РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500788 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260250 от 09.02.2021 г., постановено по гр. дело № 5442/2019г. по
описа на РС- Бургас районният съд е приел за установено на основание чл.71 ал.1, т.1 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, че от страна на ответната „Българска
телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД, ЕИК: ********* са извършени нарушения по
чл. 37, ал. 1 и чл. 5 от /ЗЗДискр./ по отношение на ищеца М. П. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба
Ганка“ 4, ет. 3 – адв. Петър Зафиров, за датите 14.12.2016., 15.06.2017г. и 15.01.2019г.,
изразяващи се в предоставяне на услуги в клиентските офиси на „БТК“ ЕАД находящи се в
гр. Бургас, на ул. „Александровска“ № 14, ул, „Александровска“ № 114 и на ул. „Свети
Кирил и Методий“ № 2 при по-неблагоприятни условия въз основа на признака „увреждане”
поради поддържането на архитектурна среда в офисите, затрудняваща достъпа до тях на
лица с увреждания, като на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 300лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени за дните 14.12.2016.,15.06.2017г. и 15.01.2019г.,
вследствие на извършени спрямо него нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 5 от ЗЗДискр.,
изразяващи се в предоставяне на услуги в горепосочените клиентски офиси на „БТК“ ЕАД
при по-неблагоприятни условия въз основа на признака „увреждане” поради поддържането
на архитектурна среда в офисите, затрудняваща достъпа до него на лица с увреждания, като
в останалата част искът е отхвърлен над уважения размер от 300 лв. до пълния предявен
1
размер от 7000 лв. като неоснователен, а с оглед изхода на делото в полза на ищеца са
присъдени разноски в размер на 300 лв., а в полза на ответника – разноски в размер на 50
лв.
С постановено по реда на чл. 250 от ГПК допълнително решение № 260503 от
18.03.2021 г. по гр. дело № 5442/2019г. по описа на РС- Бургас, първоинстанционния съд е
уважил предявения от ищеца М. П. П. иск по чл.71 ал.1 т. 2 от ЗЗДискр. , като е осъдил
ответното дружество да преустанови гореустановените нарушения и да предприеме
необходимите действия за осигуряване на достъп на хора с увреждане в офисите си в
гр.Бургас, като е допълнил решението си в частта за разноските на основание чл. 248 от
ГПК, присъждайки в полза на ищеца разноски по делото в размер на сумата от 32.14 лв.,
изчислена съразмерно съобразно уважения размер на иска.
С депозираната си жалба въззивното дружество- ответник „Българска
телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД е обжалвало и двете постановени
първоинстанционни решения. Наведени са съображения за тяхната неправилност в
частите им, уважаващи предявените искове поради твърдения за допуснато противоречие с
фактите по делото и неправилна оценка на доказателствения материал, довели до погрешни
правни изводи. Оспорва се като неправилен извода на съда, че на посочените в исковата
молба дати ищецът е посетил процесните обекти на дружеството. Счита, че неправилно
съдът е приел заключението на съдебно-техническата експертиза, по съображения за
допуснати фактически неточности, които не са съобразени от съда, както и поради
твърдения, че вещото лице е дало правни, а не технически отговори на поставените му
въпроси. На следващо място дружеството излага, че не е имало задължение за покриване на
изискванията на Наредба № 4/2009г., издадена на основание чл. 53, ал. 3 от ЗИХУ като
наред с това излага съображения, че и трите процесни обекта позволяват достъп на лица с
двигателни увреждания – поставена указателна табела с телефонен номер, на който лице,
нуждаещо се от съдействие може да сигнализира служителите на обекта и подвижна рампа.
Счита, че така дружеството е осигурило възможност за достъп на лицата с увреждания,
придвижващи се на инвалидна колична, като за целта не е нужно съдействие на трето лице, а
доколкото ищецът се е възползвал от тази възможност на 15.06.2017г. и на 15.01.2019г.
изцяло зависи от волята му, като в случая той сам е потърсил помощ от негови приятели,
вместо да позвъни на монтирания звънец за съдействие от служител в офиса. По подробно
изложените в жалбите събражения моли за отмяната на обжалваните актове в атакуваните
им части и изцяло отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноските пред
въззивната инстанция, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ищец М. П. П. е депозирал писмен
отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на въззивната жалба на
ответното дружество срещу решението, уважаващо исковете му по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗЗДискр. Посочил е, че счита не са налице твърдените в жалбата на ответника нарушения
на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за
потвърждаването на решението в обжалваните части и присъждане на разноски по делото.
Не са направени доказателствени искания.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ищеца М. П. П. против първоначалното
решение № 260250 от 09.02.2021г. по гр. дело № 5442/2019г. по описа на РС- Бургас, в
частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен иска му по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
над уважения размер от 300 лв. до претендирания от 7000 лв. Твърди се, че в обжалваната
му част решението противоречи на материалния закон, постановено е при нарушения за
2
съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са съображения за неправилно
приложен критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и
постановяване на ново, с което претенцията за неимуществени вреди да бъде изцяло
уважена. Моли за присъждане на разноските по делото. Не са направени доказателствени
искания.
Постъпила е и частна жалба от ищеца М. П. П., обективирана в „молба“ от
31.03.2021г. против определението на районния съд по чл. 248 от ГПК, обективирано в
постановеното по делото допълнително решение, като се твърди, че въпреки изхода на
делото районния съд неправилно му е присъдил само част от направените разноски в размер
на 32.14 лв., като се иска присъждане на останалата част на следващите му се според изхода
на делото разноски в размер на 510.71 лв. от общо направените пред първата инстанция в
размер на 750 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия по частната жалба „Българска
телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД не е депозирал писмени отговори по жалбите на
насрещната страна и не е взело становище по тях. В съдебно заседание редовно призовано
дружеството не изпраща представител.
В съдебно заседание, ищецът М. П. П. се явява лично и с упълномощения си по
делото процесуален представител, като моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част досежно иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., както и за
уважаване на частната му жалба и присъждане на направените разноски за адвокатски
хонорар, с оглед изхода на делото.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваните решения,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост, поради което намира, че те са валидни и допустими.
От фактическа съдът намира за установено следното:
Ищецът е предявил пред районния съд искове с правно основание чл.71 ал.1, т. 1, т. 2
и т. 3 от ЗЗДискр. за приемане за установено, че от страна на ответната „Българска
телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД, ЕИК: *********, че спрямо него са извършени
нарушения по чл. 37, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. за датите 14.12.2016., 15.06.2017г. и
15.01.2019г., изразяващи се в предоставяне на услуги в клиентските офиси на „БТК“ ЕАД
находящи се в гр. Бургас, на ул. „Александровска“ № 14, ул., „Александровска“ № 114 и на
ул. „Свети Кирил и Методий“ № 2 при по-неблагоприятни условия въз основа на признака
„увреждане” поради поддържането на архитектурна среда в офисите, затрудняваща достъпа
до тях на лица с увреждания, за осъждане на ответното дружество да преустанови
гореустановените нарушения и да предприеме необходимите действия за осигуряване на
достъп на хора с увреждане в офисите си в гр.Бургас, и за заплащане на сумата от 7000 лв.,
3
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за
дните 14.12.2016.,15.06.2017г. и 15.01.2019г., вследствие на извършване на горепосочените
нарушения.
В исковата молба се твърди, че ищецът е с увреждане, като съгласно решение на ТЕЛК
№ 0073/90 г. е пенсиониран „Първа група“ с пожизнено ползване на чужда помощ, като
вследствие увреждането си, той се придвижва единствено с помощно техническо средство –
автоматична инвалидна количка. Сочи, че като дългогодишен клиент на ответното
дружество поради недостъпност на офисите на ответника за лица с увреждания за периода
от 2014г. до 2019г. винаги е обслужван на улицата от служител на дружеството. Заявява, че
конкретно на датите- 14.12.2016 г., 15.06.2017 г. и 15.01.2019г. е посетил съответно три от
офисите на ответното дружество в гр. Бургас, находящи се съответно на адрес: ул.
„Александровска “ № 114, ул. „Александровска“ № 14 и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2,
за които не е осигурена възможност за достъп за човек с увреждания, ползващ инвалидна
количка за придвижване, което налага обслужването му да бъде винаги на улицата от
служител на ответника. Ищецът счита, че поддържането на недостъпна архитектурна среда
за лица с увреждания като неговото представляват неизпълнение от страна на ответника на
законовите разпоредби за осигуряване на достъпна среда, което го дискриминира по
признак „увреждане“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., като засяга достойнството и правата
му, гарантирани от Коституцията на Република България, Закона за защита от
дискриминация и Закона за интеграция на хората с увреждания. Сочи, че вследствие горните
обстоятелства ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
страдания като дълбоко огорчение, емоционален стрес, силно нервно напрежение,
дискомфорт, чувство на малоценност, които го поставят с социална изолация, поради
невъзможността да получи безпрепрятван достъп до предлаганите от ответника публични
услуги и нуждата да ангажира други лица, които да викат служител, който да го облужава на
улицата. По гореизложените твърдения моли за установяване на извършена от ответното
дружество спрямо него дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 5 от
ЗЗДискр., поради неспазване на изискванията за осигуряване на достъпна среда за хора с
увреждания по ЗИХУ и Наредба 4/2009г., осъждане на ответника да преустанови
нарушението и да предприеме необходите действия за осигуряване на достъп на хора с
увреждане в горепосочените три офиса в гр. Бургас, както и да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 7000лв.Ангажирани са доказателства.
В писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е
оспорило предявените искове. Оспорено е твърдението на ищеца, че на 14.12.2016 г. е
посетил негов офис, по съображения, че представеното с исковата молба споразумението за
предоставяне на телевизионна услуга и интернет, датиран от 14.12.2016 г. е подписан от
ищеца договор по сделка от разстояние, изпратен му по пощата. Ответникът сочи, че
офисите му се намират в стари сгради, които са строени преди влизане в сила на Наредба №
6/26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии, като
независимо от това, че не е техен собственик, а само наемател е осигурил необходимите
мерки за достъп до тези обекти на клиенти с нарушена подвижност, като считано от м. март
2015 г. в тях са доставени мобилни рампи, монтирани звънци и поставени стикери за
4
достъпна среда на входните врати, означени със стикер с международния символ за
достъпност по Наредба 4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддръжане на строежите в
съотвествие с изискванията за достъпна среда на населението. Наред с горното ответното
дружество сочи, че е налице друг негов обект в гр. Бургас, находящ се в МОЛ Галерия,
който е по-близък до адреса на ищеца и е изцяло достъпен без усилия за него, тъй като е на
нивото на вътрешната настилка и достъпът до него е осигурен без нуждата от допълнителни
съоръжения. Ответникът излага също, че считано от 05.04.2019г. е издадена заповед на
изпълнителния диретор на дружеството за определяне на отговорници за разполагане на
подвижни съоръжения- рампи в магазините му с осигуряване на достъп на лица с
увреждания и други нуждаещи се лица. Счита, че не е надлежно легитимиран да отговаря
по исковете на ищеца за наличието на бездействие от страна на ответника за неспазване на
законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидено в ЗИХУ и Наредба
4/2009г., по съображения, че последния не е между правнозадължените субекти по ЗИХУ и
ЗУТ относно изграждане и поддръжане на достъпна архитектурна среда. Счита за
неуточнени и недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди, в т.ч. оспорва
предявения им размер като завишен. Ангажира доказателства.
Съобразно разпределената доказателствена тежест на страните, в съотвествие с чл.
9 от ЗЗДискр. за изясняване на делото от фактическа страна в първоинстанционното
производство страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, като по искане на
ищеца е извършена съдебно-техническа експертиза.
По делото не се спори, а и от данните се установява, че ищецът е инвалидидиран
пожизнено с определена неработоспособност от 100% с право на чужда помощ, както и, че
той се придвижва единствено с помощно техническо средство – автоматична инвалидна
количка. По делото са представени копия от споразумения към договори за
телекомукационни услуги, сключени между страните съответно на датите 14.12.2016г.,
15.01.2019г. и 15.06.2017г., на които дати ищецът твърди, че е посетил офисите на
ответника в гр. Бургас, съответно, находящи се на следните адреси: ул. „Александровска “
№ 114, ул. „Александровска“ № 14 и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2. Ответникът е
оспорил, че първият от посочените договори е сключен с ищеца на място в офиса на ул.
„Александровска “ № 114 /до Стоматологията/, по съображения, че се касае за сделка от
разстояние, документите за която ищецът е получил по пощата. Действително от
представените от ответника писмени доказателства се установява, че през м. декември
2016г. ответникът е изпратил на ищеца за подпис договор, чийто параметри съпадат с
представения с исковата му молба от ищеца договор с период на действие 14.12.2016г.
14.12.2018г., от което следва извод, че се касае за едно и също възникнало между страните
правоотношение.
По делото са разпитани две групи свидетели – приятели на ищеца и служители на
ответника. От показанията на ищцовите свидетели се установява, през м. януари 2019г.,
поради необходимостта от приподписване на договор за телевизия, чийто срок бил изтекъл,
ищецът заедно с двама негови приятели св. З. и св. С. отишли последователно до всеки от
офисите на ответника в центъра на гр. Бургас, намиращи се до Стоматологията /ул.
Александровска 114/, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и на ул. „Александровска“ № 14 /до
гарата/. Свидетелите сочат, че пред входната врата на всеки от посочените офиси е имало
праг от около 20 см., съставляващ препятствие за ищеца да влезе с инвалидната си количка.
В показанията си заявяват, че са помолили служител да излезе отвън, за да може ищецът да
подпише документите, но се оказало, че за целта трябвало ищецът да влезе в офиса, а никой
от служителите в тях не му предложил помощни средства - рампа за достъп вътре в
помещението. Установява се, че тъй като било много студено, докато чакал отвън ищецът
измръзвал и се наложило свидетелите бързо да го приберат вкъщи. Свидетелите сочат, че е
5
абсолютно невъзможно ищецът да влезе сам с количката си в който и да е от посочените три
офиса на ответника, поради липса на рампа, което налагало често приятелите му да го
придружават, за да го пренасят с количката му вътре, като се е случвало количката да се
счупи при вдигането. От показанията им се установява, че ищецът не може да си движи
ръцете си, освен китките, което прави невъзможно да натисне поставените копчета на
звънец на всеки от офисите, тъй като височината им не позволява той да им достъп до тях.
Св. З. заявява, че е видял една рампа на офиса на ул. „Александровска“ № 14, но същата се
състояла от две релси, които били много нестабилни и можели да се обърнат, дори ако
количката на ищеца се бута от някой. В показанията си ищцовите свидетели сочат, че
липсата на достъп до процесните офиси е довело до подтиснатост на ищеца, в т.ч. и поради
невъзможност да разгледа предлаганите в офисите телефонни апарати, тъй като същите не
могат да се изнасят навън, нуждата винаги да разчита на помощ от приятели и да се чувства,
че това отношението към него не е честно.
От показанията на служителите на ответника се установява, че от 2017г. в офиса
му на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 2 има подвижна рампа, състояща се отдве метални
плоскости, като рампата вади при нужда, при поискване от клиент. В показанията си св. Г.-
служител на ответника в обекта на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 2 заявява, че подписът
под договора от 2017г., представен от ищеца е нейн, но не помни как е бил сключен. Сочи,
че не може да каже дали сам човек в инвалидна количка може да качи по релсите на
рампата, като сочи, че не помни ищецът да се е качвал по тази рампа. Св. М. сочи, че е бил
служител в офисите на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и на ул. „Александровска“ 114,
познава ищеца и помни, че през 2015г. или 2016г. в първия от посочените офиси е изкарал
рампа за ищеца, а за случката във втория офис сочи, че е имало разговор с приятел на ищеца
на разстояние около 5 м. навън от външната врата по повод сключен договор, но заявява, че
на ищеца не е отказван достъп вътре в офиса. От показанията се установява, че и на двата
посочени по-горе офиси има високи прагове, поради които ищецът не може да влезе сам в
вътре, без някой да му помогне.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се
установява, че при извършен на 18.11.2019г. технически оглед на горепосочените три офиса
е установено, че прилаганите практически мерки за осигуряване на достъп до обектите са
подвижна телескопична рампа с дължима 1.5 м. и стикер с международния символ
„инвалид“ и звънец. Вещото лице е посочило, че и в трите офиса денивелацията започва от
нивото на тротоара до кота 0.00- готов под 0.20м., а при разгънато положение на
използваната телескопична рампа наклонът е 13%. След съпоставка с нормативните
изисквания за достъпна архитектурна среда и установеното съществуващо положение,
вещото лице е дало заключение, че наклонът на подвижната рампа на всеки от горните
офиси е над допустимия минимален наклон, установен в чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба
4/2009г., който е до 10%. Освен това вещото лице е констатирало, че на място не са
изпълнени и изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 5 от същата наредба рампите да са съоръжени с
парапети, липсвали поставени тактилни ивици преди началото и след края на рампите
съгласно чл. 16, ал.1, т. 7 от наредбата, рампите не били отопляеми съгласно чл. 16, ал. 1, т.
9 от Наредбата, както и наличието на устроени хоризонтални площадки с размери най-малко
1.5м. на 1.8 м. съобразено с изискванията на чл. 40, ал. 2 от Наредба. С оглед горните данни
в експертизата е дадено заключение, че до процесните офиси на ответното дружество не е
възможен самостоятелен достъп на човек в инвалидна количка, като наред с това и трите
офиси не отговарят на изикванията за достъпна архитектурна среда, предвидени в Наредба
4/2009г. и ЗИХУ, вкл. и за хора с увреждания.
С оглед гореустановената фактическа обстановка, която съотвества на приетата от
първоинстанционното производство, с обжалваните решения, районният съд е приел, че на
6
посочените в исковата молба дати чрез бездействието си ответникът е дискриминирал
ищеца по признак „увреждане “, тъй като въпреки високите стъпала на входа на всеки от
процесните три офиса не е осигурил достъпна за ищеца архитектурна среда по смисъла на
чл. 5 от ЗЗДискр., предвид обстоятелството, че същият е с увреждане и се придвижва с
автоматична инвалидна количка. Приел, че е тези бездействия представляват нарушения на
чл. 37, ал. 1 вр. с чл. 5 от ЗЗДискр., които ответникът не е отстранил и вследствие на които
ищецът е претърпял физически болки и страдания, както и негативни емоции, които обаче
не са оказали влияние върху степента на вече наличните у ищеца увреждания чрез
влошаване на здравословното му състояния, поради което е уважил изцяло исковете му по
чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., и частично иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. до
размера от 300 лв., като го е отхвърлил в останалата част до предявения му размер от
7000лв.
Бургаският окръжен съд взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона в рамките на наведените в жалбите и на
двете страни доводи и оплаквания намира за установено от правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 5 от ЗЗДискр.
Установената от законодателя в чл. 9 от ЗЗдискр. доказателствена тежест по така
предявените искове в производство за защита от дискриминация, възлага в тежест на
ответната страна да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, след като обаче
страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да
се направи предположение, че е налице дискриминация.
С оглед писмените и гласни доказателства, събрани по делото безспорно се налага
извода, че ищецът е дългогодишен клиент на ответното дружество. По делото е безспорно
установено също така, че ищецът е пожизненно инвалидизиран със 100%
неработоспособност с чужда помощ, като същият се придвижва единствено с автоматична
инвалидна количка, т.е. ищецът е лице с увреждане.
С цел осигуряване на възможност за по- пълноценен живот на хората с
увреждания в чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,
ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. е въведено изискването
за достъпност на архитектурната среда за тях. В националото ни законодателство дефиниция
на понятието „достъпна среда“ е дадена в пар. 1, т. 2 от действащата за процесния период
/2016г. – 2019г./ Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за
хората с увреждания, като е посочено, че това е среда в урбанизираните територии, сградите
и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да
ползва свободно и самостоятелно. В нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. е установена забранана на
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак „увреждане“, като
разпоредбата на чл. 5 ЗЗДискр определя като дискриминация изграждането и поддържането
на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
Въпреки, че в нормативната ни уредба липсва дефиниция на понятието „публично място“ по
7
смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., практиката е приела, че това понятие следва да се тълкува,
изхождайки от целта на ЗЗДискр. и ЗИХУ /отм./, в т.ч. и в съответствие с чл. 9 от
Конвенцията за правата на хората с увреждания. Тази цел е създаване на възможност на
хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти
на живота, като имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за
широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Затова в случая се
налага извода, че офисите на ответния оператор, който предлага публично
телекомуникационни услуги на неограничен кръг лица представляват публични места по
смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Като такива същите следва да са пригодени с нужните условия
за да отговарят на изискванията за осигуряване на достъпна архитектурна среда съгласно
Наредба № 4 от 1.07.2009 г., издадена на основание чл. 167, ал. 2 от ЗУТ вр. с чл. 33 от
ЗИХУ/действал за периода от 2005г. до края на 2018г., сега отменен/.
По делото се установява, че процесните три офиса на ответното дружество, чийто
абонат е ищеца през периода от 2016 – 2019г., в т.ч. и към датата на огледа на вещото лице
в края на 2019г. имат стъпало пред входните им врати с височина от 20 см., което
препятства самостоятелния и свободен достъп на лица с увреждания като ищеца.
Установено е също така, че считано от 05.03.2015г. за осигуряване на достъп за лица с
увреждания във всеки от тези обекти са налични подвижна телескопична рампа с дължина
1.5 м., която се монтира при поискване от клиент, стикер с международния символ
„инвалид“ и звънец. Въпреки предприетите през 2015г. мерки за достъп за лица с
увреждания ответното дружество счита, че не е адресат на задълженията, вменени с
посочената наредба, като възразява да е между лицата, които са правнозадължени субекти
по нея. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователен този довод. В тази връзка
следва да се отбележи, че независимо, че съгласно чл. 32 от ЗИХУ /отм./ като адресати на
задължението да организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за
населението, включително за хората с увреждания са посочени само държавните органи и
органите на местното самоуправление, изпълнението му е предвидено да става при условия
и по ред, определени в ЗУТ. Именно в изпълнение на това задължение държавните органи
са приели първоначално Наредба № 6 от 26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в
урбанизираните територии /Наредбата/, а впоследствие и Наредба № 4 от 1.07.2009г., по
отношение на който подзаконов нормативен акт дружеството- ответник се явява адресат на
задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда за лица с увреждания,
независимо от обстоятелството, че не е собственик на обектите, в чиито помещения се
намират процесните офиси. Освен това от експертното заключение се установи по
категоричен начин, че наличните в обектите рампи не отговарят на изискванията в Наредба
4/2009г. за максимален наклон, в т.ч. не отопляеми, не са съоръжени с парапети, не са
изпълнени дактилни ивици, и липсват устроени пред входовете площадки с нормативно
определените размери по чл. 16 и чл. 40 от Наредбата. Що се касае до възраженията на
ответника, че съдът не е следвало да приема заключението, дадено в експертизата, по
съображения, че същото дава юридически, а не технически отговори, въззивният съд намира
този довод за неоснователен. Действително в заключението си вещото лице е направило
съпоставка между установеното след оглед на място фактическото положение и
изискванията на нормативната уредба. Това обаче по никакъв начин не е опорочило
експертизата, тъй като тази тази съпоставка е дадена от вещото лице за сравнение на
установеното на място в офисите и техническите изисквания за достъпна архитектурна
среда за лица с увреждания, освен това съпоставката не е задължителна за съда, а е даден с
цел подпомагане изграждането на правните изводи на съда съобразно установеното от
вещото лице фактически положение.
8
Досежно възраженията на дружеството- ответник за датите, на които ищецът
твърди, че е посетил процесните офиси и на които дати твърди, че е поставен в
дискриминация, основана на физическото му увреждане, от ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства, както правилно е приел и районния съд, безпротиворечиво
се установи, че за периода от 2015г. до 2019г. ищецът многократно е правил опити за
влизане в офисите на ответника, и не е успявал да влезе в тях самостоятелно, като за целта
се е налагало да си осигурява помощ свои приятели. Представените в тази връзка писмени
доказателства допълнително свидетелстват за посещенията на ищеца в офисите и за
обстоятелството, че за подписването им е било нужно да бъде обслужван отвън. Що се касае
до оспорванията на ответника, че ищецът е посещавал негов офис на 14.12.2016г., по
съображения, че представения договор от 14.12.2016г. бил сключен дистанционно като
сделка от разстояние, за която документите са били доставени в дома на ищеца, съдът
намира това обстоятелство за ирелевантно по делото, тъй като показанията, в т.ч. и на
свидетелите на ответника свидетелстват за направени множество посещения на ищеца до
горепосочените офиси в период от няколко години, вкл. и през 2016г. Затова правилен се
явява извода на районния съд, че обстоятелството, че ответникът е осигурил възможност за
дистанционно сключване на договори, в т.ч. и, че е налице друг негов офис /в МОЛ
Галерия в гр. Бургас/ с осигурен с безпрепятсван достъп на лица с увреждания, това не го
освобождава от задължението да осигури адекватна архитектурна среда, отговаряща на
нормативните изисквания за безопасност, пригодена за свободен достъп и до останалите му
офисите му на лица с увреждания. В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на
осигурени от ответника рампи, независимо дали ползването им е било предложено на ищеца
при което и да е от посещенията му, не е довело фактически до изпълнение на задължението
му да осигури безпрепятсвения самостоятелен достъп на лица с увреждания в
процесните офиси. Този извод следва от обстоятелството, че по делото се установи, че не
само, че подвижната рампа не отговаря на нормативните изисквания за безопасност, но и
липсват осигурени за нея допълващи съоръжения - парапети и предпазни бордюри, както и
тактилни ивици в началото и края на рампата съгласно изискванията на чл. 16 от
горепосочената Наредба № 4/2009г. Наред с това ангажираните в тази връзка свидетелски
показания установиха, че не е възможно, както самостоятелно, така и с чужда помощ
ищецът да се премине по релсата самостоятелно и безопасно, за да си осигури достъп до
съответния офис. Що се касае до поставения отвън звънец, по делото се установи, че същият
е на такава височина, на която е недостижим за ищеца и хора в неговото положение.
Въпреки доказателствеата си тежест съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., ответникът не
успя да докаже равното третиране на ищеца като лице с увреждане и на останалите лица без
увреждания по отношение на осигуряване на свободен и самостоятелен достъп до
прецесните офиси. Това неравно третиране е поставило ищеца в положение на
дискриминация, основано на физическото му увреждане, изискващо винаги придвижването
му да е с инвалидна количка и води до извод, че ответникът е допуснал спрямо ищеца да е
налице различно отнасяне в сравнение с останалите му клиенти, нямащи физически
увреждания. По този начин ответното дружество е допуснало да се осъществява
многократно недопустим противоправен резултат при упражняване на търговската си
дейност в нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., който представлява дискриминация по
смисъла на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр., тъй като затруднява достъпа на ищеца като лице с
увреждане до процесните офиси, съставляващи публични места, съгласно даденото по-горе
тълкуване на това понятие.
Изложеното обосновава основателност на предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДискр., както правилно, обосновано и в съответствие с установената по делото
фактическа обстановка е приел и районния съд. Тъй като по делото се установи, че това
дискриминационно положение по осъществяване на неравно третиране на ищеца по признак
9
увреждане по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., изразяващо се в неспазване на изискванията за
осигуряване на достъпна среда за него като лице с увреждания продължава и не е
отстранено от ответника, правилно районният съд е приел за основателен и иска по чл. 7,
ал.1, т. 2 от ЗЗДискр.С оглед съвпадаване на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд досежно основателността на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.
обжалваните решения следва да бъде потвърдени в частите, с които тези искове са уважени.
Що се касае до иска по чл. 71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. , посочената разпоредба дава
възможност на дискриминираното лице да иска обезщетение за претърпените вследствие
неравното му третиране вреди, като отговорността за репарирането им има деликтен
характер. В случая тъй, като ответникът е юридическо лице, същият носи обективна
отговорност за действията на служителите си съобразно чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че вледствие приетото за установено по делото
дискриминационно неравно третиране е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни страдания като дълбоко огорчение, емоционален стрес, силно нервно напрежение,
дискомфорт, чувство на малоценност, които го поставят в социална изолация, поради
невъзможността да получи безпрепрятван достъп до предлаганите от ответника публични
услуги и нуждата да ангажира други лица, които да викат служител, който да го облужава на
улицата. Районният съд е приел, че доказаните преживяни от ищеца по времето на
посещенията му в процесните офиси на ответника болки и страдания са свързани както с
прекомерното му излагане на неблагопритни атмосферни условия, така и с неприятни
емоции, но наред с това е счел, че липсват доказателства същите да са от такъв характер, че
да са оказали влияние върху вече наличните у него увреждания и върху здравословното му
състояние. По тези съображения, преценявайки критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
първоинстанционният съд е уважил предявения осидителен иск за репариране на моралните
вреди на ищеца частично до размера от 300 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част
до претендирания размер от 7000лв.
Настоящата инстанция намира, че правилно районния съд е счел за доказан по
основание предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., като досежно определения от
размер счита, че същият не съотвества на претърпените вследствие неравното третиране
вреди, по следните съображения:
В трайната съдебна практика се приема, че при определяне на справедливото
обезщетение следва да бъдат взети предвид и обсъдени всички конкретни обстоятелства,
които са от значение за определяне на размера на обезщетението, за да бъде същото
действително справедливо. В настоящия случай това означава преценка на характера на
увреждането, причинените морални страдания, отнесени към жизнения стандарт в страната
като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда. Действително от
ангажираните по делото доказателства се установява, че вследствие осъществената от
ответника дискриминация ищецът не само е бил подложен на неблагоприятни атмосферни
условия, довели до физическия му дискомфорт чрез излагане на студ, но и е преживял
емоционален стрес, изразяващ се в необходимостта да обикаля безрезултатно от офис на
офис, за да бъде обслужен, без да може да му бъде осигурен свободен и безпрепятствен
достъп и до трите процесни офиса. Свидетелските показания също така сочат, че липсата на
осигурени адекватни технически съоръжения са препятствали възможността на ищеца за
достъп с инвалидната му количка в горепосочените обекти, е причинило негативни емоции,
като чувство на подтиснатост и на малоценност в сравнение с останалите клиенти на
ответника без увреждания /напр. и това, че не е могъл да разгледа стоките, които няма как да
бъдат изнесени извън магазина/. Наред с това нуждата на ищеца да ангажира други лица,
които да викат служител, който да го обслужва на улицата, също бе доказано, че е
причинило неприятни негативни емоции, още повече, че независимо от помощта им,
10
достъпът му го горните офиси отново е бил възпрепятстван поради липсата на адекватни
съоръжения за хора с увреждания, осигурени от ответника.
Тези морални страдания обаче не се установява да се отличават с по-висок
интензитет от обичайния или да са довели до влошаване на психо-физичното състояние на
ищеца, както правилно е прието от районния съд. Липсват също така данни преживяните
негативни емоции да са оказали трайни и ежедневни неблагоприятни последици върху
личността му, а по-скоро са редки и инцидентни, тъй като по делото не се установи честата
необходимост ищецът да посещава офиси на ответника. От друга страна обаче при
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид както характера и интензитета на
неприятните преживявания от понесеното неблагоприятно третиране, така и
продължителността на периода, в който са търпени тези вреди. По делото се установи, че
ищецът е клиент на ответника за период от около 5 години /2014г. -2019г./ и, че за този
период макар и не много често, но се е налагало периодично да търпи неравно третиране
при всяко от посещенията си, да организира помощ от придружител и да разчита на трети
лица. Всички тези негативни емоции са в пряка причинно-следствена връзка с липсата на
осигурена от ответника в горепосочените офиси подходяща среда за лица в неравностойно
положение, ползващи за предвижване инвалидна количка.
По гореизложените събражения настоящата съдебна инстанция намира за доказан
иска за репариране на претърпените от ищеца негативни преживявания до размера от
2000лв., като в останалата част намира,че въпреки доказателствената тежест, която носи
ищецът не доказа, че претърпените от него и установени по делото вреди да са трайни и
ежедневни, вкл. и да са от такава такава степен и интензитет, че да са засегнали личността
му или да са довели до трайно влошаване на психо-физичното му състояние. В останалата
част до претендирания размер от 7000 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед частично несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези
на районния съд досежно размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3
от ЗЗДискр., обжалваното решение на БРС следва да бъде отменено в частта, с която този
иск е отхвърлен над присъдената сума от 300 лв. до определенотото от въззивния съд за
справедливо обезщетение в размер на 2000 лв. В останалата част решението на районния
съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на частната жалба против опредеделението по чл. 248 от ГПК,
обективирано в допълнителното решение на първоинстанционния съд досежно присъдените
в полза на ищеца разноски, въззивният съд намира следното:
С обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, обективирано в допълнителното
решение, районният съд е присъдил в полза на ищеца част от направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 32.14 лв., която е счел, че е
съразмерна с уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски пред първата
инстанция са само за адвокатско възнаграждение, като същите възлизат на сумата от 750 лв.,
който размер с оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК правилно районния
съд е счел, че не е прекомерен.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че така определения от районния съд
размер на подлежащите на присъждане разноски на ищеца е неправилен, тъй като не
съотвества на уважената част от исковете. По делото са предявени три иска, като първите
два, които са неоценяеми са уважени изцяло, а третият, който е оценяем, е уважен частично.
Това означава, че с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца се следва присъждане на направените в първата инстанция разноски, които
11
съразмерно с уважената част от исковете възлизат в размер на 607.14 лв. Това налага
отмяна на допълнителното решение, в частта му представляваща определение по чл.
248 от ГПК в частта за разноските, направени пред първата инстанция над присъдения
им от районния съд размер от 32.14 лв. до размера от 607.14 лв.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят и направените пред въззивната инстанция разноски за платено адвокатско
възнаграждение, което изчислено съразмерно с уважената част от всички искове възлиза в
размер на 291.42 лв. Освен това съобразно нормата на 75 от ЗЗДискр. вр. с чл. 78, ал. 6 от
ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащане и на дължимите върху
уважените искове държавни такси, възлизащи в общ размер от 220 лв. / в размер на по 50лв.
за всеки от неоценяемите исковете и в размер на 4% върху уважения размер на оценяемия
иск/.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260250 от 09.02.2021 г., постановено по гр. дело №
5442/2019г. по описа на РС- Бургас , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска на М. П. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.
Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4, ет. 3 – адв. Петър Зафиров, за осъждане на „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ /БТК/ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ 115и,
представляван от Атанас Добрев да му заплати на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
сумата над размера от 300 лв. до размера от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени за дните 14.12.2016.,15.06.2017г. и 15.01.2019г.,
вследствие на извършени спрямо него нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 5 от ЗЗДискр.,
изразяващи се в предоставяне на услуги в горепосочените клиентски офиси на „БТК“ ЕАД
при по-неблагоприятни условия въз основа на признака „увреждане” поради поддържането
на архитектурна среда в офисите, затрудняваща достъпа до него на лица с увреждания,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ /БТК/
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ 115и, представляван от Атанас Добрев ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.
Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4, ет. 3 – адв. Петър Зафиров сумата над присъдения в първата
инстанция размер от 300 лв. до размера от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени за дните 14.12.2016.,15.06.2017г. и 15.01.2019г.,
вследствие на извършени спрямо него нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 5 от ЗЗДискр.,
изразяващи се в предоставяне на услуги в горепосочените клиентски офиси на „БТК“ ЕАД
при по-неблагоприятни условия въз основа на признака „увреждане” поради поддържането
на архитектурна среда в офисите, затрудняваща достъпа до него на лица с увреждания.
ОТМЕНЯ допълнително решение № 260503 от 18.03.2021 г. по гр. дело №
5442/2019г. по описа на РС- Бургас, В ЧАСТТА представляваща определение за
разноските по чл. 248 от ГПК, в частта му, с която в полза на М. П. П., ЕГН: **********, с
12
адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, вхл *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба
Ганка“ 4, ет. 3 – адв. Петър Зафиров са присъдени разноски в първата инстанция над
размера от 32.14 лв. до размера от 607.14 лв., изчислен съразмерно с уважената част от
исковете, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ /БТК/
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ 115и, представляван от Атанас Добрев ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, вхл *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.
Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4, ет. 3 – адв. Петър Зафиров направените в първата инстанция
разноски за платено адвокатско възнаграждение над присъдения размер от 32.14 лв. до
размера от 607.14 лв., изчислен съразмерно с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260250 от 09.02.2021 г., постановено по гр. дело №
5442/2019г. по описа на РС- Бургас и допълнително решение № 260503 от 18.03.2021 г. по
гр. дело № 5442/2019г. по описа на РС- Бургас, в останалите им обжалвани части
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ /БТК/
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ 115и, представляван от Атанас Добрев, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, вхл *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.
Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4, ет. 3 – адв. Петър Зафиров на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 291.42 лв., представляваща направените разноски във въззивното производство,
изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ /БТК/ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ 115и, представляван от Атанас Добрев ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БОС дължимите държавни такси върху уважените
искове в общ размер от 220 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13