МОТИВИ към решението по а.н.д. № 285 по
описа на Луковитския районен съд за 2018 г.
С мотивирано постановление от
21.09.2018 г. Районна прокуратура гр. Луковит е внесла по реда на чл. 375 от НПК предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия М.Т. *** и налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 пр. 1-во и
т. 4 пр. 3-то вр. чл. 130, ал. 1 от НК – за това, че на 23.01.2018 г. около
18,00 ч. на центъра на с. Петревене, Ловешка обл. - ул. "Г.С.Р." **,
умишлено и по хулигански подбуди, с помощта на нож, причинил лека телесна
повреда на повече от едно лице: на И.Г.Т. *** две порезно-прободни
наранявания в ляво бедро и дясна ингвинална област,
довели до временно и неопасно разстройство на здравето; на Л.И.Г. *** порезно-прободно нараняване в гърба, довело до временно и
неопасно разстройство на здравето и на Е. Н.В. *** две порезни рани, довели до
временно и неопасно разстройство на здравето.
Районна прокуратура гр. Луковит не
изпраща представител в съдебно заседание.
Обвиняемият М.Т.В. участва
в производството по делото лично и с упълномощения си защитник адв.
Р.М. от ЛАК,
който оспорва фактическите
положения, изложени в постановлението на прокурора. Счита, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, излага подробни доводи за това, че подзащитният му
е действал при условията на неизбежна отбрана и моли да бъде оправдан.
Алтернативно предлага производството да бъде прекратено поради липсата на
хулигански подбуди за извършване на вмененото престъпление.
Обвиняемият
моли да бъде оправдан, тъй като е искал да защити братовчед си.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
М.Т.В. е
роден на *** ***, обл. Л., ул.“Р.д.“№ **, българско гражданство, ром, неграмотен,неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Обвиняемият
В. и св. В.Л. са първи братовчеди, а с пострадалите И.Г.Т., Е.Н.В. и сина им Л.И.Г.
са далечни роднини. Всички живеят в с. Петревене.
Отношенията
между св.В.Л. и св. Л.Г. /и двамата непълнолетни/ били враждебни по повод
интимна връзка на последния с братовчедка на първия. Двамата влизали в словесни
конфликти и пререкания, отправяли си закани. Това довело до влошаване на
отношенията и между близкия кръг роднини на двамата. Около два-три дни преди
инкриминираната дата имало инцидент между св. В.Л. и св. Л.Г. по повод опасно
шофиране с висока скорост от страна на последния в непосредствена близост до
първия.
На
23.01.2018 г. около 18.00 часа обв. М.В. и св. В.Л. отишли в хранителния
магазин на центъра на селото, стопанисван от Г.Л.П., за да си купят бира. По същото време в магазина влязъл да пазарува
и св. Л.Г.. Между обв В. и св. В.Л., от една страна,
и св. Л.Г., от друга, възникнала разправия на цигански език, на висок тон, по
повод инцидента с колата. Репчили се
един на друг, разменяли си реплики със заплашителен тон, до физически сблъсък
не се стигнало, а конфликтът останал във фазата на вербалната агресия. Тъй като
караницата била на висок глас, управителката на магазина - св. Ц.Л. им
направила забележка да излязат. Обв. В. и св. Л., след като си купили бира,
излезли от магазина и тръгнали в посока на павилион, известен в селото като "павилиона
на стария кмет Н. П.". Афектиран от
разправията, св. Л.Г. се обадил на родителите си и се оплакал. Св. И.Г. и св. Е.В. тръгнали веднага с
автомобил, синът им Л.Г. ги пресрещнал, качил се и той в автомобила и тръгнали да търсят обв. М.В. и
св. В.Л. с намерение да се саморазправят. Спрели пред хранителния магазин и питали хората,
които били там /св. Т.Г., св. Г.Р., св. Ц.Г. и др./, дали са ги виждали и
накъде са тръгнали. Настигнали св. В.Л. към павилиона на Н. Пироня, спрели
колата и тримата излезли от нея, като бащата И.Г. и синът Л.Г. носели в ръцете
си предмети, подобни на бухалки. Св. В.Л.
като ги видял, понечил да побегне, но бил нападнат от
бащата и сина, които започнали да му нанасят удари по главата и тялото с
предметите, които носели. Св. Л. паднал на земята. Обв. В., който бил на 3-4
метра нагоре по улицата, се притекъл на помощ на братовчед си, но бил нападнат
от св. И.Г. и св. Л.Г.. Св. И.Г. извадил нож, с който нанесъл на обв. В.
прободна рана в областта на бицепса на лявата ръка, а последният от своя страна
извадил малко джобно ножче, сгъваемо, с което пробол св. И.Г. в лявото бедро и го
порязал в областта на слабините. Св. Л.Г. замахнал с
бухалката към св. Л., който бил паднал на
земята и тогава обв. В. го пробол с ножката в областта на гърба. В суматохата, без да иска, обръщайки се с ножката в ръка, порязал по ръката и в областта над кръста и
св. Е.В., която го дърпала за якето. Св. Г.Р. се опитал да разтърве биещите се,
но като не успял, се отказал и си тръгнал със жена си св. Т.Г.. Появил се и бащата на обвиняемия - св. Т.Х. с
дървен кол в ръка, извикал на св. И.Г. да спрат да се бият. Тогава св. И.Г.
видял, че има кръв по крака си. На мястото дошъл и св. М.Р., който виждайки
кръвта по крака на св. И.Г., го качил в
колата му и заедно със св. Е.В. и св. Л.Г. отишли да потърсят медицинска помощ
във ФСМП в гр. Луковит. Там били прегледани и записани в амбулаторния журнал в
18,45 ч., раните на св. И.Г. и св. Е.В. били обработени, а св. Л.Г. бил
настанен в Хирургичното отделение на
МБАЛ - Луковит за три дни.
От ФСМП
св. Е.В. подала сигнал на тел. 112 за случилото се, като посочила, че мъжа и
сина й са били нападнати от обв. В. и св. Л..
Същата
вечер обв. В. и св. Л. ***, където им бил извършен преглед от дежурен фелдшер
при ФСМП и записани в амбулаторния журнал в 21.00 ч.: обв. М.В. с диагноза Прободна рана на лявата ръка, а св. В.Л. - с диагноза
Контузия на лявата ръка и контузия на главата. Същата нощ починал бащата на св.
Л., поради което той и обв. В. не потърсили лекар, който да ги освидетелства и
издаде медицинско удостоверение.
Извършен
бил оглед на дворно място на ул. "Г.С.Р." в с. Петревене, собственост
на Г.Л.П., при който зад плъзгаща врата и в близост до нея били намерени и
иззети кожена кания и домакински нож с дължина 24 см. Вещото лице по
извършената дактилоскопна експертиза е дало заключение, че по ножа няма
дактилоскопни следи, както и че не се наблюдават видими следи от биологичен
материал.
От
назначените съдебно-медицински експертизи е установено, че: две
порезно-прободни рани в ляво бедро и дясна ингвинална област довели до временно
и неопасно разстройство на здравето на И.Г.Т.; на Л.И.Г. - порезно-прободно
нараняване в гърба довело до временно и неопасно разстройство на здравето; на Е.Н.В.
- две порезни рани довели до временно и неопасно разстройство на здравето.
Според вещото лице травмите са от действието на предмет с остър и резлив ръб -
нож, и отговарят да са получени по време и начин, както са съобщили
пострадалите.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства - обясненията на обвиняемия, показанията на пострадалите И.Г.Т.,
Л.И.Г., Е.Н.В. /на последните трима частично/,
свидетелите Д.И.С. /на последния и показанията от ДП, приобщени по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, М.М.Р., Т.В.Х.,
Т.Е.Г., Г.Й.Р., В.В.Л., Ц.П.Г.,
М.П.С., Н.Т.П., М.М.В., Ц.П.Г. /на последната и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и т. 2 от НПК показания
от ДП/, М.П.С. и Н.Т.П. /на последните двама частично/ и Ц.И.Л., както и от
писмените доказателства, събрани в досъдебното производство, вкючени в
доказателствения материал на основание чл. 378, ал.2 от НПК - протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум, заключения на съдебно-медицински експертизи,
заключение на дактилоскопна експертиза, медицинска документация, справки от
ФСМП и копие от амбулаторен журнал, писмо от РЦ 112 - Монтана, протокол за
оглед на ВД, справка за съдимост, характеристична справка и др.
Главният
факт – че обвиняемият е причинил описаните по-горе травматични наранявания, съставляващи леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, на пострадалите И.Г.Т., Л.И.Г., Е.Н.В.,
използвайки нож, е безспорен, като същият се признава и от самия обвиняем.
Спорни
са фактите, свързани с обстоятелствата, при които са причинени безспорните
наранявания, кой е провокирал сбиването, развитието на конфликтната ситуация.
Фактът,
че тримата пострадали са търсели обвиняемия и св. Л., като са разпитвали за тях
хората пред магазина, се установява от показанията на всички разпитани
свидетели.
От
показанията на свидетелите очевидци В.Л., Т.Г. и Г.Р. се установява, че
пострадалите И.Т. и Л.Г., слизайки от колата, с носените от тях предмети
/бухалки, дървета/ първо са нападнали св. В.Л., който паднал на
земята, след като обвиняемият се е намесил, за да му помогне, са нападнали и
него. Показанията на св. Р., който се опитал да разтърве биещите се,
установяват наличието на нож у пострадалия И.Т.. В подкрепа на показанията на
тези свидетели са и данните от медицинския преглед на обвиняемия и св. Л. за
наличие на телесни наранявания – прободна рана в
лявата ръка на обвиняемия, контузия на лява ръка и глава на св. Л..
Съдът
не кредитира показанията на пострадалите И.Т., Л.Г. и Е.В., тъй като същите са
непоследователни, като свидетелите сменяха версиите си относно обстоятелствата
по случая. Показанията от съдебното следствие на тези свидетели са вътрешно и
взаимно противоречиви относно хронологията на събитията, развитието на
ситуацията и собственото им участие. така св. И.Т. твърди, че отивайки пред
магазина е заварил сина си и св. Л. да се бият с голи ръце и той се намесил,
също с голи ръце, с цел да ги разтърве, след около половин минута дошъл
обвиняемият и ги е „намушкал“ с нож. Св.
Л.Г. пък твърди, че първо обвиняемият нападнал баща му, като го е пробол с нож
в слабините, и едва след това той и св. Л. са се сбили. Св. Е.В. твърди, че слизайки от колата, св. Л.
пръв е нападнал сина им Л., който се е отбранявал, а баща му само се е опитвал
да ги разтърве. Даваха противоречиви и уклончиви отговори на въпросите дали от
страна на св. Л.Г. е използван някакъв предмет /тръба, палка/, по какъв начин
св. Т. се е опитвал да ги разтърве. Констатираните съществени противоречия
дадоха основание на съда за прочитане на показанията на тези свидетели от
досъдебното производство, както и за провеждане на очни ставки между тях. В
показанията на тази група свидетели проличава стремеж да изградят такава
фактическа обстановка, в която те имат качеството на жертви от агресивното
поведение на обвиняемия и на св. Л. и за прикриване на собственото си активно
нападателно поведение.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При така установените фактически положения съдът направи следните правни
изводи:
Обвиняемият М.В. е осъществил деянието като е действал при условията
на чл. 12, ал. 1 НК, поради
което осъщественото от него деяние не е общественоопасно,
тъй като е извършено при неизбежна отбрана, за да се защити от непосредствено противоправно нападение неговата личност и личността на
трето лице – св. В.Л.. Именно поради тази неизбежна отбрана, обвиняемият е
причинил и установените увреждания на нападателите. Установи се, че именно тримата
пострадали са инициирали физическият
конфликт - те са търсели обвиняемия и св. В.Л. и след като са ги намерили, св. И.Т. и св. Л.Г. с носените от тях предмети физически са
нападнали първо св. Л., т. е. налице е започнало противоправно
и непосредствено нападение над личността на свидетеля Л., а впоследствие и над
личността на обв. В. /св. И.Т. го пробол с нож в
лявата ръка/. Нападението е предизвикало непосредствена опасност за живота и
здравето на св. Л., а в последствие и на обвиняемия. За да защити здравето и
живота на братовчед си и своето здраве и живот, обв. В.
изважда малко джобно ножче, с което причинява на нападателите /баща и син/ установените
телесни увреждания. Според съда обв. В. е действал
със съзнанието, че защитава себе си и св. Л., с цел да отблъсне противоправното им нападение над него и свидетелят Л..
Доколкото обвиняемият е защитавал себе си и свидетелят Л., то е допустимо той
да причини вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В случая
такова превишаване няма, тъй като защитата на обвиняемия е съответствала на
характера на нападението. Обвиняемият не
е бил длъжен да се защитава само по начина и със средствата, съразмерни на
начина и средствата за нападение, а има правото да се защити по всякакъв начин,
стига да не излиза от пределите на неизбежната отбрана. Съдът прие, че защитата
от страна на обвиняемия, осъществена чрез причиняване на наранявания на
нападателите с помощта на малко джобно ножче е в рамките на необходимите
предели. Св. И.Т. и св. Л.Г. са нанасяли удари на св. Л. с предмети, подобни на
бухалки /тръби, дървета/, а бащата е държал и нож, с който пробол в ръката
обвиняемия.
По тези съображения съдът прие, че обвиняемият В. е причинил леките телесни
повреди на пострадалите при условията на неизбежна отбрана, поради което
деянието му не е общественоопасно и затова не
съставлява престъпление, което да е наказуемо.
С оглед изложеното съдът на основание чл. 378, ал. 4 от НПК
призна обвиняемия М.В. за невиновен и го оправда по обвинението, че е извършил
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 и т. 4 вр. чл.
130, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК
направените в досъдебното производство разноски остават за сметка на държавата.
Вещественото доказателство – кожена кания и домакински нож съдът постанови да се унищожи като
вещ без стойност.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
-+РАЙОНЕН СЪДИЯ: