Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 08.03.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди
двадесет и втора година, касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при участието на
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна прокуратура –
Добрич, РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа докладваното от председателя КАНД № 40 по описа
на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административно - процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Н. Т.“ ЕООД, представлявано от управителя М.Н., чрез адв. А.Н.,
ВАК, срещу Решение № 172/ 07.12.2021 г. по НАХД
№ 20213230200690/ 2021 год. по описа на Районен съд – Добрич.
Касаторът счита
обжалваното решение за необосновано от фактическа страна и поради това за
постановено в противоречие със закона. Настоява, че съдът неправилно е
кредитирал обясненията на свидетелите, както и възразява, че неправилно съдът е
приел, че представените в хода на съдебното производство писмени доказателства
сочат, че твърденията на органите на Инспекция по труда и на свидетелката,
заинтересована от изхода на делото, са верни. Твърди, че от представените от
дружеството доказателства може да се заключи, че на лицето, по повод на което е
издадено наказателното постановление (НП), е заплатено дължимото съгласно
трудовия договор възнаграждение. Иска отмяна на първоинстанционното решение,
вкл. в частта на разноските и отмяна на НП. Представя Писмена защита, с която
претендира разноски, като представя списък на разноските и фактура за адв.
хонорар по касационното дело, както и вносна бележка в потвърждение заплащането
на договореното адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез процесуалния си представител,
юриск. Г. Н., оспорва изцяло жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, посочено от касатора.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич намира подадената касационна жалба за неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от
обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет
на разглеждане в производството пред Районен съд - Добрич е Наказателно
постановление (НП) № 08-002178/57 от 28.05.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на „Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД,
представлявано от управителя М.Н., за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса
на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин
лева).
НП е
издадено във връзка с извършена в периода 05.02.2021 г. – 15.03.2021 г.
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич на билетен
център, находящ се в гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“, стопанисван от касатора,
при която е установено, че трудовото възнаграждение за месец октомври 2020 г.
на А.Е.А., ЕГН **********, назначена на длъжност „служител издаване на
пътнически билети“, е начислено по ведомост, но липсва положен подпис за
изплащането му, при което в резултат от събраните в хода на проверката
ведомости за заплати за м. октомври 2020 г., присъствени форми за същия месец,
трудов договор на Анелия Андреева, констативни протоколи, е прието, че
дружеството, в качеството си на работодател, не е изплатило начисленото във
ведомост за работната заплата трудово възнаграждение за м.октомври 2020 г. на А.Е.А.,
ЕГН **********, „служител издаване на пътнически билети“ до 30.11.2020 г., в
размер на 490.39 лв. Отразено е, че нарушението е извършено на 01.12.2020 г. и
е установено на 10.03.2021 г. Деянието е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от КТ и
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, като
е счетено, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй
като е с висока степен на обществена опасност и от него са произтекли вредни
последици за работника.
За извършената проверка е
съставен Протокол изх. № ПР2104912 от 15.03.2021 г., в който са дадени
предписания на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение на това и
други лица и е определен срок за изпълнение на предписанието.
Проверката е извършена след
подаден сигнал с вх. № 21010982 от 04.02.2021 г. от Анелия Андреева, в който
същата е направила оплакване, че от 23.12.20202 г. е прекратено трудовото
ѝ правоотношение, но не са ѝ изплатени възнагражденията за месец
октомври, ноември и до 23.12.2020 г., както и едномесечно обезщетение за
оставане без работа.
В първоинстанционното производство е приложена разписка № 0200013529795719
от 22.07.2021 г., в която е отразено, че на служителката е изплатена сума от
500.00 лв. с посочено основание – заплата октомври 2020 и частична ноември.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
сторените от въззивника възражения, в резултат на което е счел НП за
законосъобразно, издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и го е потвърдил изцяло, като е изложил и мотиви за неприложимостта на
чл. 28 от ЗАНН в случая, респ. за липсата на предпоставки за приложение нормата
на чл. 415в КТ.
Изложената в първоинстанционното решение фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.
След анализ на същите настоящият състав възприема изцяло констатациите и
изводите на наказващия орган, които са приети и от състава на РС - Добрич.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Съдът изрично е
посочил, че възприема, че не е изплатена дължимата сума в срока, в който е
следвало да бъде изплатена, а така също и към датата на подаване на сигнала и
към датата, която е дадена като краен срок за изпълнение на предписанието.
Съдът изрично е отразил, че са представени доказателства за изплащане на
възнаграждението, но много време след неговото установяване. Указал е, че св.
Андреева също е потвърдила изплащането в съдебно заседание, като е дала
показания, че това се е случило около месец и половина преди заседанието, в
което е разпитана. В този смисъл ДРС правилно е кредитирал свидетелските
ѝ показания. Те са съответни на останалите доказателства по делото. Вярно
е, че съдът не е указал в решението си наличието на разписка № 0200013529795719
от 22.07.2021 г., представена от въззивника, но липсата на това указание, не
променя извода, че не е било налице своевременно изпълнение на задължението на
работодателя за изплащане на начисленото възнаграждение на служителката, а
самото изплащане е месеци след крайния срок за изпълнение на задължението,
което само по себе си навежда на правилния извод за настъпили вреди от
нарушението.
По делото нарушението е
установено по безспорен начин и то именно от представените от работодателя
доказателства. Приложената в първоинстанционното производство справка за
дължими и изплатени суми, от която се прави довод за надплатени суми за
предходни на месец октомври месеци, правилно не е кредитирана от ДРС. Тя
противоречи на сумата и основанието, посочени в разписката за изплащане,
представена от въззивника. Освен това, ако е имало надплащане, т.е. надвземане,
работодателят е този, който следва да създаде нова организация, чрез която да
не се допуска това, ако счита пък, че е ощетен, то може по граждански път да
предяви своите претенции. Тези твърдения не изключват отговорността му в случай
на неизпълнение задълженията му по КТ.
Така безспорно установено е, че дружеството - жалбоподател се явява
работодател по смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на КТ, както и че в това си
качество е нарушило разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ. Съгласно чл. 128, т. 2
от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, като е доказано, че разписаното с
тази разпоредба изискване е нарушено.
Дружеството не е отстранило своевременно установеното нарушение. Наложило
се е служителката да подаде сигнал, да бъде извършена проверка по сигнала, да
бъде съставен АУАН, издадено НП, след което едва е изплатено трудовото
възнаграждение, поради което правилно и административнонаказващият орган, и
ДРС, са счели, че от него са произтекли вредни последици, поради което не е
приложен привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвиждащ за
извършеното нарушение административно наказание имуществена санкция от 100 до
300 лева, съответно не е преквалифицирано по този текст деянието от ДРС.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства,
които да изменят установената от административния орган и от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и които да водят до нови крайни изводи от правна
страна, различни от тези на ДРС.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
настоящият съдебен състав счита, че Решението на ДРС е правилно и
законосъобразно. Доводите на процесуалния представител на касатора са
несъстоятелни, като въпросите, които се третират в писмената защита пред
настоящата инстанция, са обсъдени от първоинстанционния съд и настоящият
съдебен състав споделя изцяло изводите на ДРС по изложените по - горе съображения.
Не се констатираха пороци, които да водят до отмяна на първоинстанционното
решение. Последното съответства изцяло на материалния закон, поради което
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и изрично стореното по делото искане от процесуалния
представител на ответника, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение на касатора за процесуално представителство пред
касационната инстанция в размер от 80.00 лв. (осемдесет лева) предвид предмета
на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Воден от горното, Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172/ 07.12.2021 г. по НАХД № 20213230200690/ 2021 год. по описа на
Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Н. Т.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя М.Н., да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Добрич“ сумата от 80.00 лв.
(осемдесет лева) за съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: