№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 27.10. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Ралица Андонова
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1404 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „Б. “ ЕООД, представлявано от управителя Л. Ж. , против решение № 523/ 16.04.2022 г. по НАХД № 5034/2021 г. по описа на ВРС, с което е изменено издаденото от и.д. директор на дирекция „Инспекция
по труда“- Варна НП № 03-013059/ 30.09.2020
г., като наложената на дружеството-касатор имуществена санкция в размер на 1800
лв. е намалена на 1500 лв. и същото е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“- Варна
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,67 лв. С
развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното
решение в нарушение на материалния закон, предвид пропускът на районния съд да констатира допуснато от
наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила , се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото
на делото за отмяна на обжалваното НП
и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от
упълномощения адвокат Р. И..
Ответникът директорът
на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Б. Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл.414, ал.1 от КТ на настоящият касатор имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ, а именно
: затова, че на 14.07.2020 г. в хотел „Корал“, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“, в качеството си на работодател е допуснал лицето ДаД.П. , на длъжност „сервитьор“, да полага труд от
8.07.2020 г. до 15.07.2020 г.
включително, без да е осигурил непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36
часа при въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане
един месец, видно от Правилник за вътрешния трудов ред и представената отчетна форма за явяване на
работа за м. юли 2020 год.
За да измени обжалваното НП , районният
съд е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за неправилно
установяване на релевантните факти и е намалил размера на наложената
имуществена санкция приемайки, че наказващия орган не е индивидуализирал
правилно наложеното наказание.
Касационният
съд намира, че не е налице изложеното в
жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение
на материалния закон.
В хода на
въззивното производство спорът основно е бил такъв по фактите – от страна на жалбоподателя
се е твърдяло, че работникът ДаД.П. не е
бил на работа на 14.07.2020 г., а се намирал в почивка. В тази връзка, още в
хода на производството пред наказващия орган е било подадено възражение, не разглеждането
на което по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН жалбоподателят квалифицира като
съществено нарушение на процесуалните правила, а пропускът на въззивния съд да
го констатира, същият въвежда като касационно основание. В НП е посочено, че
възражението е разгледано, но отхвърлено с аргументи представени в становището
на процесуалния представител на дирекция „ИТ“-
Варна. Оспорвайки фактите с така подаденото възражение, наказаното
дружество по същество е искало тяхното опровергаване чрез събиране на сведения
от лицето ДаД.П. . Искането очевидно не
е уважено от страна на наказващия орган, но евентуалната необоснованост в преценката
му е такава свързана с правилното приложение на материалния , а не на
процесуалния закон – съществено нарушение на последния няма, тъй като
произнасяне по възражението макар и под формата на препращане е налице. С оглед
последното, касационният съд намира за
правилен правния извод на ВРС за липсата
на допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила,
т.е. отсъствието на такова основание за отмяна на обжалваното НП, противно на
изложеното в касационната жалба, не води
до извода за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. От
друга страна, правилността в преценката на наказващия орган относно фактите е
потвърдена в хода на въззивното производство чрез събирането на поисканите от жалбоподателя гласни доказателства
– разпитан е като свидетел Д.П. . Дадените
от същият показания установяват по
недвусмислен начин, че изложените от него данни са възпроизведени под
въздействието на работодателя, което е видно от следната тяхна част : „Самото
попълване ми беше казано от тях, защото аз не помня точната дата, на която аз
съм почивал и съм приключил“. По причина на последното, касационният съд намира
за правилен правния извод на ВРС за недостоверност в показанията на свид. П. , съответно намира за правилен извода, че
описаните в НП факти са установени в хода на въззивното производство.
Що се
касае до приложението на материалния закон към така установените факти, спор пред
въззивния съд не е бил повдиган от
страна на наказаното дружество, съответно такова оплакване не се съдържа и в
касационната жалба. Съобразно тези обстоятелства и споделяйки мотивите на
районния съд за правилно дадена с
обжалваното НП правна квалификация на деянието като осъществен състав на адм.
нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ във вр. с чл. 153, ал.2 от КТ , касационния
съд препраща към същите на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Така, като
е възприел същата правна квалификация и е изменил НП само относно размера на
наложената имуществена санкция намалявайки я до абсолютния предвиден в нормата минимален
размер от 1500 лв., ВРС е постановил решението си при правилно приложение на
материалния закон.
Освен материално законосъобразно,
при служебно извършената от касационния
съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива
пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила,
включително в оспорената негова част за разноските по делото – присъдените в полза на „Б. “ ЕООД
разноски в размер на 80 лв. не са предмет на жалбата.
При този
изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника
за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Н. процесуално представителство по касационното дело , поради което следва да се
присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
дължими на ЮЛ към което принадлежи наказващият орган.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 523/ 16.04.2022 г. по НАХД № 20213110205034/2021 г. по описа на ВРС в частта му, с която е изменено издаденото от и.д. директор на дирекция „Инспекция
по труда“-Варна НП №
03-013059/30.09.2020 г., като наложената на „Б. “ ЕООД имуществена санкция в размер
на 1800 лв. е намалена на 1500 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата
от 66,67 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б. “ ЕООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление : гр. **, представлявано от управителя Л.А. Ж.
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“- София за разноски
по делото сумата от 80, 00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: