МОТИВИ :  Подсъдимият М.С.М. е предаден на съда за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. ал. З предл. 1-во и последно, б. "б" предл. 1-во във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това че на 19.07.2009 год., около 09.45 часа в с. Торос, Ловешка област на ул. „Дило Й.", движейки се в посока от центъра на същото село към с. Дерманци, Ловешка област, при управление на МПС - лекотоварен автомобил, марка „Мерцедес", модел „Вито" с Д. К. № СА 77 99 НН, собственост на Р.В.А. ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 2, предл. 1-во и 3-то от ЗДвП, като при избора на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия - дъждовно време; със състоянието на пътя - мокър и хлъзгав асфалт с дупки и повреди по същия; чп. 21, ал. 1 предл. 2-ро, хипотеза 1-ва от ЗДвП - „При избиране на скоростта на водача на движение на ППС е забранено да превишава скорост от 50 км/ час в населено място, за ППС категория „В", като се движел със скорост от 86, 4 км/ час и по непредпазливост причинил смъртта на Й.Т. *** средна телесна повреда на В. Н.В. ***, изразяваща се в травматично счупване на дясната бедрена кост - през трохантера с последващи оперативно лечение - свързване на костните фрагменти с помощта на метал -повреда обуславяща затруднение на движението на десния крак за около една година, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта - 1, 94 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 179/ 22.07.2009 год. на ОД на МВР - Ловеч и М. е избягал от местопроизшествието.

В съдебно заседание бе допуснато изменение на обвинението подсъдимия в това, че на 19.07.2009 г., около 09.45 часа в с. Торос, Ловешка област на ул. „Дило Й.”, движейки се в посока от центъра на същото село към с. Дерманци, Ловешка област, при управление на МПС – лекотоварен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Вито” с Д.К. № СА 77 99 НН, собственост на Р.В.А. ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.2, предл. 1-во и 3-то от ЗДвП, като при избора на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия – дъждовно време; със състоянието на пътя – мокър и хлъзгав асфалт с дупки и повреди по същия; чл. 21, ал. 1 предл. 2-ро, хипотеза 1-ва от ЗДвП – „При избиране на скоростта на водача на движение на ППС е забранено да превишава скорост от 50 км/час в населено място, за ППС категория „В”, като се движел със скорост от 86,4 км/час и по непредпазливост причинил смъртта на Й.Т. *** средна телесна повреда на В. Н.В. ***, изразяваща се в травматично счупване на дясната бедрена кост – през трохантера с последващи оперативно лечение – свързване на костните фрагменти с помощта на метал – повреда обуславяща затруднение на движението на десния крак за около една година, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 2,315 на хиляда и М. е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с чл. 343 ал.3 предл. 1-во и последно б. „б” предл. 1-во във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

         В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Ловеч счита, че М.С.М. следва да бъде признат за виновен и осъден за престъплението по смисъла на чл.343, ал.4 във връзка чл. 343, ал.3,  предл. 1-во и последно, б.”б” предл.1-во във вр. чл.342, ал.1 от НК и му бъде наложено съответното по размер и тежест наказание. Излага, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде съобразено, че се касае за млад човек, а като отекчаващи вината обстоятелства : към момента на извършване на деянието М. е осъждан, като присъдата е била влязла в сила и не е била приведена в изпълнение; факта, че е наказван осем пъти за нарушение на ЗДвП  при положение, че няма свидетелство за управление на МПС.  По отношение на гражданските искове посочва, че следва да бъдат уважени в размера така, както са предявени.

         В съдебно заседание  адв. Х., процесуален представител на Л. Й. Т., В. Й. С. и В. Н. В. – моли гражданските искове да бъдат уважени така, както са предявени, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски  на основание чл. 189 ал.1 и ал. 3 от НПК.  Моля на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание. По отношение на предявените и приети гражданските искове счита, че са доказани по основание и размер, подкрепят се от събранието по делото писмени и гласни доказателства, като размера им е изцяло съобразен с трайната и наложила се практика на ВКС. и да уважите направените по делото разноски  на основание чл. 189 ал.1 и ал. 3 от НПК. Считам, че по отношение на тримата ми повереници причинените неимуществени вреди са в изключително висок размер. Загубата за Л. и В. Йотови е непоправима. Били са в близки отношения със своя баща.  Размерът на претендираните суми е изцяло съобразен с тези обстоятелства и следва да бъде уважен. По отношение на другия повереник считам, че  съда имаше възможност да го види,   болките и страданията,  които продължават и към настоящия момент и респективно биха продължили с оглед предвижданията на докторите далеч повече от 1 година.

Адв. Г. – процесуален представител на подсъдимия - посочва, че по делото е безспорно установено, че подзащитния му не притежава свидетелство за  МПС,  че се е намирал в пияно състояние, управлявайки МПС към момента на произшествието, че видно от справката за наложените му наказания е бил наказван, както и че към момента на инкриминираното деяние е бил осъждан  с влязла в сила присъда за друго престъпление. Изразява несъгласие с обвинението, че  причините за настъпилото произшествие са толкова ясни и безспорни, колкото бяха изложени, а именно е свързан с една от причините за възникналото произшествие. Но една от причините за станалото произшествие, която остана не доизяснена в пълна степен е и повредата в управлявания от него автомобил.  Позовава се показанията на двамата свидетели, ангажирани от защитата, както и на показанията на двете момичета, които са се возили в микробуса, тъй като и двете категорично заявяват, че преди да започне началото на ПТП  са чули някакъв нехарактерен шум  от метал, счупване на метал в предната част на автомобила.  Твърди, че те обективно са изложиха пред съда това, което са възприели, техните показания не си противоречат в тази връзка и се подкрепят  от показанията на двамата свидетели, посочени от защитата, които твърдят, че преди да започне това приплъзване на микробуса и изгубване на управлението му са чули и видели изливащо се масло на уличното платно. Единият дори от тях посочи, че това е една пътека широка около 20-30 см. с дължина около  15-20 м, а другият заяви, че чул нещо, като разбиване на части от автомобила, издрънчаване. Не приема, че към момента на произшествието е валял проливен дъжд. Счита, че не това е основаната причина за станалото произшествие очевидно е, че причина за производството е недостатъчната квалификация на подсъдимия като водач поради липса на правоспособност, замъгленото  съзнание от употребата на алкохол, както и превишената с над 30 км/ч максимално допустима скорост за движение в населено място и не на последно място разбития път и копките по него.

Посочва, че следващият спорен момент е приетото изменение на обвинението в предходното заседание, като  моля произнасяйки се по тази част от делото да се приеме, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,94 промила, а не 2,315 промила, така както е изчислено от вещото лице.  Точният метод е този на изследване по химичен път на алкохолното съдържание и не може с разни формули да се внася неяснота и колебания на  точността на метода.  Позовава се на Наредба № 9  за установяване на алкохолно съдържание, според която задължително се изследва кръвта  на задържания по двата метода, но посочва, че в случая е сторено по единия метод  и изразява съмнение по отношение на тази експертиза по отношение на  точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Действително,  съдебната практика допуска алкохолното съдържание да се установява и с други доказателствени средства, като в тази връзка не оспорва пияното състояние.

Налага довод, че след настъпване на произшествието подсъдимият е

указал помощ подсъдимия на пострадалия и правната квалификация на деянието не е тази, която  е изведена в обвинителния акт, а се касае до деяние, след извършването на което  подсъдимия е направил всичко зависещо от него за указване помощ на пострадалия - на  чл. 343а от НК. Позовава се на показанията на единия от свидетелите,  който категорично е заявил, че подсъдимия е занесъл кофа с вода и започнал да пръска единия от пострадалите. Счита, че това е вид указване на помощ след извършване на деянието.  Практиката е безспорна, че не е необходимо дееца да указва помощ на всички пострадали от произшествието. Не е необходимо методите  и средствата и начините да са абсолютно адекватни с оглед необходимостта от такава помощ.

         Твърди, че не е налице бягство от местопроизшествието. Не оспорва, че по едни или други причини подсъдимия не е останал на произшествието до идване на съответните органи, но са налице данни по делото, че след произшествието най-вече  след като някой от присъстващите там, разбрали какъв е резултата от това произшествие са се породили естествени  чувства и негативни настроения в тях, за да се насочи  такова едно тяхно поведение против подсъдимия той да се почувства уплашен и дори да приеме някой от подхвърлените му съвети да се махне, за да не стане нещо по- лошо. Посочва, че 1 час по-късно подсъдимия сам по собствени подбуди и воля е отишъл в РУ на МВР гр. Луковит, за да се предаде доброволно и е заявил, какво се е случило. Той сам по своя инициатива е отишъл, закаран от своя баща в полицията и се е предал.  Квалифициращия елемент бягство от  произшествието следва да се тълкува, че деецът не цели своето физическо отстраняване от това място, а цели да се укрие от съответните органи да ги заблуди в авторството на деянието и обстоятелствата, които не са налице. Счита, че подзащитният му не е целял да осуети разкриването на обективната истина, авторство и други елементи, които са включени в състава на престъплението.

         По отношение на вида и размера на наказанието посочва, че не може да бъде друго освен лишаване от свобода, като бъде  към минимума на предвиденото в закона за това престъпление. Посочва, че от една страна следва да бъде съобразен настъпилия съставомерен резултат  - отнетия човешки живот и осакатения крак на другия пострадал, а от друга страна -  младия човешки живот на подсъдимия, който тепърва започва.

Що се отнася по предявените граждански искове. Най - безспорен се явява този за имуществени вреди причинени на микробуса,  тъй като е налице автотехническата експертиза, която дава точни данни за причинения размер на материални вреди и този иск следва да бъде уважен, както е предявен. Що се отнася  до предявените от пострадалите и техни наследници  искове за имуществени вреди считам, същите за недоказани по размер по безспорен начин, поради което предоставя на съда какъв ще е размера на  тези вреди, които следва да бъдат репарирани за пострадалите. Неимуществените вреди и на тримата  пострадали  - двама наследници и единият пряк пострадал са изключително завишени. Липсват доказателства за причинени неимуществени вреди в тези размери, поради което ще моля да редуцирате същите до размери съобразно принципа за справедливост, както се изисква от закона.

         Подсъдимият в съдебно заседание не дава обяснение по обвинението, като се признава за виновен и изразява критично отношение към извършеното от него.

            Настоящата инстанция, като съобрази показанията на свидетелите : Р. В. А., Л. Й. Т., В. Й. С., В.Н. Б., Р. В И.,***. М., от приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК  на М.А. М. на л. 126 от досъдебното производство, А. М. А.,***. В.,***. С., Р. Р. Г.,***. П., Н. И. Ц., И. П. К., В.Н. И., Л. К. К., Д. Б. Г.,***, Н. И. Н., Р. Й. Ш., Д. Я. Е., от заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза № 90/09 год. за изследване на труп на л. 70-75 от досъдебното производство, от заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 166/09 год. на труп на л. 104-105 от досъдебното производство, от заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 165/09 год. на л. 123 от досъдебното производство, от заключението на вещо лице А. по съдебно – автотехническата експертиза на л. 52—66 от досъдебното производство, от заключение на вещо лице д-р Л. по съдебно – медицинска експертиза на л. 134 – 135 от настоящето дело,  от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от веществените доказателства, предявени на страните, по реда на чл. 284 от НПК, намира за установено следното :

         Подсъдимият М.С.М. *** е безработен.

М. е осъждан за престъпления от общ характер, като последната присъда е влязла в сила на 07.07.2009 год. и не е приведена в изпълнение към 19.07.2009 год., т. е към датата на извършване на деянието по настоящото дело. Видно от бюлетина за съдимост с присъда № 41/19.06.2009 год. по НОХД № 193/2009 год. на РС Тетевен, влязла в сила на 07.07.2009 год., М. е признат за виновен и осъден на основание чл. 195, ал. 1, т. 3,4, и 7 и чл. 20, ал. 2, чл. 28, ал. 1 и чл. 55 от НК на три месеца лишаване от свобода.

От справка от КАТ ОДП Ловеч на л. 49 от досъдебното производство се установява, че М. не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, но е наказван осем пъти за различни нарушения по ЗДвП за периода 2006 – 2008 год.

На 19.07.2009 год., около 01.00 часа,  М. *** седнал на масата на свидетеля М.М. ***, като си поръчал няколко пъти си поръчал по 100 гр. водка. Това се установява от  приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК  на М.А. М. на л. 126 от досъдебното производство.

Цялата компания останала в заведението до около 04.00 часа, когато то приключило работа, а после се преместили на пейките в центъра на селото, докато отвори кафенето близо до пощата.

Около 09.00 часа М. влезнал в заведението и започнал да играе карти с негови познати. След известно време се преместил на масата на св. М., поръчал си една бира, изпил я, след което се качил в лекотоварен автомобил марка „Мерцедес", модел "Вито" с д. к. № СА 7799 НН, който св. М. бил паркирал пред кафенето и потеглил в неизвестна посока.

 Не след дълго се върнал с две момичета от гр. Угърчин,Лов. област – св. Р.Г. и Д.Г.. М. и двете момичета останали в заведението за около 20 минути, през което време  си поръчал още една бира. След това тримата се качили отново в микробуса и потеглили в посока гр. Угърчин.

Първоначално М. карал бавно, но постепенно увеличил скоростта. Докато се движел по главната улица на селото Р. и Д. забелязали, че подсъдимия изпуснал управлението на лекотоварния автомобил и се насочил в дясно към тротоара.

По това време на тротоара пред къщата на св. И.И.,  находяща се на кръстовището на ул. „Дило Й."***, св. В.В., М.У. и пострадалият Й.Б.копаели изкоп за дренаж. Около 09.45 часа У. и В., както стояли на тротоара, а пострадалия Б.до изкопа, чули звук от спирачки. У. се обърнал и видял как черен микробус напуска платното за движение и качвайки се на тротоара се насочил към тях. Той се уплашил и побягнал към другия тротоар на улицата. В този момент движейки се в зоната на дясна пътна крива, на около 40 метра преди мястото на удара, подсъдимият М. се опитал да спре и едновременно с това завил на дясно. Лявата предна гума се ударила в тротоара, след което микробуса ударил св. В.В. от дясната страна, съответно десния крак, последвал удар в къщата, приплъзване по стената й, удар в дървен стълб с предна лява част и завъртане на задния край на автомобила на ляво. При удара на автомобила в дървения стълб същият паднал на пътното платно, а предната част на автомобила прегазила пострадалия Й.Б., в резултат на което той починал.

Последвало обръщане на автомобила на лявата му страна и след като се установил напреко на пътното платно, подсъдимият и двете свидетелки успели да излязат през прозореца и задната дясна врата, а М. избягал от местопроизшествието. Той се укрил се в продължение на няколко часа и след като започнало издирването му, баща му го довел в РУ на МВР гр. Луковит.

Малко след удара на мястото на инцидента дошли и други хора, които се опитали да обърнат микробуса на колела, а след идване на автомобила за спешна помощ пострадалите, в т. ч. и Б.били откарани в болницата в гр. Луковит.

Вследствие на причиненото счупване на дясната бедрена кост, В. Н.В. е претърпял операция.

От заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза № 90/09 год. за изследване на труп на л. 70-75 от досъдебното производство се установява, че непосредствената причина за смъртта на Й.Б.е острата кръвозагуба, следствие травматичното разкъсване на важен паренхимен орган - слезка и масивните кръвоизливни хематоми около счупването на таза. С оглед измененията по тялото и крайниците вещото лице приема, че в резултат на съприкосновението между пострадал и превозно средство в областта на таза се е получило счупването двустранно на тазовите кости, подхвърляне на пострадалия и удряне на тялото в областта на гърба - шийния отдел на гръбначния стълб, при което се е получило счупване на същия. При тези изменения смъртта е била бърза и неизбежна.

         От заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 166/09 год. на л. 104-105 от досъдебното производство се установява, че на пострадалият В. Н.В. било причинено травматично счупване на дясната бедрена кост - през трохантера с последващо оперативно лечение - свързване на костните фрагменти с помощта на метал, повреда обуславяща затруднение движенията на десния крак за около 1 година.

         От заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 165/09 год. на л. 123 от досъдебното производство се установява, че на Д. Т.са причинени множество разкъсно контузии рани, които са й причинили временно неопасно разстройство на здравето. Касае се за сътресение на мозъка от лека степен - без загуба на съзнание.

         От заключението на вещо лице А. по съдебно – автотехническата експертиза на л. 52—66 от досъдебното производство се установява, че подсъдимият е управлявал лекотоварния автомобил със скорост от 86,4 км/ час, с която скорост е навлязъл в дясна пътна крива, след което М. е изпуснал управлението на автомобила и се е качил по десния тротоар. Реагирал е за спиране на 41,40 метра преди мястото на първия удар, като опасната му зона за спиране при тази скорост е 70 метра. Или от момента на реакцията на обвиняемия за спиране, същият не е могъл на установи автомобила и ударът е бил неизбежен. Вещото лице приема, че ако М. е управлявал автомобила с максимално разрешената скорост за населено място от  50 км/ час, то пълният му спирачен път е 30 метра и М. е щял да спре до мястото на удара, даже е възможно да не напусне пътното платно в десния му край и да не навлезе в зоната на десния тротоар. Вещото лице посочва, че размера на нанесената щета върху автомобила е 6 781. 72 лева.

От заключение на вещо лице д-р Л. по съдебно – медицинска експертиза на л. 134 – 135 от настоящето дело се установява, че към момента на произшествието  концентрацията на алкохол в кръвта на М. е 2. 315.

         Настоящата инстанция намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343 ал. 4 във вр. с чл. 343 ал. З предл. 1-во и последно б. „б" предл. 1-во във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, като на 19.07.2009 г., около 09.45 часа в с. Торос, Ловешка област на ул. „Дило Й.”, движейки се в посока от центъра на същото село към с. Дерманци, Ловешка област, при управление на МПС – лекотоварен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Вито” с Д.К. № СА 77 99 НН, собственост на Р.В.А. ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.2, предл. 1-во и 3-то от ЗДвП, като при избора на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия – дъждовно време; със състоянието на пътя – мокър и хлъзгав асфалт с дупки и повреди по същия; чл. 21, ал. 1 предл. 2-ро, хипотеза 1-ва от ЗДвП – „При избиране на скоростта на водача на движение на ППС е забранено да превишава скорост от 50 км/час в населено място, за ППС категория „В”, като се движел със скорост от 86,4 км/час и по непредпазливост причинил смъртта на Й.Т. *** средна телесна повреда на В. Н.В. ***, изразяваща се в травматично счупване на дясната бедрена кост – през трохантера с последващи оперативно лечение – свързване на костните фрагменти с помощта на метал – повреда обуславяща затруднение на движението на десния крак за около една година, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 2,315 на хиляда и М. е избягал от местопроизшествието.

М. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като при управление на МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС,  умишлено е нарушил правилата за движение по пътищата по пътищата чл. 20, ал.2, предл. 1-во и 3-то от ЗДвП, като при избора на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия – дъждовно време; със състоянието на пътя – мокър и хлъзгав асфалт с дупки и повреди по същия; чл. 21, ал. 1 предл. 2-ро, хипотеза 1-ва от ЗДвП – „При избиране на скоростта на водача на движение на ППС е забранено да превишава скорост от 50 км/час в населено място, за ППС категория „В”, като се движел със скорост от 86,4 км/час, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 2,315 на хиляда. Налице е причинна връзка между допуснатите нарушение по ЗДвП и настъпилия вредоносен, съставомерен резултат - смъртта на Й.Т. *** средна телесна повреда на В. Н.В. ***, изразяваща се в травматично счупване на дясната бедрена кост – през трохантера с последващи оперативно лечение – свързване на костните фрагменти с помощта на метал – повреда обуславяща затруднение на движението на десния крак за около една година. Причинените увреждания на пострадалия, механизма на получаването им и непосредствената причина за смъртта се установяват от  заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза № 90/09 год. за изследване на труп на л. 70-75 от досъдебното производство. Видът и характерът на уврежданията, причинени на В. Н.В., както и механизма на получаваното им и времето за възстановяване, се установява от заключението на вещи лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 166/09 год. на л. 104-105 от досъдебното производство. На В. Н.В. е причинена средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Механизма на ПТП, мястото на удара, скоростта на движение, се установява от заключението на вещо лице А. по съдебно – автотехническата експертиза на л. 52—66 от досъдебното производство. От заключението на вещото лице д-р Л. по съдебно – медицинска експертиза на л. 134 – 135 от настоящето дело се установява, че към момента на произшествието  концентрацията на алкохол в кръвта на М. е 2. 315. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че след извършване на деянието, М. е избягал от местопроизшествието.

Подсъдимият е допуснал груби нарушения по ЗДвП, съдържащи висока степен на обществена опасност за движението, при което е настъпил съставомерен резултат – смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице. Предишното му поведение като участник в движението показва, че е наказван осем пъти за различни нарушения по ЗДвП за периода 2006 – 2008 год., като са му налагани административни наказания, макар да не притежава свидетелство за правоуправление.

         Деянието е извършено от подсъдимия непредпазливо по чл. 11, ал. 3 от НК, под форма на самонадеяност – подсъдимият е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е мислил да ги предотврати. По делото са налице доказателства, че подсъдимият е познавал пътния участък с неговия профил и независимо от лошите условия, е предприел управление на МПС в населено място със скорост от 86,4 км/ час, без да притежава свидетелство за правоуправление, след употреба на алкохол, която ситуация е подценил, а от друга страна е надценил своите възможности в конкретната ситуация. Подсъдимият е предвиждал, че може да възникне критична ситуация и да настъпят вредоносните последици, но е мислил да ги предотврати.

         Неоснователен е довода на адв. Г., че причините за настъпилото произшествие са толкова ясни и безспорни, колкото бяха изложени, а именно е свързан с една от причините за възникналото произшествие. Счита, че една от причините за станалото произшествие, която останала не доизяснена в пълна степен е и повредата в управлявания от него автомобил.  Позовава се показанията на двамата свидетели, ангажирани от защитата, както и на показанията на двете момичета, които са се возили в микробуса, тъй като и двете категорично заявяват, че преди да започне началото на ПТП  са чули някакъв нехарактерен шум  от метал, счупване на метал в предната част на автомобила.  Твърди, че те обективно са изложиха пред съда това, което са възприели, техните показания не си противоречат в тази връзка и се подкрепят  от показанията на двамата свидетели, посочени от защитата, които твърдят, че преди да започне това приплъзване на микробуса и изгубване на управлението му са чули и видели изливащо се масло на уличното платно. Единият дори от тях посочил, че това е една пътека широка около 20-30 см. с дължина около  15-20 м, а другият заяви, че чул нещо, като разбиване на части от автомобила, издрънчаване. Св. Ш. в съдебно заседание е заявил : „Има към 20 30 метра разстояние на маслото до катастрофата..Маслото започна да тече от първия завой от скоростната кутия. Възприех го отпред, че тече. Отпред изтече маслото шуртеше по пътя и автомобила си вървеше нормално”; св. Е. : „Маслото беше пътека от масло, като количество около 30 см. От буса до около 20 метра/”; св. Р. Р. Г. : „Нямаше причина за увеличаване на скоростта, след което имаше завой и права отсечка, чу се прещракване /на колата нещо прещрака/ някакъв шум се появи”; св. Д. Б. Г. : „Май нещо издрънча преди да се блъснем”. Показанията на св. Ш. противоречат и на показанията на Л. Й.. При проведената очна ставка помежду им се установи, че Ш. не е посещавал мястото на катастрофата. Съдът дава вяра на показанията на св. Л. Й., тъй като са непротиворечиви и последователни. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели – Ш. и Е. са дадени в защита на подсъдимия, поради което не следва да им бъде дадена вяра в тази им част. Показанията на св. Ш. и Е. противоречат на показанията на всички разпитани по делото свидетели, взаимно си противоречат, противоречат и на протокола за оглед, фотоалбума и заключението на вещото лице В. А. по съдебно автотехническата експертиза. Св. Ш. пред нас е заявил, че с Д.Е. са били на една маса в заведението. Св. Е. заяви, че за пръв път е видял Ш. на катастрофата. Налице са противоречия и по отношение на дължината на следата от масло, нейната ширина и интензитет - св. Ш. : „Има към 20 30 метра разстояние на маслото до катастрофата..Маслото започна да тече от първия завой от скоростната кутия. Възприех го отпред, че тече. Отпред изтече маслото шуртеше по пътя и автомобила си вървеше нормално”; св. Е. : „Маслото беше пътека от масло, като количество около 30 см. От буса до около 20 метра/”. Налице са противоречия валяло ли е дъжд по време на катастрофата - св. Ш. : „В момента валеше дъжд, когато стана катастрофата”; св. Е. : „В момента, когато стана катастрофата не валеше дъжд”. Налице са и противоречия между двамата по отношение на разположението на буса след катастрофата върху платното за движение св. Ш. : „Бусът беше обърнат на таван”; св. Е. : „ Бусът беше обърнат настрани, не мога да кажа на коя страна”. Видно от протокола за оглед и фотоалбума се установява, че Автомобилът е бил обърнат върху лявата си страна. Показанията на тези свидетели противоречат и на показанията на св. В. Н. И. и Л. К. К., дежурни по КАТ при РУ на МВР Луковит, които са посетили мястото на катастрофата. От техните показанията се установява, че е била налице течност под самия бус / Св. И. : „Може би от радиатор масло – нещо от автомобила, изтекла течност”; Св. К. : „Под двигателя имаше стекла се течност. На друго място не съм видял следи от масло”./ На следващо място показанията на посочените свидетели по отношение на разлятата течност по пътното платно противоречат и на писмените доказателствени средства - на протокол за оглед на местопроизшествие на л. 4 6 и приложения фотоалбум на л. 8-22 от досъдебното производство. В протокола за оглед е записано „Скоростният лост е на трета предавка. Педала за спиране функционира нормално”. От приложения фотоалбум се установява, че единствено разлята течност има под самия бус. Тези писмени доказателствени средства, изготвени по реда на НПК,  противоречат на показанията на свидетелите Ш. и Е.. Показанията на двамата свидетели не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат и на заключението на вещото лице В. А. по съдебно автотехническата експертиза, която настоящата инстанция кредитира. В съдебно заседание след изслушване на двамата свидетели вещото лице В. А. заяви : „  Спирачната система на автомобила при огледа разследващият полицай е констатирал, че спирачния педал е в изправност, гумите под налягане, на трета скоростна предавка включена. Ако се приеме повреда на скоростната кутия, каквито показания има от свидетеля това би се отразило на процеса на спиране на автомобила, на възможността му да спира…….Ако блокира скоростната кутия автомобила би намалил своята скоростно няма предпоставки, които да променят посоката му на движение. При натискане на педала на съединителя, когато е блокирала скоростната кутия той отделя скоростната кутия от трансмисията и блокирането не влияе на движението на автомобила. Ако е имало блокиране на скоростната кутия и алуминиеви парчета по платното за движение/според единия свидетел/ тези парчета са били от корпуса на скоростната кутия. А валовете и зъбните колела /предавки/, които са в скоростната кутия са стоманени. Сходимостта на същите и зацепването не би се променило от изпаднали парчета от кожуха на скоростната кутия, освен в случая при разрушаване на лагерни гнезда от там изменение сходимостта и начина на зацепване между зъбните колела в скоростната кутия……При срив в скоростната кутия, ако блокират предните двигателни колела ще се получи едновременно претриване на предните гуми по асфалта, но не би следвало да се промени посоката на движение”. Настоящата инстанция приема заключението на вещото лице В. А. по съдебно автотехническата експертиза, тъй като е компетентно, правилно и обосновано и кореспондира на протокол за оглед на местопроизшествие на л. 4 6 и приложения фотоалбум на л. 8-22 от досъдебното производство. От показанията на св. Р. Р. Г.  и св. Д. Б. Г. не може да се установи, че е налице и друга причина за ПТП, а именно повреда на автомобила, управляван от подсъдимия. Дадените показания в тази им част са в защита на подсъдимия и противоречат на събрания по делото доказателствен материал – показанията на останалите разпитани по делото свидетели и  протокол за оглед на местопроизшествие на л. 4 6,  и приложения фотоалбум на л. 8-22 от досъдебното производство и заключението на вещото лице В. А. по съдебно автотехническата експертиза. Не следва да бъде дадена вяра и на показанията на св. И. Ю. А. дадени пред нас : „Парчетата алуминий бяха триъгълни, четвъртити с различна форми. Бяха пръснати на разстояние 4-5 метра имаше парченца. Пръснати на асфалта по шосето, като от тях до самото произшествие имаше дирка масло. Тези парчета бяха на около 30-40 метра…Там на произшествието имаше диря от масло и реших, че е от скоростната кутия”. Показанията на посочения свидетел не кореспондират на показанията на останалите разпитани по делото свидетели и се опровергават от протокол за оглед на местопроизшествие на л. 4 6,  приложения фотоалбум на л. 8-22 от досъдебното производство, както и  заключението на вещото лице В. А. по съдебно автотехническата експертиза. Показанията на посочения свидетел противоречат на протокола за оглед местопроизшествие и фотоалбум, и по отношение на разположението на буса върху платното за движение. Пред нас св. А. е заявил, че „Бусът беше гътнат на дясната си страна”. В протокола за оглед на местопроизшествие на л. 4 е записано”Автомобилът е обърнат на лявата си страна”. Самият адв. Г. не оспорва, че причина за производството е недостатъчната квалификация на подсъдимия като водач поради липса на правоспособност, замъгленото  съзнание от употребата на алкохол, както и превишената с над 30 км/ч максимално допустима скорост за движение в населено място и не на последно място разбития път и копките по него.

         Настоящата инстанция не приема и възражението на адв. Г., че по време на извършване на деянието не е валял дъжд. В самия протокол за оглед на местопроизшествие е записано като метеорологични условия „дъждовно”. Св. В. Н. И., служител на РУ на МВР КАТ, посетил непосредствено мястото на катастрофата в съдебно заседание заяви : „Валеше дъжд и пътя беше хлъзгав”.

Адв. Г. не приема изменението на обвинението в съдебно  заседание, като  моли произнасяйки се по тази част от делото да се приеме, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,94 промила, а не 2,315 промила, така както е изчислено от вещото лице. Счита, че точният метод е този на изследване по химичен път на алкохолното съдържание и не може с разни формули да се внася неяснота и колебания на  точността на метода.  Позовава се на Наредба № 9  за установяване на алкохолно съдържание, според която задължително се изследва кръвта  на задържания по двата метода, но посочва, че в случая е сторено по единия метод  и изразява съмнение по отношение на тази експертиза по отношение на  точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Посочва, че действително,  съдебната практика допуска алкохолното съдържание да се установява и с други доказателствени средства, като в тази връзка не оспорва пияното състояние. Настоящата инстанция, прие, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието е 2.315. От заключението на вещото лице д-р Л. по съдебно – медицинска експертиза на л. 134 – 135 от настоящето дело се установява, че към момента на произшествието  концентрацията на алкохол в кръвта на М. е 2. 315.

Съдът на основание на чл. 281, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК приобщи показанията на св. М.А. М. на л. 126 от досъдебното производство, като даде вяра на тези показания, тъй като са  депозирани непосредствено след извършване на деянието. От тези показания се установява, че подсъдимият е употребявал алкохол в един продължителен период, който е продължил непосредствено до извършване на деянието.

Настоящата инстанция не приема и аргумента на адв. Г., че след настъпване на произшествието подсъдимият е указал помощ подсъдимия на пострадалия и правната квалификация на деянието не е тази, която  е изведена в обвинителния акт, а се касае до деяние, след извършването на което  подсъдимия е направил всичко зависещо от него за указване помощ на пострадалия - на  чл. 343а от НК. Позовава се на показанията на единия от свидетелите,  който категорично е заявил, че подсъдимия е занесъл кофа с вода и започнал да пръска единия от пострадалите. Счита, че това е вид указване на помощ след извършване на деянието.  Практиката е безспорна, че не е необходимо дееца да указва помощ на всички пострадали от произшествието. Не е необходимо методите  и средствата и начините да са абсолютно адекватни с оглед необходимостта от такава помощ. Съдът намира, че по делото не е установено, че след извършване на деянието М. е указал помощ на пострадалия. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Р. Ш. и Д. Я. Е. в тази им част, поради което не следва да бъдат кредитирани. Показанията на посочените свидетели са дадени в защита на подсъдимия, противоречат си помежду си, както и на показанията на всички разпитани по делото свидетели. Показанията на св. Р. Ш. и Д. Я. Е. са и взаимно противоречиви. Те си противоречат по отношение на – кой от тях с кого е бил преди извършване на катастрофата, валяло ли е дъжд или не, разлятото масло по пътя, действията на лица, посетили местопроизшествието, по отношение на подсъдимия, разположението на буса. Показанията на посочените свидетели противоречат и на протокол за оглед на местопроизшествие на л. 4 6,  приложения фотоалбум на л. 8-22 от досъдебното производство, както и  заключението на вещото лице В. А. по съдебно автотехническата експертиза. По делото не са налице доказателства, от които може да се направи извод, че след извършване на деянието М. е указал помощ на пострадалия.

         Неоснователен е довода на адв. Г., че не е налице бягство от местопроизшествието. Защитата не оспорва, че по едни или други причини подсъдимия не е останал на произшествието до идване на съответните органи, но са налице данни по делото, че след произшествието най-вече  след като някой от присъстващите там, разбрали какъв е резултата от това произшествие са се породили естествени  чувства и негативни настроения в тях, за да се насочи  такова едно тяхно поведение против подсъдимия той да се почувства уплашен и дори да приеме някой от подхвърлените му съвети да се махне, за да не стане нещо по- лошо. Посочва, че 1 час по-късно подсъдимия сам по собствени подбуди и воля е отишъл в РУ на МВР гр. Луковит, за да се предаде доброволно и е заявил, какво се е случило. Твърди, че сам по своя инициатива е отишъл, закаран от своя баща в полицията и се е предал.  Квалифициращия елемент бягство от  произшествието следва да се тълкува, че деецът не цели своето физическо отстраняване от това място, а цели да се укрие от съответните органи да ги заблуди в авторството на деянието и обстоятелствата, които не са налице. Счита, че подзащитният му не е целял да осуети разкриването на обективната истина, авторство и други елементи, които са включени в състава на престъплението. Според настоящата инстанция е налице бягство от местопроизшествието от страна на подсъдимия и не следва да се приема за установено, че след произшествието подсъдимият е бил уплашен от реакцията на близките на пострадалия. Пред нас св. С. М. С., баща на подсъдимия е заявил : „Той се е уплашил и ми звънна по телефона, че си слага край на живота. Взех го от гробищата и го закарах в гр. Луковит в полицията. Беше се уплашил от катастрофата и са го заплашвали да го бият. Скочили са да го бият, има свидетели Р. и Марио”. Св. Р. Й. Ш. : „В момента валеше дъжд, когато стана катастрофата. .. След произшествието М. даде помощ на човека дето почина. ..Той с една туба вода му даде помощ. Тръгнаха всички да го бият – комшиите не им знам имената. Той стоя там докато дойдат полицаите. Ние му викахме да си тръгва, че тръгнаха да го бият и той си замина” . Св. Д. Я. Е. : „Започнаха да го обиждат , че е блъснал човека. Започнаха да го обиждат, да му се карат, не го заплашиха. Аз му казах да си върви у тях, докато дойде полицията”. Показанията на посочените свидетели са дадени в защитната теза на подсъдимия и същите не следва да се кредитират в тази им част. От една страна те си противоречат, а от друга са непоследователни и не кореспондират с останалия събран доказателствен материал : показанията на останалите разпитани по делото свидетели и протокол за оглед на местопроизшествие на л. 4 6,  приложения фотоалбум на л. 8-22 от досъдебното производство, както и  заключението на вещото лице В. А. по съдебно автотехническата експертиза. Никой от посочените свидетели не успя в съдебно заседание да конкретизира лицето, което отправило закани за саморазправа срещу подсъдимия или да е започнало действия с цел физическа самопразправа – св. Ш. твърди, че са започнали да го бият, а св. Е., че са започнали да го обиждат. Свидетелите Р. Ш. и Д. Я. Е. си противоречат по отношение на   следните обстоятелства – къде и с кого са били непосредствено преди произшествието /св. Ш.: „В кафето бяхме аз, Д.и още свидетели….Преди това М. не е идвал на кафето”; св. Е. : „Познавам Р. Ш.. Той беше на местопроизшествието. Р. го видях за първи път на катастрофата”/, валяло ли е дъжд по време на катастрофата /св. Ш. : „В момента валеше дъжд , когато стана катастрофата”; св. Е. : „В момента, когато стана катастрофата не валеше дъжд”/, разлятото масло по пътя /св. Ш. : „Има към 20 30 метра разстояние на маслото до катастрофата..Маслото започна да тече от първия завой от скоростната кутия. Възприех го отпред, че тече. Отпред изтече маслото шуртеше по пътя и автомобила си вървеше нормално”; св. Е. : „Маслото беше пътека от масло, като количество около 30 см. От буса до около 20 метра/”, разположението на буса на платното за движение. От показанията на посочените свидетели не може да се направи извода, наложен от защитата,  че след като са разбрали какъв е резултата от произшествие са се породили естествени  чувства и негативни настроения в част от присъстващите, като са предприели поведение против подсъдимия, от което да се почувства уплашен и дори да приеме някой от подхвърлените му съвети да се махне, за да не стане нещо по- лошо.  Подсъдимият е следвало да остане на мястото на произшествието, което не е извършил. В тази връзка са показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Св. В. Н. И. ***, дежурен по КАТ, св. Л. К. К. ***, дежурен по КАТ, които са посетили произшествието на място са категорични, че М. не е бил там. В тази връзка са и показанията на св. М. С. С. ***. Едва след като служителите на РУ на МВР Луковит са се свързали с близките на подсъдимия, той е бил закаран от баща си в РУ на МВР Луковит. Настоящият състав приема, че е налице бягство от местопроизшествието от страна на М., поради което не прие изложените възражения от адв. Г. в тази насока.

Настоящата инстанция наложи на подсъдимия за престъплението по чл. 343 ал. 4 във вр. с чл. 343 ал. З предл. 1-во и последно б. „б" предл. 1-во във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК наказание в размер на четири години лишаване от свобода. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия, признаването на вината и критичното му отношение. Съдът съобрази като отекчаващи вината обстоятелства високата обществена опасност на деянието и на самия подсъдим. Както бе посочено по - горе, М. е осъждан, като последната му присъда е влязла в сила на 07.07.2009 год. и не е била приведена в изпълнение към 19.07.2009 год., т. е към датата на извършване на деянието по настоящото дело. Видно от бюлетина за съдимост с присъда № 41/19.06.2009 год. по НОХД № 193/2009 год. на РС Тетевен, влязла в сила на 07.07.2009 год., М. е признат за виновен и осъден на основание чл. 195, ал. 1, т. 3,4, и 7 и чл. 20, ал. 2, чл. 28, ал. 1 и чл. 55 от НК на три месеца лишаване от свобода. От справка от КАТ ОДП Ловеч на л. 49 от досъдебното производство се установява, че М. не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, като е наказван осем пъти за различни нарушения по ЗДвП за периода 2006 – 2008 год. Поради изложените съображение не следва да се приема довода на адв. Г., че наказанието на подзащитния му следва да бъде лишаване от свобода към минималния размер, предвиден в закона.

В съответствие с разпоредбата на чл. 61, т.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода на М.С.М., което следва да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът осъди подсъдимия М. да заплати на  Р.В.  А., сумата 6781,72 /шест хиляди седемстотин осемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2009 г.  до окончателното й изплащане. Съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното му, противоправно поведение и настъпилия резултат – причинена щета на МПС – лекотоварен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Вито” с Д.К. № СА 77 99 НН, собственост на Р.В.А. *** - е налице пряка причинна връзка. Съдът при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди съобрази заключението на вещото лице А. по съдебно автотехническа експертиза, от което се установява, че размера на нанесената щета на автомобила е 6 781. 72 лева.

Съдът осъди подсъдимия М.С.М. да заплати на Л.Й.Т. сумата от 30 000.00 /тридесет хиляди/ лева неимуществени вреди, както и сумата от 1000.00 /хиляда/ лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 19.07.2009 г. до окончателното им изплащане, като  и сумата от 250.00 лева представляваща разноски за повереник,  като отхвърли искът за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 150 000.00 лева, като неоснователен и недоказан  Съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното му, противоправно поведение и настъпилия резултат – смъртта на  Й.Т. Б.- е налице пряка причинна връзка. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази : родствените връзки между гражданския ищец /син/ и пострадалия/баща/, близките им отношения, болките и страданията, причинени от загубата на родител, както и динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което го уважи в посочения по – горе размер. При определяне на размера на гражданския иск за имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че е основателен и доказан, така както е предявен – в размер на 1 000. 00 лева /хиляда/ лева, представляващи разноските за погребението на, като съобрази, че това са направени разходи във връзка с погребението му и помена, съобразно традициите. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на Л.Й.Т. сумата от 250. 00 лева, представляваща разноски за повереник.

Съдът осъди подсъдимия М.С.М. да заплати на В.Й.С. сумата 30 000.00 /тридесет хиляди/ лева неимуществени вреди, както и сумата от 1000.00 /хиляда/ лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 19.07.2009 г. до окончателното им изплащане, като  и сумата от 250.00 лева представляваща разноски за повереник,  като отхвърли искът за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 150 000.00 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното му, противоправно поведение и настъпилия резултат – смъртта на  Й.Т. Б.- е налице пряка причинна връзка. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази : родствените връзки между гражданския ищец /дъщеря/ и пострадалия/баща/, близките им отношения, болките и страданията, причинени от загубата на родител, както и динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което го уважи в посочения по – горе размер. При определяне на размера на гражданския иск за имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че е основателен и доказан, така както е предявен – в размер на 1 000. 00 лева /хиляда/ лева, представляващи разноските за погребението на, като съобрази, че това са направени разходи във връзка с погребението му и помена, съобразно традициите. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на В.Й.С. сумата от 250. 00 лева, представляваща разноски за повереник.

Съдът осъди подсъдимия М. да заплати на В.  Н.В. сумата 10 000.00 /десет хиляди/ лева неимуществени вреди и 1000 /хиляда/ лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 19.07.2009 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 500.00 лева представляваща разноски за повереник, като  отхвърли искът за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 90 000.00 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното му, противоправно поведение и настъпилия резултат – причинена средна телесна повреда на В. Н.В. - е налице пряка причинна връзка.  От заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 166/09 год. на л. 104-105 от досъдебното производство се установява, че на пострадалият В. Н.В. било причинено травматично счупване на дясната бедрена кост - през трохантера с последващо оперативно лечение - свързване на костните фрагменти с помощта на метал, повреда обуславяща затруднение движенията на десния крак за около 1 година. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази характера и вида на причиненото увреждане, състоянието на пострадалия към настоящия момент, както и динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което го уважи в посочения по – горе размер. При определяне на размера на имуществените вреди съдът съобрази направените разноски във връзка с претърпяната операция. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на В.  Н.В. сумата от 500. 00 лева, представляваща разноски за повер

         В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди М.С.М. да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд съдебно - деловодни разноски в размер на 192.00 /сто деветдесет и два/ лева и по сметка на РУ на МВР – гр. Луковит разноски за вещи лица в размер на 437.00 лева /четиристотин тридесет и седем лева/, както и да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд и сумата от  3191.00 /три хиляди сто деветдесет и един/ лева, представляваща Държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове.

         Съдът постанови вещественото доказателство:  1 брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Х640” с IMEI – 35711100785281/1 -  след влизане на присъдата в сила - да бъде върнато на Р.Р.Г. ***.

         Съдът постанови присъдата си по изложените мотиви.

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :