ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
21.07 2020
г., гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове: Албена Палова
Мариана
Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.д.№370 по
описа на съда за 2020 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
С
разпореждане №2813/05.03.2020г., постановено по гр.д.№649/2020г. по описа на РС
– Пазарджик е отхвърлено заявление с вх.№4782/04.03.2020г.,
подадено от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу К.Г.Ц., ЕГН **********,*** по отношение на
вземането за неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в
размер на 2 375,24лв. и по отношение на вземането за неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.
За
да отхвърли заявлението съдът е приел, че двете уговорки представляват
неравноправни клаузи.
В срок
така постановеното разпореждане е обжалвано от „П.К.Б.“ ЕООД. Считат разпореждането
за неправилно, тъй като заповедният съд не разполага с правомощия на този етап
от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Позовават се на съдебна практика. Такива правомощия не
били дадени на съда и с промените в чл.411, ал.2, т.3 ГПК, обнародвани в ДВ,
бр.100/2019 г.Изменението на разпоредбата не давало възможност на заповедния
съд да извършва преценка за валидност на
договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание
нарушение на закона или на добрите нрави.
За обективиране на първата хипотеза в изменения текст
според жалбоподателя, клаузата следвало да е обявена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Втората хипотеза
на горепосочената клауза, следвало да се прилага когато от събраните
доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и
аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от
потребителския договор е неравноправна.
Съдът не отчел и
разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която
ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и
разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.
Считат, че се касае за предоставяне на допълнителни услуги, в смисъл на дейности,
които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице –
кредитополучателя.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от
неговата воля.
Дължимото по процесните допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на
самия кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не
противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът
не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които
не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Дължимата цена по
закупените допълнителни услуги обаче била ясно и точно посочена в самия договор
за потребителски кредит, поради което не може да се приеме, че е обективирана
хипотезата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Позовават се на съдебна практика.
Считат
разпореждането за неправилно и в частта, с която е отхвърлено заявлението за
такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. Тези такси не
представлявали такива по управление на кредита. Волята на законодателя била при
нормално изпълнение на задълженията да се забрани на кредитора да събира
допълнителни такси,но това ограничение на важало при неизпълнение. Те
представлявали таксите за извънсъдебното събиране на вземанията.
Молят
разпореждането да бъде отменено и разпоредено издаване на заповед за
изпълнение.
Пазарджишки окръжен съд, след като
обсъди доводите на частния жалбоподател и взе предвид данните по делото, намира
следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е по заявление
подадено от „П.К.Б.” ЕООД против К.Г.Ц. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за следните суми: 3 882,12лв. - главница; 1 549,39лв. - неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 26.08.2()18г. до 28.08.2019г. -
дата на предсрочната изискуемост; 2 375,24лв. - неплатено възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги; 30лв. - неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 10.09.2018г. до
28.08.2019г. - дата на предсрочната изискуемост; 364,88лв. - лихва за забава от
27.08.2018г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 28.08.2019г. – датата
на предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Вземането
се основава на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №**********
от 19.05.2018г. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приложени
договор за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, общи условия, погасителен план.
Позовавайки се на разпоредбите на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, заповедният
съд е постановил обжалваното разпореждане с отказ да уважи заявлението
неплатеното възнаграждение за допълнителния пакет услуги и неплатени такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Частният жалбоподател на първо място
отрича възможността на съдът изобщо да прави преценка на обстоятелствата, на
които се основава в рамките на това производство. Позовава се на съдебна
практика, която е относима към период преди изменението на ГПК /ДВ бр.100/2019г./.
От друга страна, това разбиране е
несъстоятелно и се основава на превратното тълкуване на нормите на чл.411, ал.2
т.2 и 3 ГПК в редакцията му към момента. Цитираната съдебна практика на Районни
съдилища никак не обслужва тезата на жалбоподателя, Касае се за решения, постановени
в производства по чл.422 ГПК, като първоинстанционните съдилища изобщо не са се
занимали с въпроса за действителността на клаузата, с която е уговорен
допълнителен пакет услуги.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, §1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да
се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът
да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит,
което гласи: “П.К.Б.“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване
на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването
му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на
описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага
категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за
потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право
за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят
заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието
изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за
предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените
в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146,
ал.1 ЗЗП. Не може да бъде подминат и факта, че сумата, уговорена като цена на
пакета допълнителни услуги е приблизително равна на размера на кредита. Впечатление
прави и клаузата, според която дори длъжникът да поиска да изплати предсрочно
кредита, дължи останалата неизплатена част от разходите по закупения пакет.
Следователно, съдът приема, че са
налице както хипотезата на т.2, ал.2 чл.411 ГПК, така и втората възможност,
предвидена в т.3 на същия текст.
Могат да бъда изложени и още
съображения, но това е приемано последователно от съдебната практика и то от
въззивни съдилища, в състезателни производства с участието на жалбоподателя. Тезите
на жалбоподателя се основават на незачитане правомощията на съда на първо място
и на превратно тълкуване на закона – на второ място.
По отношение на таксите за
извънсъдебно събиране на вземането:
В разпоредбата на чл.17.4 от Общите
условия /ОУ/ към договора е предвидено, че Клиентът дължи такса по тарифа за
извършени услуги и Кредиторът има право на обезщетение за разноските, направени
за извънсъдебно събиране на просрочен дълг, като примерно са изброени такива.
От заявлението не става ясно как се формират и какви са разноските за извънсъдебно
събиране на вземането. В Тарифата, към която се препраща са посочени конкретни
суми в зависимост от просрочието на вземането, а не с оглед действително
направени разноски за предприети действия и какви конкретно, въпреки,че в ОУ е
предвидено обезщетение за разноските.
Като е приел, че се касае за
вероятно неравноправна клауза, която води по непозволен начин до увеличаване на
печалбата и отказал издаване на заповед за изпълнение, съдът е постановил
правилно разпореждане.
По изложените съображения, настоящия
състав на въззивния съд намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а заявителят ако счете за основателни претенциите си,
следва да ги реализира в състезателно исково производство.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки
окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2813/05.03.2020г.,
постановено по гр.д.№649/2020г. по описа на РС – Пазарджик, с което е отхвърлено заявление с вх.№4782/04.03.2020г., подадено от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу К.Г.Ц., ЕГН **********,*** по отношение на вземането за
неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 2 375,24лв.
и по отношение на вземането за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30лв.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.