РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Ловеч , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900007 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Г. ЦВ. М., с ЕГН
**********, адрес: с. *************** против ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ж.к. „*******, ул. „**** ****” № *, ет. 5, с която е
предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на 30 000 лв. -
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от
телесни увреждания, в резултат на ПТП от 05.11.2020 г., и 42,20 лв. –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи по лечение),
ведно със законната лихва върху двете суми от 01.12.2020 г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.11.2020 г. ищецът Г. ЦВ. М.
пътувал на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан в лек
автомобил, марка „БМВ", модел „330ХД" с ДК № *******, управляван от
Х.И.Й., с ЕГН **********. Посочва се, че движейки се в населено място гр.
Троян, по ул. „Димитър Икономов-Димитрика” № 16, със скорост,
несъобразена с интензивността на движението, водачът Х.И.Й. предприел
маневра „изпреварване” при пътна маркировка „М 1” и блъснал в предна лява
част завиващия наляво лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
ДК № *******. Посочва се, че в резултат на удара ищецът Г. ЦВ. М. получил
различни по вид травматични увреждания, че заради оплакване от силни
болки, след ПТП-то той бил откаран в УМБАЛ – Плевен, където след преглед
и извършване на Рьография била констатирани: луксация на лява тазобедрена
става; деформация, болка и ограничени флексионни и екстензионни движения
1
в областта на лява тазобедрена става; скъсяване на долен ляв крайник с около
5 см спрямо десния. Посочва се, че крайникът на ищеца бил имобилизиран, че
е извършена операция на таза и долния десен крайник, че в хода
операционната интервенция е била извършена мануална репозиция на левия
долен крайник, че ищецът престоял в лечебното заведение три дени (06-
09.11.2020 г.), след което бил изписан с окончателна диагноза „ЛУКСАЦИО
КОСТЕ СИНИСТРА”, като домашното му лечение продължило на постелен
режим с директна скелетна екстензия за срок от 30 дни. Твърди се, че
възстановяването и лечението продължава и към момента на подаване на
исковата молба, че през изминалия период за посрещане на ежедневните си
нужди ищецът имал нужда и ползвал чужда помощ, придвижвал се с
помощни средства, че в резултат от получените травми не можел да се движи
самостоятелно, тъй като болките били с изключително висок интензитет.
Посочва се, че освен болките и страданията от травматичните увреждания,
ищецът изгубил социалните си контакти и обичаен ритъм на живот, изживял
стрес от претърпяното ПТП, получил посттравматично стресово
разстройство, станал тревожен и напрегнат, страдал от липса на апетит и
безсъние, сънувал кошмари, свързани с катастрофата. Твърди се, че във
връзка с провежданото му лечение ищецът извършил разходи по закупуване
на медикаменти.
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от Х.И.Й. лек
автомобил „БМВ", модел „330ХД" с ДК № ******* имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, валидна до 26.09.2021 г., съгласно полица издадена от ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД (дружеството ответник), както и че за
настъпилото събития била заявена претенция пред този застраховател щета
(№ 0411-560-00002-2020г г.), с посочване на банкова сметка, по която
застрахователят предложил да се изплати обезщетение в размер на 5 542,20
лв. (5500 лв. за неимуществените и 42,20 лв. за неимуществените вреди), но
ищецът отказал предложението за сключване на извънсъдебно споразумение,
поради несъгласие с размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят
правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част
от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: механизма и
обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие; елементите на фактическия състав за възникване деликтната
отговорност на Х.И.Й. (застрахования); вида, характера и степента на
уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата
2
молба, размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с
процесното застрахователно събитие, както и на доводи за: несъответно
прилагане от ищеца на критерия справедливост при измерване на
неимуществените вреди; липса на забава на кредитора по отношение на
плащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди. От ответника се прави и правонамаляващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради неползване на
предпазен колан.
Ищецът взема участие по делото чрез пълномощника адвокат Д.Н.,
който поддържа иска, като в хода на устните състезания моли за присъждане
на претендираните с него суми, вкл. за сторените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Ответникът взема участие по делото чрез пълномощника адв. Р.А.,
който оспорва иска по основание и размер и моли за неговото отхвърляне,
респ. присъждане на обезщетение в по-ниски размери, от претендираните,
както и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото
писмени бележки от пълномощника се доразвоват съображенията за
неоснователност на иска и за недоказаност размера на претендираното
обезщетение.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 359р-
22704/05.11.2020 г. се установява, че на 05.11.2020 г., около 22:15 часа,
служителят на РУ Троян К.К. (дежурен ПТП) посетил ПТП, възникнало в гр.
Троян, на ул. „Димитър Икономов Димитрика” № 16. Участници в ПТП-то са
две пътни превозни средства – лек автомобил „БМВ", модел „330ХД" с ДК №
*******, управляван от Х.И.Й., и лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с ДК № *******, управляван от Р. Пл. К.. От протокола се установява,
че взетите от двамата водачи проби за употреба на алкохол са отрицателни,
че по двата автомобила са налични видими щети (цялостна деформация по
предна част, предна лява джанта с гума и предно панорамно стъкло – по
автомобил „БМВ” и преден ляв калник, предна лява джанта и преден фар – по
автомобил „Фолксваген”) и че има пострадали лица – пътниците от
автомобил „БМВ” (Г. ЦВ. М. – локсация на лява тазобедрена става и охлузни
рани в областта на главата и Д.М.П. - охлузни рани в областта на главата). От
протокола в видно, че на единия от водачите Х.Й. е съставен акт за
установяване на административно нарушение.
3
От показанията на свидетелите Х.Й. и Р.К. (двамата водачи, участници в
ПТП-то) се установява, че на 05.11.2020 г. в гр. Троян, района около
автогарата Х.Й. управлявал собствения лек автомобил марка „БМВ", модел
„330ХД" с ДК № *******, че с него в автомобила се возели Г. ЦВ. М. (на
предната седалка) и Д.М.П. (на задната седалка), а Р.К. управлявала
собствения автомобил марка „БМВ", модел „330ХД" с ДК № *******, като
при нея се возели три момичета. Установява се, че на установена с
непрекъсната осева линия и „легнал полицай” Х.Й. предприел маневра
изпреварване, при което се ударил в предната лява част на управлявания от
Р.К. „Фолксваген”, модел „Голф”, готвеща се да предприеме маневра ляв
завой. От удара еърбеците на двата автомобила се задействали, като лекия
автомобил БМВ се отворили и задните щори. След настъпване на ПТП-то на
място се посвили екипи на спешна медицинска помощ и пътна полиция, като
по лицето на Г. ЦВ. М. имало много кръв и същият се оплаквал от силни
болки в крака, заради които не можел да стои изправен.
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се
установява, че ПТП е реализирано от водача на лек автомобил марка „БМВ",
модел „330ХД" с ДК № *******, при предприето от него изпреварване.
Улицата е пътно платно с две ленти за двупосочно движение, разделени с
непрекъсната осева линия тип М1. В момента на изравняване на
изпреварвания лек автомобил, управляваният от Р.К. лек автомобил марка
„БМВ", модел „330ХД" с ДК № ******* прави опит да завие наляво и да
навлезе в паркинга на автогарата, откъдето излизат автобусите. С отклоняване
на автомобила наляво, тя пресича с около 40 см осевата непрекъсната линия,
при което настъпва удар с автомобила на Х.Й., извършващ изпреварването.
Зоната на съприкосновение е в предната лява гума на Фолксвагена, при което
същият става неуправляем и в резултат на инерционните сили продължава
движението си напред, достигайки почти до кръстовището, регулирано със
светофари, а водачът на автомобил БМВ инстинктивно отклонява волана
наклонява автомобила наляво, при което движението му напред продължава,
прекосява косо насрещната пътна лента, удря се в бордюра с предно ляво,
качва се на тротоара, разделяш паркинга на автогарата от улица ул. „Димитър
Икономов Димитрика”, след което се качва на тротоара и с предно дясно
колело, като последва челен удар в широколистно дърво с диаметър в
основата около 70-80 см. Причините за настъпване на ПТП-то движението с
несъобразена скорост на водача на лек автомобил „БМВ” в населено място, с
интензивно движение на автомобили и пешеходци, предприета от него
маневра на изпреварване при налична маркировка М1, както и предприета от
Р.К. маневра ляв завой. Възможностите за водача на лек автомобил „БМВ” да
предотврати настъпване на ПТП-то са движение със съобразена скорост, само
в дясната пътна лента, ограничена с хоризонтална пътна маркировка,
изчакване на предно завиващите автомобили да се изтеглят и завършат
маневрата си, макар тя да е неправомерно предприета. За водача на лекия
автомобил „Фолксваген” възможността за предотвратяване на ПТП-то е
4
движение само в дясната пътна лента и въздържане от маневра ляв завой,
забранена от пътната маркировка. От заключението се установява, че не са
налице индикации за неизправност на лек автомобил „БМВ”, който е
оборудван с предпазни инерционни колани за всички седалки и с два еърбега
(въздушни възглавници) за предните две места, както и със странични завеси
(щори) на задните врати, предпазващи пътниците на задните седалки от
страничен удар или преобръщане на автомобила. Всички предпазни средства
са сработили след инцидента, което е доказателство за използван водача Й. и
от пострадалия М. на предпазните колани. Съдът приема, че предпазните
колани за били поставени правилно, а обратният извод е изключен, защото
евентуално неправилно поставени колани би било неизбежно последвано от
много по-тежки наранявания, вкл. излитане от купето и удар на телата в
крайпътното дърво. При настъпване на ПТП-то ищецът се возел на предната
седалка на лек автомобил „БМВ”, в какъвто смисъл са и показанията на
свидетелите Х.Й. и Р.К. (двамата водачи). При установения механизъм на
ПТП, с първото съприкосновение между двата попътнодвижещи се
автомобила тялото на ищеца е политнало напред, но е задържано от
предпазния колан, доколкото ударът е бил относително лек. При
последвалото отклоняване вляво и качване на бордюра, тялото на ищеца
първоначално полита напред и наляво (заради първото съприкосновение на
лявото колело с бордюра), след което тялото на ищеца се накланя към дясната
страна - главата се насочва към предна колона, пр. дясна врата (заради
преодоляване денивелацията и качване на бордюра). След като настъпва
вторият удар (в широколистното дърво, разположено на тротоара с диаметър
над 70-80 см), се получава плъзгане на тялото в седалката и с ляв крак
(коляно) се достига (при намаления обем на купето от деформациите) до
мястото между арматурното табло и барчето, при което се получила
специфичната травма на крака, описана в заключението на съдебно-
медицинската експертиза - излизане на главата на бедрото от леговището на
таза вследствие разкъсани връзки.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза се установява,, че на Г. ЦВ. М. е причинена
травматична луксация на лява тазобедрена става, че същото увреждане е
затруднявало движението на лява тазобедрена става и крак за около 3-4
месеца. Травматичното увреждане е необходима и закономерна последица от
процесното ПТП. То е в областта на най-голямата става на човешкото тяло и
причиняването му е резултат от силното натоварване на крайника, при което
под въздействието на инерционните сили се разкъсват меките връзките на
главата на бедрото излиза от леговището на таза. На ищеца е извършена
репозиция на ставата под спинална упойка, като впоследствие, за около 30
дни е имало екстензионно лечение, продължило в домашни условия.
Възстановяването на травмата се характеризира с продължителност във
времето и е съпътствано с изживяване на болки, които в началото са
изключително интензивни с тенденция към затихване. За правилно протичане
5
на оздравителния процес е нужно провеждане на рехабилитации (от ищеца се
съобщава за извършването на три такива), както лечение в балнеосанаториум
след около шест месеца от причиняване на травмата. При извършения
преглед на ищеца (09.06.2021 г.) се установяват остатъчни явления от
травмата – леко ограничение движението на крайника и слаби болки в
ставата. От заключението се установява, че по тялото на ищеца не се
установяват следи от поставяне на предпазен колан, но дори такъв да бе
поставен, обсегът му на защита не обхваща тазобедрените стави и при
конкретния механизъм на ПТП нямаше да се да бъде предотвратена травмата
на тазобедрената става.
От показанията на свидетелите Ц. М. и Д.Н., ценени с по-висока
критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелите са родители
на ищеца), се установява, че след произшествието Г. ЦВ. М. първоначално
бил закаран до ФСМП Троян, откъдето е откаран до УМБАЛ „Георги
Странски“ Плевен, където престоял три дни, след което лечението му
продължило в домашни условия. След сваляне на поставената екстензия,
ищецът започнал да се придвижва с помощта на патерици в продължение на
около три месеца. Той е провел три рехабилитации в болницата на гр. Троян.
През време на престоя му вкъщи, ищецът се оплаквал от болки в ставата.
Докато е бил под екстензия, ищецът се нуждаел от чужда помощ при личния
тоалет и хигиена, ползвал подлога. Той е споделял пред родителите си своите
спорадични сънища за катастрофата.
От приетия по делото фискален бон се установява извършване на
разходи за лекарства „Ксарелто 10 мг“ в размер на 42,20 лв. Лекарственото
средство „Ксарелто 10 мг“, за чието закупуване е представена касова
бележка, е от групата на антитромботичните средства и се използва за
предотвратяване образуването на съсиреци във вените.
Съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо
се от доказване, че управляваният от Х.И.Й. лек автомобил „БМВ”, модел
„330ХД” с ДК № ******* имал действаща задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица №
BG/23/120002712916, валидна до 26.09.2021 г., издадена от ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД (дружеството ответник).
С молба подадена от пълномощника на ищеца до застрахователя, е
поискано заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, като с писмо вх. № ЦУ99-9113/30.12.2020 г. на ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ищецът е уведомен за образуваната щета и му
е предложено изплащане на обезщетение в общ размер на 5 542,20 лв. (5 500
лв. – за неимуществените и 42,20 лв. за имуществените вреди). С писмо до
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД пълномощникът на ищеца е отказал
едностранно определения размер на обезщетението.
6
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
следните суми: 30 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от
05.11.2020 г., и 40,20 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени
вреди (разходи по лечение), ведно със законната лихва върху двете суми от
01.12.2020 г. до окончателното им изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищецът е
претърпяла вреди (неимуществени и имуществени), които са в причинно-
следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от Х.И.Й. (водачът на
застрахования при ответника лек автомобил), поради което за причинилия
вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП
са настъпили травматичните увреждания на ищеца, а те от своя страна са
довели до изживени от нея болки и страдания (неимущесвтени вреди) и до
7
извършване на разходи за провеждане на лечение и закупуване на
медицински изделия (имуществени вреди). След като за управлявания от
Х.И.Й. лек автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие,
обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този договор е
ответникът, последният е длъжен да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за причинените му вреди, вследствие ползването на това МПС
(чл. 493 КЗ). Като претърпял вреди (неимуществени - болки и страдания от
травматичните увреждания и имуществени - разходи за закупуване на
медикамент) ищецът притежава качеството на пострадала и увредено лице,
което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно
средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В тази връзка се явяват неоснователни
правоизключващите и правонамаляващите възражения на ответника,
основани на оспорвания относно наличие на елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане, вкл. относно механизма на ПТП-то и
обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие. Вината на водача в случая се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по
делото не се установяват обстоятелства, които я изключват. Застрахователят
по задължителна застраховка дължи обезщетение за вредите, вследствие на
притежанието или използването на моторното превозно средство, като вината
на водача има значение не за изплащане на обезщетението, а за възникване на
регресни права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на
застрахователното покритие в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не
са налице.
Претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане попадат в
застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на
имуществените вреди се определя с оглед на конкретните ангажирани по
делото доказателства, а обезщетението за неимуществени вреди – по
справедливост, като и при двата вида вреди определените размери не могат да
превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Имуществените вреди се доказват в претендирания размер от 42,20 лв.,
доколкото от приетия по делото документи (фискален бон) се установява
заплащане на лекарства, които разходи са направени с оглед причинените
травматични увреждания на ищеца. В този смисъл разходите са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, като освен основанието за
извършването им, се установява и техния размер.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
(чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
8
вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания съдът
отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалия при увреждането , трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на изживените от болки и страдания.
Ищецът е млад мъж, на 23 години при причиняване на уврежданията, която
възраст е предпоставка за бързо възстановяване. Причиненото му
травматично увреждане (луксация на лява тазобедрена става) е затруднило
движението на лява тазобедрена става и крак за около 3-4 месеца, като
травмата и нейното възстановяване се характеризират с изживяване на болки,
които в началото са изключително интензивни с тенденция към затихване.
Съдът отчита срока (около 30 дни) и естеството на извършеното екстензионно
лечение, което независимо от провеждането му в домашни условия, е
създавало на ищеца дискомфорт, затрудняващ придвижването, обслужването
и налагащо ползване на чужда помощ при осигуряване на личната хигиена и
тоалет. Следва да се съобразят и констатираните при прегледа (09.06.2021 г.)
остатъчни явления от травмата (леко ограничение движението на крайника и
слаби болки в ставата), както и споделяните от ищеца сънища за
катастрофата. Освен изброените обстоятелства относно ищеца, съдът отчита
конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите
по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът приема, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания
от причинените му телесни увреждания е 15 000 лв.
Определените по-горе размери на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди не следва да се редуцират, поради неоснователност на
правонамаляващото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради неползване от ищеца на предпазен колан. По делото се установи, че
той е пътувал в превозното средство с поставен такъв, като се изключи
вероятността и за неправилното му ползване.
Така определеното застрахователно обезщетение следва да се присъди с
претендираната законна лихва от 30.12.2020 г. (датата на която
застрахователното дружество се произнесло отрицателно по заведената щета
и искания размер) до окончателното му изплащане. Ответникът-застраховател
е в забава от 26.11.2020 г., с изтичане на 15 работни дни от 05.11.2020 г.
(денят на предявяване на претенцията), доколкото не се установява същата да
е останала непопълнена с доказателства (вкл. с оглед дадено изрично
основателно указание на застрахователя) и липса на определено и изплатено
застрахователно обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ). Последиците от забавата
на ответника не отпадат, поради непосочена от ищцата банкова сметка, по
която да му се изплати претендираното застрахователно обезщетение (чл.
380, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ). В случая застрахователят поддържа, че
9
застрахователно обезщетение не се дължи в претендирания размер, поради
което няма как да се приеме, че неплащане на обезщетението в извънсъдебно
признатия размер е обусловено от непосочването на банкова сметка. Макар да
не е в забава в установения от закона срок за произнасяне по претенцията на
увредения, за този период ответникът също дължи законна лихва върху
застрахователното обезщетение, но за забавата на застрахования делинквент,
доколкото е налице функционална обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на вредата (чл. 429,
ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ).
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца от адв. Н., в полза за последния следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено
пропорционално на уважената част от иска (15042,20 лв. общ материален
интерес) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.,
дължимото такова от ответника е в размер на 981,27 лв. В полза на ищеца не
следва да се присъждат претендирани разноски, доколкото по делото не са
налице доказателства за сторени такива – ищецът е освободен от внасяне на
такси и разноски.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска
(чл. 78, ал. 3 ГПК). От него са доказани извършване на разноски в общ размер
на 520 лв. – депозити за вещи лица, като съобразно отхвърлената част на иска
(15 000 лв.) на него следва да му се заплати от ищцата разноски в размер на
259,63 лв. Останалите суми по списъка не съставляват сторени по делото
разноски, подлежащи на присъждане. Сумата от 20 лв. – депозит за свидетел,
не е усвоена и подлежи на връщане при поискване от ответника. За сумата от
100 лв., претендирана като пътни пари, не са ангажирани доказателства,
защото представената фактура (инкорпорираща касов бон) съставлява
доказателство единствено за извършен адвокатското дружество разход по
закупуване на гориво, който документ не удостоверява заплащането му от
ответника (липсва издадена от него разписка или друго доказателство за
задължаване на клиентската му сметка). За заплащане на адвокатско
възнаграждение от 1800 лв. също не се представят доказателства – документ
за изплащането му по банков път, какъвто начин на плащане е означен в
издадената от адвокатското дружество фактура № 539/04.03.2021 г. (ТР-6-13,
10
ОСГТК, т. 1).
Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса
и разноски (чл. 83, ал. 2 ГПК) и с оглед частичната основателност на
предявените искове, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна
такса върху уваженият им размер, както и заплатените от съда разноски (чл.
78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото обезщетение от 15042,20
лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по реда на ГПК), е в размер на сумата от 601,69 лв. Дължимата от ответника
част от разноските по делото, заплатени от бюджета на съда (280 лв.),
определена според уважения размер на иска (15042,20 лв.), е 140,20 лв. Двете
суми (601,69 лв. и 140,20 лв.), както и 5 лв. за служебно издадения за тях
изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от ответника в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „*******, ул. „**** ****” № 7
да заплати на Г. ЦВ. М., с ЕГН **********, адрес: с. ***************
следните суми: 15 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от
05.11.2020 г., причинено при управление на лек автомобил марка БМВ",
модел „330ХД" с ДК № ******* от Х.И.Й., чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със
законната лихва от 01.12.2020 г. до окончателното изплащане и 40,20 лв. –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение,
извършени във връзка с лечение на получените увреждания от същото ПТП),
ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. (датата на уведомяване на
ответника) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за горницата над присъдената сума за неимуществени
вреди от 15 000 до пълния претендиран размер от 30 000 лв.
11
ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „*******, ул. „**** ****” № 7
да заплати на адв. Д.Н. от АК Ловеч сумата от 981,27 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално
представителство на ищеца Г. ЦВ. М..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. ЦВ. М., с ЕГН **********,
адрес: с. *************** да заплати на „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „*******,
ул. „**** ****” № 7 сумата от 259,63 лв., представляваща сторени по делото
разноски (депозити за вещи лица), съразмерно отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к.
„*******, ул. „**** ****” № 7 да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от 601,69 лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска, сумата от 140,20 лв.,
представляваща част от заплатените от бюджета на съда разноски, както и
сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
12