Р Е Ш Е Н И Е
№ 396 28.12.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на дванадесет и първи декември две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1638 по описа за 2018г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на А.В.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.М.Я. ***,
надлежно упълномощен към датата на входиране на жалбата в съда против
Наказателно постановление № 18-0304-001062 от 06.06.2018г. на Началник Сектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на същият са наложени административни наказания –
глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 4 /четири/ месец за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП
и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, на жалбоподателя А. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева за
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Моли се съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществено нарушение на административно-производствените правила. При
условията на евентуалност се моли съда да намали наложените на жалбоподателя
санкции на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП до предвидените в закона минимални размери.
В съдебно заседание,
жалбоподателят А. не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови
доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в
съдебно заседание представител също не се явява. Представят писмени и ангажират
гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 18.05.2018г., около 00.10 часа,
в гр.Обзор, община Несебър, на ул.„Васил Левски“, до № 25, органите по КАТ
подали ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег.№ СМ1007АР, който не спрял на посоченото от
контролния орган място. Вместо това, водачът рязко увеличил скоростта и
продължил движението на автомобила по ул.“Трети март“ в посока
ул.“Черноморска“. Водачът бил допълнително издирен и установен. При
установяването му същият не представил свидетелство за управление на процесната
МПС и контролен талон към същото. За така констатираните нарушения, на
жалбоподателя А. бил съставен акт, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят А., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на актосъставителя
В.Л.Т. – мл.автоконтрольор при РУ-Несебър, свидетел на извършеното нарушение. Същият
в съдебно заседание установява пред съда, че на посочените в акта дата и час,
водачът А. ясно разбрал подадения му със стоп-палка по образец сигнал, както и
мястото, посочено му от контролния орган, на което следвало да спре.
Актосъставителят Т. заявява, че освен този водач, други водачи преди него и
след него нямало, така, че същият да не разбере, че сигнала е подаден точно на
него. В заключение Т. сочи, че водачът не изпълнил разпореждането му да спре
плавно на посоченото от актосъстовителя място за което впоследствие му бил
съставен АУАН.
Съдът не установи наличие на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление, които са в установената от закона форма. Наказателното
постановление е издадено в срока по чл.52, ал.1, изр.второ от ЗАНН, от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Установените от
контролните органи административни нарушения са описани ясно и съответстват на
посочените за нарушени административно-наказателни разпоредби. Предвид на това,
съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в жалбата твърдения за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при
съставянето на АУАН, съответно при издаване на обжалваното наказателно
постановление. Изводът, който се налага е че на процесната дата – 18.05.2018г.,
жалбоподателят безспорно е извършил вменените му във вина административни
нарушения, поради което законосъобразно е бил санкциониран.
Що се отнася до наложените на
жалбоподателя административни наказания, съдът счита, че същите съответстват напълно
на интензитетът и степента на извършените от А. административни нарушения и в
максимална степен съдействат за постигане целите на специалната и генералната
превенция, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед на този резултат, са налице основанията на чл.84 от ЗАНН във връзка
с чл.189, ал.3 от НПК, съгласно които в тежест на жалбоподателя А. следва да се
възложат направените в хода на съдебното производство разноски за пътни разходи
на свидетел общо в размер на 16,50 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0304-001062
от 06.06.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на А.В.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания – глоба в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 4 /четири/ месец за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, на жалбоподателя А. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева за
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.В.А.
с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на
РС-гр.Несебър сумата в размер на 16,50
лева /шестнадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: