Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……..09.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-А
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №12002 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№151903/26.06.2019г., постановено по гр.д. №18647/2017г. по описа на СРС, 63
състав, е признато за установено в отношенията между страните, че ответницата Б.М.Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 293,31 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********,
ет********за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва
от 31.08.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми, за които има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №49555/2016г. по
описа на СРС, 63 състав. С решението е признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът К.К.Д. дължи на „т.С.“ ЕАД на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 920,12 лева –
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, ет********за периода от
01.07.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 31.08.2016г. до
окончателното плащане на дължимите суми, като са отхвърлени предявените искове
за главница за разликата над уважения размер от 920,12 лева до пълния предявен
размер от 1026,59 лева, както и иска за законна лихва в размер на 136,69 лева
за периода от 09.08.2013г. до 18.08.2016г., за които има издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №49555/2016г. по описа на СРС, 63
състав. Признато е за установено в отношенията между страните, че ответницата З.К.Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 1274,02 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********,
ет********за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва
от 31.08.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми, като са отхвърлени
предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 1274,02 лева
до пълния предявен размер от 1319,90 лева, както и иска за законна лихва в
размер на 175,76 лева за периода от 09.08.2013г. до 18.08.2016г., за които има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №49555/2016г. по
описа на СРС, 63 състав. Осъдена е Б.М.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от
99,22 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Осъден е К.К.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 311,23 лева, представляваща
разноски в заповедното и исковото производство. Осъдена е З.К.Д. да заплати на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 431 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото
производство. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ответниците в производството Б.М.Д. и К.К.Д. срещу решението
в частта, с която предявените срещу тях искове са уважени, като се излагат
оплаквания, че решението в обжалваната му част е недопустимо, необосновано и
неправилно поради противоречие с материалния закон, неправилното му прилагане,
както и поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Въззивниците поддържат, че решението е недопустимо, тъй като в противоречие с
разпоредбите на чл.229, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.230, ал.2 от ГПК след
узнаване, че ответницата З. Д. е починала, вместо да спре производството и да
даде указания на ищеца в шестмесечен срок да посочи правоприемниците й,
първоинстанционния съд в нарушение на диспозитивното начало, състезателното
начало и равнопоставеността на страните служебно е издирил и конституирал наследниците
на З. Д., като по този начин е улеснил ищеца. Ответниците депозирали молби пред
първоинстанционния съд за спиране на производството по делото, но същите били
оставени без уважение. Поради това въззивниците молят първоинстанционното решение
да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на СРС за
разглеждане от друг състав, който да предприеме спиране по чл.229, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.230, ал.2 от ГПК и да даде указания на ищеца. При условията на
евентуалност поддържат, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационни правоотношения между страните. Не било
доказано кои лица са собственици, респ. ползватели на имота към процесния
период. Представените в тази връзка с исковата молба документи били оспорени от
ответниците и било направено искане да бъде задължен ищецът да представи
оригиналите им по реда на чл.183 от ГПК. Същото било уважено от съда и въпреки
непредставянето на документите от страна на ищеца първоинстанционният съд
вместо да ги изключи от доказателствата по делото, е основал съдебното си
решение на тях, което представлявало съществено процесуално нарушение,
рефлектирало върху правилността на решението. Представените документи били
нечетливи, надраскани и съществуването им в правния мир било съмнително.
Основаването на съдебното решение на недопустими и оспорени доказателства,
подлежащи на изключване от материалите по делото довело до неправилна преценка
за доказаност на исковете, както и до неправилно приложение на материалния
закон. По отношение на правото на ползване на първоначалната ответница З. Д.
поддържат, че същото е погасено поради фактическото му неупражняване за повече
от пет години, поради което не било налице твърдяното облигационно правоотношение
за доставка на топлинна енергия. Излагат съображения, че същата не е ползвала
процесния имот, тъй като още преди 1997г. се установила в своята къща в гр.
Златица и не е пребивавала изобщо в гр. София и не е ползвала имота. На
следващо място поддържат, че исковете претенции, целящи да ангажират
отговорността за заплащане на топлинната енергия едновременно от собственик и
ползвател са несъвместими и взаимоизключващи се. Навеждат доводи, че при
възмездно учредено право на ползване за задълженията за топлинна енергия
отговаря само вещният ползвател, но не и собственикът, а при безвъзмездно
учредено право на ползване пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за
задълженията е само собственикът. Поради това, като уважил исковите претенции
едновременно срещу твърдените собственици и твърдения ползвател
първоинстанционният съд постановил необосновано и неправилно решение. Освен
това била налице непоискана доставка, като не били налице и доказателства
процесната етажна собственост да е присъединена по надлежния ред към
топлопреносната мрежа. Излагат съображения, че не е установено от ищеца да е
доставял претендираните количества топлинна енергия, както и доставките да са
били измервани и остойностявани законосъобразно. Не било установено в етажната
собственост да е налице абонатна станция, която да е въведена в експлоатация по
надлежния законов ред и да са налице годни уреди за търговско измерване в
същата – общ топломер и общ водомер, които да са пломбирани и да са преминавали
през съответните периодични метрологични проверки. Не било установено да е
воден отчетен картон за ежемесечно отчитане на показанията на общи топломер и
общия водомер за БГВ в абонатната станция. Не били представени и фактурите за
процесните имот и период, нито записи за отчисляване на технологични загуби на
общия топломер, както и акт за разпределение на кубатура. Приетите по делото
заключения на СТЕ и ССчЕ били оспорени от ответниците. Не бил налице и действащ
договор за извършване на дялово разпределение. С оглед изложеното молят първоинстанционното
решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, и при условията на евентуалност да бъде
отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Насрещната страна
по жалбата „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач не са представили писмен отговор
по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК.
С молба от
15.07.2020г. въззиваемата страна – ищец, чрез пълномощника юрисконсулт М.Ш.,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу З.К.Д., К.К.Д.,
Б.М.Д. и З. Б.Д. (починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по
закон З.К.Д. и К.К.Д.) положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №49555/2016г. на СРС, 63 състав.
Изложените във
въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение
въззивната инстанция намира за неоснователни. Процесуалната правоспособност и
дееспособност на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка,
условие за допустимост на процеса, за която съдът следи служебно, поради което
съдебният акт на съда, постановен при отсъствието на тази предпоставка е
недопустим. Поради това при смърт на някоя от страните по делото, настъпила
след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното
решение, съдът спира производството на основание чл.
229, ал. 1, т. 2 ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални
правоприемници и по този начин да обезпечи тяхното участие в процеса. В случай
на смърт на ответника, съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК съдът следва да изпрати
на ищеца съобщение с указания последният да посочи в 6 - месечен срок от
връчване на съобщението наследниците на починалия ответник и техните адреси и
да представи доказателства за това - удостоверение за наследници или други
годни доказателства. В случаите, когато страната е починала след приключване на
съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната
разпоредба на чл.
229, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът следва първо да постанови решението си и едва
след това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре
производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на
страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й
правоприемници, с оглед изричната разпоредба на чл.
229, ал. 2, изр. 2 ГПК същото е процесуално допустимо. Във всички останали
случаи - когато страната е починала в хода на производството, но преди
приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е
постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на
нейните процесуални правоприемници в производството, независимо от причините за
това, включително и когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на
страната, съдебното решение е процесуално недопустимо, като постановено при
липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
При обжалване пред по - горната съдебна инстанция, такова процесуално
недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново
разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните
действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните
й правоприемници. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
10/27.03.2018 г. по гр. д. № 1222/2017 г. по описа на ВКС, І г. о.; решение №
86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение №
196/22.11.2013 г. по гр. д. № 957/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение №
10/04.02.2020 г. по гр. д. № 884/2019 г. по описа на ВКС, II г. о. Настоящата
хипотеза не е такава, доколкото са налице данни по делото, че ответницата З. Б.Д.
е починала в хода на първоинстанционното производство, както и са налице данни
за нейните наследници, като с определение, постановено в открито съдебно
заседание по делото, проведено на 26.03.2019г. първоинстанционният съд е
конституирал на мястото на починалата в хода на производството страна З. Б.Д.
нейните наследници по закон З.К.Д. и К.К.Д., с което участието им в производството
е обезпечено, поради което постановеното решение не се явява недопустимо.
Неоснователни са и изложените във въззивната
жалба доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице доказателства
ответниците да са потребители на топлинна енергия за процесните имот и период,
както и, че неправилно били уважени взаимно изключващи се претенции срещу
ползвател и собственик на имота. Установява се от събраните по делото
доказателства, че през процесния период съсобственици на имота са били Б.Д., К.Д.
и З.Д., а по отношение на 4/6 идеални части от имота З. Д. е била титуляр на
вещно право на ползване. Квотите на ответниците в съсобствеността са правилно
определени от първоинстанционния съд въз основа на приетите по делото
доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението на
въззивниците, че представените от ищеца документи за собственост следва да
бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй като въпреки уваженото искане
на ответниците по чл.183 от ГПК не са били представени в оригинал, се явява
неоснователно, доколкото с определението на съда е задължен ищецът да представи
в оригинал документите, намиращи се на л. 12 до 18 по делото – договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 от ЗЕ и общи условия на ищеца, които нямат отношение към
установяване на правото на собственост на процесния имот.
Поради това въззивната инстанция приема за
установено по делото, че през процесния период ответниците са били битови клиенти по смисъла на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ като собственици, респ.
ползвател с учредено право на ползване на процесния топлоснабден имот.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение, че е недопустимо
завеждане на претенция едновременно срещу собственик и ползвател на имота, с
оглед обстоятелството, че в случая З. Д. е била титуляр на вещно право на
ползване не на целия имот, а на 4/6 идеални части от него, поради което по
отношение на тази част, според разпоредбата на чл.57 от ЗС разноските, свързани
с ползването на имота, се заплащат от ползвателя, а за останалата част от имота
за задълженията за доставената топлинна енергия отговарят съсобствениците на
имота, съобразно квотите си в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното
производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството,
че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен №147455. Вещото лице посочва, че според главните
отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота радиаторите
са демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление
на имот. Абонатът заплаща стойността на топлинна енергия за сградна инсталация,
която се разпределя от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите по проект. ТЕ за БГВ се отчита по показанията на 2
бр. водомери за топла вода в имота. От заключението на вещото лице по СТЕ се
установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период,
която възлиза общо на сумата от 2548,07 лева. Ответниците, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установят, че са платили на ищцовото
дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния период,
не са ангажирали по делото доказателства за извършени плащания.
Ето защо,
исковете за стойността на потребената от ответниците в имота топлинна енергия
са основателни и доказани и правилно са били уважени от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане
на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й
се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№151903/26.06.2019г., постановено по гр.д. №18647/2017г. по описа на СРС, 63
състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.” ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.