Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  144, Дата 28.05.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 20 май 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 106 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 655 от 29.11.2019 г., постановено от П.окръжен съд по т. д. № 973/2018 г., с което съдът е решил следното:

 

„ОСЪЖДА С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, да заплати на Н.В.Г., ЕГН **********, в качеството му на Н.Б.Р.Б., което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки, сумата 40 000 лева, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Б. Ц. З., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на **.**.**** г. на път *-* „Б.-Р.“, при км ****** от републиканската пътна мрежа, причинено виновно от водача на лек автомобил * ** с рег. № ** ** **, който автомобил е регистриран в Р.Г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.“

 

С. „Н.б.н.б.а.з.“ е било и осъдено, „да заплати по сметка на ОС П., в полза бюджета на съдебната власт, сумата 1 600 лв. – държавна такса“, както и – да заплати на Н.В.Г. „сумата 308 лв. – деловодни разноски“, а Н.В.Г. е била осъдена, да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“ разноски в размер на сумата 2 871.60 лева.

 

В отхвърлителната му част и в съответната част на присъдените разноски, това решение се обжалва от ищцата Н.В.Г., с подробни съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         Единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:

 

-        първо, дали и доколко с поведението си на пътя загиналата внучка на ищцата е допринесла (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилата и смърт и

 

-        второ, относно размера на обезщетението (чл. 52 ЗЗД), дължимо от ответника С. „Н.б.н.б.а.з.“ – за вредите, претърпени от Н.Г..

        

 

         1.      Възраженията на ответника С. „Н.б.н.б.а.з.“ по първия въпрос са, че по време на катастрофата загиналата Б. З., като пътник на задната седалка на челно ударения автомобил „О.А.“, е била без поставен обезопасителен колан, което допринесло за настъпилия фатален край, затова, при уважаване на иска, търсеното от ищцата обезщетение евентуално подлежи на намаляване. 

 

         Заключението на подробната първоначална Комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза на вещите лица инж. С. М. и д-р М. Б. (л. 100 – л. 127) е категорично: „При правилно поставен предпазен колан следва да се очаква, че главата на Б. Ц. З. не би достигнала до облегалката на предната седалка и не би се ударила в нея, при което не биха настъпили: разкъсно-контузна рана на носа, която се отваря в носните ходове, счупване на носни кости, кръвонасядания по главата, охлузвания по главата и шията, а тогава не би настъпила и аспирация на кръв и стомашно съдържимо вд белите дробове и механична асфикция, поради поглъщане на кръв и стомашно съдържимо в белите дробове, което е причината за смъртта“.

 

А в съдебното заседание от 04.06.2019 г. (л. 131 и сл.) вещото лице  д-р Б. е пояснил, че механичната асфикция на която Б. е била внезапно подложена, е пряката причина за нейната смърт, като задушаването е било резултат на удара на главата на момичето в облегалката на предната седалка на автомобила, който удар не би настъпил, ако тялото е било придържано от наличния в колата, но в случая неизползван предпазен колан. 

 

Назначената в процеса повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза на вещите лица инж. В. С. и  д-р С. С. (л. 160 – л. 196) изцяло е потвърдила заключението на първоначалната и изводът на вещите лица е еднозначен: към момента на удара Б. „е била пътник отдясно на задна седалка и е била без поставен предпазен колан“, като при евентуалното му поставяне, получените вследствие на удара травми „не биха настъпили“, вж. и разясненията на вещото лице д-р С., дадени в съдебното заседание от 29.10.2019 г. (л. 203 и сл.).

 

         При липсата на други събрани в процеса доказателства изводът е, че загиналото при катастрофата момиче, като е пътувало без задължителния обезопасителен колан, обективно е създало предпоставки, допринесло е, за настъпване на собствената си смърт и дължимото обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди подлежи на намаляване, на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

 

         Степента от 1/2 на това допринасяне обаче, която е приел окръжният съд, е несъобразена с данните по делото и необосновано подценява значението на обективните причини за настъпването на челния удар между двата автомобила, а оттам – и за причинената смърт на внучката на ищцата. Не трябва и не е възможно да се подмине установения по делото обективен факт, че основната, определяща причина за този много тежък пътен инцидент е било престъпното поведение на водача на насрещно идващия лек автомобил „* **“, вж. прил. по делото Присъда № 11/21.02.2017 г., постановена от П. окръжен съд по НОХД № 2828/2016 г. (л. 8 и сл.), който, при разрешена в този участък от пътя скорост на движение от 60 км/ч. не само управлявал автомобила с превишената скорост от 101 км/ч., но и не се е съобразил с ясно  видимата от пътните знаци и хоризонталната маркировка забрана за изпреварване, като без никаква видимост и то в участък с предупреждение за неравности по пътя, предприел последователно изпреварване на два движещи се пред него, на около 100 метра един от друг автомобила, така в завой навлязъл в насрещното платно за движение и предизвикал челния удар с идващия срещу него, движещ се в собствената му лента на движение автомобил „О.А.“, в който била Б. З..

 

Затова, преценката на Апелативния съд е, че степента, в която загиналата внучка на ищцата е допринесла за настъпването на собствената и смърт, е в границите на не-повече от 15 %, с този размер ще следва да се редуцира и дължимото от ответника обезщетение.

 

 

         2.      Състоянието на ищцата след ненадейната и крайно нелепа, трагична загуба на единствената и внучка, при това едновременно със загубата на нейната майка – дъщеря на ищцата, степента на изпитаните от нея страдания, е трябвало да бъдат преценени според конкретиката, съдържаща се в показанията на чичото на загиналото 19-годишно момиче – свидетеля М. Б. З., дадени в съдебното заседание от 23.04. 2019 г. (л. 89 и сл.). Свидетелят е установил не само тежкото емоционално състояние на ищцата след узнаването за смъртта – едновременно на Б. и на майка и, но и много близките отношения между внучка и баба, която всекидневно и още от раждането и се грижила за отглеждането на Б., за нейното образование и за нейното възпитание, установил е и тежкия емоционален срив, сполетял ищцата при рязко настъпилата промяна в живота и. Апелативният съд дава вяра на показанията на този свидетел и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.    

 

         Тези установени в процеса емоционални увреждания, чието бъдещо овладяване е житейски много трудно предвидимо, обуславя преценката на Апелативния съд, че дължимото обезщетение за претърпените от Н.Г. болки и страдания следва да се определи по справедливост (чл. 52 ЗЗД) на сумата 90 000 лева. Посоченото общо парично обезщетение, дължимо в границите на поисканите размери в настоящото производство по чл. 226, ал. 1, във р. с чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ (отм.), като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищцата нейни неимуществени вреди, подлежи на присъждане след приетата по-горе в т. 1-ва степен на редукция по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се определя на сумата 76 500 лева. (85 % от 90 000 лева = 76 500 лева).

 

Затова искът е следвало да се уважи до размер на посочената сума 76 500 лева и съответно да се отхвърли като неоснователен за горницата от 23 500 лева.

 

Преценката по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за степента, в която увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, е неразделна и определяща част от основанието на иска, което е било предмет на делото и по което съдът се е произнесъл, защото без „разрешаване“ на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективните предели на силата на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК) биха били други. След като присъденият размер на притезанието по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, е резултат не само на причинната връзка между поведението на увреждащия и вредите на пострадалия, но и на установена в процеса причинна връзка между поведението на пострадалия и собствените му вреди, тогава правната характеристика на основанието, на което искът е бил разгледан и уважен, по необходимост включва не само фактите по чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, но и фактите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

 

Мотивите на съдебното решение са само негова принадлежност (чл. 236, ал. 2 ГПК) и не влизат в сила, затова преценката на съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за степента (размера) на намаляване на определеното обезщетение, трябва да бъде изрично посочена и в диспозитива на решението (чл. 298, ал. 1, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК), което не е било сторено от окръжния съд.

 

         Заключението на Апелативния съд е, че в частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен до размер на сумата 36 500 лева (76 500 лева – 40 000 лева = 36 500 лева), обжалваното решение на окръжния съд е незаконосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, в тази негова част решението ще следва да се отмени, а предявеният иск съответно се уважи в посочения по-горе размер. В частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен до размер на сумата 23 500 лева (60 000 лева – 36 500 лева = 23 500 лева), решението на окръжния съд ще следва да се потвърди.

 

В останалата му част – като необжалвано – Решение № 655 от 29.11. 2019 г., постановено от П. окръжен съд по т. д. № 973/2018 г., е влязло в сила.

 

 

3.      Разноските.

 

3.1.   В производството пред двете съдебни инстанции Н.Г. е защитавала материален интерес в размер на сумата 100 000 лева, направила е разноски в размер на сумата 770 лева, като е защитила този интерес до размер на сумата 76 500 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата ще следва да се присъдят разноски за двете инстанции, общо в размер на сумата 589.05 лева. С обжалваното решение вече е присъдена сумата 308 лева, остава да се присъди горницата от 281.05 лева.

 

3.2.1. Пред първата съдебна инстанция ответникът е защитавал материален интерес в размер на сумата 100 000 лева, направил е разноски в размер на сумата 4 786 лева, като е постигнал отхвърляне на предявената  претенция до размер на сумата 23 500 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, Н.В.Г. ще следва съответно да бъде осъдена, да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“ разноски за производството, проведено пред окръжния съд, в размер на сумата 1 124.71 лева.

 

С обжалваното решение е била присъдена за разноски сумата 2 871.60 лева, затова до размер на горницата от 1 746.89 лева (2 871.60 лева – 1 124.71 лева = 1 746.89 лева) това решение ще следва да се отмени, а в частта му, с която ищцата е била осъдена, да заплати разноски в размер на сумата 1 124.71 лева – съответно да се потвърди.

 

3.2.2. Пред настоящата въззивна инстанция ответникът е защитавал материален интерес в размер на сумата 60 000 лева, направил е разноски в размер на сумата 2 796 лева, като е постигнал отхвърляне на предявената  претенция до размер на сумата 23 500 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, Н.В.Г. ще следва съответно да бъде осъдена, да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“ разноски за производството, проведено пред настоящата инстанция, в размер на сумата 1 095.10 лева.

 

3.3.   На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът С. „Н.б.н.б.а.з.“ ще следва да бъде осъден, да заплати държавна такса върху допълнително присъдената сума от 36 500 лева, за двете съдебни инстанции, в размер на сумата от общо 2 190 лева.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 655 от 29.11.2019 г., постановено от П. окръжен съд по т. д. № 973/2018 г.:

 

в частта му, с която предявеният от Н.В.Г., ЕГН **********, иск против С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, в качеството му на Н.Б.Р.Б., което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки, е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 36 500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева, „представляваща обезщетение за неимущест-вени вреди вследствие смъртта на Б. Ц. З., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на **.**.**** г. на път *-* „Б.-Р.“, при км ****** от републиканската пътна мрежа, причинено виновно от водача на лек автомобил * ** с рег. № ** ** **, който автомобил е регистриран в Р.Г.“, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното плащане,

 

както и в частта му, с която Н.В.Г., ЕГН **********, е била осъдена, да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, сумата 1 746.89 лева разноски по делото.

  

ОСЪЖДА С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, в качеството му на Н.Б.Р.Б., което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки, да заплати на Н.В.Г., ЕГН **********, сумата 36 500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната внучка Б. Ц. З., ЕГН **********, настъпила на **.**.**** г. при пътнотранспортно произшествие на път *-* „Б.-Р.“, при км. ****** от републиканската пътна мрежа, причинено виновно от водача на лек автомобил * ** с рег. № ** ** **, регистриран в Р.Г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.12.2018 г. до окончателното и изплащане,

 

като размерът на това обезщетение е определен при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при установено допринасяне от 15 % (петнадесет процента) на увредената Б. Ц. З., ЕГН **********, за настъпване на вредите, изразено в непоставянето на предпазен колан при пътуването и като пътник на задната седалка на катастрофиралия лек автомобил О.А. с ДК № ** **** ** и съответното, понастоящем извършено от съда, намаляване на дължимото обезщетение с посочения процент.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 655 от 29.11.2019 г., постановено от П. окръжен съд по т. д. № 973/2018 г.:

 

в частта му, с която предявеният от Н.В.Г., ЕГН **********, иск против С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, в качеството му на Н.Б.Р.Б., което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки, е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 23 500 (двадесет и три хиляди и петстотин) лева, „представляваща обезщетение за неимуществе-ни вреди вследствие смъртта на Б. Ц. З., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на **.**.**** г. на път *-* „Б.-Р.“, при км. ****** от републиканската пътна мрежа, причинено виновно от водача на лек автомобил * ** с рег. № ** ** **, който автомобил е регистриран в Р.Г.“, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното плащане“,

 

както и в частта му, с която Н.В.Г., ЕГН **********, е била осъдена, да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, сумата 1 124.71 лева (хиляда сто двадесет и четири лева и 71 ст.) разноски по делото.

 

В останалата му част – като необжалвано – Решение № 655 от 29.11. 2019 г., постановено от П. окръжен съд по т. д. № 973/2018 г., е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, да заплати на Н.В.Г., ЕГН **********, сумата 281.05 лева (двеста осемдесет и един лева и 05 ст.) разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН **********, да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, сумата 1 095.10 лева (хиляда деветдесет и пет лева и 10 ст.) разноски по делото.

 

ОСЪЖДА С. „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив,  ****, държавна такса в размер на сумата 2 190 (две хиляди сто и деветдесет) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.