О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 260045
гр. Шумен,29.09.2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. З. Иванова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 273 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба с вх. № 4353 от 08.07.2020г.
депозирана от „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ..., представлявано от И.Ш.,
действаща чрез юрисконсулт В.Г.
срещу разпореждане №
1121/08.06.2020г. по ч. гр. д. № 427/2020г. на РС – Н. П., с което изцяло е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу Ю.А.Ю. от гр. Н. П..
Жалбоподателят счита,
че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че кредитополучателят е имал възможност при
сключване на договора да си избере вида на обезпечението или да избере кредит
без обезпечение. Оспорва извода на съда, че след като
едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът по договора за
кредит, на длъжника не е предоставено право на избор и възможност на
индивидуално договаряне. Дружеството кредитор и
дружеството поръчител
са различни и отделни юридически лица, като фактът, че
"Кредисимо" ЕАД е собственик на
капитала на заявителя, не води до презумпцията, че е
налице нарушение на закона. В случая е налице индивидуално
договаряне, като длъжникът е имал право да избере дали договорът за кредит да е
обезпечен или не и ако е избрал обезпечен кредит - какво да е обезпечението – банкова гаранция
или поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице. Счита, че неправилно
заповедният съд е възприел, че възможността за отпускане на кредита е обвързана
със сключването на възмезден договор за поръчителство и тази уговорка
представлява неравноправна клауза, както и че в изчислението на ГПР по кредита
се включва и дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че клаузите по договора за
кредит са индивидуално уговорени и не са налице неравноправни клаузи, поради което
моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за всички претендирани
суми, вкл. и за разноските за заплатена държавна такса, както в заповедното, така и за настоящото
производство.
Частната жалба е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата
е частично основателна, поради следното:
Производството
пред районния съд е образувано по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С. представлявано от И.Ш., действаща чрез юрисконсулт В.Г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ю.А.Ю., ЕГН **********.
Със заявлението са посочени следните парични задължения на длъжника: 179.35 лв.
- главница; 24.75 лв. - административни разноски; 64.36 лв. - възнаграждение по
договор за поръчителство; 7.97 лв. - договорна лихва за периода от 11.05.2019
г. до 10.08.2019 г.; 19.42 лв. - наказателна лихва за периода от 11.06.2019 г.
до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
19.03.2020 г., както и разноски за ДТ в размер на 25 лв. и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. В заявлението се твърди,
че вземането произтича от неизпълнено парично задължение по договор за кредит №
1104923, сключен на 11.07.2018 г. между
„Кредисимо“ ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
заявителя и длъжника на 11.07.2018
г.. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за
кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, като последната вноска е
падежирала на 10.08.2019 г.. На 04.03.2020г.
заемодателят е изпратил искане за плащане на задължението до поръчителя. На
09.03.2020г поръчителят е изплатил на кредитора всички дължими суми, уведомил е
длъжника за извършеното плащане и за встъпването в
правата на кредитора, в това число и за дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство.
С обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло заявлението, тъй като е приел, че представеният договор за потребителски
кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП. Приел,
е че в договора за кредит освен, че не е посочен размер на предоставения
кредит, е налице и неравноправна клауза. Посоченото в чл. 4 от договора условие
за сключване на договора, а именно: да се предостави на кредитора банкова
гаранция, съгл. ОУ или да се сключи договор за поръчителство, с одобрено от „Кредисимо“
ЕАД ЮЛ (поръчител) в срок до 48ч. от подаване на заявлението, водело до
значително неравноправие между страните, а от там и до значително оскъпяване на
ползвания заем. Съгласно сключения договор за поръчителство, поръчителят
отговарял пред кредитора за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникващи от договора за потребителски кредит, като потребителят (длъжникът)
ще заплати на поръчителя възнаграждение за обезпечението на изпълнението на
задълженията, съгласно приложение №1, вкл. и законната лихва, заедно с всички
направени от поръчителя разноски за събиране на това вземане. Самото плащане, с
което се задължавал длъжникът от своя страна по договора за поръчителство било
плащане към търговец, ЮЛ, собственост на същия кредитор, съгласно посоченото в
ТЗ, от което следвало, че тези плащания са реално утежнение на сключения между
страните договор за потребителски кредит. Съгласно приложението, към договора
за поръчителство, възнаграждението по него е в размер на 50.44 лв. на месец за целия
период на действие на договора за кредит или така посоченото в договора за
кредит условие поставяло изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, което по смисъла на чл. 143, ал.2, т.3 от ЗЗП е неравноправна
клауза, доколкото кредиторът ограничавал правото на избор на потребителя и
възможността за индивидуално договаряне.
Със заявлението
са приложени договорът за кредит, сключен между длъжника и "Кредисимо" ЕАД, договорът за поръчителство, сключен между кредитора и заявителя и
договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и заявителя.
Анализът на договора за потребителски кредит показва, че в него няма
неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от ЗЗП и ЗПК. Кредиторът "Кредисимо" ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 700.00
лв. и в Приложение
№ 1, което е неразделна част от договора са посочени размерът на кредита, срокът за връщане на кредита, броя на погасителните
вноски, размер на всяка погасителна вноска, лихвенният процент по кредита - 26,
24%, ГПР - 50% и общият размер на задължението - 811,72 лв. Приложен е и погасителен план. Валиден е и сключеният договор за
поръчителство между заявителя и кредитора, по силата който заявителят е приел да
поръчителства по сключения договор за потребителски кредит между
"Кредисимо" ЕАД и длъжника. Следва да
се отбележи, че договорът за поръчителство, както и договора за предоставяне на
поръчителство имат акцесорен характер по отношение на договора за потребителски
кредит. Договорът за поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй
като е сключен между две търговски дружества. Дружеството - поръчител "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е с предмет на дейност: гаранционни
сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране, а
съобразно разпоредбата на пар. 13 от ДР на ЗЗП потребител е физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Договорът за предоставяне на поръчителство
обаче има пряка връзка с договора за потребителски кредит, сключен е, за да се
поеме задължение да се поръчителства по договора за потребителски кредит между
физическо лице /длъжника по договора за потребителски
кредит/ и търговско дружество /"АЙ
ТРЪСТ"ЕООД/, сключило договора с длъжника, като част от
своята търговска дейност в частния сектор. Поради това длъжникът има качеството
потребител по този договор и заповедният
съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни
клаузи от договора.
Уговорената между длъжника и заявителя клауза
за заплащане на възнаграждение по сключеният договор в общ размер на 655.72 лв. /на вноски от по 50.44 лв. за 13 месеца, съобразно приложение № 1 към договора за предоставяне на
поръчителство/ срещу задължението на заявителя да сключи договор за
поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на
който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя/длъжника/ за изпълнение на всички задължения по договора, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПП. От
формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението
Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да
предостави обезпечение по кредита и ако да -
съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При
внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от договора
следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено
от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице - поръчител, то заявлението му за сключване на
договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на
заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в
този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок
от подаването му. Тоест, налице е неравноправно третиране на бъдещи клиенти на
кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които
са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Клаузите относно
обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение,
дори напротив: от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае,
следва да подпише т. н. - "договор за предоставяне на поръчителство", с
посочено от кредитора юридическо лице- поръчител. Освен всичко изложено се
налага и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел
да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга - да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и
това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава
неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ
бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. В конкретният случай ситуацията е точно такава.
Потребителят, с оглед голямото различие в сроковете за разглеждане на
обезпечени и необезпечени кредити, е житейски оправдано и нормално да
предпочете обезпечения кредит, който обаче се предлага с поръчителство от
одобрено от кредитодателя ЮЛ – поръчител, т.
е. в случая се установява наличие на клауза, която е съставена предварително и
върху съдържанието на която потребителя не би могъл да влияе. Отделно от това,
уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Това
възнаграждение е почти равно на задължението, което длъжникът следва да върне
по договора за потребителски кредит – 811.72 лв., поради което заявлението,
с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата 64.36 лв, представляваща задължение по договора за предоставяне на
поръчителство, следва да се отхвърли на осн.
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, както правилно е процедирал първоинстанционния съд.
С оглед въведените от
жалбоподателя доводи – че неправилно районният съд е възприел, че в
изчисляването на годишния процент на разходите /"ГПР"/ следвало да се
включи и дължимото възнаграждение
по договора за предоставяне на
поръчителство, при което обаче ще се надвиши стойността
на максимално допустимия размер на ГПР, следва да се
отбележи следното:
По смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Както се изтъкна и по-горе, при анализиране на чл. 4, ал. 1-3 от процесния договор за потребителски кредит, става ясно, че при
сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
"Кредисимо" ЕАД юридическо
лице-поръчител, сроковете за одобрение и за сключване на потребителски кредит
са неколкократно по-кратки. Изрично в чл. 4, ал. 1, изречение последно от
кредитния договор е предвидено, че при сключване на договор за поръчителство с
одобрено от кредитодателя ЮЛ-поръчител в отношенията между страните по
кредитния договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно
обезпечението. От изложеното безспорно се налага извода- че разходът
"възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко
свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при
подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде оставено
без уважение и относно сумата от 24.75 лв. – административни разноски, тъй като
от посоченото в заявлението и приложените към него документи не става ясно
какви разноски кумулира това задължение и дали те са били действително
направени.
Предвид изложеното и като взе предвид обстоятелствата,
при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство,
както и заплащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е
встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД,
въззивната инстанция намира, че не са налице пречки по смисъла на чл.411, ал.2
от ГПК за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за сумите от 179.35
лв. - главница, 7.97 лв. - договорна лихва за периода от 11.05.2019г.
до 10.08.2019г., 19.42
лв. -
наказателна лихва от 11.06.2019г.
до 04.03.2020г. и законна лихва върху главницата от датата на заявлението до
окончателното плащане на сумата, както и за сумата от 50.50 лева - представляваща
разноски за д.т. и възнаграждение за юрисконсулт,
поради което обжалваното разпореждане в тази част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят е направил и искане за присъждане на направените от него разноски за настоящото
производство за заплатената държавна такса в размер на 15.00 лева, което искане,
съобразно уважената част от жалбата следва да се уважи за сумата от 10.00 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 1121 от 08.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 427 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Н. П., в частта, в която е отхвърлено
заявлението на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Ю.А.Ю. за главница, договорни и
наказателни лихви по договор за
кредит № 1104923/11.07.2018 г., обезпечен с договор за поръчителство и договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявлението на
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С.,
Бизнес център "България" против Ю.А.Ю.
с ЕГН: **********, с адрес: *** за следните суми:
- 179.35 лева - главница по договор за кредит № 1104923 сключен на 11.07.2018
г. между "Кредисимо" ЕАД в качеството на заемодател и Ю.А.Ю. в качеството на
заемополучател, като договорът за потребителски кредит е обезпечен с договор за
поръчителство, сключен между "Кредисимо" ЕАД и "АЙ
ТРЪСТ"ЕООД, която главница е била погасена от поръчителя;
- 7.97 лева - договорна лихва за периода от 11.05.2019
г. до 10.08.2019 г., погасена от поръчителя;
- 19.42 лева - наказателна лихва за периода от 11.06.2019
г. до 4.03.2020 г., погасена от поръчителя;
-
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 19.03.2020
г. до изплащане на вземането;
-
както и за сумата от 50.00 лева, представляваща деловодни разноски по
ч.гр.д. № 427/2020 г. по описа на Районен съд – Н. П., за държавна такса и юристконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Н. П. за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С., Бизнес
център "България" деловодни разноски във въззивното производство,
съобразно уважената част от жалбата, в размер на 10.00 лева – платена държавна
такса.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.