Решение по дело №214/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20227200700214
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                    33

 

гр. Русе, 18.07.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                    СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря        БИСЕРКА ВАСИЛЕВА    като разгледа докладваното от съдия             ВЪРБАНОВА             административно дело 214 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.К.Д. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник В. В. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)22-1882-000019 от 04.05.2022 г. на Началника на Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. “а“ от ЗДвП - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Твърди се, че за да бъде законосъобразно приложена ПАМ по чл. 171, т.2, б. „а“ от ЗДвП е необходимо да бъде установено, че конкретно лице е управлявало МПС, което е технически неизправно, тъй като е с ограничена повече от 70% светлопропускливост през предното и/или другите стъкла, разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, т.е. е извън регламентираните граници по т. 6.3.1.1.1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, а установяването на светлопропускливостта на стъклата следва да се извършва единствено и задължително чрез техническо средство, изпитване и измерване в съответствие с т. 9.1.1. и т. 9.1.2 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Тъй като в случая такова установяване посредством използване на съответни технически средства не било извършвано, оспорената заповед се явявала незаконосъобразна и необоснована.

Претендира се отмяната на оспорената заповед.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (л. 53 от делото).

Ответникът в производството – Началникът на сектор ОП в Първо РУ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител в депозирана по делото писмена защита (л. л. 56 – 58 от делото) и в съдебно заседание в хода по същество на делото излага довод за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от оспорване на акта, предвид факта, че към настоящия момент неизправността е отстранена и са налице данни, че процесното превозно средство е пуснато в движение. По съществото на спора оспорва основателността на жалбата, излагайки подробни съображения, според които затъмняването на стъклата на автомобила чрез облепването им с фолио винаги ще съставлява неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. “в“, пр. 3 от ППЗДвП, тъй като няма да отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи и конкретно на тези по Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, прието по силата на присъединяването на Република България към Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания (ратифицирана със закон, приет от 38-о НС на 20.10.1999 г., ДВ, бр. 95 от 02.11.1999 г., издадена от  Министерството на транспорта, обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2000 г., в сила от 21.01.2000 г.).

Претендира и присъждането на разноски – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 55 от делото).

Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

По фактите

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1882-000019 от 04.05.2022 г., Началникът на Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОД на МВР – Русе е наложил на М.К.Д. на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността (л. 1 от преписката).

За да наложи тази мярка, административният орган е взел предвид, че на 26.04.2022 г., около 11:50 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Борисова“ и ул. „Неофит Бозвели“ М.К.Д. управлява л.а. Ауди А3 с рег. № Р *** КМ, нейна собственост, като посоченото МПС е с намалена прозрачност на стъклата на предните странични врати, поставено е тъмно фолио.

Сочи се още, че при извършената проверка се установило, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им, като същото съставлява нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Прието е и че по този начин се явява нарушено качеството им /на предните странични стъкла/, при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален. Прието е, че така описаното представлява техническа неизправност на МПС по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 3 от ППЗДвП, във вр. с  Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН.

В ЗППАМ изрично е посочено, че същата е издадена във връзка с АУАН № АД/95156 от 04.05.2022 г. Същият е представен по делото (л. 52 от делото). Видно е, че в него е отразена идентична фактическа обстановка. Актът е бил подписан с формални възражения от водача, като сочи само, че не е съгласна с констатациите.

Посочените факти и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1885-000019 от 04.05.2022 г. на Началник на Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОД на МВР – Русе за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, т. „а“ от ЗДвП - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

ЗППАМ е връчена на жалбоподателката лично, видно от собственоръчно подписана от нея разписка на 05.05.2022 г. (л. 13, гръб от делото).

Жалбата срещу заповедта е подадена в деловодството на органа чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 18.05.2022 г., входирана е под номер УРИ 336 000-4009 от дата 19.05.2022 г. (л. 14 от делото).          

Представени са доказателства, че оспорената заповед е била получена в сектор ПП при ОД на МВР – Русе на 12.05.2022 г., като на 18.05.2022 г. е било отразено спирането от движение в Автоматизираната информационна система „КАТ – Регистрация на МПС и собствениците им“, а на 19.05.2022 г. процесното МПС е било представено в сектор ПП при ОД на МВР – Русе и след установяване, че е отстранена причината за спиране от движение, а именно премахнато тъмно фолио на стъклата на предните странични врати, същото е пуснато в движение (л. л. 47 – 52 от делото).

С цел установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства по делото са разпитани свидетелите И.М.И., полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР - Русе, съставил АУАН, във връзка с който е издадена и процесната ЗППАМ, както и М.Л.М., също полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР – Русе, който непосредствено е възприел на посочените в АУАН и ЗППАМ дата, час и място Д. да управлява въпросното МПС, на чиито предни странични стъкла възприел наличието на поставено тъмно фолио. Разпитаните са и водените от жалбоподателката свидетели И.К.И., собственик на автосервиз, чийто клиент е Д. и М.Й.К., която работи заедно с жалбоподателката (л. л. 29 – 31 от делото).

Първият свидетел - И.М.И., полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР - Русе, съставил АУАН, във връзка с който е издадена и процесната ЗППАМ, свидетелства за това, че към датата на съставяне на акта не е извършвал оглед на автомобила, съставил същия по докладна записка на друг служител – св. М. М., към която докладна записка били приложени и фотоснимки, които той възприел лично, тези снимки били от камерите за видеонаблюдение на Община Русе, разположени на кръстовището на ул.„Борисова“ и ул. „Бозвели“.  Впоследствие изготвил и експертна справка на фотоснимките, съдържащи се на оптичен носител. Разпитаният полицейски служител е категоричен, че на тези фотоснимки /цветни, от оптичния носител/ ясно се вижда как на предните странични стъкла на процесния автомобил има поставено някакво вещество – фолио с цел затъмняването им. Макар и на датата на съставяне на акта да не е изискал автомобила за оглед, твърди, че предишния ден, когато връчил на жалбоподателката призовка да се яви за съставяне на АУАН, е констатирал, че предните странични стъкла на автомобила са с фолио, тъй като стъклата били много тъмни, затова и приема, че са били с поставено фолио, а не фабрично тонирани. От страна на Д. не е бил представен сертификат за заводско тониране на стъклата на автомобила й.

Св. М.Л.М., полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР – Русе, който непосредствено е възприел на посочените в АУАН и ЗППАМ дата, час и място Д. да управлява въпросното МПС, на чиито предни странични стъкла възприел наличието на поставено тъмно фолио, подробно, ясно и непротиворечиво описва случая от 26.04.2022 г. – къде, как, по какъв начин възприел, че Д. управлява автомобил, който е със затъмнени предни странични стъкла, с поставено фолио, за което впоследствие изготвил докладна записка, към която приложил и снимков материал. Свидетелят е категоричен, че на въпросните дата, час и място Д. е управлявала автомобил, който бил със силно затъмнени предни странични стъкла – с поставено фолио, установил това визуално, като твърди, че може да различи фабрично тонираните стъкла от такива с поставено фолио с цел затъмняването им.

В дадените обяснения Д. твърди, че не е имало поставено тъмно фолио на страничните стъкла, че двете странични стъкла са еднакво светли, че предните странични и предното обзорно стъкло изглеждат еднакво, само задните са затъмнени, като така купила автомобила.

Воденият от жалбоподателката св. И.К.И., собственик на автосервиз, свидетелства за това, че на задните странични стъкла и на задното обзорно стъкло на процесния автомобил е монтирал фолио, като по принцип всички стъкла на този автомобил са фабрично леко тонирани.

Св. М.Й.К., колега на Д., твърди, че знае как изглежда автомобилът на жалбоподателката, че стъклата му са по тъмни от тези на нейния автомобил, че на задните стъкла има някакво фолио, но когато миналата година я е питала, Д. й отговорила, че предните й стъкла нямат фолио. Твърди, че в деня на разпита пътувала в автомобила на жалбоподателката и не е забелязала да има някаква разлика.

По делото са представени също така заверени копия на Докладна записка № 1882р-7287 от 27.04.2022 г. с приложени към нея 4 бр. фотоснимки, както и заверени копия на експертна справка, съдържаща също 4 бр. цветни фотоснимки (л. л. 35 – 44 от делото).

Правни изводи

Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима. Противно на твърденията на процесуалния представител на ответника, фактът, че към настоящия момент неизправността е отстранена и процесният автомобил е пуснат в движение не води до липса на правен интерес от оспорване на издадената ЗППАМ.

По същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представен заверен препис на Заповед № 336з-3170 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3, предл. 2 и Началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ към районните управления при ОД на МВР - Русе (л. 25 от делото). Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на съда е служебно известно, че Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-3170 от 31.12.2021 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на сектор ОП в Първо РУ при ОД на МВР - Русе.

Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № АД95156 от 04.05.2022 г., който изрично е посочен като основание за издаване на обжалваната заповед.

Видно от съдържанието на оспорената заповед в същата изрично е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП като управляваното от жалбоподателката МПС е с облепени с тъмно фолио предни странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача, като по този начин е намалена прозрачността им в нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и е нарушено качеството им при натрошаване на парчета на счупеното стъкло, така че рискът от нараняване да е минимален, което според административният орган представлява техническа неизправност на МПС по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 3 от ППЗДвП, във вр. с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН.

По отношение на преценката за наличието или липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за спазване на материалния закон, както и за съответствие на ИАА с целта на закона, съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Ал. 2 на чл. 105 от ЗДвП посочва, че ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати и задното обзорно стъкло на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Оспорената ПАМ е наложена именно поради ограничена видимост през предните странични стъкла на автомобила.

Правният проблем по делото е дали намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила представлява техническа неизправност и дали следва да се извършва обследване относно степента на намаляване на прозрачността.

Ноторно е, че стъклата на моторните превозни средства отговарят на определени изисквания за прозрачност, която е един от факторите, които осигуряват необходимата видимост през тях.

С чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 3 от ППЗДвП е определено кога моторното превозно средство е технически неизправно и сред хипотезите са посочени стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

В заповедта е посочено, че на 26.04.2022 г., около 11:50 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Борисова“ и ул. “Бозвели“, управлявайки МПС - л.а. АУДИ А3 с рег. № ***, жалбоподателката е извършила нарушение на чл.105, ал. 1 от ЗДвП, за което й е съставен АУАН № АД95156 от 04.05.2022 г.

Именно съставения АУАН е дал основание за издаване на оспорената заповед. При извършената проверка, във връзка с която е съставен и АУАН е установено, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя са облепени с тъмно фолио, с което им е намалена прозрачността. Допълнително в ЗППАМ е посочено, че е и нарушено качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, което според административния орган представлява техническа неизправност на МПС по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 3 от ППЗДвП, във вр. с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН.

По делото се установиха всички фактически предпоставки за издаване на оспорения административен акт.

На първо място те се установяват от съдържащия се по преписката АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и неговите констатации не са надлежно оборени. Напротив, същите изцяло се потвърждават от показанията на разпитаните по делото полицейски служители И.М.И., полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР - Русе, съставил АУАН, във връзка с който е издадена и процесната ЗППАМ, както и М.Л.М., също полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР – Русе, който непосредствено е възприел на посочените в АУАН и ЗППАМ дата, час и място Д. да управлява въпросното МПС, на чиито предни странични стъкла възприел наличието на поставено тъмно фолио, както и от представения по делото снимков материал, като по делото се установява, че въпросните фотоснимки не са правени от полицейските служители, а представляват кадри от процесните дата, час и място, снети от камерите за видеонаблюдение на Община Русе, разположени на кръстовището на ул. „Борисова“ с ул. „Бозвели“. На тези фотокадри ясно се вижда процесният автомобил, регистрационният му номер, както и че предните му странични стъкла и задно обзорно са много силно затъмнени, видимо е силно ограничена видимостта.

С оглед на така отразеното в АУАН и събрания доказателствен материал по несъмнен начин се констатира, че на 26.04.2022 г. предните странични стъкла на управлявания от жалбоподателката автомобил са били облепени с фолио.

Този извод не се опровергава нито от обясненията на жалбоподателката, нито от показанията на водените от нея свидетели. В тази връзка следва да бъде отчетено и установеното от съда противоречие между същите досежно установяваните с тях факти и обстоятелства. Така например, жалбоподателката твърди, че не е имало поставено тъмно фолио на страничните стъкла, че двете странични са еднакво светли, предни странични и предно обзорно изглеждат еднакво, задните са затъмнени, като така е купила автомобила, докато св. И. И. свидетелства за това, че е монтирал фолио на задните странични и задното обзорно стъкла на автомобила й, но всички стъкла били фабрично леко тонирани. 

Правило № 43 на ИКЕ на ООН - Единни технически предписания за типово одобрение на материали за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозни средства допуска поставянето на пластмасов материал при остъкляването на автомобила, но този материал следва да отговаря на изискванията на цитираното правило. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН е дадена следната дефиниция за „безопасно стъкло, покрито с пластмасов материал“: това е стъкло, което отговаря на определението от т. 2.1 или 2.2, със слой пластмасов материал по вътрешната му повърхност. По смисъла на т. 2.1 „Закалено стъкло“ е стъкло, състоящо се от един слой стъкло, което е било подложено на специална обработка с цел увеличаване на неговата механична якост и разпръскването му на парчета при счупване. По смисъла на т. 2.2 „Многослойно стъкло“ е стъкло, състоящо се от два или повече слоеве стъкло, съединени чрез един или няколко междинни слоя от пластмасов материал. От своя страна многослойното стъкло може да е: т. 2.2.1 „обикновено многослойно стъкло“, ако нито един от слоевете стъкло, от които се състои, не е обработен; т. 2.2.2 „обработено многослойно стъкло“, когато поне един от слоевете стъкло, от които се състои, е специално обработен с цел да се увеличи неговата механична якост и разпръскването му на парчета при счупване.

Съгласно т. 6.1 Правило № 43 на ИКЕ на ООН всички материали за остъкляване, в т.ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. Съгласно т. 6.1 материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН подробно са разписани изпитванията на материалите за безопасно остъкляване, включително на пластмасовите.

В т. 4.2.1 Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача на Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подт. 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70%. В тази хипотеза, като необходими за осигуряването на предно поле на видимост на водача, попадат предното обзорно и предните странични стъкла. Адресат на всички технически изисквания по Правило № 43, включително на тези за светлопропускливост, са производителите, които следва да заявят за одобрение съответния тип автомобилни стъкла – т. 1 от Правило № 43. Преследваната в случая цел е да се гарантира, че материалите за безопасно остъкляване са достатъчно прозрачни, за да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през стъклата обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове – т. 6. 2. Очевидно е, че тези цели не могат да бъдат постигнати, ако бъде позволено безконтролното затъмняване на автомобилни стъкла не от техните производители и при прилагане на стриктен предварителен технически контрол, а от ползвателите на МПС чрез облепване с тъмно фолио. По тази причина съдът намира, че този начин на затъмняване на стъклата е напълно изключен от закона и ако той е бил приложен по отношение на предно обзорно или странични стъкла, както се установи в конкретния казус по отношение на предните странични стъкла, то винаги би била налице неизправност на автомобила по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 3 от ППЗДвП и без да е необходимо да се изследва дали светлопропускливостта им е поне 70%. Такова изследване, чрез предоставяне на съответните сертификати от собственика на автомобила, би било нужно за фабрично тонираните (затъмнени) стъкла, на основание чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, във вр. с т. 4.2.1.1 от Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН.

При поставяне на фолио, което е очевидно затъмнено, се нарушава светлопропускливостта, както и рискът от нараняване при евентуално разрушаване.

В случая от жалбоподателката не е установено, че поставеното фолио отговаря на техническите предписания за безопасно остъкляване, следователно не се установява, че използваният материал е с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много и в тази връзка възраженията й са неоснователни.

В конкретния случай основанието, прието за техническа неизправност е именно намалената видимост на предните странични стъкла.

Действително поставянето на тъмно фолио (за разлика от фабричното потъмняване), редуцира прозрачността на стъклата и съставлява техническа неизправност на автомобила, респ. в този случай стъклата не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи и съставлява основание за прилагане на ПАМ по  чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

Временното спиране от движение на пътно превозно средство по  чл.171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е превантивна ПАМ. Тя се прилага в две хипотези: 1/. когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, и 2/. когато конструкцията на пътното превозно средство е изменена без съответното разрешение. Спирането от движение на такова пътно превозно средство има преди всичко превантивна цел - да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като неизправното пътно превозно средство, респ. това с променена конструкция без разрешение, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Тъкмо поради това и спирането от движение на пътното превозно средство е временно - до отстраняване на неизправността.

По изложените съображения оспореният административен акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него бъде отхвърлена.

По разноските

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан в производството по адм. дело № 214/2022 г., не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.К.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка22-1882-000019 от 04.05.2022 г. на Началника на Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, с която на Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. “а“ от ЗДвП - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе сумата 100 (сто) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                   СЪДИЯ: