М О Т И В И към
Присъда № 133/17.10.2018 г. по НОХД № 1388/2017 г. на СлРС, изготвени на 12.12.2018г.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия С.В.А. за престъпление по чл. 129 ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението, като пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на три месеца, което
на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
В с.з.подсъдимият,
редовно призован се явява. Не се признава
за виновен, но дава обяснения по предявеното му обвинение.
Упълномощеният от него защитник моли за оправдателна присъда.
В с.з. пострадалият П.П.,
чрез процесуалния си представител, предявява гр. иск за нанесените му неимуществени
вреди, причинени в резултат на престъпното деяние извършено от подсъдимия, в
размер на 15000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на
престъплението до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски за адвокатски хонорар.
Съдът счете, че
искът е предявен в срок и разглеждането
му няма да затрудни наказателното производство, поради което го допусна за
съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалия П. като
гр.ищец в процеса.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 31.12.2015г. бил
сключен договор за извършване на работа чрез личен труд по смисъла на ЗЗД между
фирма „….” ЕООД- Сливен като възложител,
чийто управител бил св. Д.Д. и подс. С.А. като изпълнител.
В тази връзка на
31.12.2015г. срещу 01.01.2016г. подс. А. се намирал в заведение „Стекино”, така
наречения „Гръцки бар”, находящ се в гр. Сливен в сграда на бул. „… Д.” №…. Там
той изпълнявал функции на „охрана” в заведението. За това не бил съставен
какъвто и да е документ регламентиращ неговите права, задължения, място, време
и начин за извършване на съответната дейност, нито какво е трябвало да
охранява.
На 01.01.2016г. около 05,30- 06,00 часа в заведението
влезли пострадалият – свидетеля П.П. и
неговите приятели, свидетелите Д.В. и Б.П., а малко след тях и св. Н.Д.. Те
били заедно и като компания и се установили на един от баровете в заведението. Към
този момент всеки от тях бил употребил алкохол като в заведението си поръчали отново
алкохол, който им били сервирани от персонала на заведението. Управителят на
търговското дружество, стопанисващо заведението забелязал св. Д.В., с когото
имало конфликти при предходни посещения на заведението. Поради тази причина той
извикал подс. А. и му казал да отиде при св. В. и да го помоли да напусне
заведението. Подс. А. отишъл при св. В. и му предал какво е казал управителя на
заведението. Св. В. отговорил, че са си поръчали питиета и че няма да създава
проблеми и ще си тръгне по –късно. Подсъдимият се отдръпнал към друга част на
заведението но след малко отново отишъл при компанията ,тъй като поведението им
към намиращите се в близост други клиенти било арогантно . Говорили на висок
глас и съборили част от питиетата. Повторния опит на
подсъдимият да укроти компанията на пострадалото лице обаче прераснал в взаимна
размяна на реплики между подсъдимия и св.В. като в спора се намесил и св. Б.П.
с намерение да ги разтърве. Въпреки това двамата продължили да се карат като
започнали взаимно да се бутат. Тогава се намесил и пострадалия П.,който се опитвал да изблъска подсъдимия настрани от
тяхната компания и посегнал да го удари по тялото.
В така създалото се
сбиване подсъдимият получил удар в
областта на дясната си ръка,където имал стара травма. В резултат на удара
ръката му се изместила от раменната става /локсация/ и това го принудило да се
отдръпне и да тръгне към изхода на заведението, в опит да преустанови сбиването.
Преди да излезе от заведението подсъдимият отишъл до намиращата се там св. Н.Д.
– негова приятелка и взел подареният му
същата вечер нож-мачете като успял да възстанови и пърноначалното състоянието
на ръката си, тъй като това не бил първи такъв случай и имал опит. Със взетото
мачете подсъдимият излязъл във фоайето на заведените, където бил последван
от част от участващите в сбиването и
тръгнал по стълбите нагоре.
Междувременно в
заведението останал пострадалия, който след няколко минути решил да излезе
навън, за да отиде до тоалетната, находяща се във фоайето пред стълбите. В
същия момент подсъдимият се върнал по стълбите надолу към фоайето и видял
пострадалия, който бил сам. Приближил се до него и веднага замахнал с мачетето към главата му. Последвал удар в теменна
област от главата на П., тъй като той се
извъртял настрани изненадан от случилото се. В резултат на удара същия
политнал и паднал, в целия си ръст назад като при падането си по гръб ударил главата
си повторно в пода.
Част от случилото се
било видяно от св. Д. В., който възприел, че пострадалият П. излиза навън към фоайето както и ,че до него се приближава подсъдимото лице. Видял,
че подсъдимият замахва срещу пострадалият с ръка, но в следващия момент
отклонил вниманието си и погледнал в
същата посока едва след като пострадалият бил вече на земята. В. излязъл веднага,
стигнал до П. и установил, че последният е неподвижен, не реагира, а от главата
му тече кръв. Той се опитал да му укаже помощ и го обърнал на една страна ,тъй
като решил, че си е глътнал езика. В този момент свидетелят забелязал
подсъдимият А., който тръгвал нагоре по стълбите и държал в ръката си мачете.
В. извикал и тръгнал
срещу него като го попитал какво прави, а подсъдимият започнал да се заканва, че
ще изтрепе всички. След това замахнал с тъпата част на мачетето и нанесъл удар
по главата на В.. От удара от главата му започнала да тече кръв, той политнал
но успял да запази равновесие и решил да се върне обратно в заведението. При
влизането си видял св. Б.П., посочил му главата
си и му казал, че освен него А. е ударил
и П.П.. Тогава св.Б.П. също излязъл във фоайето и видял пострадалия , който
продължавал да лежи на пода.
Св. П. проверил да не си е глътнал
езика след което извикал към събралите се наоколо хора
да дадат вода. През цялото това време пострадалият П. не реагирал на
повикванията му по име, бил неподвижен и неадекватен. След няколко минути при
едно от тези повиквания успял да каже „добре съм” и започнал да проявява
признаци на живот. Тогава вече св. П. го повдигнал да седне на пода, дал му да
пие вода и с помощта на пристигналите полицейски служители и намиращите се там
хора го извел навън.
След известно време пристигнала
линейка и пострадалият бил откаран за оказване на помощ в Центъра за спешна медицинска помощ в гр.
Сливен.
Междувременно
подсъдимият също излязъл навън пред заведението където бил задържан и отведен в
РУ на МВР- Сливен.Там доброволно предал с протокол за доброволно предаване декоративния нож - мачете.
По повод на случилото се в ОП- Сливен била подадена тъжба от
пострадалия П.П. и с постановление от 05.01.2016г. било възложено на РУ на МВР-
Сливен извършването на проверка,въпреки което св. И.И. служител в „Група за опазване на
обществения ред” при РУ на МВР- Сливен без да му е възлагана работа по
преписката върнал на подс. А. декоративният нож – мачете. Това той извършил след
съставяне на разписка, която липсва по делото и до настоящия момент не е
установена. При разследването не е
намерен и ножа-мачете.
Пострадалото лице
било настанено в ЦСМП, където му била указана медицинска помощ и след извършени
прегледи бил освободен.След инцидента пострадалият дълго време изпитвал
здравословни проблеми, световъртеж и гадене, което наложило допълнително
посещение на болнично заведение, прегледи и изписване на терапия за овладяване
на това състояние. След случилото се започнал да чувства тревожност, страх и
уплаха, които в по слаба степен усещал и съм настоящия момент.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат
на удара нанесен с тъпата част на ножа тип „мачете” от подсъдимия на св. П. и
последвалото падане на пострадалия е била причинена черепно- мозъчна травма с
наличие на две разкъсно-контузни рани в лявата тилно- теменна област на главата
с дължина съответно 5- 6
сантиметра на едната, разположена по-близко до срединната
линия на главата и 4- 5
сантиметра дължи на другата. Травмата е протекла с пълна
загуба на съзнанието до степен на кома за сравнително продължителен период от
време, поради което е довела до разстройство на здравето временно опасно за
живота на пострадалия П.П..
По делото е
назначена комплексна съдебно психолого –психиатрична експертиза, от
заключението на която е видно, че при извършване на деянието подсъдимият А. не
е изпаднал в състояние на „Физиологичен
афект”.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
При анализ на
събраните по делото гласни доказателства следва да се отбележи, че макар да са
проведени разпити и да са приобщени свидетелските показания на много голям брой
свидетели, само свидетелите Д.В., Б.П. и
св. Н.Д. – приятелка на подсъдимото лице заявяват, че са видели лично случилото
се във фоайето на заведението където пострадалия е бил ударен. Косвени данни за това се съдържат и в
показанията на св. Д. Д. – приятелка на пострадалия, в тия на самия пострадал и
в обясненията на самия подсъдим. Всички останали свидетели, макар разпитани
подробно, включително чрез приобщаване на показанията им дадени пред предходния
съдебен състав и в хода на досъдебното производство разказват
за обстоятелствата случили се преди или след момента на нанасяне на удар от
страна на подсъдимото лице.
На първо място, съдът
дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, в която той сам признава, че
е ударил пострадалия с мачете. В тази им част съдът ги кредитира напълно, още
повече, че това му признание се подкрепя
и от показанията на самия пострадал и на св. В., които твърдят същото
обстоятелство. В останалата им част, съдът счита обясненията му за опит да
изгради защитна теза, основаваща се на твърдяно
нападение спрямо подсъдимият предизвикано от спречкване между компанията на пострадалия и
подсъдимия, което е прераснало в
масова безредица и е предизвикало реакцията му на удар спрямо
пострадалия.
Съдът кредитира
изцяло показанията на пострадалото лице П.П. / включително дадените по НОХД
№1311/16г. и приобщени по реда на НПК/ както и тия на св. Д.В. като отчете и обстоятелството, че двамата са в
приятелски отношения помежду си. Съдът изключи възможността за наличие на
идентичност в показанията им, в резултат на заинтересуваност от тяхна страна,
тъй като освен помежду си показанията им съответствуват и на признанието на
подсъдимия и на показанията на св. Б.П., който категорично заявява, че е видял
как подсъдимия удря пострадалия, но не е видял с какво/обстоятелство установено
безспорно/.
В подкрепа на извода
за достоверност на показанията на пострадалото лице, съдът отчете и факта, че
изнесените от него при първоначалния преглед извършен на 02.01.15г. от д-р Т.Ч.
и обективирани в медицинско
удостоверение№ 2/16г./ находящо се на л.11 от досъдебното производство/ факти
са идентични с показанията му като свидетел в
хода на досъдебното производство
и на проведените две съдебни
следствия.
В подкрепа на
приетия механизъм на извършване на деянието, съдът прие и показанията на св. Д.
Д. –живуща на семейни начала с пострадалото лице като ги кредитира изцяло. Тя
е лицето разговаряло с него, в болницата и заявява, че той е споделил, че е ударен от подсъдимия с мачете в главата.
Косвени
доказателства за нанесения удар от страна на подсъдимия се съдържат и в
показанията на св. М. ***, който след като е бил уведомен за случилото се, в
качеството си на дежурен офицер по РУ на МВР е посетил заведението. Свидетеля е
категоричен, че в разговора проведен с подсъдимото лице, последният му е
признал, че освен св. Д.В. е ударил и пострадалия П.. В тази връзка и като
съпостави дадените от св. М. показания,включително тия приобщени по реда на НПК
и дадени в хода на досъдебното производство/ л. 107 /, съдът ги кредитира
изцяло.
Съдът кредитира и
показанията на полицейските служители -
св. С., св. С. както и на св.И. и св. М., всички служители на
РУ на МВР- Сливен. Показанията на тези свидетели съдът кредитира изцяло като отчете и факта, че
св. С. и св. М. потвърждават като
достоверни и пълни показанията си дадени в хода на ДП и по НОХД № 1311/16г. на
РС –Сливен и приобщени по реда на НПК. Св. С. е категоричен ,че подсъдимия сам
е предал мачетето и е признал, че е ударил с него някой, но не може да посочи
дали това е първоначалния удар на св.Д.В. или признанието се е отнасяло за
пострадало лице.Св. М. е лицето съставило протокол за доброволно предаване и
върнало мачетето на подсъдимия и, въз основа на неговите показания, съдът
приема, че оръжието на престъплението е било дълго около 50 см.и е представлявало
декоративен нож-мачете.
Съдът кредитира и показанията на св. С., също служител в РУ на
МВР-Сливен като приема ,че отреченото
пред него авторство от страна на подсъдимото лице не може да се приеме като
оневиняващо го, а като моментна реакция с цел избягване на наказателна репресия
,още повече ,че в останалата им главна част показанията му напълно
съответствуват на тия на останалите посетили местопроизшествието служители на
реда .
Съдът кредитира и
показанията на св. Н.Д. –приятелка на подсъдимия , която през цялото време е
наблюдавала действията му, тъй като се е страхувала за живота му и пресъздава
случилото се подробно. Нейните показания,съдът счита за съответни както на тия
на самия подсъдим в частта на удара с мачете така и на твърденията на пострадалото лице и на св. Д.В..
Единственото разминаване се състой в това, че свидетелката макар да е видяла
как подсъдимия замахва към пострадалия не е видяла с какво. Въпреки това не
отрича, че подсъдимия е взел подарения от нея нож – мачете и е излязъл с него
навън. Нейните показания съответствуват и на приетия от съда механизъм на
извършване на деянието,доколкото свидетелката твърди, че е видяла как
подсъдимия слиза от стълбите в посока надолу към фоайето на заведението и застава до пострадалото лице, след което
вдига ръка над главата му, за да го
удари, от което последва падане на пострадалия на земята.
Съдът кредитира и
показанията на всички останали разпитани по делото свидетели, включително и тия
дадени от тях в хода на ДП или в хода на съдебното следствие по НОХД№ 1311/16г.
на СлРС, а именно св.М., Д., П., Я., Д., А., А., В., Т., И., Т. и Н.Д.. Всеки
един от изброените свидетели пресъздава своите субективни възприятия на
случилото се, като взети в своята съвкупност показанията им допринасят за
разкриване на обективната истина относно фактите и обстоятелствата преди и след самото изпълнително деяние, но не
съдържат информация за него.
Съдът кредитира назначените по делото две съдебно-медицински експертизи, тъй като не са
били оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
компетентността и безпристрастността на вещото лице, което я е изготвило.
Въз основа на заключението на вещото лице
касаещо подсъдимия,съдът приема за установено, че в резултат на случилото се
същият е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота както и
,че съобщената луксация на дясната става
е възможно при така описаната ситуация. Приема също така за установено и
обстоятелството, че въпреки болезността на случилото се той е успял да я върне
в изходно положение и в последствие да използува същата ръка, за да нанесе
процесния удар спрямо пострадалото лице.
Въз основа на
заключението на вещото лице касаещо пострадалото лице и проведения разпит в
хода на съдебното следствие, съдът прие за установено по несъмнен начин наличие
на две рани със сравнително еднакъв размер, разположени непосредствено една до
друга. Прие, че една от раните е причинена от удара който е нанесен в тилно - теменната част
на главата на пострадалия П. и е от нож,
а другата рана доколкото е с У образна
форма е възможно да се дължи на падането му на земята.
Въз основа на изготвената
съдебно-медицинска експертиза,съдът прие,че в резултат на удара нанесен с
тъпата част на ножа тип „мачете” от подсъдимия на св. П. и последвалото падане
на пострадалия е била причинена черепно- мозъчна травма протекла с пълна загуба
на съзнанието до степен на кома за сравнително продължителен период от време, което
е довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалия П.П..
Съдът дава вяра и на
назначената по делото комплексна съдебно психолого –психиатрична
експертиза в частта в която вещите лице
приемат, че при извършване на деянието
подсъдимият А. не е изпаднал в състояние
на „Физиологичен афект”. Съдът не споделя изразеното в експертизата становище
за извършване на деянието в резултат на страх и уплаха, тъй като видно от
приетия за установен и доказан механизъм
на деянието подсъдимият и пострадалия са били сами, последният не е заплашвал
по какъвто и да е начин подсъдимият, не е носил или използувал оръжие спрямо
него.Това, ведно със заключението за липса на физиологичен афект мотивира, съдът
да счете, че деянието не е извършено в резултат на уплаха и страх,тъй като за
подсъдимия не е съществувала непосредствена опасност или заплаха от страна на
пострадалия, още повече,че последният се отличава със значително по-нисък ръст
и слабо телосложение в сравнение в подсъдимото лице.
Съдът
по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото всички
писмените материали събрани в хода на досъдебното производство и имащи значение
за разкриване на обективната истина
като прие, че същите са относими към предмета му и не страдат от пороци.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянията си подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 129 ал.1 от НК, тъй като на 01.01.2016 г. в гр. Сливен, причинил
средна телесна повреда на П.И.П. (ЕГН **********), изразяваща се в разстройство
на здравето, временно опасно за живота на П. (черепно-мозъчна травма, протекла
с пълна загуба на съзнание до степен на кома за сравнително продължителен
период от време и представляващо разстройство на здравето временно опасно за
живота).
Безспорно е
установен механизма на деянието и авторството на същото. Установено е, че
подсъдимият А. на инкриминираната дата е причинил средна телесна повреда
на П.И.П.. Установен
е характера на телесната повреда, а именно черепно-мозъчна травма,
протекла с пълна загуба на съзнание до степен на кома за сравнително
продължителен период от време и представляващо разстройство на здравето
временно опасно за живота.
По делото е установен и механизма на деянието, а именно замахване от страна
на подсъдимия с нож –мачете над глава на пострадалия довело до удар и
причиняване на травма изразяваща се в две контузно –разкъсни рани, добре
отговарящи да са получени от удар с посочения предмет и последващо падане на
земята.
Посочените съждения обуславят извода за наличие на
всички изискуеми от закона елементи от
обективната и субективна страна на престъплението по чл. 129
ал.1 от НК.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено опасните му последици. Подсъдимият е съзнавал,че нанася удар с
предмет годен да нарани пострадалото лице, както и ,че насочва същия към
главата му ,което допълнително създава опасност от нанасяне на тежко телесно
увреждане.
Причини, мотиви и условия за извършване
на престъплението, съдът намира в
слабите морално-волеви задръжки на
подсъдимия и повишената степен на
самонадеяност предвид отсъствието на други хора и факта, че пострадалото лице е
с по слаби физически сили от него.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете неговото чисто съдебно
минало, добрите му характеристични данни и факта, че същият е изпълнявал
функциите на охранител в заведението, където се е случил инцидента и това е
била основната причина да се намеси.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и
определи наказание при условията на чл. 54 от НК в неговия абсолютен минимум, а
именно – „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението
на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три
години.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК :
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прие, че следва да ангажира деликтната отговорност на подсъдимия за
причинените от неправомерните му действия по чл. 129 ал.1 от НК неимуществени вреди на гражданския ищец в
настоящото дело – пострадалият П.И.П..
Съдът намира предявеният против подсъдимия
граждански иск за сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за доказан по
основание, поради доказаност на деликатното правоотношение, макар и предявен в
завишен размер.
В хода на съдебното следствие безспорно бе
установено, че подсъдимия с действията си на посочената дата е нанесъл на гражданския
ищец средна телесна повреда, т.е. налице е причинно-следствената връзка между
деянието и неговия противоправен резултат.
Съдът счита, че с
оглед установената към момента на деянието минимална и средна работна заплата
за страната, както и с оглед характера на причинените неимуществени вреди обезщетение в размер на 3000 лв. е напълно
справедливо и съответства както на деянието, така и на причинения от него
противоправен резултат.
В останалата му част
до пълния размер на претендираното обезщетение - 15000 лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като несъответствува на
действително причинените и претърпени от
гражданския ищец неимуществени вреди.
Върху присъдения размер на обезщетението
подсъдимият следва да заплати на
пострадалия и законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По правилата на
процеса съдът осъди подс. А. да заплати сумата от 120,00 лв., представляваща
държавна такса върху уважения граждански иск в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Сливен, както и направените от пострадалия П.
разноски за 3000 лв. за адвокатска
защита по НОХД № 1388/2017 г. и НОХД № 1311/2016 г., двете по описа на Районен
съд-Сливен.
Съдът осъди подсъдимият А. да заплати направените по делото разноски в
размер на 296,00 лв. в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Съдът осъди подсъдимият А. да заплати направените по делото разноски в
размер на 723,04 лева, както и разноски по НОХД № 1311/2016 г. по описа на СлРС
в размер на 220,00 лева, полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд-Сливен.
Ръководен от горното, съдът постанови съдебния
си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: