О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1304
гр.Пловдив,
11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 1475/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от "Теленор България" ЕАД, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им адв.В.Г.
от САК против разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №2935/17.06.2020г. по ч.гр.д. № 6378/2020г. по
описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от "Теленор България" ЕАД, седалище и адрес гр.София против К.К.Г., в частта,
с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за 62.46 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
01.02.2018г. равна на 3 месечни абонаментни такси и 62.46 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора от 16.06.2018г. равна на 3 месечни
абонаментни такси и за разноските за разликата над уважения до претендирания
размер.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват
неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и
съпоставката й с непредставено по делото писмено доказателства Спогодба с КЗП
от 12.01.2018г. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.275 от ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС
Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител относно договорна клауза в договор за доставка на
мобилни услуги, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143 т.5 ЗЗП (в
редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.)
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно
чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че
е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично
издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите
на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се
констатира само обоснована вероятност или
възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е
посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му
намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо
приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е
законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно
аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по
потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен
със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения,
частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди. Поради което и на
основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№2935/17.06.2020г. по ч.гр.д. № 6378/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Теленор България" ЕАД, седалище и адрес гр.София против К.К.Г., в частта,
с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за 62.46 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
01.02.2018г. равна на 3 месечни абонаментни такси и 62.46 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора от 16.06.2018г. равна на 3 месечни
абонаментни такси и за разноските за разликата над уважения до претендирания
размер.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.