МОТИВИ
към НОХД 1143/10г..
Производството е
образувано въз основа на внесен в съда от Районна прокуратура Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е
против четири лица :
І. Ж.А. А. за
това, че На 20.02.2010 г. от
Професионална гимназия по промишлени технологии гр.Пазарджик,чрез разрушаване
на преграда,здраво направена за защита на имот – катинар и стъкло в съучастие
като съизвършител с Н.Д.А., М.А.В. и Н.Я.И.,*** е отнела чужди движими вещи
–медна намотка за електрожен 315А-стационарен на стойност 150 лв. и медна
намотка за електрожен 125 А-стационарен на стойност 100 лв. на обща стойност
250 лв. от владението на ПГПТ гр.Пазарджик с директор Г.В.М. ***,без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен
и деянието е извършено при условията на повторност – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.195 ал.І т.3
пр.1-во и т.7 във вр. с чл.194 ал.І във вр.с чл.20 ал.ІІ във вр.с чл.28 ал.І от НК.
ІІ. Н.Д.А. за това, че
На 20.02.2010 г. от Професионална
гимназия по промишлени технологии гр.Пазарджик,чрез разрушаване на
преграда,здраво направена за защита на имот – катинар и стъкло в съучастие като
съизвършител с Ж.А. А., М.А.В. и Н.Я.И.,*** е отнела чужди движими вещи –медна
намотка за електрожен 315А-стационарен на стойност 150 лв. и медна намотка за
електрожен 125 А-стационарен на стойност 100 лв. на обща стойност 250 лв. от
владението на ПГПТ гр.Пазарджик с директор Г.В.М. ***,без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен и деянието е
извършено при условията на повторност – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.195 ал.І т.3 пр.1-во и т.7 във вр. с
чл.194 ал.І във вр.с чл.20 ал.ІІ във вр.с чл.28 ал.І от НК.
ІІІ. М.А.В. за това, че На 20.02.2010 г. от Професионална гимназия по
промишлени технологии гр.Пазарджик,чрез разрушаване на преграда,здраво
направена за защита на имот – катинар и стъкло в съучастие като съизвършител с Ж.А.
А., Н.Д.А. и Н.Я.И.,*** е отнел чужди движими
вещи –медна намотка за електрожен 315А-стационарен на стойност 150 лв. и медна
намотка за електрожен 125 А-стационарен на стойност 100 лв. на обща стойност
250 лв. от владението на ПГПТ гр.Пазарджик с директор Г.В.М. ***,без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои– ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.195 ал.І т.3
пр.1-во ,във вр. с чл.194 ал.І във вр.с чл.20 ал.ІІ от НК.
ІV. Н.Я.И. за това, че На
20.02.2010 г. от Професионална гимназия по промишлени технологии
гр.Пазарджик,чрез разрушаване на преграда,здраво направена за защита на имот –
катинар и стъкло в съучастие като съизвършител с Н.Д.А., М.А.В. и Ж.А. *** е
отнел чужди движими вещи –медна намотка за електрожен 315А-стационарен на
стойност 150 лв. и медна намотка за електрожен 125 А-стационарен на стойност
100 лв. на обща стойност 250 лв. от владението на ПГПТ гр.Пазарджик с директор Г.В.М.
***,без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая
не е маловажен и деянието е извършено при условията на повторност – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.195 ал.І т.3 пр.1-во и т.7 във вр. с
чл.194 ал.І във вр.с чл.20 ал.ІІ във вр.с чл.28 ал.І от НК.
Приет за разглеждане в настоящия
процес бе граждански иск за сума в размер на 250 лв. солидарно против
четиримата подсъдими от ПГПТ гр. Пазарджик със законов представител директора Г. М.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за постановяване на осъдителна присъда и
налагане на наказания лишаване от свобода при ефективното му изтърпяване от
двете подсъдими с приложение на чл. 68, ал.1 от НК и активиране на условното
осъждане на всяка от тях, а по отношение на подсъдимите В. и Н. – приложение на
института по чл. 66, ал.1 от НК.
Законовият
представител на гражданския ищец моли да се важи предявеният граждански иск.
Служебните
защитници на подсъдимите А. и А., В. дават
становище , че обвинението не е доказано.
Служебният
защитник на подс. И. дава неразбираемо становище , тъй като от една страна се
придържа към тезата на колегите си от друга към тази на прокурора.
Подсъдимите
не се признават за виновни и молят да им се въздаде справедливо правосъдие.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Подсъдимите Ж.А. АЛЬОШЕВА, Н.Д.А.,
М.А.В. и Н. Я.И. се срещнали на
20.02.2010г. в гр.Пазарджик.Нуждаели се от парични средства,за това решили да
обикалят из град Пазарджик и да събират желязо, което да предадат на пункт за
изкупуване на метали.
Четиримата минали покрай Професионалната
гимназия за промишлени технологии в гр. Пазарджик и решили да влязат в един от
складовете да търсят желязо. Знаели предварително,че там има метални предмети. Всички
заедно влезли в двора на училището, като двете жени останали да пазят на
оградата, а младите мъже се насочили се
към работилницата, която се използвала за провеждане на практически занятия на
учениците и се състояла от няколко
корпуса. Подсъдимите В. и И. разбили
катинара на намиращата се до работилницата лаборатория и влезли в нея, а от там
се прехвърлили в един от корпусите на помещението за практически занятия. От там проникнали в корпус, в който имало
разположени, с цел производствено обучение на учениците в гимназията,
стационарни електрожени. Подсъдимите успели да демонтират намотките в два от
тях, които били медни - за електрожен 315А стационарен и медна намотка за
електрожен 125 А стационарен. Излезли през прозореца, счупвайки предварително
стъклото му. В близост до вратата ги чакали двете подсъдими, като А . поела от
тях металните намотки, които сложили в чували,тъй като били обемни. Металните
намотки предали на пункт за изкупуване на метали. За тях получили сумата от
40.00 лева и си разделили по 10.00лева.
Тези факти съдът установи след
проведеното обстойно съдебно следствие, при което основен акцент с оглед възраженията
на защитниците и доказателствените средства бе поставен върху установяване на
авторството и датата на деянието.
Според защитниците авторството не
било установено, тъй като събраните по делото доказателства давали насоки само
за съмнения, но не и за безспорен извод, че подсъдимите са извършители на
приписаното им престъпно деяние. Тази позиция на защитниците произтича основно
от ролята им в процеса, защото в него се събраха достатъчно и достатъчно
убедителни доказателства, че именно техните подзащитни са автори на
инкриминираното престъпление. На първо място самите подсъдими И. и В.
признават, че са прониквали в помещението на учебното заведение, от което е
било извършено посегателство. Не са верни обаче твърденията им, че открили в
двора процесните вещи, които съвсем тенденциозно сочат като метални , а не
медни.
Липсата на двата броя медни
намотки от два броя стационарни електрожена от производственото хале за
практически занятия на учениците е била установена първоначално от охранител в
заведението – св. П.. Същият съобщил за открито от него посегателство върху
прозореца на производствения корпус на директора св. М. , а впоследствие на
другите си колеги от охраната – св.Т. и св. К.. Уведомен бил и св. Б., който е домакин на
гимназията.
Според показанията на св. М.- кражбата била
констатирана в първия или втория ден на работната седмица, като през събота и
неделя училището нямало дневна, а само нощна охрана. Същият свидетел уточнява и
начина на проникване, като обяснява как изкъртен е бил катинара на лаборатория,
от която извършителите са се прехвърлили в учебно-производствения корпус.
Разбиването на прозореца поради наличието на повече от счупените стъкла отвън
свидетелят правилно свързва с опит на извършителите не да проникнат в него, а
да излязат от него с вече отнетите вещи. Уточнено е, предвид коментираните
посегателства, че предмет на разследваната кражба са части – медни намотки само
от два стационарни електрожена, като при предходно деяние е имало посегателство
върху повече машини от същия вид.
Извършителите на процесното
деяние са персонифицирани благодарение на видеозапис от охранителна камера.
Същият бил прегледан от директора М. в
присъствието на полицейските служители Б. и В.. Последният веднага разпознал на
записа една от подсъдимите, която дори назовал с ползваното от нея турско име.
След като разпознал и двете подсъдими, същите били повикани и пред посочените
полицейски служители подробно разказали за участието си в кражбата, като именно
от техните обяснения станало ясно, че участие в нея са взели и подсъдимите В. и
И..
В хода на коментара на горните
гласни доказателства следва да се отчетат констатирани противоречия в
показанията на св. Б.,***. и тези, които е дал на ДСП относно това дали е
разпознал извършителите. Това противоречие щеше да внесе претендираното
съмнение относно разпознаването, ако само показанията на Б. са единственото
доказателствено средство за установяване факта на разпознаване на
извършителите. В конкретния случай обаче този факт се сочи и от показанията на
св. Вълчев, който при това пръв е разпознал на видеозаписа двете подсъдими ,
тъй като е дългогодишен районен инспектор, отговарящ за района, който същите
обитават и те са му добре известни от години. Това се потвърждава дори само от
факта, че той веднага при възприемане на видеозаписа е съобщил турското име на
подс. А.. Същото сочат и свидетелите Б. и св. М.. След установяване на другите
участници подсъдимите В. и И. , те са разпитвани също от св. Б., пред когото
както и подсъдимите А.и А., признали участието си в процесната кражба, като
именно от обясненията на подсъдимите Б. узнал, че от предаденият за скраб
материал донесъл на подсъдимите по 10 лв. , това е потвърждава от обясненията
на И. и В..
Датата на извършване на деянието
е установена също предвид записа от охранителната видеокамерата, като достоверността на
възпроизвежданото време се гарантира от св. М. – виж показанията му, че сверява
лично и редовно часовника, като мониторите се намират в кабинета му на
директор.
Механизмът на извършване на деянието
също се установи, предвид показанията на св. М., тези на св. Б. и св. П..
Установено е, че първоначално и чрез разбиване на катинар подсъдимите В. и И.
са проникнали в лаборатория , находяща се до учебно-производствения корпус и
оттам са се прехвърлили в него. Констатираното
счупване на стъклото на прозореца е било с цел подсъдимите да изнесат вещите –
два броя медни намотки от два стационарни електрожена, разположени в този
корпус. Този извод произтича от заявеното от св. М. относно местонахождението
на счупените стъкла.
Стойността на двете намотки ,
предметна кражбата е 250 лв.-по експертна оценка.
Към на деянието подсъдимата А. и А. са били
осъждани по едно и също НОХД – 1565/08г. на ПРС за престъпление от същия вид –
по чл. 195, ал.1, т.3 от НК, като съдебният акт е влязъл в сила на 11.09.08г.
Подс. И. също е бил осъждан към
датата на деянието за същото по вид
престъпление – 195, ал.1т. 4 и 5 от НК с влязло в сила съдебно одобрено
споразумение от 01.12.06г., като му е наложено наказание пробация, изтърпяно до
12.01.08г.
Предвид горните данни за
осъжданията на тези трима подсъдими и тримата са действали при условията на
повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК.
В субективно отношение подсъдимите са
съзнавали противоправността на деянието си. Предвиждали са и са целели
настъпването на обществено-опасните последици- установили са своя фактическа
власт върху вещта след като са прекъснали владението на досегашния владелец и
дори са се разпоредили с нея. Съзнателно
са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот, за да проникнат в
помещение, където се намират вещите, предмет на посегателството им и
впоследствие да ги изнесат. Подсъдимите А. А. и И. са съзнавали, че вършат
деянието, след като са били осъждани с влезли в сила съдебни актове за същите
по вид престъпления. Четиримата
подсъдими са съзнавали , че действат заедно като е налице и общност на умисъла
Като взе предвид изложеното до тук, съдебният
състав прие, че подсъдимите в съучастие по между си и действайки конкретно като
съизвършители са отнели чужди движими вещи на стойност 250 лв., като са
действали чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, като трима от тях, а именно
подсъдимите А. А. и подс. И. са действали и при условията на повторност и то в
немаловажен случай. Поради това тримата бяха признати за виновни в извършване
на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и 7 вр. Чл. 28, ал.1 от Нк и вр. Чл. 20,
ал.2 от НК, а подс. В. – бе признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 195, ал.1,т.3 вр. Чл. 20, ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието което следваше да се наложи
на подсъдимите за извършеното от всеки от тях престъпление съдът се съобрази на
първо място с критериите за индивидуализация
по чл. 54 от НК, както и с целите които следва да се постигнат с налагането му
визирани в чл. 36 от НК.
Обществената опасност на деянието
следва да се отчете като завишена, тъй като се касае до престъпление против
частната собственост, но от друга страна то има за предмет вещи които не са на
значителна стойност.
Обществената опасност на
подсъдимите И., А. и А. е висока, преценена на база предходни противоправни и
противообществени прояви, което е визирано в справките на л. 29, 30, 51,52,
63,64. Поради лисата на предходни осъждания и данни само за една
криминалистическа регистрация – л. 39, 40 обществената опасност на подсъдимия В.
се прецени като занижена.
Ниската
стойност на паричната равностойност на предмета на престъплението – 250 лева, който е под установената за страната
минимална работна заплата, съдът прие като изключително смекчаващо
обстоятелство. Наред с това се прецени, че в случая и най-лекото наказание за
извършеното от подсъдимите престъпление се оказва несъразмерно тежко,
съпоставено с тежестта на престъплението. Съответствието в тежестта гарантира
справедливостта на наказанието. Поради това съдът прие, че следва при
определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 55 , ал.1, т.1 от НК и наложи наказания под установения минимум за извършените от подсъдимите
престъпления. Конкретния размер на наказанието лишаване от свобода за всеки от
тях бе отмерен при съобразяване с предходни осъждания ( л. 26, 38,49,61) ,
както и характеристичните данни – л.29-30; 39-40, 51-52,63-64), данните за
тежкото материално положение на всеки от тях. Имайки предвид предходното
осъждане на подс. А. – л. 26 и данните за криминалистическа регистрация л.
29-30 , както и данните за предходни противоправни и провитообществени прояви
за А. – л.51-52 и И. л.64 и В. л.-
39-40,който въобще не е осъждан и има само една регистрация по ЗМ , съдът прие,
че наказанията следва да бъдат в следните размери: десет месеца лишаване от свобода за подс. А., седем месеца за подсъдимата
А.,шест месеца за подс. И. и три месеца лишаване от свобода за подс. В.. Прие се, че тези наказания по свой вид и
размер са достатъчни , за да обосноват очаквания от постигане на целите от
реализиране на наказателната отговорност.
Предвид данните за предходни
осъждания на подс. В., който не е осъждан и осъждането на подс. И. за същото по
вид престъпление, но с наложено наказание пробация, както с оглед и на техните
характеристични данни, съдът прие, че за постигане на целените промени в
съзнанието на всеки от тях , както и за постигане на общопревантивния ефект не
е наложително ефективното изтърпяване на наложените им наказания. Поради
това и на основание чл. 66 ал.1 от НК изтърпяването на наложените на В. и И.
наказания се отложи за изпитателен срок от по три години за всеки от тях.
По отношение на подсъдимите А.и А. институтът
на условното осъждане е неприложим, тъй като същите са извършили настоящото
престъпно деяние в изпитателния срок, за който е било отложено изтърпяването на
наложените им наказания по НОХД 1565/08г. на ПРС . Това освен, че обоснова
ефективното изтърпяване на наложените наказания по настоящото дело и то при
строг режим в затвор, доведе до активиране на условното осъждане на подсъдимите
А. и Альошева. Така на основание чл. 68, ал.1 от НК съдът постанови всяка от
тях да изтърпи отделно и изцяло и при строг режим в затвор, определен на осн.
Чл. 60, ал.1 вр. Чл.61,т.2, наложените наказания, които за всяка от тях са по
шест месеца лишаване от свобода – по НОХД 1565/08г. на ПРС.
Доколкото се установи, че с
виновното си и противоправно поведение подсъдимите са причинили имуществени
вреди на ПГПТ Пазарджик с директор Г. М., съдът уважи предявеният от това
юридическо лице, конституирано и като граждански ищец граждански иск като осъди
подсъдимите да му заплатят солидарно сума в размер на 250 лв., ведно със
законната лихва от датата на деянието 20.02.10г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 189,ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимите се присъдиха и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на на
по 19.50 лв. за всеки от тях и ДТ върху уважения иск в размер на по 12.50 лева.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: