Мотиви към
решение по НАХД № 1358
по описа за
2019г. на ШРС
Производство
по глава 28 от НПК.
От ШРП е внесено Постановление,
с което се прави предложение за освобождаване на Н.М.Х. – обвиняем по ДП №
597/2018г. по описа на РУ гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква,
че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а”, предл.
второ от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ от НК във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, като е прието, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и
предлага да му бъде наложено административно наказание.
В
съдебно заседание, обвиняемият – редовно призован не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител. ШРП –
редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното
предложение, като предлага на съда след като освободи обв. Н.Х. от наказателна
отговорност да му наложи минималния предвиден размер на административното
наказание, а именно глоба в размер на 1 000 лева. По отношение на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, представителят на ШРП счита,
че с оглед обстоятелството, че обв. Х. упражнява професия, свързана с
управление на МПС, за него би означавало лишаване от възможност да се препитава
в рамките дори и на три месеца – минималния срок за лишаване на право да
управлява МПС, съда не следва да наложи такова.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
11.05.2018г., обвиняемият Н.М.Х. управлявал лек автомобил „Дачия Сандеро“ с
рег. № Н74 35ВР в гр. Шумен по ул. Васил Друмев. Когато управляваният от
обвиняемия, лек автомобил достигнал до кръстовището, образувано при пресичането
на улицата, по която се движел с ул. Васил Априлов, той предприел маневра,
завой на ляво, за навлизане по ул. Васил Априлов, в посока към „МБАЛ –Шумен“
АД. Времето било облачно, валял дъжд, пътното платно на ул. Васил Априлов било
мокро, без неравности, с обща ширина 10,40 м., без надлъжна маркировка и с
наклон нагоре от 8% по посока на движението на автомобила. При навлизането от
ул. Васил Друмев по ул. Васил Априлов обв. Х. управлявал превозното средство
със скорост от 25 км в час. В момента, когато обвиняемият извършвал завоя на
ляво, за навлизане по ул. Васил Априлов, в лентата за насрещно движение, спрямо
неговата посока на движение били спрели два автомобила, които изчаквали обвиняемия
да извърши маневрата си, за да се включат в движението по ул. Васил Друмев.
Първият автомобил бил навлязъл частично в дясната лента за движение на ул.
Васил Друмев, а втория, който бил спрял непосредствено зад първия, бил
разположен върху пешеходната пътека, маркирана върху платното на ул. Васил
Априлов в района на кръстовището. Докато автомобилът, управляван от обв. Х.
извършвал ляв завой, за да навлезе по ул. Васил Априлов, пострадалата М.М.Н. се
намирала на остров, разположен на ул. Васил Априлов, от страната на
автомобилите, които били спрели и изчаквали да се включат в движението.
Пострадалата предприела пресичане на платното за движение с бърз ход, в посока
от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Дачия
Сандеро“, като слязла от острова и преминала зад втория спрял автомобил. Това
движение пострадалата извършила извън пешеходната пътека, тъй като спрелия
върху пешеходната пътека, автомобил й пречел да премине по нея. Въпреки
пречката да премине през платното за движение по указаното за пешеходци, място
/пешеходна пътека/, пострадалата Н. все пак започнала да пресича, вместо да
изчака оттеглянето на автомобила, който й ограничавал достъпа до пешеходната
пътека. Докато постр. М.Н. преминавала зад спрелия автомобил, тя останала извън
обсега на видимост на обв. Х.. Когато пострадалата се показала иззад левия
заден край на спрелия автомобил, тя била възприета от обвиняемия. В този момент
тя продължавала да се движи в посока към отсрещния тротоар. Обвиняемият Х.
предприел намаляване на скоростта, а след това и спиране на автомобила макар,
че не сторил това незабавно след възприемане на пешеходката на пътното платно.
Лек автомобил „Дачия Сандеро“ не успял да преустанови движението преди да
достигне до мястото, където върху платното за движение се намирала пострадалата
Н., която продължавала да пресичането. Лекият автомобил, управляна от
обвиняемия Х. ударил с предната си средна част пострадалата Н. и я отхвърлил
към дясната част на платното за движение. Пострадалата М.Н. паднала на земята.
Автомобилът спрял няколко метра след мястото на удара, обвиняемият Х. слязъл и
незабавно оказал помощ на пострадалата, като й помогнал да се изправи и я
откарал до „МБАЛ – Шумен“ АД с автомобила си.
В хода на досъдебното
производство била назначена съдебно-медицинска експертиза. От заключението й е
видно, че в следствие на пътно-транспортното произшествие на пострадалата М.М.Н.
било причинено счупване на горното и на долното рамо на дясната срамна кост на
таза, довело до трайно затруднение в движението на десния, долен крайник за
срок по голям от един месец – средно за около три месеца при благоприятно
протичане на оздравителните процеси - така причинената телесна повреда е средна
по своята тежест.
В хода на досъдебното
производство била назначена и автотехническа експертиза.
От заключението й се установило,
че настъпването на ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с нарушаването на
правилата за движение от обвиняемия Н.Х., който не е изпълнил задълженията,
вменени му от разпоредбата на чл.20, ал.2, предл. второ от ЗДв.П, която
задължава водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, а такава за него е възникнала от
момента, в който е възприел движението на пострадалата по пътното платно при
появата й иззад лявата задна част на спрелия в насрещното платно, автомобил. В
този момент, автомобилът, управляван от обвиняемия е отстоял на 14,09 м. от
мястото на настъпилия по-късно, удар. Следователно водачът е имал възможност да
спре преди да стигне до мястото на удара, ако беше предприел незабавно
намаляване на скоростта и спиране в момента на възприемане на опасността, т. к.
опасната зона за спиране на автомобила със скорост 25 км. в час е 13,28 м. В
същото време от установената фактическа обстановка и приложените по делото,
материали може да се направи извод, че при пресичането на платното за движение,
пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДв, която
задължава пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по
пешеходните пътеки като спазват правилото, че преди да навлязат на платното за
движение, трябва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се ППС и с
тяхната скорост, както и разпоредбата на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДв.П, която
забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да го
пресичат при ограничена видимост. Неправомерното
поведение на пострадалата М.Н. в настоящият случай е от значение за
съпричиняването на общественоопасния резултат.
Изложената по-горе фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че обвиняемият Н.М.Х. нарушавайки правилата за движение – чл.20, ал.2, предл. второ от ЗДв.П, при
управление на МПС и причинявайки по непредпазливост лека телесна повреда на М.М.Н., изразяваща се в
счупване на горното и на долното рамо на дясната срамна кост на таза, като това е
причинило трайно затруднение в движението на десен, долен крайник за
срок по-голям от един месец, като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343а,
ал.1, б.“а“, предл. второ от НК във връзка с чл.343, ал.1, б.“б”, предл. второ
от НК във връзка с чл.342, ал.1 от НК, като деянието е извършено
при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалата
М.М.Н.,
с ЕГН **********, която по същото време и на същото място при пресичане
на платното за движение нарушила чл.113, ал.1, т.1 от ЗДв.П и
чл.114, т.1 и т.2 от ЗДв.П.
Съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемият
Н.Х. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а
именно:
-
за престъплението, което е непредпазливо е
предвидено наказание “лишаване от свобода” до три години или „пробация“;
-
деецът не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК и не е осъждан за
престъпление от общ характер /реабилитиран е/;
- с деянието не са били причинени
съставомерни имуществени вреди.
При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият
Н.М.Х., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира
за невисока. Степента на обществена опасност на дееца – неосъждан, неженен, с
основно образование, работещ, т.е степента на обществена опасност на дееца е твърде
ниска. За да определи наказанието, съдът отчете самопризнанието на дееца, както
и факта, че деянието е осъществено при независимо съпричиняване. Съдът счита,
че наказание в минималния размер, а именно 1 000 лева ще породи възпитателната
и превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да му повлияе
поправително, както на обвиняемия, така и на останалите членове на обществото.
Съдът намира, че целите на
наказанието биха били постигнати като не му бъде наложено предвиденото в чл.37,
ал.1, т.7 от НК административно
наказание “лишаване от право да управлява МПС“. Както бе посочено по-горе,
процесното деяние е извършено при условията на независимо съпричиняване с пострадалата
и деецът изкарва прехраната си с управление на МПС и налагането на такова
наказание би го лишило от доходи за преживяване.
По този начин и с това
административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на обвиняемия Н.Х. направените
по делото разноски за изготвянето на автотехническа и съдебно медицинска
експертизи в размер на 491,67
/четиристотин деветдесет и един лв. и шестдесет и седем ст./ лева.
Водим от горното и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: