Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
10.04.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2881/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.Д.М.,
с която са предявени срещу Г. Ф. искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ
(отм.), за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и за сумата от 201 лв., представляваща имуществени вреди от произшествие,
осъществено на 23.08.2015 г. и причинено от водач на неидентифицирано моторно
превозно средство. Претендира законната лихва от датата на деликта и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 23.08.2015 г., причинено от водач на автомобил, неустановен в
хода на проведеното впоследствие наказателно производство. Претендира
обезщетение за нанесени му неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания от получените телесни увреждания.
Ответникът оспорва иска, оспорва настъпване на произшествието
по твърдяния от ищеца механизъм.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство,
авто-техническата експертиза и показанията на свидетеля С.Ч., че на 23.08.2015
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бил. Околовръстен
път, при следния механизъм: Ищецът е управлявал мотоциклет в посока от бул.
България към бул. Черен връх със скорост от около 138 км/ч в средната пътна
лента на шосето. В същото време неустановен автомобил се е движил в лявата
лента попътно на мотоциклетиста. Автомобилът, без да подаде сигнал, рязко
навлязъл в средната лента и ударил движещия се в нея мотоциклетист, който се
отклонил надясно и се ударил в десния бордюр на тревната площ, в следствие на
което ищецът паднал върху тротоарната площ. Причина за настъпване на
произшествието е навлизането на автомобила в лентата за движение на
мотоциклетиста. Ищецът не е имал техническа възможност да намали скоростта си и
да предотврати сблъсъка с неизвестния автомобил. Така установения от
авто-техническата експертиза механизъм напълно се подкрепя и от показанията на разпитания
свидетел-очевидец С.Ч. и от писмените доказателства от досъдебното производство.
Поради това съдът приема, че причината за произшествието са действията на водача
на неустановен автомобил, който в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП е извършвал маневра
- преминаване в друга пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Липсата на материални следи, останали на мястото
на произшествието – спирачни следи, парчета от авточасти или др., може да се
обясни с лекия удар, който обаче е бил достатъчен, за да наруши равновесието на
мотоциклетиста и да причини падането му (виж разпита на вещото лице в съдебното
заседание при приемане на техническата експертиза). Тази липса на следи не може
да обоснове извод за самокатастрофиране, както твърди ответника – за описания
механизъм, потвърден и от авто-техническата експертиза, сочат показанията на
свидетеля – очевидец, който е непредубеден и незаинтересован от изхода на
делото наблюдател, възприел пряко събитията, при които е настъпило
произшествието.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получил травматични увреждания: закрито счупване на вътрешния глезен на лявата голямопищялна кост. Спешна
медицинска помощ ищецът е получил в УМБАЛСМ „Пирогов“ – гр. София, където е
опериран за открито наместване на счупения глезен и стабилизиране чрез метална
остеосинтеза. След 7-дневен болничен престой е изписан, като лечението е
продължило в домашни условия. Общо лечебният и възстановителен период за
травмите от произшествието е приключил за срок от 3 месеца. Болките са били
най-интензивни през първите 30 дни след злополуката и 2-3 седмици в началото на
проведената рехабилитация. Счупената кост е зараснала окончателно за 45 дни, но
през първия месеца ищецът не е можел да се придвижва, а след това е започнал движение
с патерици, без натоварване на пострадалия крак. В периода 12.05.2016 г. –
15.05.2016 г. ищецът е претърпял операция за отстраняване на металните
остеосинтези. Тази втора операция е довела до болки в период на 30 дни и нов
курс рехабилитация. Към момента здравословното състояние на ищеца е
стабилизирано, счупването е зараснало окончателно, движенията на крака са
възстановени.
От
показанията на свидетеля Е.Г., която е във фактическо съжителство с ищеца, се
установява, че през първия месец след инцидента ищецът е бил на легло и
обгрижван от близки, защото не е можел да се придвижва, оплаквал се е от
интензивни болки, два месеца е отсъствал от работа. Към момента изпитва
диксомфорт при продължително седене.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
извършен от неустановено лице, при управление на неидентифицирано моторно
превозно средство, от което за ищеца са настъпили травматичните увреждания,
причинили му болки и страдания.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1,
т.1 КЗ (отм.) - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни
увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. В полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни изживявания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – счупване на
кост в крака, лечението – проведени две операции, интензитет и продължителност
на болката и период на възстановяване (3 месеца), както и настъпилото пълно
възстановяване и как уврежданията са му се отразили с оглед неговата възраст,
начин на живот и среда. Лечението на ищеца към момента е завършило, налице е пълно
възстановяване. При така установените факти и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо понесените шок и негативни емоционални
преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000
лв.
Основателна
е и претенцията за имуществени вреди. Установява се от писмените доказателства
и съдебно-медицинската експертиза, че ищецът е направил разходи за лечението
си, които са били необходими и не се поемат от здравноосигурителната каса. Ето
защо претенцията за имуществени вреди в размер на 201 лв. е основателна.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване. Както бе обсъдено по-горе – при изследване на
механизма, съгласно заключението на вещото лице, за ищецът не е имал техническа
възможност да намали скоростта си или да спре, за да предотврати сблъсъка. Ето
защо не е налице твърдяното от ответника противоправно поведение, с което
ищецът да е допринесъл за настъпване на вредите.
Съгласно
чл.288, ал.7 КЗ (отм.) Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице,
който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Видно от писмо изх. № 24-01-819/10.03.2016 г., ответникът е
постановил отказ по искането за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, поради което от тази дата – 10.03.2016 г. на ищеца следва да се присъди лихва
за забава.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертизи – за
сумата от 700 лв.
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 783,88 лв.
На ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата
от 332,22 лв. разноски, включваща юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 300 лв.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в
размер на 550 лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на И.Д.М., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.)
сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 23.08.2015
г., по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, заедно със законна лихва от 10.03.2016 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.)
сумата от 201 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 23.08.2015 г.,
по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, заедно със законна лихва от 10.03.2016 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 700 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 783,88 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА И.Д.М., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 332,22 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 550 лв., представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: