РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Силистра, 30.01.2023 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм. дело № 188 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Б.И.Ч., ЕГН **********, моли съда да отмени решение № 2153-18-12 / 04.11.2022 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, развивайки доводи за противоречие с материалния закон; претендира също така направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра, – чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата и претенцията за разноски на жалбоподателя.
Съдът прие за установено следното:
С разпореждане ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра е отказал на жалбоподателя отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от доказателствата, съставляващи л. 29 от делото, разпореждането, обективиращо отказ за отпускане на пенсия, било съобщено на 30.08.2022 г. В съдебно заседание на 24.01.2023 г. жалбоподателят потвърди гореспоменатата дата на съобщаване на разпореждането, уточнявайки, че разпореждането е било получено от неговата снаха, която обитавала съседен апартамент в един и същ двор (л. 50 от делото).
Подадената по административен ред жалба е била входирана в ТП на НОИ – Силистра на 06.10.2022 г. (л. 30 от делото). Видно от изявленията на жалбоподателя в съдебно заседание на 24.01.2023 г., въпросната жалба е била подадена „на ръка“ (л. 50 от делото), т.е. не е била използвана поща или куриер.
С решение № 2153-18-12 / 04.11.2022 г. ответникът е потвърдил гореописаното разпореждане.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, с оглед на изложените по-горе процесуални факти, съдът приема, че оспореното решение изхожда от компетентен орган по смисъла на чл. 117 КСО. Спазени са изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. за наличие на фактическо и правно основание. Съществено са нарушени обаче административнопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на решението. Срокът за обжалване на разпореждането е едномесечен (чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО) и в случая е изтекъл на 30.09.2022 г. (петък). Следователно подадената по административен ред жалба е била просрочена, поради което ответникът е трябвало да се произнася не с решение по съществото на спора, а с акт по чл. 88, ал. 1 АПК. Като е сторил противното, ответникът е издал контролен акт, страдащ от порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Поради тази причина решението трябва да бъде отменено, а жалбата срещу разпореждането – оставена без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК (в този смисъл вж. решение № 14120 / 21.12.2016 г. на ВАС по адм.д. № 12334 / 2015 г., VI о.).
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, учреждението със статут на юридическо лице, към чиято структура принадлежи ответникът (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), дължи на жалбоподателя ½ от сумата 500,00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като съдът обективира по-долу в диспозитива на решението си две произнасяния – относно решение № 2153-18-12 / 04.11.2022 г. и относно разпореждането, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като само първото от тези две произнасяния е в насока уважаване на жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2153-18-12 / 04.11.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.И.Ч., ЕГН **********, срещу разпореждане на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра, с което на горепосоченото лице е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Б.И.Ч., ЕГН **********, сумата 250,00 (двеста и петдесет) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ...............................