Решение по дело №4440/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265441
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 16 август 2021 г.)
Съдия: Адриана Дичева Атанасова
Дело: 20201100504440
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 16.08.2021г.

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.

         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                     мл. с. А. АТАНАСОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова в.гр.д. № 4440 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 304554 от 18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 31008/2019г. по описа на Софийският районен съд, ГО, 153 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.Д.Ц. дължи на „Ч.Е.Б.” АД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр с чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 661, 33 лв. – главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 09.01.2018г. до 08.05.2018г. за имот в гр. София, бул. „******с клиентски номер 300073123544, ведно със законната лихва за периода от 01.08.2018г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 21,06 лв. за периода от 13.03.2018г. до 24.07.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 50280/2018г. на СРС, 153 състав.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 539, 19 лв. – разноски в исковото производство и 101,13 лв. – разноски в заповедното производство.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от В.Д.Ц., чрез процесуалния си представител – адв. А.А. – САК, в която прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материални и процесуалния закон. Излага съображения, че по делото не е доказано, че е налице облигационна връзка между страните по делото, като твърди, че същото не се доказвало от събраните по делото доказателства. Навежда оплаквания, че заключението на съдебно – счетоводната експертиза е изготвено единствено въз основа на документи, представени от ищцовото дружество, поради което не следва да се кредитира. Поддържа, че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира и  приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, тъй като същото е вътрешнопротоворечиво. Сочи, че първата инстанция не е обсъдила представените от ответника доказателства, че не е имало достъп до електромера и че са били начислени прогнози стойности за дължима ел. енергия, а не е извършено реално отчитане на потребената ел. енергия. Поддържа, че счетоводството на ищеца не е редовно водено.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД чрез адв. С.З., в който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено по подробно изложени правни и фактически доводи. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу В.Д.Ц. за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 661,33 лв., представляваща стойност на потребена електрическа енергия през периода от 09.01.2018г. до 08.05..2018г., вено със законната лихва от 01.08.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 21.06 лв. за периода от 13.03.2018г. до 24.07.2018г., които суми касаят обект, находящ се в гр. София, бул. „******и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 50280/2018г. по описа на СРС, 153 състав.

За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 98а от ЗЕ и установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, първостепенният съд е приел, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключен договор за продажба на ел.енергия при Общи условия, действащи през този период от време. Прието е още, че при доказателствена тежест за ищеца по делото е установено, че за процесния период ответникът е потребил ел. енергия в съответното количество, равняващо се на сумата от 661,33 лв.. Прието е още, че в действащите за периода Общи условия потребителят заплаща потребената ел. енергия веднъж месечно. Продължителността на срока за плащане е 10 дни, считано от съобщаването на потребителя на дължимите от него суми, което става чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта – чл. 19, ал.3. Чл. 19, ал.7 от Общи условия сочи, че с обявяване на сроковете по реда на ал.3 потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на ел. енергия. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни. По тези съображения е прието, че предявените искове са основателни и доказани. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и при изпълнение на задълженията, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Изцяло неоснователен и в пълно противоречие на събраните по делото доказателства е доводът на въззивника, че не е налице между стрните валидно облигационно правоотношение между страните. В случая не се изисква задължително договорът да е в писмена форма, касае се за неформален договор за продажба на ел.енергия, като съдържанието на този договор е уредено в представените по делото Общи условия /ОУ/, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да е ги приел изрично - чл. 98а ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 98а, ал.5 ЗЕ. Следователно, установено е принципно съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните в процесния период, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, по силата на който ищецът има задължение да доставя в собствения на ответника имота ел. енергия, който като потребител на ел.енергия се задължава да заплаща стойността за реално консумираната ел.енергия /чл. 13, т.1 от ОУ/. За обстоятелството по делото, че ответника е потребител  на ел. енергия по делото са били ангажирани редица документи от ищцовото дружество, а именно – извлечение от сметка към 05.11.2019г. за потребителя В.Д.Ц. с клиентски номер 300073123544, както и 4 броя данъчни фактури – фактура № ********* от 15.02.2018г, фактура №********** от 16.03.2018г., фактура № 02339908920 от 17.04.2018г., фактура №********** от 1.05.2018г. и кредитно известие № ********** от 19.04.2018г. Видно от заключението по съдебно – счетоводната експертиза е извършена доставка на ел. енергия до имот, находящ се гр. София, бул. „******с ИТН **********, като собственик на съшия този имот е ответника, което се установява от представената справка за имота от Търговския регистър.

В хипотеза на предявен положителен установителен иск ищецът носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер. В случая доказване на факта на доставка на ел.енергия в претендираното количество е правопораждащият юридически факт досежно спорното материално право за дължимост на процесната сума, представляваща стойност на доставена ел.енергия за исковия период от време относно процесния обект. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в „Ч.Е.Б.” АД има открита партида – кл. № 300073123544 на клиент В.Д.Ц., като дължимата от потребителя сума по процесните фактури, вкл. и ДДС възлиза в общ размер на 661.33 лв., която не е заплатена. Следователно се налага извода, че по делото е установено, както факта, че ищецът за претендирания период е доставил ел. енергия в имота на ответника, така и стойността на действителното количество консумирана ел.енергия. Ответникът като потребител на ел.енергия има задължение да заплати стойността за реално консумираната ел.енергия /чл. 13, т.1 от ОУ/, която съдът приема, че възлиза на стойността, отразена във процесните 4 броя фактури и е в общ размер на 661.33 лв., която не е заплатена. Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 98а от ЗЕ се явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Неоснователно се явява наведеното възражение от ответника, че съдът не е трябвало да кредитира заключенията по съдебно – счетодовнста и съдебно – техническата експертиза. Експертизите са допуснати в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в областта на ежемесечните отчети за начислявне на ел. енергия, съдебно – счетоводни изчисления и т.н. Няма как съдът да прояви компетентност по такива въпроси, които изискват специални знания в конкретна област, поради което за целта се назначават експертизи, които се изготвят от специалисти - вещи лица, въз основа на чиито специални познания се придобива информация относно обстоятелства, които са от значение за делото. В конкретният случай вещите лица са дали своите заключения както въз основа на представените по делото писмени доказателства, така и използвайки специфичните си познания в областта на аналитичните пресмятания при изразходването на ел. енергия, както и наличните счетовдни документи по делото и тези, предоставени от ищцовото дружество. Предвид обстоятелството, че  експертизите  не са били оспорени от ответницата и не е било необходимо да се назначават допълнителни или повторни такива, затова и първоинстанционният съд ги е приел като компетентно изготвени и обосновани, обсъдил ги е в съвкупност с останалите приети по делото доказателства и не е имал основание да се съмнява в обективността и достоверността на дадените експертни мнения. Ако изготвените експертизи не са били достатъчно ясни, точни и конкретни за ответника, то същият е разполагал със законово предоставената му възможност да поставя допълнителни въпроси към вещите лица за изясняване на заключенията на експертизите съгласно чл.200, ал.2 ГПК, да оспори същите съгласно чл.200, ал.3 ГПК, да поиска назначаване на допълнителни експертизи, ако счита изготвените такива за непълни или неясни, да поиска назначаването на повторни експертизи, ако счита изготвените такива за необосновани и има съмнение относно правилността им. В случая, видно от проведеното на 26.11.2029г. открито съдебно заседание, ответникът не е проявил процесуална активност в защита на своите права и интереси, като не е оспорил изготвените по делото съдебно-техническата и съдебно - счетоводна експертиза, след като не е бил удовлетворен от заключенията. В тази връзка въззивния съд намира за необходимо да отбележи, че съдебно-техническата и съдебно – счетоводната експертизи са ясни, точни и обосновани, като вещите лица са дали пълен и точен отговор на поставените им задачи. Същевременно по делото не са налице такива доказателства, които да опровергават изводите на експертите. Отделно от това следва да се отбележи, че заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ и СсЧЕ не са били оспорени от ответника. По изложените съображения съдът намира оплакването на жалбоподателя за необоснованост и неправилност на изготвените и приети заключения на вещите лица за неоснователно.

На следващо място следва да се отбележи и че възражението на ответника, че счетоводството на  ищеца не е редовно водено се явява неоснователно, тъй като такива твърдения не са били наведени от В.Ц. с отговора на исковата молба и не може да навевебда такива доводи тепърва с депозираната от ответника въззивна жалба. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установяват обратните обстоятелства. Напротив, видно от кредитираната по делото съдебно – счетоводна експертиза на името на ответника е заведена процесната партида, по която ежемесечно са били издавани фактури и  и същите са отразени в счетоводните регистри на дружеството, което се установява от приложеното извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания. Предвид това настоящата съдебна инстанция подобно на първата такава и съгласно чл. 182 ГПК стига до извода, че процесните счетоводни книги са били редовно водени от ищеца.

Неоснователно е и наведеното възражение от ответника, че не е доказана реалната доставка на процесните количества ел. енергия. За доказването на отчитането на реално потребено количество ел. енергия ищецът е представил по делото справка за консумирана ел. ел. енергия за съответния клиентски номер, които количества са остойностени по утвърдени цени от КЕВР за съответния период. Въз основа на това са били издадени процесните фактури, които отразявали реално доставените количества ел. енергия, изчислени като разлика между стари и нови отчетени показания. Отделно от това, видно от приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че процесния електромер е преминал необходимите метрологични и технически проверки и към процесния период е бил годен за целите на търговския             отчет.

Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на мораторна лихва. Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на съдебното решение в тази част. Доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл. 269 от ГПК/ и при липса на конкретни възражения за незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение, които са правилни и законосъобразни.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 от ГПК.

               По разноските по производството:

               При този изход на спора въззивника няма право на разноски. Право на разноски има единствено въззивната страна, но тъй като същата не е претендирала такива, то такива не й се следват.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 304554 от 18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 31008/2019г. по описа на Софийският районен съд, ГО, 153 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.