Определение по дело №240/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2926
Дата: 8 юли 2014 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20141200600240
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

5.11.2009 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

10.16

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Узунов

Секретар:

Атанаска Китипова Иво Харамлийски

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Атанаска Китипова

дело

номер

20091200600394

по описа за

2009

година

Производството е по реда на член 318 и сл. от НПК и е образувано по повод депозиран въззивeн протест на прокурор при РП Г. Д. против определение № 248/16.07.2009 година, постановено от Районен съд Г. Д. по н.о.х.д. № 479/2009 година, с което е прекратено наказателното производство против подсъдимия К. Н. К. на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

Във въззивния протест се сочи, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като в хода на досъдебното производство са били изчерпани всички процесуални възможности за събиране на доказателства, събрани са достатъчно такива в подкрепа на обвинението. Обективният им анализ дава възможност да се направи категоричен извод, че обвиняемият е извършил престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Иска се отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство.

Представителят на ОП Благоевград не поддържа протеста, тъй като споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Пред Благоевградския окръжен съд защитникът на подсъдимия оспорва протеста като неоснователен, като твърди, че не е налице съставомерност на извършено престъпление, за да е налице състав на престъплението измама, следва да има користна цел и лицето да набави за себе си имотна облага.Договорът е сключен през 1992 г., обезпечен е по съответния ред, банката се е снабдила с изпълнителен лист.Липсва умисъл за измама, защото при подписването на договора е имало съгласие за запориране на вещите.

Подсъдимият в последната си дума заявява, че не е извършил престъпление.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд, след като разгледа въззивния протест и обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на съдебните прения, както и изложените такива в писмения протест, при спазване на изискванията на член 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

По повод внесен в първоинстанционния съд обвинителен акт е образувано наказателно дело от общ характер против К. К., с обвинение по чл.209, ал.1 от НК.То се базира на следните факти: На 28.09.1992 г. К. сключил договор за банков кредит с “Пощенска банка” клон Г.Д., за кредит на стойност 1000000 лв., който бил обезпечен чрез учредяване на залог върху два товарни автомобила, предоставени на отговорно пазене у длъжника.На 06.01.1994 г. е издаден изпълнителен лист, ”К.-МВ” е осъден да заплати на Пощенска банка клон Г.Д. сумата 1000000 лева главница и законната лихва, считано от 06.01.1994 г., ведно с лихва в размер на 832 776.39 лв. С обезпечителна заповед по ч.гр.д №724/1994 г. на РС Г.Д. товарните автомобили са спрени от движение въз основа на определение по обезпечително производство, образувано по искане на банката. Последвали са покани до длъжника за изпълнение на задълженията му, изготвяне на погасителен план на 13.09.1995 г., въз основа на който К. се задължил да ремонтира в срок от 1 месец за единия автомобил и 2 месеца за другия автомобил, заложените в полза на банката вещи. Въпреки това задължението не било погасено и на 10.01.1996 г. между обвиняемия и кредитен инспектор П. в Г.Д. бил съставен констативен протокол, в който обвиняемият отразил, че единият от автомобилите се намира в Б., а другият е на ремонт.На 15.02.1996 г., на 22.02.1996 г., на 14.03.1996 г. и на 28.03.1996 г. са съставени още четири протокола, съдържащи обяснения за причините, поради които кредитът не се погасява.Установено е, че твърденията на К., че автомобилите се ремонтират в завод “Мадара” гр.Ш., не отговарят на истината. На 21.10.1996 г.банката е сезирала РП Г.Делчев за извършено престъпление от К., на 28.01.1997 г. отново от страна на банката РП е уведомена за извършено от обвиняемия престъпление по чл.227б от НК. С оглед на тези факти прокурорът е счел, че е извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно на неустановена дата през м.08.1996 г. в гр.Г.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, К. е възбудил и поддържал заблуждение у В. И. П. – управител на “БПБ” клон Г.Д., относно местонахождението на заложените в полза на банката товарни автомобили м.”Шкода Мадара” с ДК № Бл 12-70 и ДК №Бл 12-72Ч, които впоследствие е продал и с това е причинил имотна вреда на “Пощенска банка” в размер на 2397.64 лв.

С определение в закрито заседание съдията-докладчик е счел, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство, тъй като деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.Съображенията за това са, че така описаното деяние не съдържа всички необходими елементи от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, а именно не се твърди, че обвиняемият е мотивирал чрез заблуждение извършване на акт на имуществено разпореждане.Описаната в обвинителния акт заблуда касае много по-късен период от отпускането на банковия кредит, когато той вече не е бил обслужван, т.е. заблудата не се отнася до имущественото разпореждане /отпускането на кредита/. Не е налице и съставомерния резултат – причиняване на вреда, защото тя е в резултат не на измама, а на друго действие, предхождащо заблудата. Действията на обвиняемия са били насочени към осуетяване на принудителното изпълнение върху обезпечението на кредита.

Обосновани при така изложената в обвинителния акт фактическа обстановка са изводите на РС Г. Д. за това, че описаното в акта деяние не е съставомерно по чл.209, ал.1 от НК. За да е реализирано изпълнителното деяние на това престъпление, е необходимо кумулативно да се установи възбуждане и/или поддържане на заблуждение, с цел набавяне на имотна облага и причиняване по този начин на имотна вреда. В обвинителния акт е посочено, че К. е причинил имотна вреда на банката в размер на главницата и лихвите по отпуснатия и необслужван банков кредит по договор от 28.09.1992 г., а в същото време се твърди и че е въвел в заблуждение, което поддържал, кредитен инспектор на неустановена дата през м.08.1996 г. Имотна вреда на банката е причинена, тъй като длъжникът не е погасявал кредита си, а не защото местонахождението на вещите, послужили за обезпечение, не е известно. Освен това датата на имущественото разпореждане от страна на банката предхожда с около 4 години твърдяната дата, на която обвиняемият е въвел в заблуждение банковия служител.В обвинителния акт дори не е посочено какви са точно фактическите действия, извършени от обвиняемия през м.08.1996 г., с които е реализирал въвеждане в заблуждение и го е поддържал, при положение че тези форми на изпълнителното деяние биха могли да се реализират само посредством активни действия. Правилни са и изводите на първата инстанция, че разпореждането със сумата, отпусната като банков кредит, банката е извършила много преди сочената дата на въвеждането на кредитния инспектор в заблуждение. Датата на имущественото разпореждане от страна на банката предхожда с около 4 години твърдяната дата, на която обвиняемият е въвел в заблуждение банковия служител. При липсата на съставомерни признаци от фактическия състав на престъплението измама правилно на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство. Законодателят е предоставил на съдията-докладчик процесуална възможност в случай, че деянието, описано в обвинителния акт не съставлява престъпление, да прекрати наказателното производство. Настоящият състав споделя правните изводи, че деянието, описано в разглеждания обвинителен акт, не съставлява престъпление, поради което проверяваното определение следва да бъде потвърдено. Прекратяването на наказателното производсвто е закономерна последица в случайу че в обвинителния акт не са посочени обстоятелства, които да очертават признаци на съставомерно деяние.С оглед на това наведените доводи в протеста за това, че мотивите на съда са неправилни и определението не е обосновано са неоснователни. Наведените доводи, че доказателствата по делото дават възможност да се направи извод, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен, изобщо не могат да бъдат преценявани в това производство.Освен това преценката на съдията-докладчик за несъставомерност на деянието е ограничена само в рамките на фактическите констатации по обстоятелствената част на обвинителния акт, прекратяването на наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК не се свързва с обосноваността на обвинителния акт и доказателствените материали по делото.

Изложените по-горе съображения налагат потвърждаване на обжалваното определение и оставяне на протеста без уважение.

Поради горното и на основание член 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 248/16.07.2009 година, постановена от Районен съд Г. Д. по н.о.х.д. № 479 по описа за 2009 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: