно
отношение по договор за извършване на СМР 2/ престиране от страна на
изпълнителя, съобразно уговореното по вид и обем; 3/ приемане на надлежно
престираното от възложителя.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение
възниква след приемане на работата на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-
8
предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и
стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове
СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на
отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен
протокол за конкретно извършените видове работи /така решение №
209/20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/2017 г., I т.о. и сочената в него
съдебна практика/. Следва да се има предвид, че законът задължава
поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като
правно действие представлява 1/ фактическо получаване на изработеното и 2/
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита
работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да
може да се даде на приемането значението на одобряването, законът
предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Това
законово предположение за одобряване е релевантно и когато недостатъците
са от категорията на тези, които не са могли да бъдат забелязани при
обикновен преглед – когато недостатъците са скрити. Открие ли ги,
възложителят е длъжен незабавно да уведоми изпълнителя, инак губи правата
си. Следователно, уведомяването представлява покана за съвместно
проверяване твърденията на поръчващия. Уведомлението трябва да бъде
направено при приемането на работата или веднага след откриването на
недостатъците. Задължението на възложителя да направи своите възражения
във връзка с изработеното именно към посочения момент, следва от
разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, като доколкото липсват доказателства за
направени в този срок възражения, на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата
следва да се счита приета. Законът допуска, за недостатъци, които са се
проявили по-късно и не могат да се открият при обикновения преглед на
вещта, изпълнителят да носи предвидената в закона /чл. 265 ЗЗД/
отговорност. Тази отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2, предл.
9
второ от ЗЗД, винаги е обвързана с уведомяване на изпълнителя и то веднага
след откриването им /така решение № 273/02.04.2009 г. на Софийски
апелативен съд по в.гр.д. № 2186/2007 г. недопуснато до касационно
обжалване с определение № 158/05.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1738/2009 г.,
IV г.о./. При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да
подпишат протокол /както е процедирано в настоящия случай/, в който да
удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото
възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение /така
решение № 65/24.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 333/2011 г., II т.о./.
В случая както се посочи по-горе с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото
правнорелевантните обстоятелства, че е налице 1/ сключен договор, между
страните, с предмет извършване на СМР, на етапи срещу заплащането на
възнаграждение в общ размер на 42 000,00 лв. с ДДС, 2/ извършването на
СМР - направа на процесната плоча с кота +7.20 и приемането без
възражения от ответника, 3/ заплащането от страна на ответника на на ищеца
на 23.05.2022 г. на сумата от 6738,00 лв. /така и платежно нареждане, л. 51 от
делото/. А от заключението на съдебно техническата експертиза се установи,
че площта на изпълнената от ищеца плоча с кота +7.20 е 188,13 кв.м., т.е.
настоящият съд приема, че задължението за заплащане на
възнаграждение по договора за изработка досежно плоча с кота +7.20 е
възникнало в своето основание и е изискуемо, тъй като е налице валиден
облигационен договор, налице е изпълнение на плоча кота +7,20 и дори е
налице доброволно частично плащане от страна на ответника на
задължението за възнаграждение /неотричащ възникването на
основанието за заплащане на възнаграждението, а оспорващ само
дължимия размер/.
Спорните въпроси по делото са три – 1/ какъв е размера на
възнаграждението за изработката на плоча с кота +7.20 - 12 000,00 лв. с ДДС
/както счита ищеца/ или 10 000,00 лв. с ДДС /както счита ответника/, 2/
основателно ли е претенцията на ответника за неустойка вследствие забава на
изпълнителя по договора за изработка и 3/ основателна ли е претенцията на
ответника произтичаща от твърдян от него договор за покупко-продажба на
дървен материал с купувач ищеца.
10
1/ Настоящият съд приема, че възнаграждението за изработката на
плоча с кота +7.20 е в размер на 12 000,00 лв. с ДДС на две самостоятелни
основания:
1.1. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за строителство
възнаграждението за процесната плоча с кота +7,20 се определя на 12 000,00
лв. с ДДС и е платимо до три дни след нейната направа. Спорът между
страните по делото се свежда до тълкуване на посочената клауза от договора
с оглед на становището на ответника, че следва да се заплаща изработена
работа с мерна единица кв.м. Действително при неяснота или спор относно
точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи съдът
е длъжен да извърши тълкуване на договора според критериите на чл. 20 ЗЗД,
за да изясни действителната, а не предполагаема воля на договарящите.
Съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля
на страните съдът тълкува договора, в смисъла, следващ от общия разум на
изявлението, доколкото буквалният текст изразява действителната обща
воля на страните и как следва да се тълкува всяка уговорка предвид
систематичното й място в договора и общия му смисъл, с оглед целта на
договора, обичайно възприетата практика в отношенията между страните,
както и обстоятелствата, при които е сключен договорът и поведението на
страните преди и след сключването му, т.е. следва да бъдат съобразени
всички факти, обстоятелства и действия на страните, предхождащи,
съпътстващи и/или следващи спорния договор /така решение №
50204/23.11.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3324/2021 г., III г. о. и сочената в
него съдебна практика, решение № 129/12.07.2013 г. на ВКС по т.д. №
558/2012 г., II т.о., определение № 498/01.11.2018 г. на ВКС по гр.д. №
2449/2018 г., I г.о. и сочената в него съдебна практика и решение №
106/16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4088/2017 г., III г.о. и сочената в него
съдебна практика/. В тази връзка следва да се има предвид трайната съдебна
практика обективирана напр. в решение № 229/29.06.2017 г. на ВКС по т.д.
№ 3550/2015 г., II т.о., решение № 127/20.12.2016 г. на ВКС по т.д. №
1907/2015 г., II т.о. и сочената в тях съдебна практика, съгласно която на
тълкуване подлежи неясна или двусмислена договорна клауза и такава, по
която има спор между страните, като съдът при тази си дейност е длъжен
да се съобрази с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не
може да подмени нейното съдържание. Така и решение № 60028/16.08.2021
11
г. на ВКС по т. д. № 2787/2019 г., II т. о., в което се сочи, че при
осъществяване на дейността по тълкуване на договорите между страните,
винаги следва да се търси общата воля на страните – изявеното и
обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста
на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и
целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността.
Поначало на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и
тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между
страните. При всяко тълкуване на договорно установени права и задължения,
обаче, съдът е задължен да изясни само изявената воля, като не я подменя, тъй
като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение
или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Критериите
регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на
всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се
съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително
изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като
неизявената воля е правно ирелевантна.
Действително съществуват различни възможни начини на изчисляване
на възнаграждението – на твърда цена, по количество на изработеното, т.е.
цена на кв.м., но както се посочи с клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора за
строителство възнаграждението за процесната плоча с кота +7,20 се определя
твърдо на 12 000,00 лв. с ДДС. Тази уговорка не е неясна или непълна,
като е изявена от страните. Няма основания за приемане на нещо различно
– нито в договора се съдържа израз кв.м., нито самият договор препраща по
някакъв начин към строителната документация /строителния проект/ относно
определяне на възнаграждението на която се позова в първо о.с.з. ответникът
/вж. протокол от ос.з. от 12.07.2022 г./. Освен това цената на целия договор
също се определя твърдо на 42 000,00 лв. с ДДС, не е обвързана с площта на
трите плочи, които се е задължил да изработи ищецът. Следва да се има
предвид и че в ал. 2 на чл. 10 изрично е записано, че тази цена от 42 000,00 с
ДДС е окончателна и това също води до извода, че и цените на отделните
етапи като части от тази твърда окончателна цена са твърди суми.
Изложените съображения извлечени от клаузата на процесния договор
се подкрепят в пълнота и от доказателствата по делото и поведението на
12
страните във връзка със сключения договор, като съдът не намира основание
за по-различно тълкуване с оглед на два основни момента от поведението на
ответника изразяващи се в следното – 1/ налице са три доброволни плащания
от страна на ответника на сумата от общо 18 000,00 лв. /три плащания по
6000,00 лв. във връзка с изпълнената от ищеца кота +3,60 /изпълнена преди
процесната кота +7,20/, като е заплатена твърдо определената в договора
цена. Очевидно не е правено изчисление и не е взимано като база за
изчисление преди тези плащания квадратурата на плоча кота +3,60 и 2/
Протокол обр. № 19/**** г. /л. 10 от делото/ съдържащ описание на
извършеното по процесната кота +7,20 е подписан без възражения от
управителя на ответника, като посочената цена е 12 000,00 лв. с ДДС
/коректно изложено в писмената защита на ищеца/. Изложеното в този абзац
има самостоятелно значение при тълкуване на договора, тъй като при
разкриване на действителната воля на договарящите следва да се изследват и
фактите, свързани със сключването на договора, обичайно възприетата
практика между страните, поведението им преди и след сключването на
договора, включително при изпълнението на договорните им задължения
- така решение № 60169/28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2012/2020 г., I т.о. А
поведението на ответника е ясно – в хода на изпълнение на договора и при
настъпване на всеки падеж за изпълнение е заплащал твърдо уговорената
сума, при това на три пъти по 6000,00 лв. и подписал протокола от **** г., в
който ясно е посочено, че задължението за този етап от СМР е 12 000,00 лв. с
ДДС.
В случай, че бе вярна тезата на ответника, за съгласие между страните
стойността на възнаграждението да се определя върху изработени кв.м. то
следваше както при определяне на цялата стойност на договора 42 000,00 лв.
с ДДС да се посочи квадратурата на всяка от трите плочи или да се определи
цена на кв.м. извършена работа независимо от броя и площта на плочите.
1.2. Дори обаче да се приеме за вярна тезата на ответника за определяне
на възнаграждението за процесната плоча кота +7,20 съгласно нейната площ
и единична цена на кв.м. се получава следното възнаграждение:
възнаграждението по целия договор е в размер на 42 000,00 лв. като съгласно
съдебно-техническата експертиза общата площ на трите плочи е 517,66 кв.м.
/а не както сочи ответника – 540,00 кв.м./, т.е. цената за 1 кв.м. е 42 000,00 лв.
/обща цена/ делено на 517,66 кв.м. /обща площ на плочите/ или сумата от
13
81,13 лв. за 1 кв.м. /а не както сочи ответника 77,78 лв./. В.л. е установило, че
площта на процесната плоча кота +7,20 е 188,13 кв.м., които умножено по
81,13 лв. /единична цена на кв.м./ дават резултат/възнаграждение в размер на
15 262,98 лв. за плоча с кота +7,20.
Следва да се посочи и следното – общата площ на двете изработени от
ищеца плочи кота +3,60 и +7,20 е 376,26 кв.м. /а не както сочи ответника
360,00 кв.м./ и общата тяхна цена е в размер на 376,26 кв.м. /обща площ на
двете плочи/ умножено по 81,13 лв. /единична цена на кв.м./ дават
резултат/възнаграждение в размер на 30 525,97 лв. за двете изпълнени
плочи. Съгласно договора при съобразяване на договорените твърди суми за
тези две изпълнени плочи цената е 18 000,00 лв. + 12 000,00 лв. или общо
30 000,00 лв.
Прави впечатление, че този подход защитаван в отговора на исковата
молба вече не се повтаря в писмената защита на ответника /вероятно с оглед
изчисленията, които се наложиха вследствие на съдебно-техническата
експертиза/, като в писмената защита за пръв път се заявява, че всъщност
изпълнението на третата неизпълнена плоча кота +10,60 /поради прекратяване
на договора/ щяла да ангажира повече материал и била по-трудоемка за
изпълнение, но това съждение не се споделя от настоящия съд най-малкото
поради пет причини – от една страна посочената плоча кота +10,60 е
останала неизпълнена и това са само предположения на ответника, от друга
страна доставката на материал е ангажимент на ответника по делото като
възложител /така чл. 2 от договора/, т.е. за ищеца изпълнител количеството
материал е без значение, тъй като той нито закупува същия, нито има
ангажимент да го доставя, от трета страна дали работата е трудоемка или не
е изцяло от компетентността на ищеца по делото в качеството му на
изпълнител /както се посочи на други места в решението, ищецът е
професионалистът/ и ако е считал, че му се дължи по-високо възнагарждение
за изпълнението на тази плоча кота +10,60, то самият ищец е щял да договаря
по-високо възнаграждение, от четвърта страна на подобно съждение не
навежда и уговореното от страните във връзка със срока за изпълнение на
договора, тъй като явно от гл. точка на срока за изпълнение на договора,
самите страни не са приемали по-малка и или по-висока трудоемкост при
изпълнение на трите плочи предмет на договора, тъй като не са уреждали
14
специални срокове за изпълнение на трите плочи /по-дълги или по-кратки за
отделните етапи/, а са посочили единствено краен срок за изпълнение
20.12.2021 г. и от пета страна по отношение на по-голямото количество
бетон в свидетелските показания на св. М.Г. се съдържат достатъчно данни,
че дори големи поръчки от около 50-60 кубика бетон се оползотворяват за
пет – шест часа, т.е. в рамките на един работен ден, което води до извода, че
количеството бетон не е водещо при определяне на трудоемкостта на
работата.
С оглед на изложените съображения изведени от клаузите на договора,
поведението на страните и останалите доказателства по делото настоящият
съд приема, че страните са се съгласили възнаграждението за плоча кота
+7,20 да бъде в размер на 12 000,00 лв. с ДДС.
2/ По възражението за прихващане със сумата от 1750,00 лв.
представляваща неустойка за периода 20.12.2021 г. – 17.01.2022 г.
Посоченото възражение за прихващане е основателно поради следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК бяха обявени
за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че
ищецът не е изпълнил плоча с кота +10.80 /последната плоча/ и договорът,
сключен между страните е прекратен на 17.01.2022 г. Освен това страните не
спорят, че процесната плоча кота +7,20 е била окончателно изпълнена на ****
г. /тогава е подписан и протокол образец 19/, т.е. към датата 20.12.2021 г.
договорът не е бил изпълнен изцяло от ищеца. При това положение се
поражда правото на ответника да претендира предвидената в чл. 22, т. 4 вр.
чл. 10, ал. 1 от договора неустойка в размер на 1750,00 лв. /така заключението
на съдебно-икономическата експертиза/.
Посоченото в исковата молба неизпълнение на задълженията на
ответника по чл. 15 от договора, вкл. допълнено в първо о.с.з. на 15.07.2022 г.
не се подкрепи от доказателствата по делото – 1/ обективната причина
изтъкната от ищеца, а именно наличието на прекалено студено време през м.
ноември и м. декември 2021 г. водещо до забавяне на работата освен, че
остана неустановено не може да се вмени в тежест на ответника, тъй като
ищецът е изпълнителя, той е професионалистът /дори ищецът е търговец,
което предполага полагане на по-висока грижа/. Поради това ищецът е
следвало да уведоми ответника за наличието на обективна пречка – студено
15
време /ако е считал, че съществува такава, като и това не е ясно при
положение, че крайния срок за изпълнение на договора е бил 20.12.2021 г.,
т.е. очевидно изпълнението на договора е било така или иначе предвидено за
студени месеци от годината/ за срочното изпълнение на договора /арг. чл. 260
и чл. 267 ЗЗД, така и правната теория Кожухаров, Ал., „Облигационно право –
отделни видове облигационни отношения“, София 2002 г., стр. 181/. Подобно
уведомление не е било отправяно от страна на ответника към ищеца – в о.с.з.
на 12.07.2022 г. процесуалният представител на ищеца посочи, че неговият
доверител не му е съобщавал да е правил искане за удължаване на срока на
договора поради обективни причини – ниски температури, 2/ от показанията
на разпитаните по делото свидетели М.Г. и Р.Р. водени от ищеца не се
установи и наличието на изложената от него субективна пречка най-малкото
поради три причини – 1/ и двамата свидетели посочиха, че са имали
постоянен достъп от понеделник до петък всяка работна седмица на обекта
като знаейки кода на СОТ-а на обекта сами са си отваряли /показания на св.
Р.Р./ или бащата на управителя на ответника е отключвал /показания на св.
М.Г./, 2/ Действително св. М.Г. сочи, че е имало няколко отделни закъснения
на материала - бетон /осигуряван от ответника/ с по два - три дни, но от една
страна няма такива данни в показанията на св. Р. – ръководител на обекта и от
друга страна дори подобно кратко забавяне да е било налице то крайния срок
на договора е бил 20.12.2021 г., а едва втората плоча е била готова на **** г. –
забавянето е било 25 дни. Няма данни в свидетелските показания да е имало
забавяне от 25 дни и 3/ и двамата свидетели сочеха, че е имало външни хора
на обекта /играещи тенис/, които не са пречели на работата, вкл. не са
забавяли същата, а единствено са поставяли работещите под напрежение да
не се случи инцидент. Но нито един от двамата свидетели не посочи като
причина за забавяне на работата присъствието на външни хора.
В писмената си защита ищецът се позовава на Тълкувателно решение №
7/13.11.2014 г. на ВКС по т.д. № 7/2013 г., ОСКТК, в което е прието, че не се
дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор,
който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради
виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне –
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В случая в процесния
договора са уредени както неустойка за забава на изпълнителя /чл. 22, ал. 3/,
16
така и нейстойка за разваляне на договора чл. 22, ал. 4/. В отговора на
исковата молба ответникът ясно се позовава и претендира неустойката по чл.
22, ал. 4 от договора, а не тази по чл. 22, ал. 3 от договора. Казаното означава,
че претендираната от ответника неустойка е именно за обезщетение за вреди
от развалянето на договора – в чл. 22, ал. 4 от договора ясно е посочено, че в
случая, че изпълнителят забави с повече от 20 дни приключването на СМР
без основателна причина, възложителят има право да прекрати, т.е. развали
/бел. съдията докладчик/ договора. В този случай /на прекратяване/разваляне
на договора, бел. съдията докладчик/ се дължи еднократно неустойка.
А неустойка за забава на изпълнителя е уредена в чл. 22, ал. 3 от
договора, който урежда обезщетение за вреди от всеки ден на забавяне, но не
повече от 5%. Подобна неустойка не се претендира от ответника.
3/ По възражението за прихващане с покупната цена от 1512,00 лв. с
ДДС произтичаща от твърдян от него договор за покупко-продажба на дървен
материал с купувач ищеца.
Посоченото възражение за прихващане е неоснователно поради
следното:
За да възникне претендираното главно субективно право – за заплащане
на уговореното възнаграждение по договора за покупко-продажба на дървен
материал, следва да се установи наличието на предвидените в закона
материални предпоставки /юридически факти/, а именно: 1/ наличието на
действителни правоотношения по договор за търговска продажба на дървен
материал, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли правото
на собственост върху процесния дървен материал и да го предаде, а
купувачът да го получи и да заплати уговорената продажна цена с ДДС и 2/
продавачът да е предал стоката на купувача.
В случая ответникът чрез неговия процесуален представител в о.с.з. на
12.07.2022 г. заяви, че писмен договор за продажба на дървен материал от 4
кубика на обща цена 1512,00 лв. с ДДС. Поради това за установяване на
договора се позовава на свидетелските показания на двама водени от него
свидетели – Г.Г. и М.П.. Тези свидетели обаче не установиха нито съгласие
за сключване на договора за покупко-продажба между ищеца и
ответника, нито съществени елементи на договора – предмет и цена.
Свидетелят Г. единствено посочи, че е ходил да помага не с участие в
17
монтажни дейности, а основно в почистване на обекта, като заяви, че Б. Б. е
закупувал греди през есента на 2020 г., тези греди са били доставени с камион
на строителната площадка и свидетелят е участвал в тяхното разтоварване и
впоследствие преместване от едно място на друго. Свидетелят Г. не е виждал
някой да взима от тези греди, те са били на куп като дори изяснява, че те са
били ползвани от бащата на Б. Б., а после отново са били прередени. Вторият
свидетел П. е ходил да помага изключително рядко /на 2-3 месеца веднъж или
по-рядко/, като посочи, че е пренасял дървен материал, който не знае как се е
появил на обекта, не знае чии е бил пренасяния от него дървен материал и не
е виждал с този дървен материал някой да прави нещо. Не е разбрал за какво
се ползва, а изяснява, че веднъж е участвал в неговото преместване. Дори в
писмената си защита процесуалният представител на ответника не се позовава
на показанията на водените от него свидетели за установяване на постигнато
съгласие за продажба на дървен материал, неговото количество и цена.
Отделно от това от показанията на св. М.Г. и Р.Р. се установи точно
обратното на твърденията на ответника - по отношение на дървения материал
използван за направа на кофраж и двамата свидетели бяха категорични, че
дървеният материал е бил закупен от тяхната фирма – чисто нови греди, бил е
доставян с камиони пред строителния обект или камионите са влизали в
обекта при възможност и след това е бил внасян от служителите на ищеца на
ръка. Свидетелите изясниха, че тъй като първата направена плоча е била най-
голяма са използвали дървения материал от нея и за останалите плочи, чужд
кофраж не се е налагало да взимат, като са имали много техен кофраж там, не
са взимали греди от обекта /така показания на св. Р.Р./ и не са взимали дървен
материал, който е на обекта, още повече че на обекта е нямало дървен
материал /така показания на св. М.Г./. Дори св. Р.Р. сочи, че се е наложило да
ходи да освобождава обекта от техния дървен материал, а служители на
ответника са си правели огради в друга част на обекта.
Във връзка със свидетелските показания за установяване на договора за
продажба на дървен материал в писмената защита на ответника единствено се
сочи, че от показанията на разпитаните свидетели се установявало, че
ответникът е разполагал с дървен материал, а единствено св. Р. сочел, че са
ползвали нови греди или втора употреба, вкл. взимали греди под наем. Не се
държи смета обаче за четири неща – 1/ самите свидетели на ответника
сочеха, че са му били доставяни нови греди, 2/ не се държи сметка за
18
обстоятелството, че нито един свидетел дори косвено не посочи наличие на
уговорка между страните за продажба на дървен материал, 3/ свидетелите на
ищеца ясно заявиха, че използваните от тях греди са били закупувани от
тяхната фирма, а свидетелите на ответника, че закупените от ответника греди
са били ползвани от самия него и 4/ дали ищецът е взимал греди под наем
/установено или не/ е без значение, тъй като ответникът претендира
продажна, а не наемна цена и твърди наличие на договор за покупко-
продажба, а не на договор за наем.
Писменото доказателство на което се позовава ответника - фактура №
********** г. също не установява наличието на твърдяното правоотношение
по договора за покупко-продажба на дървен материал. От заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че
фактура № ********** г. с издател ответното дружество и получател
ищцовото дружество не е била заведена в счетоводството на ищеца, за нея не
е ползван данъчен кредит и не е била отразена в дневника за покупки, т.е.
това представлява едностранно съставена от ответника фактура, която беше
оспорена от ищеца /ищецът изобщо оспори наличието на договор за
покупко-продажба на дървен материал и оттам вземането на ответника за
продажна цена/. Според практиката на ВКС обективирана в определение №
30/05.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 1566/2017 г., I т.о., решение №
20/25.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 206/2012 г., I т.о., определение №
370/03.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 936/2012 г., II т.о., решение №
96/26.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 380/2008 г., I т.о., фактурата би
представлява доказателство за сключен договор, само ако удостоверява
волеизявленията на насрещните по сделката страни /в случая на търговска
продажба: вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на
лицата, положили подписи за продавач и купувач, съответното време и място
на съставянето й/, но не в случаите на едностранно съставена и
неподписана фактура. Освен това съгласно решение № 67/31.07.2015 г. на
ВКС по т.д. № 631/2014 г., II т.о., решение № 62/25.06.2009 г. на ВКС по
т.д. № 546/2008 г., II т.о., фактурата е частен свидетелстващ документ и при
липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за
извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито
пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
19
неформални договори за търговски продажби, т.е. при липса на подпис на
получател върху фактура, неосчетоводяването й от ответника-получател на
стоки/услуги, невключването й в Дневник за покупките и при липса на данни
за ползуван от него данъчен кредит – тя не представлява годно доказателство
за извършени фактически действия по получаване на стоките/услугите и за
доказателство за облигационна обвързаност между страните по неформален
търговски договор и съответно получателят по неподписана фактура не
дължи заплащане на стойността.
Въз основа на тези правни съображения настоящата съдебна инстанция
счита, че установителния иск иск за заплащане на уговореното
възнаграждение за направата на процесната плоча с кота +7,20 е основателен
за сумата от 3512,00 лв. с ДДС, като до пълния предявен размер от 12 000,00
лв. с ДДС следва да бъде отхвърлен както следва: за сумата от 6738,00 лв.
като погасен чрез плащане и 2/ за сумата от 1750,00 лв. като погасен чрез
прихващане.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по
чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Следва да се направи едно уточнение – базата
за изчисляване на разноските ще бъде при уважена част от иска в размер
на 10 250,00 лв. и отхвърлена част от иска в размер на 1750,00 лв., защото
въпреки резултата от решението по същество на правния спор,
настоящият съд отчита, че сумата от 6738,00 лв. е заплатена от
ответника в хода на процеса, а именно на 23.05.2022 г., което е след
подаването на исковата молба – 21.04.2022 г., вкл. след подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2022 г./, т.е.
разноски върху тази сума са дължими от ответника на ищеца. Предвид
изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се
явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни
разноски за доплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение
20
/представен е банков документ удостоверяващ заплащане на договореното
възнаграждение съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК, л. 102-104 от исковото дело и л. 5-7 от
заповедното дело/, както и за присъждане на направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника съразмерно уважената част от иска както
следва: в размер от 1845,00 лв. – разноски в исковото производство и в
размер от 871,25 лв. – разноски в заповедното производство. От друга страна
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение съответно на отхвърлената част от
иска както следва: в размер на 275,62 лв. – разноски в исковото производство
за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица и в размер на
145,83 лв. – разноски в заповедното производство /представен е банков
документ по исковото дело и с отбелязването в договора по заповедното дело
е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК, л. 53-55 от исковото дело и л. 17 от
заповедното дело/.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 288 по отношение на „ДМТ“ 2006“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул.
„Цар Симеон Велики“ № 160, ап. 6, съществуването на вземането на „Смарт
Инвес Ем“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100-А, за сумата от 3512,00 лв. с
ДДС /три хиляди петстотин и дванадесет лева/, представляваща главница за
част от възнаграждение по договор за строителство от ***** г., а именно
изработка/направа на конкретно СМР - плоча с кота +7,20, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 07.03.2022 г. /датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ за която сума е издадена
Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № **** г. по описа на Старозагорски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
21
предявения иск за главница за част от възнаграждение по договор за
строителство от ***** г., а именно изработка/направа на конкретно СМР -
плоча с кота +7,20, за разликата над сумата от 3512,00 лв. с ДДС /три хиляди
петстотин и дванадесет лева/ до пълния предявен размер от 12 000,00 лв. с
ДДС /дванадесет хиляди лева/, както следва: 1/ за сумата от 6738,00 лв. /шест
хиляди седемстотин тридесет и осем лева/ като погасен чрез плащане и 2/ за
сумата от 1750,00 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/ като погасен чрез
прихващане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДМТ“ 2006“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 160, ап. 6 да заплати на „Смарт Инвес Ем“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 100-А, сума в размер на 1845,00 лв. /хиляда осемстотин
четиридесет и пет лева/, представляваща част от направените в исковото
производство съдебни разноски за доплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и сума в размер на 871,25 лв. /осемстотин седемдесет
и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща част от направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № **** г. по описа на Старозагорски
районен съд съдебни разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Смарт Инвес Ем“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул.
„Цар Симеон Велики“ № 100-А да заплати на „ДМТ“ 2006“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 160, ап. 6 сума в размер на 275,62 лв. /двеста седемдесет и
пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща част от направените в
исковото производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждения за вещи лица, както и сума в размер на 145,83 лв. /сто
четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща част от
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № **** г. по описа на
Старозагорски районен съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
22
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
23