№ 1439
гр. Русе, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.ева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520102332 по описа за 2023 година
Ищецът „Еос Матрикс” ЕООД твърди, че на 17.06.2020 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и ответника М. Р. М. бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит № 4179149, по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД отпуснало на длъжника паричен
кредит с общ размер 3606,05 лева. Кредитът следвало да бъде издължен чрез
ежемесечни погасителни вноски, първата от които била дължима на
07.07.2020 г. Крайния срок на издължаване на погасителните вноски бил на
07.11.2023 г. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат при
годишен лихвен процент в размер на 15 % и годишен процент на разходите
16,08 %. Кредиторът „Уникредит Къссюмър Файненсиг“ ЕАД изпълнил
задълженията си по договор за кредит, като отпуснал уговорения кредит, но
не получил пълно и точно насрещно изпълнение от страна на
заемополучателя.
На 19.04.2022 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД прехвърлил
вземанията си срещу М. Р. М. чрез договор за продажба на вземане /цесия/ на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД. На основание чл. 99 от ЗЗД на 21.06.2022 г. на
посочения в договора за кредит настоящ адрес за кореспонденция чрез
пощенски оператор „Ми МБ Експрес“ ООД с № 1110013524173 било
изпратено писмено съобщение за извършената цесия от пълномощника на
1
цедента – адв. дружество „Иванов и Денев“, с изявление, че считано от датата
на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор по отношение на
паричното вземане бил „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Писмото не било връчено,
като причина било отразено – „адресът е недостатъчен“. На посочения в
договора за кредит постоянен адрес за кореспонденция чрез пощенски
оператор „Ми МБ Експрес“ ООД с № 1110013524174 било изпратено
писмено съобщение със същото съдържание. Тази пратка също не била
доставена до адресата, като причина било отразено „непознат“.Освен
уведомлението за цесия, с посочените пратки на длъжника са били изпратени
и писмени известия – покани, с които му се предоставял 15-дневен срок за
доброволно изпълнение на непогасеното задължение по договор за кредит и
изявление, че при липса на доброволно изпълнение, цялото задължение става
изцяло и незабавно дължимо.
Ответникът не изпълнил задълженията си, поради което било подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен
съд София и било образувано ч. гр. дело № 20221110167669 по описа на съда,
което било прекратено и изпратено по подсъдност в РРС, където било
образувано ч. гр. дело № 749/2023 г. по описа на РРС и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 416/03.02.2023 г., с
която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
3606,05 лева – главница, 767,33 лева – договорна лихва за периода от
17.06.2020 г. до 19.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
13.12.2022 г. до окончателното и изплащане, както и 87,47 лева – разноски по
делото за държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срок подал възражение, поради което било образувано
настоящото производство.
Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3606,05 лева –
главница и 767,33 лева – договорна лихва по Договор за потребителски
паричен кредит № 4179149/17.06.2020 г. за периода от 17.06.2020 г. до
19.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до
окончателното и изплащане.
В условия на евентуалност искат да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3606,05 лева
2
– главница и 767,33 лева – договорна лихва по Договор за потребителски
паричен кредит № 4179149/17.06.2020 г. за периода от 17.06.2020 г. до
19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2023 г. до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът М. Р. М. счита предявения иск
за неоснователен.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №416/03.02.2023 г. по гр. д. 749/2023 г. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника М. Р. М. да заплати на
ищеца сумата от сумата в размер на 3606,05 лева – главница, 767,33 лева –
договорна лихва за периода от 17.06.2020 г. до 19.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до окончателното и изплащане,
както и 87,47 лева – разноски по делото за държавна такса и 180,00 лева –
адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът М. Р. М.
възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
Не е спорно, че на 17.06.2020 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсиг“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 4179149, с който му бил предоставен кредит в размер на 3606,05
лв., който кредитополучателят се задължил да погаси заедно с договорна
лихва, в рамките на 41 бр. месечни погасителни вноски в размер на 128.19 лв.
всяка, като срокът на договора бил до 07.11.2023 г. кредитът бил отпуснат
при годишен лихвен процент в размер на 15 % и годишен процент на
разходите 16,08 %.
На 19.04.2022 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД прехвърлил
вземанията си срещу М. Р. М. чрез договор за продажба на вземане /цесия/ на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД. На основание чл. 99 от ЗЗД на 21.06.2022 г. на
посочения в договора за кредит настоящ адрес за кореспонденция чрез
пощенски оператор „Ми МБ Експрес“ ООД с № 1110013524173 било
изпратено писмено съобщение за извършената цесия от пълномощника на
цедента, с изявление, че считано от датата на получаване на Уведомлението за
3
цесия, кредитор по отношение на паричното вземане бил „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Писмото не било връчено, като причина било отразено – „адресът е
недостатъчен“. На посочения в договора за кредит постоянен адрес за
кореспонденция чрез пощенски оператор „Ми МБ Експрес“ ООД с №
1110013524174 било изпратено писмено съобщение със същото съдържание.
Тази пратка също не била доставена до адресата, като причина било отразено
„непознат“.Освен уведомлението за цесия, с посочените пратки на длъжника
са били изпратени и писмени известия – покани, с които му се предоставял
15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по
договор за кредит и изявление, че при липса на доброволно изпълнение,
цялото задължение става изцяло и незабавно дължимо.
„Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД упълномощил ищеца, да
извършва от негово име уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.4
от ЗЗД, чиито договори били предмет на Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.04.2022 г.
С писмо от 03.02.2022 г. ответникът уведомил Уникредит Кънсюмър
Файненсиг“ ЕАД за промяна на адреса си за кореспонденция.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано
вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за
недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие
между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на
съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява
изпращане на уведомяването на длъжника за цесията.
Във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение №
4
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво
се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Като приложение към исковата молба, ищецът е представил и
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо
от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник.
Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства,
се счита връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит
в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния (в този смисъл
Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК,
Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника
цесията е породила правно действие.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение,
че процесният договор е изготвен на шрифт по-малък от 12. Това е относимо
за договорите сключвани от „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД през
2018 г., но не и за тези сключвани през 2020 г.
По делото не се спори, че между ответникът и „Уникредит Кънсюмър
Файненсиг“ ЕАД са съществували облигационни правоотношения, съгласно
които ответникът получил от дружеството кредит в размер на 3606.05 лв. по
сключен Договор за потребителски кредит с № № 4179149/17.06.2020 г. От
него за Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД е възникнало задължението
да предостави на ответника сумата от 3606.05 лв., която била преведена по
сметка на ответника. От представените по делото доказателства е видно, че
ответникът не е изпълнил свои задължения по чл.3 от него, като не били
5
заплатени никакви погасителни вноски. Към настоящия момент цялото
вземане е изискуемо. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за
това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3606.05 лв.- неизплатена
главница, както и сумата от 767,33 лева – договорна лихва за периода от
17.06.2020 г. до 19.04.2022 г.
Представените от ответника: Договор за стоков кредит № 4039740;
Банково удостоверение, изх. № 0601-225/13.06.2023 г.; Извлечение от
разплащателна сметка от 13.06.2023 г. са ирелеватни за спора, тъй като не се
отнасят за процесния договор.
При това положение съдът намира, че обективно съединени искове
следва да се уважат изцяло, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца за сумата от сумата в размер на 3606,05 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до окончателното и
изплащане, както и 767,33 лева – договорна лихва за периода от 17.06.2020 г.
до 19.04.2022 г.
С оглед изхода на спора ответницата дължи на ищеца сумата от 267.47
лв. разноски по гр. д. № 749/2023 г. по описа на РРС.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на делото в
размер 106.77 лв. направени от ищеца – заплатена държавна такса са в тежест
на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, М. Р. М., ЕГН: ********** от
******, дължи на „Еос Матрикс”ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр.София,
район Витоша, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” №
4-6, сумата от 3606,05 лева – главница, 767,33 лева – договорна лихва за
периода от 17.06.2020 г. до 19.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 13.12.2022 г. до окончателното и изплащане, дължими по прехвърлено от
„Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД чрез цесия на 19.04.2022 г. вземане
по Договор за потребителски кредит № 4179149/17.06.2020 г., за които е
6
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№416/03.02.2023 г. по гр. д. 749/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: ********** от ******, да заплати на Еос
Матрикс”ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр.София, район Витоша,
ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сумата от
267.47 лв. – разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №416/03.02.2023 г. по гр. д. 749/2023 г. по описа на РРС и сумата от
106.77 лв. разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7