Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 17.06.2019 Град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети април Година 2019
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 3358 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът А.В. (В.) твърди в поправената си искова молба, че с присъда
№ 77/14.04.2016 г. по нохд
№ 2489/2015 г., Старозагорският районен
съд признал ответника за виновен
в това, че в периода 07.03.2012 г.-24.06.2013 г. включително,
в гр. С.З., действайки в условията на продължавано
престъпление и в качеството
си на длъжностно
лице - пълномощник на ищеца и С., присвоил чужди пари в размер на
14681.61 лева, собственост на ищеца, поверени
му да ги
управлява, и му наложил наказание „пробация”. В резултат на случилото се
ищецът загубил средства, които и до момента не
му били възстановени
от ответника. Претенцията му за обезвреда на
претърпените имуществени вреди била основателна.
Тези пари били негова собственост,
като в наказателното производство не предявил претенция за тях, а заявил,
че щял да
ги търси по-късно по граждански
ред. Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищеца
сумата от 14681.61 лева за обезщетение
на причинени му имуществени вреди от посоченото
престъпление и законна лихва върху същото
обезщетение от увреждането на 24.06.2013 г. до изплащането му, както и сторените по делото разноски.
Ответникът К.И.Ш. моли съда да не уважава исковата молба, с
възражения и доводи, изложени в подадения в срок отговор (неправилно
озаглавен „молба“) и в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
С влязлата в сила на 04.05.2016 г. присъда № 77/14.04.2016
г. по приложеното нохд № 2489/2015 г. на Старозагорският
районен съд, ответникът е признат за виновен в това, че в периода 07.03.2012 г.
– 24.06.2013 г. включително, в град С.З., действайки в условията на
продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – пълномощник на
А. В. и С. с ЕИК - /пълномощно с рег. № 1776/07.03.2012 г. на Р.Р., помощник нотариус на нотариус Б.Г. с рег. № 394 на
Нотариалната камара с район на действие район С.З./, като присвоил чужди пари в
размер на сумата от 14 681.61 лева, собственост на А. В., поверени му да
ги управлява - престъпление по чл. 201, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“
с подробно посочените в присъдата пробационни мерки (л.
14). Тази
влязла в сила присъда е задължителна за настоящия състав на съда и страните по настоящото
дело относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на ответника за него (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 и 2 НПК).
От
същата присъда е видно, че присвоените с това продължавано престъпление чужди
пари в размер на 14 681.61 лева, са собственост на ищеца по делото (л.
14). Тъй
като размерът на тази причинена с това резултатно престъпление имуществена вреда
е елемент от състава на същото престъпление по чл. 201, във вр.
с чл. 26, ал. 1 НК (Р 590-1977-I н.о.),
то въпреки неоснователните доводи за противното на ответника в отговора му и в
съдебно заседание, съдът намери, че размерът на причинената с това престъпление
имуществена вреда от ответника на ищеца, е установен на 14681.61 лева с
влязлата в сила горепосочена присъда по нохд № 2489/2015
г. на Старозагорския районен съд. Поради това е задължителен не само за
настоящия състав на съда, но и за страните по делото, и не може да бъде
пререшаван (в
този смисъл ТР 42-1984-ОСНК, т. 9 от ППВС 7/1959 г., Р 65-2009-III
н.о., Р 1207-1978-I г.о., Р 2327-1966-I
г.о., Р 3421-1980-I г.о., Р 896-1971-I
г.о., Р 237-1988-I г.о., Р 1400-1956-I
г.о. и Р 2293-1976-I г.о.). Поради това съдът не
обсъжда в настоящото решение представената от ответника в съдебно заседание в подкрепа
на противното му становище декларация от 12.02.2015 г. на посоченото в нея
трето лице (л.
41). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявените искове са основателни. С влязлата в сила присъда по приложеното
нохд № 2489/2015 г. на СтРС ответникът е признат
за виновен в извършването на посоченото продължавано престъпление по чл. 201, във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК, елемент от състава на
което са и присвоените от ответника
при същото престъпление чужди парични средства в размер на 14 681.61 лева, собственост
на ищеца, представляващи имуществена вреда в същия рамер, причинена на ищеца пряко и непосредствено от
извършеното от ответника горепосочено престъпление. Поради това за обезвредата й последният отговаря имуществено пред ищеца в
същия размер (чл. 45, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо съдът намери, че предявеният от ищеца иск за обезвреда
на тези причинени му с престъплението на ответника имуществени вреди в размер
на исковата сума от 14681.61 лева, е основателен и следва да се уважи, а
възраженията и доводите за противното на ответника, са неоснователни (чл.
45, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Що
се отнася до възражението на ответника в хода на делото по същество, че ищецът
предявил този си иск след като „изчакал да мине 5-годишният срок“, дори и
последното да се приеме за такова по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност
за предявеното с този иск вземане за обезвреда, то
съдът не може да разгледа по същество това възражение, защото е направено едва
в хода на делото по същество, а не в отговора (л.
22 и 42-43).
Поради това е преклудирано с изтичането на срока за
отговор, в който не е направено от ответника и поради това съдът не може да го
разгледа по същество (чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 1 ГПК, така и т. 4 от ТР 1/2013 ОСГТК на
ВКС).
Поради това съдът не може да разгледа по същество това преклудирано
възражение на ответника, дори и същото да се счете за такова за изтекла
погасителна давност.
Поради основателността на главния иск за обезвреда, основателен се явява и обусловеният от уважаването
им акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава да плати на ищеца обезщетението от 14681.61
лева от деня на довършване на продължаваното му престъпление на 24.06.2013 г. и
без покана (Р
238-2013-III
н.о.). По
делото няма данни ответникът да е платил това обезщетение на ищеца до приключване
на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Поради това му дължи и законната лихва върху същото от деня на забавата си на 24.06.2013
г. да му го плати, до изплащането му (чл. 86, ал. 1 ЗЗД и Р
283-2013-III
н.о.).
Понеже ищeцът е освободен
и от държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), дължимата се за
него такава в размер
на 587.26 лева следва да бъде
възложена в тежест на ответника (чл.
78, ал. 6 ГПК). При този изход на
делото, в тежест
на ответника следва да се
възложат и сторените от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение или сумата от
1500
лева (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
К.И.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, понастоящем в -, да заплати по банкова
сметка ***:
***, на А.В. (В.),
с ЛНЧ **********, с адрес ***, сумата от 14 681.61 лева за обезщетение на
причинените му имуществени вреди от извършено в периода от 07.03.2012 г. до
24.06.2013 г. включително в гр. С.З. продължавано престъпление по чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, и законна лихва върху тази сума от 24.06.2013
г. до изплащането й, както и сумата от 1500 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА К.И.Ш.
с п.с.,
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 587.26 лева за
дължима се за
производството държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: