Р Е
Ш Е Н И Е № 260223
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание
на десети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Габриела Йорданова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8709 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу С.И.К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2607, 75 лева-
главница, дължима по Договор за стоков кредит № ********* от *********.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и С.И.К., вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Допълнително споразумение от **********
към Рамков договор за цесия и Приложение № 1 към него; сумата от 671, 07 лева –
договорна лихва за периода от 17.12.2017 г. до 11.07.2018 г.; сумата от 253, 11 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 17.12.2017 г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.08.2019
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3063/
02.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4560/ 2019 г., по описа на Районен съд Перник.
В
исковата молба ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на
заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за
стоков кредит № ****** от *********. По силата на цитирания договор, ответникът
усвоил сумата от 2607, 75 лв., която следвало да бъде върната, ведно с
договорената възнаградителна лихва на 24 месечни вноски до дата 17.11.2019г.
Усвоената сума е преведена директно по сметка на търговеца, предоставил
закупената вещ. Длъжникът е преустановил плащанията, поради което и не е
изпълнил точно задълженията си по договора.
С Допълнително споразумение от ****** към Рамков договор за цесия и
Приложение № 1 към него, вземанията по процесния договор за кредит били
прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че
се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се
това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде
съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по
същество на спора. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се сторените разноски.
Исковата
молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез работодател-
************* / л. 62 от делото/, като писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не
е постъпил от ответната страна. В
открито съдебно заседание страната не се явява лично, не изпраща и упълномощен
процесуален представител. Не е направено и искане делото да се разгледа в
отсъствие на страната. Ответникът е и надлежно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.
Съдът счита за нужно да
посочи, че с влязло в законна сила определение от 21.09.2020г. / л. 11 /,
исковата молба е върната в частта, с която ищецът предявява срещу ответника
осъдителни искове за горепосочените суми. Предвид това, интерес за настоящото
производство представляват единствено
предявените от ищеца срещу ответника установителни искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител
на ищеца в писмена молба от 03.02.2022г. /л. 68/ отправя изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Книжата по делото са редовно връчени на ответника чрез
работодател на дата 09.12.2021г. /л. 62/. Допълнително, ответникът е редовно
призован за датата и часа на първото открито съдебно заседание по делото, отново
чрез работодателя „********* / л. 67/. Макар и редовно призован и уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК (видно от редовно връчени призовки на л. 62 и л. 67
от делото), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било
форма.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239,
ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок
по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител
и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства се извежда и заключение
за вероятната основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат
изцяло.
По отношение на
разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива
следва да бъдат присъдени в общ размер от 354, 31 лева, разпределени, както
следва: 133, 67 лв.- държавна такса за исковото производство; 70, 64 лв.-
държавна такса за заповедното производство; 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните,
че С.И.К., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
следните суми: сумата от 2607, 75 лева-
главница, дължима по Договор за стоков кредит № **********., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и С.И.К., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Допълнително споразумение от ******* към Рамков
договор за цесия и Приложение № 1 към него; сумата от 671, 07 лева –
договорна лихва за периода от 17.12.2017 г. до 11.07.2018 г.; сумата от 253, 11 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 17.12.2017 г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.08.2019
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3063/
02.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4560/ 2019 г., по описа на Районен съд- Перник, в която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с Разпореждане от 13.11.2019г., по ч.гр.д. № 4560/
2019 г., по описа на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.И.К., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сума
в размер на 354, 31 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото
производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 4560/ 2019г., по описа на Районен съд- Перник.
Решението не подлежи на обжалване като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК,
пред Окръжен съд- Пловдив в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
Г.Й.