№ 2133
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330205583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-001923 от
15.03.2021г. на **** към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „**“ Пловдив, с
което на Р. М. Б., ЛНЧ ****, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р.М.Б обжалва наказателното постановление /НП/, като
формулира претенция за отмяна по изложени в жалбата съображения.
Претендира сторените по делото разноски. Редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от процесуален представител, който
поддържа жалбата и направеното с нея искане.
Въззиваемата страна - Сектор „**“ при ОДМВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. В депозирана молба-становище навежда
доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП.
При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално
предвидения такъв.
1
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Р.М.Б за
това, че на 08.01.2021 г. около 15:55 часа в гр.Пловдив на ул.“Св.св.Кирил и
Методий“ до №6 като водач управлява лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№
****, собственост на „****“ ЕООД ****, като извършва следното нарушение:
1. Автомобилът е с български временни регистрационни табели с дата на
валидност 14.11.2020 г., видно от разрешение за временно движение №
*********. По случая е била образувана прокурорска преписка № 863/2021 г.
по описа на РП Пловдив във връзка с извършена проверка по преписка с №
435р-635/11.01.2021 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив. С
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.03.2021
г. на И.И – прокурор в РП Пловдив, след анализ на установената фактическа
обстановка по преписката стига до правнообоснования извод, че не са налице
данни, които да обусловят осъществен състав на престъпление по чл.345, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
С което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН бланков №
978617 от 08.01.2021г., съставен от С.Г.К., заемащ длъжността „****“ при
група „**“, сектор „**“ при ОД на МВР – Пловдив, в който фактическата
обстановка е изложена по идентичен начин на тази в АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени свидетелските показания на актосъставителя С.Г.К.
като логични, последователни, без вътрешни противоречия, правдиви,
подкрепени от приетите по делото писмени доказателства.
Възприетата фактическа обстановка се установява по категоричен начин
и от приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, логични и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема, че правилно актосъставителят и наказващият
2
орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани. В случая
чрез действията си по управление на процесния лек автомобил,
жалбоподателят не се е съобразил с това правило за поведение, тъй като по
улица на населено място е управлявал нерегистрирано по надлежния ред
моторно превозно средство. Това му поведение с категоричност се доказва и
от непротиворечивите показания на актосъставителя С.К., за които липсват
основания да не бъдат кредитирани, както и приложените по делото
доказателства. Принципно само на регистрирано МПС се предоставят
регистрационни табели и чрез тях се удостоверява фактът на извършена
регистрация на превозното средство в страната. В конкретният случай
табелите, с които е разполагало МПС, управлявано от санкционираното лице,
са от типа "транзитни", за които се предвижда, че след изтичане срока на
транзитните табели с регистрационен номер, същите не могат да се използват.
Това означава, че е недопустимо /забранено/ и управлението на МПС,
снабдено с изтекъл срок на валидност транзитни регистрационни табели по
пътищата за обществено ползване. С оглед на това следва да се приеме, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да
се направи извод, че жалбоподателят макар и чужд гражданин, е разбрал в
какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и
защо му е издадено наказателно постановление. Извод за това съдът прави,
като взе предвид показанията на свидетеля К. и саморъчно вписаното в АУАН
от жалбоподателя в графата за обяснения и възражения срещу акта. Самият
жалбоподател е имал възможност да впише в АУАН и/или в НП, че не
разбира и иска преводач. Такива обаче възражения не са налични или поне по
делото няма доказателства в подкрепа на противното. Съдът намира, че
нарушението, което е извършил жалбоподателя му е съвсем ясно още в
момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение. Нарушителят
своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез
обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Подписаното от него пълномощно е изготвено на
български език и не е придружено от надлежен превод, което само по себе си
3
също е индикация, че лицето разбира написаното в документа, както и може
да разбира смисъла на написаното в акта и в НП. В пълнота е упражнено
правото на жалба срещу НП. Липса на връчен надлежен превод на двата акта
– АУАН и НП, не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна
степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал. 1 от
ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК съдът проверява изцяло законосъобразността и
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното
производство наказаното лице е могло да представя доказателства за
оборване констатациите на проверяващите относно нарушението.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на ППС
съгласно нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. При
определяне на наказанието АНО се е съобразил с нарушението, неговата
тежест и обществен интерес, като законосъобразно е наложил наказания в
предвидения в закона минимален размер, поради което съдът не може да ги
измени в посока тяхното намаляване, предвид наличие на забрана за това,
заложена в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. С оглед санкционната
правна норма, която предвижда кумулативно прилагане на две наказания,
съдът не може да отмени наложеното наказание „лишаване от
правоуправление“.
В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид, като се касае за
типична обществена опасност на нарушението.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да
упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него НП са издадени от оправомощени лица, видно от приложените по
4
преписката заповеди, съдържат законово определените реквизити, като са
спазени компетентността и предвидените в закона срокове, досежно тяхното
съставяне, респективно издаване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
въвзиваемата страна има право на разноски, поради което претенцията на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира
за неоснователна. Доколкото, обаче, липсва изрично искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски за процесуално представителство, такива
не следва да се присъждат и в нейна полза.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 21-1030-001923 от 15.03.2021г. на
**** към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „**“ Пловдив, с което на Р. М. Б.,
ЛНЧ ****, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-001923 от
15.03.2021г. на **** към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „**“ Пловдив, с
което на Р. М. Б., ЛНЧ ****, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5