Р Е Ш Е Н И Е
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІI-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при участието на
секретаря Антоанета Луканова, разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. №
13532 по описа за 2018 г. на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 429896 от 14.06.2018 г., постановено по гр. д. № 58292/2017 г. по описа на СРС, 159 състав, е признато за установено по реда на чл.
422 ГПК, че „Ч.Р.Б.” АД дължи на „К.“
ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 17,28 лева, платена на
отпаднало основание въз основа на конститутивното действие на влязло в сила
решение на ВАС, с което е било отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на КЕВР,
ведно със законна лихва за периода от 06.04.2017 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № 31712/2017 г. по описа на СРС, 159 състав.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
„Ч.Р.Б.” АД, в която се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
крайния съдебен акт на СРС. Поддържа се, че основанието за плащане на
процесните суми е сключен между страните договор за достъп до мрежата на
ответника и в този смисъл предоставените от него услуги не са безвъзмездни, а
това би се получило, ако се дължи пълно връщане на платеното, като не се държи
сметка, че при двустранните сделки възмездността се предполага. Излага
съображения, че между страните не е имало спор за дължимостта на заплащаната
цена. Сочи, че реституцията на даденото следва да обхване и двете престации, а
ЧЕЗ не може да получи престацията си, тъй като услугата вече е била осъществена.
Намира за неправилна преценката, че действащо облигационно отношение може да е
част от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Навежда довод, че
цените се договарят, а КЕВР може да определя само пределни цени. Намира, че
отмяната на решението на КЕВР не е достатъчно, за да се създаде задължение за
връщане на всичко дадено, тъй като основанието за заплащане на цената е сключен
договор. Сочи, че имуществената отговорност може да възникне само при виновно
поведение, а в случая ЧЕЗ е предоставяло услугата точно. Излага, че след като
една от престациите е с периодично изпълнение, то развалянето няма обратно
действие. Сочи, че отпадането на административният елемент не води до отпадане
на самия договор. Намира решението за недопустимо в частта, в която съдът е
присъдил лихва на ищеца, тъй като такава не е била претендирана.
В подаден отговор ищецът „К.“ ЕООД оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Сочи, че с отмяната на решението на регулаторния орган е
отпаднали с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп. Излага, че
липсата на утвърдени временни условия за достъпа, вкл. цена, не съставлява
довод за запазено правно основание за възмездна размяна на престации между
страните. Счита, че временните цени за достъп не са били определяни, а
плащането им – за лишено от основание, тъй като престация може да има, само ако
държавния регулатор е определил цена в определения размер. Посочва, че при тази
законова уредба липсата на административно-правния елемент означава и липса на
основание за начисляване на цена за достъп, тъй като само чрез административния
елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната клауза за цената,
дължима на въззивника. Сочи, че давността за предявяване на иска е 5 годишна и
тече от деня на получаване на престацията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно. Не са нарушени императивни материалноправни
норми.
СРС, 159 състав, е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че задължението
за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното
дружество, определена с решението на КЕВР, е отпаднало с отмяната му, поради
което и с обратна сила е отпаднало основанието, на което ищецът е извършил
плащане.
За да възникне претендираното спорно материално право по предявения иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, следва в обективната действителност да са се
осъществили следните материални предпоставки: 1) наличието на действително
облигационно правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа,
поддържана от ответника; 2) лицето, цедирало на ищеца процесното вземане, да е
заплатило на ответника процесната сума от 17,28 лева, представляваща
възнаграждение за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа; 3)
решението на КЕВР, с което се определя размерът на възнаграждението за достъп,
да е отменено от ВАС с влязло в сила съдебно решение, т. е. годният юридически
факт, въз основа на който е определен размерът на възнаграждението за достъп,
да е отпаднал с обратна сила.
Първоинстанционният съд в доклада по делото е указал на ищеца, че
следва да докаже, че е платил процесната сума, а на ответника, че е налице
основание за получаването ѝ, в който смисъл настоящият състав намира, че
правилно е била разпределена доказателствената тежест, поради което е
неоснователен доводът във въззивната жалба в тази връзка.
По делото не е спорно, че между С.С.Б., цедирал вземането си на ищеца и
ответника, е било налице облигационно отношение за присъединяване на обект към
разпределителната електрическа мрежа на ответника.
Тъй като ценообразуването на електрическата енергия и съпътстващите
нейното производство, пренос и доставка дейности е предоставено на КЕВР със
специална властническа компетентност, страните по договора за достъп, който
производителите на електрическа енергия по силата на закона (чл. 84, ал. 2 ЗЕ)
са длъжни да сключат, не могат свободно да уговарят възнаграждение за достъп до
електроразпределителната мрежа. В този смисъл размерът на възнаграждението е
предмет на изключителната регулационна дейност на държавата, чрез нейните
надлежни административни органи. Продажните цени и възнагражденията за
съпътстващите дейности по производство, съхранение, пренос и доставка на
електрическата енергия са нормативно установени чрез решения на държавен орган,
КЕВР, с императивни правни норми, като те не могат да бъдат предмет на свободно
договаряне. При този строго регулиран от държавата пазар са ограничени в
значителна степен свободата на договаряне и автономията на волите. Поради тези
правни съображения неоснователни се явяват доводите на въззивника, че страните
свободно могат да уговорят възнаграждението за достъп до
електроразпределителната мрежа.
В правната норма, уредена в чл. 30, ал. 2 ЗЕ, е регламентирано едно
изключение от тези правила, като не подлежат на регулиране от държавата цените
на енергията, природния газ и услугите, предоставени от енергийните
предприятия, само при установяване наличието на конкуренция, която създава
предпоставки за свободно договаряне на цените при пазарни условия за
съответната дейност в енергетиката. На регионалния пазар, на който действа
ответното дружество, производителите на електрическа енергия не могат свободно
да избират оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на
електроразпределителна мрежа, които да предоставят процесния достъп, поради
което „Ч.Р.Б.” АД се явява търговец, който упражнява „естествен монопол” върху
дейността на електроразпределението. Именно поради този правнорелевантен факт
дейността на електроразпределителните предприятия е подчинена на цялостно
административно регулиране – на съответната територия може да съществува само
една разпределителна мрежа и се издава само една лицензия за разпределение
(арг. чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗЕ). Ако КЕВР е упражнила правомощието си да регулира
съответните цени, то решението ѝ има конститутивно действие, като този
административен акт е материалноправна предпоставка за възникване на вземането
на ответника за съответното възнаграждение в определения от КЕВР размер, вкл. и
за процесната временна цена за достъп, определена по реда на чл. 32, ал. 4 ЗЕ.
За да бъде изкупувана електрическа енергия, по силата на чл. 84, ал. 3
ЗЕ производителите на електрическа енергия следва да сключат договор, в който
се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането,
предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Именно този договор
представлява „условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа
енергия”. При формиране на цената на електрическата енергия, която се изкупува
от лицензираните крайни доставчици, компетентният административен орган отчита
относителната тежест на всички обстоятелства, които са от съществено значение
за ценообразуването. С оглед на обстоятелството че на съответния продуктов и
териториален пазар електроразпределителните дружества притежават монополно положение,
при определяне на цената на продаваната електрическа енергия, държавата
регулира този продуктов пазар.
През процесния период цената за услугата, предоставяна от оператора, е
била определена като временна с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР. С
влязло в сила решение № 4659 от 03.04.2013 г., постановено по адм. д. № 13239/2012
г., е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2013 г. на КЕВР в съответната му
обжалвана част - Раздел IIІ, т. 10.
Тъй като този административен акт е отменен, конститутивното действие на
съдебното решение действа по отношение на всички, вкл. и по отношение на ищеца,
дори и той да не е бил страна в съдебното административно производство (арг.
чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК). Съдът, разглеждащ гражданскоправните последици от
настъпването на конститутивното действие на съдебното решение на
административния съд, е обвързан от установяването на незаконосъобразността на
административния акт (чл. 302 ГПК), като вече заплатените възнаграждения за
достъп подлежат на връщане при отпаднало с обратна сила правно основание (чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Законосъобразността на административния акт е изискване за пораждане на
действието му. Макар и процесното отменено решение на КЕВР да е
незаконосъобразно, а не нищожно и доколкото по него е било допуснато
предварително изпълнение, до отмяната му е действало като елемент от
фактическия състав, обуславящ възникването на правното вземане за заплащане на
възнаграждение за достъп. Отмяната на ненормативен акт действа с обратна сила.
Именно това отпадане на последиците от отменен административен акт поражда и
задължението за предприемане на възстановителни мерки (арг. чл. 301 АПК), част
от които са действията по реституция на даденото между страните при отпаднало с
обратна сила правно основание.
Като елемент от смесения фактически състав, формиращ основанието за
използване на разпределителна мрежа срещу заплащане от присъединен
производител, незаконосъобразността на кой да е от административните актове за
определяне на цени, прогласена с отмяната им, обуславя и отпадането с обратна
сила на правната обвързаност за заплащане на възнаграждение за достъп. За
разлика от нормативните актове, чието действие се зачита между страните до
отмяната им от съда, в случая е осъществено предварително изпълнение по
невлязъл в сила ненормативен административен акт, чието действие, дори и преди
отмяната му, е било само временно и е следвало да се стабилизира при
окончателното ценообразуване за периода. До стабилизиране на тези
възнаграждения не се е достигнало поради конститутивния ефект на отмяната на
акта.
Макар да не води до начална недействителност на задължението за
заплащане на цена, а до последващо отпадане с обратна сила на незаконосъобразно
определен размер на тази цена, отмяната на ценообразуващия акт следва да се
зачете от гражданския съд (чл. 177, ал. 1 АПК). Това обстоятелство не отрича по
принцип възмездния характер на предоставяната обща мрежова услуга, чиято цена в
цялост следва да се е изплаща от всеки съконтрагент на оператора, включително и
от производителите, но не въз основа на подадената, а на потребената от мрежата
енергия. При отчитане на този способ на формиране на регулираните цени не може
да се възприеме доводът на въззивника за нарушение на принципа на
еквивалентност във възмездните двустранни отношения, като основа на търговския
оборот.
Не е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 1,
предл. 2 ЗЗД не само защото процесният договор не е развален поради виновно
неизпълнение на договорно задължение, но и защото заплатеното възнаграждение е
било изначално недължимо, макар и процесната парична престация да е била
осъществена при формално годно правно основание – незаконосъобразното решение
на КЕВР, което е отпаднало с обратна сила при неговата отмяна.
Процесният договор представлява договор за предоставяне на определена
услуга – достъп до електроразпределителната мрежа, поддържана от ответното
търговско дружество, за което би се дължало не продажна цена, а възнаграждение
за осъществяване на насрещната непарична престация – предоставен достъп. Както
бе изяснено, това възнаграждение се определя единствено от регулаторния орган –
КЕВР, в упражняване на неговите властнически правомощия и е недопустимо от
материално-правна гледна точка да се уговаря свободно между страните друг размер
на възнаграждението за достъп. Нещо повече, на територията, на която ответникът
осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да
се определи обичайната цена за тази услуга на тази територия.
Между страните не е спорно правно-релевантното обстоятелство, че на ответника е заплатена исковата сума в
изпълнение на отмененото с обратна сила решение на компетентния ценообразуващ
регулаторен орган, поради което годният юридически факт е заличен с обратна
сила и даденото при отпаднало правно основание трябва да бъде възстановено.
Следователно предявеният кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД (за връщането на даденото при отпаднало с обратна сила основание) е
основателен и правилно е бил уважен изцяло за сумата от 17,28 лева.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба за недопустимост на
обжалваното решение в частта, в която съдът е присъдил законна лихва от
06.04.2017 г. до изплащане на вземането, тъй като искането за присъждането
ѝ е направено още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а
исковото производство се явява продължение на заповедното.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемия, който е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в
брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Уговореното
възнаграждение не е прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 429896 от 14.06.2018 г., постановено по гр. д. № 58292/2017 г. по описа на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 300 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.