№ 541
гр. Кюстендил, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500403 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба от Й.Ж. и М.Ж., чрез адв.
Георги Минчев, подадена срещу определение № 737 от 01.07.2022 г. по гр. д.
№ 479/2022 г. на ДРС, с което съдът е прекратил производството по
предявения от тях отрицателен установителен иск.
Частните жалбоподатели излагат, че определението е незаконосъобразно и
молят то да бъде отменено. Сочат, че предявеният отрицателен установителен
иск не е недопустим, тъй като въз основа на него процесния констативен
нотариален акт, издаден в полза на праводателите на ответниците, ще бъде
отменен, като това е невъзможно да бъде осъществено при положителния
установителен иск.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид изложеното от страните и
представените по делото писмени доказателства, намери следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявена искова
молба от Й. СТ. Ж., и М. СТ. Ж., двамата чрез пълномощника си адв. Георги
Спасов Манчев от АК - гр. Кюстендил срещу Д. Г. К. и Г. К. К., като с нея са
поискали съдът да постанови решение, с което да признае за установено но
отношение на ответниците Д. Г. К. и съпругът й Г. К. К., че ищците са
собственици на 2/10 идеални части /или 1/5 /една пета/ идеална част от
двуетажната масивна жилищна сграда и на 2/10 идеални части /или 1/5 /една
пета/ ид. част от урегулиран поземлен имот XVIII - 272 в кв. 30 по
регулационния план на с. Голема фуча, общ. Бобов дол, обл. Кюстендилска, в
който е построена сградата, прехвърлени на ответницата Д. Г. К. от Г.Ж.А. и
Б.С.А. с договор, обективиран в нот. акт №134, том II, рег.№ 4713, дело
№322/2021г. нотариус Евтим Павлов Китов, с район на действие - района на
1
PC град Дупница и да признае за установено, че те — ответниците, не са
собственици на 2/10 ид. ч. от прехвърлените им 5/10-ти идеални части от тези
имоти и да отмени в тази му част нот. акт № 133. том П, рег. № 4709, дело №
321 от 2021г. на нотариус Евтим Павлов Китов, с район на действие - района
на PC – Дупница. Ищците са твърдели, че те са собственици на 2/10 идеални
части /или 1/5 /една пета/ от процесните имоти на основание наследствено
правоприемство. Ответниците са оспорили основателността на иска, като са
възразили, че те са собственици на имотите.
Според въззивния съд, правилно ДРС е приел, че предявеният от ищците
отрицателен установителен иск за същите имоти и ид. части, които са
предмет на положителния установителен иск и срещу същите страни, е
недопустим, поради липсата на правен интерес от воденето му.
Законосъобразно ДРС е прекратил производството по предявения
отрицателен иск като недопустимо, поради липса на правен интерес.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем
защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия
правен спор. В случая ищците са предявили два обективно и субективно
кумулативно съединени иска, с уважаването на които би се постигнал
идентичен правен резултат. При условие, че положителният установителен
иск бъде уважен, съдът ще признае със сила на присъдено нещо за
установено, по отношение на ответниците, че ищците са собствениците на
претендираните идеални части на процесните имоти, което ще доведе и до
отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на
ответниците. Ако бъде приет за допустим отрицателния установителен иск,
неговото уважаване би довело до отричане със сила на пресъдено нещо на
правото на собственост на ответниците. Разликата между двата
установителни иска е, че при уважаване на положителния установителен иск
силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на
собственост в лицето на ищците, като същевременно се отрича
претендираното от ответниците право, а при отрицателния установителен иск
единствено се отрича претендираното от ответниците право, т. е. като краен
резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита, от
тази на положителния установителен иск.
Според въззивния съд, уважаването на положителния установителен иск е
равнозначно на това да се уважи и отрицателния установителен иск относно
същото право, предявен от ищците. С оглед на горното, не е налице правен
интерес на ищците от предявяване на отрицателния установителен иск.
Настоящият съдебен състав намира, че твърдението на частните
жалбоподатели, че имат правен интерес от предявяване на отрицателния
2
установителен иск, тъй като единствено при неговото уважаване ще бъде
отменен констативния нотариален акт, от който се ползват ответниците, за
неправилно.
С констативния нотариален акт се установява принадлежността на правото
на собственост върху недвижими имоти и всяко трето лице, което претендира
правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, или оспорва
правата на ползващото се с този акт лице, може по исков ред да установи
съществуването на удостовереното с нотариалния акт право за всички или
само за част от имотите, посочени в нотариалния акт. С постановяването на
съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на
ищците по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр –
ответниците по делото, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на
това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с
което се признават правата на третото лице - Тълкувателно решение № 3/2012
от 29.11.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. ВКС. Константна е съдебната практика, че
собственик на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си
на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена
проверка нотариален акт за собственост на същия имот като при уважаване на
предявения иск, нотариалния акт се отменя /решение № 49 от 18.05.2018 г. по
гр.д. № 1957/2017 г. ВКС, ТР № 178/30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г. на
ОСГК на ВС/. Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК не сочи конкретен вид иск,
който трябва да бъде предявен за да бъде отменен охранителния акт, поради
това се приема, че може да бъде както положителен установителен иск за
собственост, така и отрицателен или ревандикационен.
Поради гореизложеното, въззивният съд намира, че определението на
районния съд е правилно и законосъобразно, а частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 737 от 01.07.2022 г. по гр. д. № 479/2022
г. на ДРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4