Решение по дело №7153/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261052                      04.08.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                          ХХ граждански състав

На дванадесети юли                                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Светлана Тонева 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 7153/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

              

               Производството по делото е образувано по исковата молба на Я.Й.С., ЕГН ********** *** против ЗК”Уника“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.С.Т. и Б.Х.П. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10000 лева, частично от 30000 лева обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 12.01.2020г., сумата от 2998.07 лева обезщетение за понесени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане.

               В исковата молба се твърди, че на 12.01.2020г. ищцата е пътувала за работа с автобус на градския транспорт, собственост на община Бургас. В жк.“Славейков“, до бл.20а водачът на автобуса спрял рязко, при което ищцата паднала в салона на превозното средство, до третата врата. Автобусът е застрахован по застраховка ГО, със срок на валидност 01.08.2020г., при ответното дружество. За извършеното ПТП е съставен констативен протокол, според който вината е на шофьора, който не осигурява всички необходими условия за безопасното превозване на пътниците. Образувано било и ДП за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.б НК. При падането ищцата получила травма на десен горен крайник в раменната област и е откарана в болница. Проведена е оперативна интервенция под обща анестезия, като е извършена кръвна репозиция на фрактурата и е поставена метална остеосинтеза. Ищцата е изписана на 17.01.2020г. и е била в болнични 30 дни. През този период е била неработоспособна, изпитвала е дискомфорт и физическа болка. Не можела да се грижи за себе си и трябвало да ангажира човек за тази цел. След това ищцата е била под медицинско наблюдение и грижи за срок повече от 6 месеца, като движенията й са били ограничени и болезнени. Освен това, в резултат на преживяното, ищцата е изпаднала и в стрес, който вече не й позволява да ползва градския транспорт. Неимуществените вреди се изразяват в стрес, тревожност, страх и психически дискомфорт. По повод на лечението си ищцата е заплатила общо 2998.07 лева, които представляват имуществени вреди. Моли се за уважаване на исковете.

               Исковете са по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

               Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че исковете са недопустими, тъй като няма настъпило застрахователно събитие – ПТП. В хода на досъдебното производство, което вече е прекратено, било установено, че ищцата се качила през втората врата на автобуса и тръгнала към задната част на превозното средство, за момент се пуснала и не се държала, автобусът потеглил и поради проявената от нея груба небрежност, а именно да стои права и да не се държи, тя паднала до третата врата. Установено било, че уврежданията на ищцата не са в причинна връзка с поведението на шофьора, а са причинени единствено от нейното собствено поведение. Няма доказателства за рязко потегляне на автобуса. Следователно няма вина у шофьора на автобуса за настъпването на инцидента и не е изпълнен съставът на чл.45 ЗЗД. Няма и наличие на ПТП, тъй като се касае за увреждане на пътник. Ищцата няма качеството на увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ, поради което исковете са неоснователни. Оспорва претенцията за имуществени вреди, както и тази за лихвата, която би се дължала след поканата към застрахователя, а не от датата на увреждането. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Оспорват се и неимуществените вреди като завишени.

               В хода на делото съдът прие изменение на размера на иска за неимуществени вреди, който е увеличен до размера от 22000 лева.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете са частично основателни.

               Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Всички данни, а именно протокол за ПТП, свидетелски показания и изготвените две съдебно-автотехнически експертизи сочат, че на 12.01.2020г. ищцата е претърпяла инцидент, падайки в салона на автобус на градския транспорт. Автотехническите експертизи детайлно са пресъздали механизма на настъпване на инцидента с пострадалата ищца. Установено е, че при влизането си в салона на автобуса ищцата е валидирала картата си за пътуване и се е придвижила към задната част на превозното средство, с намерение да седне на някоя от свободните седалки. Преди обаче да седне на избраната от нея седалка, автобусът потеглил. От потеглянето ищцата загубила равновесие, тъй като тогава не се държала никъде, ударила се във вертикалната тръбна колонка пред седалката и паднала на пода на автобуса. И двете експертизи са дали заключение, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на водача на автобуса и падането на Я.С.. Също така е налице съвпадение на становищата на вещите лица, че предвид установения механизъм на ПТП, поведението на автобуса и пострадалата, може да се направи несъмнен извод, че автобусът е потеглил рязко от автобусната спирка. Рязкото потегляне е довело до загуба на равновесие и падане на пострадалата.

               При това положение съдът намира, че са осъществени всички елементи на деликтния състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Водачът на автобуса е потеглил от спирката рязко, а не плавно и така е предизвикал падането на ищцата в салона и нейното нараняване. Рязкото му потегляне е в нарушение на чл.132, ал.1, т.2 ЗДвП, според която при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване. В случая той е нарушил тези си задължения, тъй като е потеглил рязко, без да се увери, че ищцата вече е седнала или се държи за някаква опора. Съдът намира за нужно да подчертае, че действително потеглянето на автобуса от спирката е логично и очаквано действие, поради което пътниците трябва също да се погрижат за своята безопасност и да се хванат за опора или да седнат, като водачът не би носил отговорност ако обаче потеглянето от спирката бъде извършено от него плавно. При плавното потегляне, както е пояснило вещото лице в съдебно заседание, всяко тяло в автобуса би се залюляло, ако човекът не се е хванал за някаква опора, но според съда най-вероятно не би се стигнало до падане. При рязкото потегляне, както е заявило вещото лице, може правият човек, който не се е хванал никъде, да бъде съборен на пода. В случая експертизите сочат, че потеглянето е именно рязко, поради което водачът на автобуса е нарушил задълженията си по чл.132, ал.1, т.2 ЗДвП и именно това нарушение е противоправно по смисъла на чл.45 ЗЗД. В тази връзка съдът не е обвързан с постановлението на БРП за прекратяване на досъдебното производство по повод на инцидента, с мотив, че действията на водача не са причинили падането на ищцата, тъй като няма доказателства за рязко потегляне на автобуса. Това постановление няма сила на пресъдено нещо, тъй като не представлява присъда на съд, ето защо не обвързва и настоящия съдебен състав. Показанията на водача на автобуса – св.Г., че е потеглил нормално не следва да се кредитират, тъй като тези показания са негова защитна теза по повод на инцидента. Следователно БРС намира, че водачът на автобуса, потегляйки рязко, е нарушил ЗДвП и е предизвикал пряко падането на ищцата в салона на превозното средство. Вината му се предполага по чл.45, ал.2 ЗЗД.

               От падането на ищцата е причинено счупването на нейния десен хумерус /мишнична кост/ и това нараняване според медицинската експертиза отговаря да е получено по механизма на падане в автобус на дясната си ръка на лакет или при изпъната ръка. Всички представени медицински документи, а и експертизата сочат, че ищцата е била приета за лечение в болница, където е оперирана с поставена метална остеосинтеза. След това е продължила лечението с рехабилитационни мероприятия. Обичайният възстановителен процес при такъв вид счупване е в рамките на 3-4 месеца. Вещото лице е посочило, че сега функцията на ръката е възстановена с ограничени движения в раменната става.                                              

               От счупването на дясната мишнична кост ищцата е претърпяла силни и продължителни във времето болки и страдания. В тази връзка съдът взема предвид подробните и точни показания на св.П., близка приятелка на ищцата. Тя е заявила, че след изписването на Я. от болницата гърбът й и предмишницата били сини и изпитвала много силни болки. Била с ортеза. Докторите казали, че ръката й от рамото била направо натрошена. След това дълго време ищцата не можела да се грижи за себе си. Четири месеца свидетелката ходела да й пазари, готви и чисти. Поне 5 месеца Я. изпитвала силни болки и звъняла на свидетелката по телефона за помощ. Пиела редовно болкоуспокояващи. И към днешна дата ищцата изпитва болки при движение на ръката си, като не може да я вдига свободно, а само до едно положение. Следователно, доказват се неимуществените вреди, претърпени от нея.

               По отношение на размера на неимуществените вреди:

               По този въпрос, законът повелява обезщетението да се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдебната практика е приела, че справедливостта не е абстрактна категория, а следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай, като се вземат предвид обективните факти в случая. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая при определяне на обезщетението съдът взема предвид както свидетелските показания, така и писмени доказателства по делото, които, преценени в съвкупност, навеждат на извод, че справедливият и целесъобразен размер на обезщетението кореспондира със сумата от 10000 лева. Явно е, че ищцата е претърпяла средна телесна повреда, както и че оздравителният период е траял месеци. Ищцата е понесла болки и страдания при самото счупване на ръката, след това е претърпяла операция, болките, и то силни и интензивни болки, са траели още около 5 месеца. В съдебно заседание вещото лице по медицинската експертиза е заявило, че фрактурата е била многофрагметна и се е наложило оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза, поради което срокът за възстановяване е разтеглен. Именно по-дългият срок на боледуване, наличието на все още ограничени движения на раменната става, нуждата на ищцата от физиотерапия, за да се премахнат тези ограничени движения, силните и продължителни болки, които е изтърпяла по време на лечението навеждат БРС на извод, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10000 лева.

               От деликта са понесени и имуществени вреди. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че направените разходи за медикаменти, изследвания, рехабилитация и прегледи са относими към лечението на пострадалата. Заплащанията се установяват от представените фискални бонове и фактури и сумите по тях възлизат общо на 2917.87 лева, а не на 2998.07 лева, както са сборувани в исковата молба. Изводът е, че се доказва размерът на имуществените вреди за сумата от 2917.87 лева, като тези вреди също са в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на деликвента.

               Според чл. 477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Според чл.478, ал.1 КЗ пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Съгласно ал.2 увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. В случая ищцата С. има качеството на пострадало и увредено лице, тъй като е претърпяла телесно увреждане от МПС /рязко потегляне на автобуса/. Няма съпричиняване от страна на С., както твърди ответникът, тъй като тя логично се е предвижвала в салона на автобуса, за да седне на свободна седалка, като в същото време водачът на автобуса е потеглил рязко и е причинил падането й. Ако потеглянето беше плавно, падането не би било факт.

               Според чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. В случая не е спорно, че ответникът е застраховател на деликвента по силата на сключена застрахователна полица, която е действала до 01.08.2020г. и е била сключена за процесното МПС. Следователно случилото се на 12.01.2020г. произшествие попада в обсега на застрахователния договор. Ето защо ответното застрахователно дружество по силата на чл.432, ал.1 КЗ отговаря за изплащане на обезщетението, дължимо на ищцата като увредено лице. Следователно трябва да се постанови решение, с което застрахователят се осъди да заплати на Я.С. обезщетение от 10000 лева за неимуществени вреди, частично от 30000 лева и 2917.87 лева за имуществени вреди, като се отхвърлят исковете за горниците над 10000 лева до 22000 лева за неимуществени вреди и над 2917.87 лева до 2998.07 лева за имуществени вреди.

               По отношение на претенцията за лихвата за забава върху вредите за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното:

               При отменения КЗ се дължи лихва от деня на увреждането, доколкото приложение намира чл.84, ал.3 ЗЗД. При сега действащия КЗ въпросът със забавата на застрахователя е решен по друг начин, като претенцията на увреденото лице следва да бъде заведена при застрахователя на основание чл.380 КЗ. В нормата на чл.497 КЗ са посочени и датите, на които в различните хипотези застрахователят изпада в забава, но и в двата случая той ще изпадне в забава след като бъде сезиран с претенцията на увреденото лице. В конкретния случай законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията /чл.497, ал.1, т.1 КЗ/, доколкото няма спор, че със същата са представени всички доказателства. Претенцията е предявена на 14.02.2020г., следователно 15-те работни дни изтичат на 09.03.2020г. и застрахователят, отказвайки да заплати обезщетението, е изпаднал в забава на 10.03.2020г.

               За периода от 10.03.2020г. до деня преди завеждане на делото – 11.11.2020г. се дължи лихва върху сумата за неимуществени вреди в размер на 686.11 лева, както и се дължи лихва върху сумата за имуществени вреди в размер на 200.20 лева, изчислени по реда на чл.162 ГПК. Следва решение, с което тези лихви се присъдят в полза на ищцата, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащането, като се отхвърли искът за присъждане на законните лихви за периода от датата на увреждането – 12.01.2020г. до 09.03.2020г.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съдебно – деловодни разноски в размер на 1756.97 лева, съразмерно на уважената част от иска.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в размер на 543.65 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА ”Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.С.Т.и Б.Х.П.да заплати на Я.Й.С., ЕГН ********** *** сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/, частично от 30000 лева, обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от падане в автобус на 12.01.2020г. в резултат на рязко потегляне на автобуса, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, сумата от 686.11 лева /шестстотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 10.03.2020г. до 11.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 10000 лева, считано от подаване на исковата молба – 12.11.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 2917.87 лева /две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ обезщетение за имуществени вреди от посочения инцидент, представляващи разходи за лечение, сумата от 200.20 лева /двеста лева и двадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 10.03.2020г. до 11.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 2917.87 лева, считано от подаване на исковата молба – 12.11.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над 10000 лева до 22000 лева за неимуществени вреди, за горницата над 2917.87 лева до 2998.07 лева имуществени вреди и за законната лихва върху двете главници за периода от 12.01.2020г. до 09.03.2020г.

               ОСЪЖДА ”Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.С.Т.и Б.Х.П.да заплати на Я.Й.С., ЕГН ********** *** сумата от 1756.97 лева /хиляда седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ съдебно – деловодни разноски.

               ОСЪЖДА Я.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати на ”Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.С.Т.и Б.Х.П.сумата от 543.65 лева /петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ съдебно – деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

 

Вярно с оригинала: СТ                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  (П)