Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, V граждански състав, в публично заседание на 05.10.2018година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.6027/2018г., за да се
произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 542 от ГПК.
Съдът е сезиран с
молба от Районна прокуратура-гр. Плевен, с която е поискано установяването на
факт с правно значение – че лицето З.Ф.М. е родено на ***г. в гр. Пордим от
майка Ф.Й.М. с ЕГН ********** и неизвестен баща. Моли се съдът да постанови
издаването на акт за раждане на това лице от компетентната община – Община Пордим.
Твърди се, че майката на лицето Ф.Й.М. е родила детето на 29.05.2018г. в
05.30ч. в дома си в гр. Пордим, без присъствието на медицинско лице, а е
постъпила в болница на 06.06.2018г. Твърди се, че
детето и майката са били здрави и изписани от болницата, но детето няма издаден
акт за раждане, ЕГН и не фигурира в регистъра на населението. Твърди се, че за
факта на раждането следва да бъде издаден официален свидетелстващ документ, но
такъв не е съставен и не може да бъде съставен, поради което се моли съда да
установи този факт и да постанови издаването на акт за раждане на детето.
Заинтересованата
страна Ф.Й.М. заявява, че искането е основателно, моли съда да и бъде издаден
акт за раждане с посочените имена и дата на раждане. Сочи, че е родила детето
сама в дома си, че е скрила раждането и не е казала на никой, но когато баща
ѝ разбрал, я закарал в болницата. Т.к. минал срока за издаване на акт за
раждане на детето, го взели и не ѝ го дали, докато не се издаде акт за
раждане.
Заинтересованата
страна Й.И.М. – баща на Ф.Й.М., заявява,
че на детето следва да се издаде акт за раждане, но майка му не заслужава да го
гледа, т.к. е скрила, че е родила дете, и той разбрал, че то се е родило от
анонимно лице. Твърди, че след като разбрал за раждането, той уведомил бърза
помощ и полицията.
Заинтересованата
страна – Община Пордим не взема становище по делото.
Заинтересованата
страна – Д.П. счита, че молбата е основателна и доказана и че раждането на
детето безспорно се установява от доказателствата по делото, че в интерес на
детето е да се установи неговата самоличност и гражданска регистрация.
Детето З.Ф.М., чрез назначения си процесуален представител адв.
П.А. от ПлАК, заявява, че по делото се е изяснило
действителното фактическо положение по отношение на раждането на детето, на
деня, часа, мястото и майката. Доколкото майката не е в брак, произхода на
детето от баща не може да бъде установен, и следва да се състави акт за раждане
на детето, като се съобразят имената, избрани от майката.
Съдът, като
съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства
по преписка В-2696/2018г. на РП-Плевен, образувана по сигнал на ДСП Плевен, съдържаща
обяснения на лицето Ф.Й.М. и роднините ѝ, медицинските документи от УМБАЛ
Г.С.гр. Плевен, както и гласните доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Установява
се от приложените епикриза от 22.06.2018г. на
новородено от Клиника по неонатология на УМБАЛ и епикриза от 12.06.2018г. на Ф.Й.М. от Клиника по акушерство
и гинекология при УМБАЛ, че на 06.06.2018г. родилка и
детето ѝ са приети в съответните клиники, след като е установено, че на
29.05.2018г. майката е родила детето си в домашни условия, при непроследяване
бременност и не е съобщила за раждането на роднините си. Видно от епикризите, жената е със статус на раждала, наложила се е
оперативна интервенция, при която са извадени плацентарни
части и ципи, и след ревизията е изписана без медицински риск; детето е било в
задоволително общо състояние, с обрив, който е овладян. По твърдения на
заинтересованата страна Ф.М., тя е родила на 29.05.2018 г. в 5.30 ч. сутринта
дете, момиченце и му дала името З.. Твърди, че никой не ѝ помагал за
раждането, не е търсила медицинска помощ, но когато баща ѝ разбрал за
раждането, отишли в болницата, където първоначално не я приели, но впоследствие
постъпила и била лекувана. Сочи, че не е била в брак при раждането на детето,
но бащата смята да го припознае. Установяването на раждането и отвеждането на
майката и бебето се установяват и от твърденията на заинтересованата
страна Й.И., баща на Ф.М.. Св. М.С.,
акушерка, потвърждава, че е придружила с линейка майката с детето от адреса
ѝ в гр. Пордим до АГ Плевен, и майката и детето били във видимо добро
здраве, майката в никой момент не е отричала, че това е нейното дете,
разказала, че е родила сама, без чужда помощ. След като за ситуацията е
уведомена ДСП Плевен, св. д.и., социален
работник, е посетила на 06.06.2018г. дома на Ф.М.,
отвела е майката и детето в болницата за преглед, да се установи дали Ф. е
родила и какво е състоянието ѝ. Посочи, че при прегледа било установено,
че е имало раждане и остатъчна част от плацента. Детето е останало в болницата,
и впоследствие по отношение на него е предприета мярка за закрила – настаняване
в приемно семейство. От приетите данни от Национална база данни „Население“ за Ф.Й.М.,
се установява, че тя е със семейно положение – неомъжена и за нея не фигурира
вписано дете – З., род. през 2018г. Същевременно от писмата на Община Плевен и
Община Пордим до Р.П. се установява, че не е издаван акт за раждане или
присвояван ЕГН на дете от женски пол с имена З.Ф.М., род. на ***г.
Разпоредбата на
чл. 542 от ГПК урежда възможност в случаите, когато законът предвижда, че
известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен
по надлежния ред, какъвто е актът за гражданско състояние, и такъв документ не
е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или
изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права
от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато
това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. В
конкретния случай актът за раждане е от категорията документи, които попадат в
приложното поле на разпоредбата на чл. 542, ал.1 от ГПК и е допустимо
установяването на факта на раждане по този ред. Съгласно чл. 44, ал.2 от ЗГР, когато
календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за
раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на
родителите, лицето или прокурора. В случая, независимо, че календарната година
от раждането на детето З. не е изтекла, и съобразно ал. 1 на същия член, акт за
раждане може да се състави от длъжностното лице по гражданското състояние, без
да е необходимо решение на съда за това, съдът съобразява, че искането не е
недопустимо, съгл. разпоредбата на чл. 542, ал.1 от ГПК, а и поради обстоятелството,
че при лимитативната разпоредба на чл. 7 ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-9 от
21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация,
за документите, въз основа на които може да се състави акт за раждане, при
липса на съобщение за раждане, длъжностното лице не би могло да състави такъв. С оглед събраните по делото доказателства, съдът
приема,че са налице предпоставките за установяване на акта на раждане на лицето
З., т.к. по делото се установи безпротиворечиво, че
тя е дете на Ф.Й.М.,***, на 29.05.2018г., в 05.30ч., и че за този факт не е
съставен акт за раждане на територията на РБългария. Съгласно
изискванията на чл. 12, ал.1 от ЗГР, собственото име на всяко лице се избира от
родителите му и доказателствата по делото сочат, че избора на майката е бил детето
да се казва З., като това име е възприето и от всички, които са имали
правоотношения с това дете до момента – лекарите в УМБАЛ Г.С.гр. Плевен, които
са приели, лекували и издали епикриза на детето, ДСП
Плевен, настанила по административен ред детето в приемно семейство, Р.П. По
отношение на бащиното и фамилното ѝ име, следва да се вземе предвид
липсата на законова презумпция за бащинство и да се приложат разпоредбите на
чл. 15, ал.1 от ЗГР - бащиното име на дете, на което е установена само майката,
се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име
се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. В конкретния случай
името на лицето следва да бъде структурирано съобразно императивно установените
законовите изисквания, и то следва да носи като свое бащино име - име Ф. – от
собственото име на майката Ф., и фамилно име – М., от фамилното име на майката
- М.. С оглед гореизложените изводи на съда, молбата на РП- гр.Плевен се явява
основателна и като такава, следва изцяло да бъде уважена.
След влизане на
решението в законна сила, препис от него следва да се изпрати на длъжностното
лице по гражданско състояние при Община-Пордим, където е родено детето, за
съставяне акт за раждане и вписването му в регистъра за гражданско състояние.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 542 и сл ГПК, вр.
чл. 44, ал.2 от ЗГР, за установен факта, че на 29.05.2018г. в 05.30ч., в гр. Пордим,
обл. Плевен, е родено дете от женски пол с имена – З.Ф.М., от майка Ф.Й.М., ЕГН **********.
На осн. чл. 44 от ЗГР, ПОСТАНОВЯВА
да се състави акт за раждане от Община Плевен на лицето З.Ф.М., родена на на ***г. в 05.30ч., в
гр. Пордим, обл. Плевен, от майка Ф.Й.М., ЕГН **********.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните пред ПлОС.
След влизане в
сила на решението, препис от него да се изпрати на Община Пордим за съставяне
на акт за раждане от длъжностното лице по гражданско състояние.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: