Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260043/23.03.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети март,
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 45/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба вх.№ 270936/9.12.2020 г., допълнена с въззивна жалба вх.№
271040/11.12.2020 г. от пълномощниците на А.Р.П. и В.Д.Ж., срещу решение №
260685/20.11.2020 г. по гр.д.№ 2211/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което са
уважени предявените от Ж.Д.Ж. отрицателни установителни искове по чл.124 от ГПК, по отношение на ид.ч. от самостоятелни обекти в сграда, находяща се в
гр.Варна, ул.“Княз Дондуков“ № 02 и е отменен н.а.№ 53, том VI, рег.№ 14991, н.д.№ 1033/2018 г. на
нотариус Огнян Шарабански, рег.№ 147 на НК. Оплакванията са за неправилност
поради необоснованост и нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният
иск бъде отхвърлен.
В
подаден писмен отговор и в съдебно заседание,
пълномощникът на Ж.Д.Ж. оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявени
са искове с правно основание чл.124 от ГПК от Ж.Д.Ж.: да се признае за
установено по отношение на А.Р.П., че ответникът не е собственик на разликата
над 1/3 ид.ч. до 1/2 ид.ч. от самостоятелните обекти в сграда, находяща се в
гр.Варна, ул.“Княз Дондуков“ № 20 – апартамент на втори етаж, избен коридор с
три избени помещения и подпокривно пространство от две тавански стаи и склад, с
цена на иска 17067.36 лева; да се признае за установено по отношение на В.Д.Ж.,
че ответницата не е собственик на 1/2 ид.ч. от описаните по-горе недвижими
имоти и на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.766,
съгласно КК и КР, с цена на иска 53720.65 лева; да се отмени, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 53, том VI, рег.№
14991, дело № 1033/2018 г. на нотариус Огнян Шарабански, рег.№ 147 на НК.
Ответниците
оспорват исковете с твърдения, че спорните части са придобити по силата на
непрекъснато и необезпокоявано владение на В.Д.Ж., присъединено към владението,
осъществявано от майка й – М. В. Г., че - доколкото подпокривното пространство
е несамостоятелен обект, извършеното пред 1991 г. дарение на 1/3 ид.ч. от
жилището води до прехвърляне на същата идеална част от подпокривното
пространство.
Не се
спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че Ж.Д.Ж.
и В.Д.Ж. са наследници по закон – деца на М. В. Г. - удостоверение за
наследници изх.№ 6719/13.03.2019 год., издадено въз основа на акт за смърт №
I-199/14.02.2005 год. на Община Варна, район Одесос.
С договор за дарение, сключен с н.а. № 100 т.ХIII,
д.№ 4186/91 год. на ВН, Мария Върбанова Георгиева е прехвърлила на сина си и
ищец по делото Ж.Д.Ж. 1/3 ид.част от жилище, състоящо се от три стаи, хол,
баня, тоалет, тераса и два балкона, 1/3 ид.ч. от избените помещения към ул."Дондуков"
и от избения коридор, заедно с цялото подпокривно пространство, състоящо се от
две тавански стаи и склад и 1/3 от стълбищна клетка, както и 1/3 ид.част от
правото на строеж, без дворно място от имота, находящ се в гр.Варна ул."Дондуков"
№ 20, имот пл.№ 60 в парцел XII-65 в кв. 59. Не се спори, че към датата на
дарението прехвърлителката е била изключителен собственик на имота на основание
завещание и делба.
С договор за дарение, сключен с н.а. № 16 том. I
рег.№ 651 дело 16/2016 год. на нотариус Я. Н., вписан в СВ с вх.рег.№ 4816 от
12.03.2016 г., дв.вх.per.№ 4763, акт № 83, том ХII, дело № 2494, В.Д.Ж. е
дарила на сина си А.Р.П. 1/2 ид.ч. от апартамент с идентификатор №
10135.1507.766.1.2, заедно с 1/2 ид.част от прилежащите три избени помещения и
избен коридор и от подпокривно пространство, състоящо се от две тавански стаи и
склад, както и 1/3 ид.част от ПИ 10135. 1507.766, съгласно КК и КР, номер по
предходен план парцел XII-6A, 6Б, в кв.59, целият с площ от 170 кв.м, при
граници съгласно скица: имоти с идентификатор № 10135. 1507.804, 10135. 1507.
767, 10135.1507.764 и 10135. 1507.765, при запазване пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху дарените идеални части. Дарителката е удостоверила правото
си на собственост с констативния нотариален акт на наследодателката си М. В. Г.
– н.а.№ 24, т.XLV, д.№ 8538/91 год. на ВН и Удостоверение за наследници.
С н.а.№ 53, том VI, рег.№ 14991, д.№ 103/2018 год.
на Нотариус О. Ш., вписан в СВ вх.peг. № 35636/18.12.2018 г., акт № 196, т.XCIV
д. № 20471/2018 год., В.Д.Ж. е призната за собственик на недвижим имот - 1/2
идеална част от апартамент в гр.Варна ул."Княз Дондуков" № 20 ет.2 с
идентификатор 10135.1507.766.1.2, заедно с 1/2 ид.ч. от прилежащите три избени
помещения и избен коридор и от подпокривно пространство, състоящо се от от две
тавански стаи и склад и на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.1507.766.,
на основание давностно владение.
Заключението на назначената СТЕ установява, че помещенията
под покривната конструкция са тавански етаж по смисъла на § 51 от ДР на ЗУТ и
не представляват самостоятелен обект по §5 т.39 от ДР на ЗУТ.
Приложени като доказателство са квитанции и
разписки за платен данък сгради и такса за битови отпадъци от Ж.Ж. за процесния
имот – за периода от 2011, до 2018 г. вкл. Удостоверение от 20.10.2020 г. от
Община-Варна, местни данъци установява извършени плащания в брой за имота на
името на Ж.Ж. за 2005 г., 2006 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.
Показанията на свид.А. – в родствени връзки с
ответниците - бивша свекърва на ответницата и баба на ответника установяват, че
наследодателката М. В. е живяла в имота от 1991 год., до смъртта си през 2005
год. заедно с ответницата В.Ж.; знае, че Ж.Ж. живее в САЩ от около 30 години и
го е виждала само веднъж преди 20 или 30 години; М. й е казвала, че при
идването си в България, той не е отсядал при нея. Твърди, че приживе М. В. й е казала,
че след смъртта й този имот ще остане за дъщеря й В..
Показанията на свид.В. – съсед на процесния имот
установяват, че М. В. е придобила имота през 1991 г., а В. идвала да я гледа до
смъртта й през 2005 год., след което станала собственик
и от 15 години живее в имота; познава ищеца Ж.Ж. и го е виждал в имота три пъти
- за последен път, при смъртта на баща му през 2001 год. Заплащането за ремонти
на сградата и на покрива са извършвани от В. – 2/3 от стойността им и от свидетеля
– 1/3. Ищецът Ж. не е плащал за ремонти на сградата.
Свид.М. -
племеница на съпругата на ищеца установява, че ищецът е бил в добри отношения с
родителите си и със сестра си както преди заминаването му за САЩ, така и при връщанията
му за кратко. При идването му през 2003 г. тя го закарала в къщата на
родителите му, където го посрещнала майка му. При връщането му през 2001 г. или
2003 г., имало семейно събиране и отношенията на Ж. с майка му и със сестра му
били прекрасни. През 2003 год. свидетелката ходила в имота, за да вземе лични
вещи на Ж. и жена му, тъй като при заминаването за САЩ, семейството освободило
за наематели жилището си в кв.“Младост“ и преместило вещите си в дома на
родителите на Ж.. При това посещение, свидетелката занесла на майка му
преведени от Ж. пари, а М. споменала пред нея, че тази къща ще остане на двете
й деца – Ж. и В..
Свидетелката К. - сестра на съпругата на ищеца
установява, че Ж. заминал за Щатите през 1993 год. Когато се върнал, за да
вземе съпруга и децата си, му направили много голям рожден ден, на който чула
от майка му, че тя му е дарила част от втория етаж и таванския етаж. Твърди, че
винаги когато се прибирал в България, той отсядал в имота, а свидетелката го е
посрещала и водила там с колата си. При заминаването за САЩ, семейството на Ж.
освободило семейното си жилище и целият багаж бил преместен в жилището на
ул.„Дондуков", а свидетелката помагала при пренасянето му. След смъртта на
майка им, В. не е пречила на Ж. да пребивава в къщата - той и семейството
нямало къде другаде да отидат. Последно е виждала Ж. през 2009 год., когато го
взела от автогарата и го завела в жилището на ул.„Дондуков". Заедно качили
багажа на втория етаж, а сестра му го посрещнала много добре. След 1992-1993г. Ж.
се връщал в България през четири пет години - през 1997-1998 г., 2002-2003 г. и
през 2009 г.
Въз основа на правилно приетата за установена
фактическа обстановка, съдът е направил извод за наличие на правен интерес от предявяване
на отрицателните установителни искове за ищеца – като предпоставка за тяхната
допустимост.
Страните
по делото легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота,
поради което - съобразно чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна следва да докаже своето право.
Доказателствата по делото опровергават възражението
от ответниците, че след извършеното дарение през 1991 год., общата
наследодателка М. В. Г. е установила фактическа власт и върху дарената на сина й
идеална част, като я владяла непрекъснато и необезпокоявано до смъртта си,
поради което я придобила по давност. Не са представени доказателства,
установяващи демонстрирано от наследодателката намерение да завладее подарената
идеална част от имота и да отрече неговото право на собственост. Показанията на
свид.К. и свид.М. установяват близки отношения между майката и сина; пред
втората свидетелка М. В. е заявила, че след смъртта й, къщата ще остане на
двете й деца. Показанията на свидетелките установяват, че при завръщанията си
от САЩ ищецът отсядал в имота на родителите си на ул.“Дондуков“, където бил
пренесен целият багаж от семейното му жилище. Фактът, че след прехвърлянето
чрез дарение на идеални части от имота с н.а.№ 100/20.06.1991 г., М. В. се е
снабдила с канстативен нотариален акт № 24/19.12.1991 г., не сочи на промяна на
намерението, нито съставлява действие, с което отрича придобитите чрез договор
за дарение права на ищеца.
Недоказано е възражението, че след смъртта на
общата наследодателка М. В. Г. през 2005 г., ответницата В.Ж. е придобила
идеалните части на брат си по давност чрез непрекъснато, необезпокоявано и явно
владение върху целия имот в период от 15 години. Не са събрани
доказателства тя да е манифестирала намерението си и да е отблъскавала владението
на другия съсобственик, за да придобие идеалните му части. Твърденията, че след
смъртта на майка си през 2005 г., ответницата не е виждала брат си, не е знаела
къде в САЩ пребивава, че той не е посещавал имота след скандал помежду им, поради
което не е могла да демонстира намерението си да владее имота, са въведени едва
с въззивната жалба и са преклудирани.
В противен смисъл са събраните доказателства по
делото:
Показанията на свид.К. установяват завръщания на
ищеца в България през 1993 г., 1998 г., 2003 г. и 2009 г., когато е отсядал в процесния
имот. Фактът на завръщането му в страна през 2009 г. се потвърждава и от издаденото
от него през същата година пълномощно с нотариална заверка на подписа.
Показанията на свид.К. и свид.М. установяват, че
при заминаването си за САЩ през 1993 г., семейството на ищеца пренесло целия си
багаж от семейното жилилище, в жилището на родителите му на ул.“Дондуков“;
отношенията между ищеца, майка му и сестра му били добри и продължили да са
такива и след смъртта на М. В.; данни за влошаване и прекъсване на отношенията
мужду ищеца и ответницата не се съдържат и в показанията на сочените от
ответницата свидетели.
По делото няма доказателства за промяна в
намерението на ответницата; владението на ищеца е осъществявано и след
въззникването на съсобствеността му с нея, като е продължил да използва имота,
живеейки в чужбина - съхранявал е в него вещите си, заплащал е данъци и такси
през периода от 2005 г. до 2019 г., упълномощил е лице в страната да извършва
фактически и правни действия за управлението му - пълномощно от 17.04.2009 г.
В подкрепа на този извод са и показанията на
сочения от ответницата свид.В. в частта им, с която сочи намеренията на ищеца
да живее в имота на стари години.
По силата на договора за дарение, сключен през 1991
г. и по наследяване от М. В., ищецът Ж.Ж. е придобил право на собственост върху
2/3 ид.ч. от жилището на втори етаж на сградата на ул.“Княз Дондуков“ № 20 и от
прилежащите избени помещения, заедно с 2/6 ид.ч. от дворното място. Чрез
договора за дарение той е придобил в изключителна собственост две тавански стаи
и склад в подпокривното пространство на сградата. След смъртта на М. В. през
2005 г.ищецът и ответницата В. Ж. са наследили при равни части притежаваните от
наследодателката 2/3 ид.ч. от жилището с прилежащите избени помещения и 2/3
ид.ч. от дворното място, което не е включено в дарението от 1991 г. Тъй като с
договор за дарение по н.а.№ 16, том I рег.№ 651 дело 16/2016 г. на нотариус Я.
Н., вписан в СВ с вх.рег.№ 4816 от 12.03.2016 г., дв.вх.per.№ 4763, акт.№ 83,
том.ХII, дело № 2494 ответницата В.Ж. е прехвърлила безвъзмездно на сина си - ответника
А.П. 1/2 ид.ч. от жилището с прилежащите избени помещения и 1/3 ид.ч. от
дворното място и се е разпоредила с повече права, отколкото притежава, договорът
за дарение е произвел действие само до размера на притежаваните от нея части.
Следователно, искът срещу А.П. е основателен за
разликата от 1/3 ид.ч. до 1/2 ид.ч. от жилищено и от избените помещения и за таванския
етаж и следва да бъде уважен.
Като последица от уважаването на иска за
собственост, правилно съдът се е произнесъл по направеното искане по чл.537 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, издаден в полза на В.Ж. по
обстоятелствена проверка № 53 том VI рег.№ 14991 д. № 1032/ 2018 год. на
нотариус Ш., вписан в СВ вх.рeг. №35636/18.12.2018 г., акт № 196, т.XCIV д.№
20473/2018 г., удостоверяващ несъществуващо право на собственост, засягащо
правото на собственост на ищеца и е постановил неговата отмяна.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в размер на заплатения адвокатски хонорар от 4000.00 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По избложените съображения, Варненският апелативен
съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260685/20.11.2020 г. по гр.д.№
2211/2019 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА А.Р.П.,
ЕГН ********** *** и В.Д.Ж., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.Д.Ж.
направените за настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000.00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.