№ 992
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 263440 от 27 май 2021г., поправено с решение от 27
август 2021г., по гр. д. № 3934/2020г. (какъвто е верният номер на делото,
посочен като 3939/2020г.) Софийски градски съд, I ГО, 10 състав е осъдил
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на Е. Г. К., ЕГН
**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на В. Л. Н. – партньор
във фактическо съжителство, при произшествие, осъществено на 14.05.2019
г., заедно със законната лихва от 12.10.2019г. до окончателното изплащане,
като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв.,
частичен от 200 000 лв.; осъдил ответника да заплати на адв. К. С. Г. на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1 965 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ; осъдил ищцата да
заплати на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 2 382,92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ; осъдил „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да заплати по
1
сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2
000 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 300 лв.,
представляваща разноски.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД срещу решението по гр. д. № 3934/2020г. на
СГС, ГО, 10 състав в неговата осъдителна част. С доводи, концентрирани
върху нарушение на чл. 45, чл. 51, ал. 1, чл. 52, чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при
концентрация на оплакванията върху недоказаност на твърдения деликт и на
материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за
вреди, иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това
отхвърляне на иска, евентуално частичната му отмяна при намаляване на
размера на търсеното обезщетение и определяне на значителен принос към
вредоносния резултат – определен от „порядъка на 99 %“.
Насрещната страна Е. Г. К. е оспорила жалбата на ответника и сама е
подала насрещна въззивна жалба. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска
отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска в пълния
предявен размер.
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е оспорило насрещната въззивна жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищцата е възникнало вземане срещу ответника, застраховал
гражданската отговорност на делинквента – водач на автобус, нарушил
нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП при управлението му, вследствие на което е
причинил смъртта на лицето, с което ищцата е живяла на семейни начала
около 18 години, за обезщетение за неимуществени вреди, установени от
гласните доказателства, в размер на 50 000 лв. от загубата на близкия й човек.
Това обезщетение е определено след приспадане на приноса на пострадалия,
управлявал велосипед, към вредоносния резултат от ½, извършил следните
правонарушения – на чл. 20, ал. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като не
е упражнил достатъчно контрол на управляваното от него пътно превозно
средство, навлязъл е рязко и неочаквано в кръстовището, без да пропусне
движещия се по път с предимство автобус и е управлявал пътното превозно
средство с концентрация на алкохол от над 1.7 промила.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
2
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана от
ответника част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но за да
предяви претенцията си пред съд увреденото лице е длъжно първо да я
отправи към застрахователя, което в случая е сторено, като е последвал отказ
на застрахователя да изплати обезщетение поради недоказаност на
основанието и размера на претенцията (чл. 380 КЗ).
В разглеждания случай на етапа на въззивното производство са
спорни всички елементи от фактическия състав на отговорността на
ответника като застраховал гражданската отговорност на твърдяния
делинквент. Спорни са въпросите по легитимацията на ищцата, твърдяща, че
е била във фактическо съпружеско съжителство с пострадалия, да претендира
обезщетение за вреди от смъртта на В. Л. Н. и, спорно е, освен че тя е
претърпяла вреди от това събитие, действал ли е противоправно, съответно
виновно, застрахованият при ответника водач и съответно в резултат от това
поведение ли е настъпила смъртта на посоченото лице. Спорен е и размерът
на дължимото обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени
3
вреди и налице ли е принос на пострадалия към вредоносния резултат като
основание за намаляване на дължимото обезщетение над определения от
първоинстанционния съд принос.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Ч. и св. Ч., е
установено по делото, че В. и Е. живеели заедно около 18 години (разпитът е
проведен на 28.10.2020г.), нямали свои деца, а отглеждали дъщерята на Е., от
която тя имала внучета; били “много добро“ семейство, много се уважавали и
били неразделни, не се карали, живеели в с.Брестница първо при баща й,
после си направили стаичка, ходили на работа и в София за по няколко
месеца; след смъртта на В. Е. се връщала на село от София и посещавала
гроба му, плачела, била тъжна.
От заключението на автотехническата експертиза е установено по
делото, че на 14.05.2019 г. около 23:45 ч. на път I-4 (София - Варна) при км 5
в с.Брестница, обл. Ловеч в района на кръстовище между ул. „В. Левски“ е
настъпило ПТП с участието на автобус „Сетра С328ДТ” с peг. No ********,
управляван от Т. Т. и велосипед Rekord, управляван от В. Н.. Произшествието
е настъпило по следния механизъм: Автобусът „Сетра” се е движел в посока
София по ул. „В. Левски“ равномерно със скорост от порядъка на 65 км/час.
Велосипедът с велосипедиста се е движел по ул. „Осми март“ със скорост от
порядъка на 10 км/час. Велосипедът е навлязъл в кръстовището и е извършил
завой в посока „надясно”, при което е настъпил удар в предната дясна част на
автобуса с велосипедиста от лявата му страна, като към момента на удара
водачът на автобуса не е предприел действия за промяна на посоката на
движение и за намаляване на скоростта на автобуса чрез екстрено спиране и
отклонение встрани. Като причина за настъпилото ПТП вещото лице изтъква
поведението на водача на велосипеда, навлязъл в коридора за движение на
автобуса, движещ се по път с предимство. В конкретните условия
произшествието е било непредотвратимо от страна на водача на автобуса - за
да може да предотврати произшествието максималната скорост на движение
на автобуса би следвало да бъде не по-висока от 28 км/ч, с която е могъл да
спре преди мястото на удара. Водачът на велосипеда е имал обективна
възможност да спре за време и път, значително по-малки от тези, необходими
за предварително спиране на автобуса, тъй като спирачният му път, след като
автобусът е бил звуково, зрително и фактически възприемаем, е по-малък от
пътя, изминат от него до мястото на удара. Вещото лице е уточнило още в
4
съдебно заседание при изслушване на експертизата, че велосипедистът е
изскочил внезапно на пътя (което е безспорно между страните, както и, че
велосипедът е бил без светлоотразители) и водачът на автобуса не е могъл да
започне спиране преди удара; доколкото произшествието е настъпило в
тъмната част на деня, няма данни за улично осветление и автобусът е бил на
къси светлини, осветената зона пред него е било на около 30-35 м в
зависимост от фаровете и крушките, извън които водачът на автобуса няма
видимост, но вещото лице е приело по-къс път на видимост в случая – от
около 25 м, тъй като велосипедистът е изскочил внезапно и в тези 25 м е
попаднал в осветената зона пред автобуса и в този момент, ако автобусът е
бил управляван с около 28 км/ч, водачът му би могъл да предотврати удара с
ефективно задействане на спирачната система; при зона на осветеност от 30 –
35 м дефинитивно скоростта, при която водачът може да реагира със
спиране, е по-висока; опасната зона за спиране при скоростта от 65 км/ч е 79
м, а както се посочи, в момента на навлизане на велосипеда в коридора за
движение на автобуса, той се е намирал на разстояние 25 м, поради което и
велосипедистът е попаднал в опасната зона на автобуса.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза е установено още, че след произшествието, при което В. Н. е бил
ударен от автобуса и впоследствие е починал, у него като пострадал от ПТП
е установена концентрация на алкохол в кръвта от 1, 71 промила и 2.32
промила в урината – в рамките на средна степен на алкохолно опиване; в
зависимост от индивидуалната поносимост към действието на алкохола,
включително състоянието на организма, е налице загуба на критична
преценка, повлияване на възприятието, леко намалена зрителна острота,
понякога загуба на мускулна координация, изразени промени в съзнанието,
нарушения в мисловната дейност, вниманието, забавени рефлекси, -
клинични изяви на алкохолното опиване, като алкохолът при остро алкохолно
опиване принципно действа чрез интоксикация на централната нервна
система.
В настоящото производство, с оглед спорните по делото факти,
ищцата следва да докаже при условията на пълно доказване противоправно
поведение на соченото за делинквент като причинило процесното ПТП лице,
от което е настъпила смъртта на В. Н., както и вредите, за които търси
5
обезщетение като лице, фактически съжителствало с починалия, евентуално
какъв е размерът на дължимото обезщетение да обезщети болките и
страдания от смъртта на пострадалия (чл. 154, ал. 1 ГПК), а ответникът,
релевирал възражение за съпричиняване, с което цели да намали
отговорността си, следва да докаже също при условията на пълно доказване
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
надхвърлящо приетото от СГС, доколкото в насрещната си въззивна жалба,
противно на посоченото в съдебно заседание пред САС, ищцата не е оспорила
приетия принос към вредоносния резултат и е поискала само определяне на
по-голямо обезщетение в приложение на чл. 52 ЗЗД без да релевира доводи
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД (чл. 154, ал. 1 ГПК).
При така приетото за установено по делото и по спорните въпроси във
въззивното производство, съдът приема следното:
За да прецени извършил ли е застрахованият при ответника водач на
автобус (застрахователното правоотношение не е спорно) нарушения на
правилата за движение (каквато преценка вещото лице автоексперт не може
да извършва) и дали има основание за ангажиране на отговорността на
обезпечилия отговорността му ответник - застраховател, въззивният съд
отчете, че в случая водачът на автобуса безспорно се е движил с превишена за
населено място скорост (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Превишаването в случая на
скоростта над пределно допустимата не е релевантното изследвано със
заключението на АТЕ нарушение на правилата за движение, в причинна
връзка с настъпилото ПТП, тъй като в конкретната пътна ситуация се налага
извод, че и при управление с разрешената скорост удар е щял да настъпи.
Ноторно е обаче, че по –високата скорост обуславя и по - голяма сила на
кинетичната енергия, с която се причиняват животозастрашаващи
увреждания при ПТП, т.е. има по-голям травматизъм. Съобразно
установеното по делото в случая водачът на автобуса е бил длъжен
предварително да съобрази скоростта си освен с движение в населено място и
с факта, че е управлявал ППС в тъмната част на денонощието и при липса на
улично осветление, при което видимостта му е ограничена до зоната на
осветеност от светлините на превозното средство. Ето защо, е следвало да
сведе скоростта си до величина, позволяваща му да елиминира негативното
влияние на посочените фактори, т.е. редуцирането й е следвало да бъде
съобразено с пътните условия, предвид конкретната пътна обстановка.
6
Установи се, че с избраната скорост водачът на автобуса не е могъл да спре в
зоната на осветеност на фаровете и преди мястото на удара, въпреки че е бил
длъжен да управлява със съобразена скорост, позволяваща му да спре в
зоната на осветеност, осигурена от светлините на автомобила. Дължината на
опасната зона на автобуса от 79 м е била обусловена именно от управлението
с несъобразена скорост на движение. Тук следва да се подчертае, че макар
водачите на ППС при избора си на начин на движение да се ръководят
принципно от правомерно поведение на останалите участници в движението,
в конкретната резглеждана хипотеза появата на друг участник в движението
не може да се възприеме като непредвидимо препятствие на пътя. Сам
водачът на автобуса, поради бързината, с която се е движил, непозволяваща
му да спре в осветената зона, е създал риск за движението и сам се е поставил
в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните
последици. За да може да спре своевременно автомобила, той трябва да
разполага с обективна възможност да наблюдава пътя на разстояние, по-
голямо от опасната зона на спиране, поради което и деянието му не може да
се третира като случайно по смисъла на чл. 15 НК, какъвто извод
жалбоподателят – ответник всъщност иска съдът да формира. При това
положение появата на велосипедистът в населеното място, въпреки че е било
нощно време, макар и внезапно излязъл от път без предимство и без да се
съобрази с предимството на пътя, по който се е движил автобусът (което ще
се обсъди при разглеждането на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД), не може
да се третира като непредвидима опасност. Следователно, с оглед приетата за
установена фактическа обстановка и гореизложените правни изводи, по
делото следва да се изходи от хипотеза на осъществено непозволено
увреждане с противоправен резултат смъртта на посоченото лице, причинено
от страната на застрахования при ответника водач, без в процеса да са налице
данни за изключващи отговорността (вината) на водача факти.
На следващо място, за да има право на обезщетение за
неимуществени вреди, ищцтата следва да установи посредством главно и
пълно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) и другите твърдения, на които основава
иска си (с които обосновава процесуалната, съответно материалноправната си
легитимация), - в случая, че е съжителствала на съпружески начала с
починалия на 38 години при непозволено увреждане (ППВС № 4/1961г.,
допълнено с ППВС № 5/1969г., вж. и ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №
7
1/2016 г., ОСНГТК на ВКС). В тази връзка ищцата следва да установи
действителното съдържание на конкретната релевирана връзка с лицето, за
смъртта на което претендира обезщетение за неимуществени вреди. От
гласните доказателства, събрани по делото чрез разпит на лица, за които не е
доказано да са предубедени и заинтересовани от изхода на спора, и без да има
основание да не бъдат кредитирани показанията им, се налага извод, който не
е оборен от другите събрани доказателства, че ищцата е била във фактическо
съжителство с пострадалия на съпружески начала и те са живели и работили
съвместно при условията на разбирателство и взаимопомощ, като починалият
се е грижил за детето на партньорката си. Съгласно ППВС № 4/1968г. при
определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез
посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на
вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносният резултат. Съобразно приетото за установено по-горе, въз
основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на
претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика
откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд намира, че в
конкретния случай е налице основание за определяне на обезщетение за
претендираните вреди в размер на 50 000 лв. Няма основание за определяне
на по-голям размер на обезщетението и за да определи посочения размер на
същото, САС взе предвид характера на отношенията между ищцата и
починалия, както и интензитета на търпените от нея след внезапната смърт на
партньора й в живота страдания, за които лаконично съобщават разпитаните
свидетели. Според силата и дълбочината на прекъснатата емоционална връзка
се определя и размерът на обезщетението за неимуществени вреди. В случая
по делото не е установено конкретното съдържание на връзката, на която е
основан искът, между лица, съжителствали на съпружески начала, макар и от
близо 18 години според свидетелите. Те са разказали за отношенията между
ищцата и пострадалия без да възпроизвеждат определени факти за
съдържанието на тези отношения, не е достатъчно напр. да се посочи, че
семейството е било „добро“ и, че не е имало пререкания между двамата.
8
Следователно установените по делото факти не могат да обусловят
определяне на обезщетение в пълния му предявен размер от 120 000 лв., като
в тази посока съдът отчете и, че по делото не е установено тежко депресивно
състояние на ищцата след преживяната трагедия, каквото се поддържа,
въпреки че съдът съобразява, че тя ще продължи да изпитва чувство за
безвъзвратна загуба. В обобщение, възраженията на ответника, с които отрича
основанието на иска откъм легитимацията на ищцата да претендира
обезщетение за вреди, са неоснователни – съдът прие за доказано, че ищцата
е установила твърдяната постоянна връзка в общо домакинство с лицето, за
смъртта на което претендира обезщетение; доводите на жалбоподателката –
ищца в насрещната й въззивна жалба, че размерът на обезщетението,
определен от съда, е занижен, също са неоснователни.
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд също формира извод, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано от ответника, което е в
спорния предмет и на въззивното производство по повод жалбата на
ответника, е доказано до размера от 50 %. Съпричиняването на вредоносния
резултат има, когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с
вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите
е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат,
а не допуснато от негова страна формално нарушение, необуслявящо
вредоносния резултат. В настоящия казус е установено, че починалият
велосипедист е управлявал велосипеда си на 14.05.2019г. в тъмната част на
денонощието в населено място, без светлоотразители по велосипеда (отделно
не е установено да е ползвал и светлоотразителна жилетка; - вж. чл. 79, т. 3 и
4, в редакция към датата на ПТП, и чл. 80, т. 1 ЗДвП), както и след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1,7 промила (чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП), като е излязъл и внезапно на пътя с предимство, по който се е
движил другият участник в ПТП и по този начин пострадалият е нарушил и
нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Въпросът за конкретния каузален принос
винаги е фактически. При преценката на този конкретен принос и въззивният
съд приема, въз основа на установената фактическа обстановка, при която е
настъпило ПТП, че пострадалият има значителен принос за настъпването на
ПТП, което е настъпило поради описаното по-горе движение по пътното
платно преди ПТП, в частност главно поради внезапната му поява на пътя с
9
предимство на отстояние 25 м от автобуса. Отделно от това, съдът отчита и,
че в случай на излъчване на светлина и наличие на светлоотразители на
велосипеда, възможността последният да бъде възприет като участник в
движението от значително по-голямо разстояние, принципно дава
възможност и за по-ранна реакция на опасността на пътя, за предотвратяване
на удара и евентуално за намаляване на интензитета му. При оценка на
приноса към вредоносния резултат от самия пострадал, въззивният съд
приема, че делинквентът, нарушил правилата за движение със съобразена
скорост, както и пострадалият имат равен фактически принос за настъпване
на телесните му увреждания, довели до летален изход. Установените в
настоящото производство факти по какъв начин пострадалият велосипедист
се е движил преди настъпването на ПТП и след употреба на алкохол,
въззивният съд намира, че стоят в значителна степен в причинно–следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат. Съдът не разглежда
посочените нарушения на пострадалия изолирано, а извършва съвкупна
преценка на нарушенията на правилата за движение от страна на
велосипедиста. Те сочат на извод, че същият действително, както поддържа и
жалбоподателят – ответник, е допринесъл значително за собственото си
увреждане. Поведението му преди настъпването на процесното ПТП е
изключително рисково, вкл. по отношение на собствения му живот и здраве, с
оглед начина, по който е настъпило произшествието, като се отчете, че в
тъмната част на денонощието не се е съобразил с предимството на пътя на
другото ППС и не на последно място управлявал е велосипеда след употреба
на алкохол (при средна степен на алкохолно опиване), водеща поначало до
лош избор на начина на управление с оглед нарушаване на концентрацията,
на вниманието, съобразителността, негативното влияние върху реакциите,
независимо от различната индивидуална поносимост към алкохола. Ето защо
и поради принципно завишените изисквания на закона към водачите на МПС,
в конкретния случай приносът на пострадалия, извършил няколко нарушения
на правилата за движение и управлявал велосипеда с изключителен риск за
здравето си, съдът оценява на 50 % (1/2) за настъпване на причинените му
вреди и настъпилата от тях смърт. При това положение определеното
обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД следва да се намали с 50 % и с
въззивното решение съдът да присъди 25 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
10
При така приетото за установено, доводите в жалбата на ответника за
нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД са основателни, останалите му доводи,
както и тези в насрещната въззивна жалба, са неоснователни. Решението,
предмет на инстанционен контрол, подлежи на отмяна в частта му, в която
съдът е присъдил търсеното обезщетение над размера от 25 000 лв. и вместо
това за разликата до 50 000 лв. искът следва да се отхвърли. В останалите
обжалвани части решението като правилно като резултат подлежи на
потвърждаване. При този изход на спора, на съответна отмяна подлежи и
решението в частта му по разноските – над ½ от присъдените разноски в
полза на ищцата и в тежест на ответника. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, при
този изход на спора, в полза на ответника се присъждат още разноски за
първоинстанционното производство в общ размер на 851, 04 лв. – адвокатско
възнаграждение, изчислено на база присъденото в приложение и на чл. 78, ал.
5 ГПК, и разноски по производството, а за въззивното производство му се
присъждат разноски в размер на 500 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване и 3 374, 88 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за защита във
въззивното производство. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважeната част от иска от въззивния съд,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на представителя по
пълномощие на ищцата за защитата, осъществена във въззивното
производство, сумата 982, 50 лв. с ДДС.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263440 от 27 май 2021г., поправено с решение
от 27 август 2021г., по гр. д. № 3934/2020г. (какъвто е верният номер на
делото, посочен като 3939/2020г.) на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав в
частта, в която искът е уважен над размера от 25 000 лв., ответникът е
осъден да заплати на представителя на ищцата сума над 982, 50 лв. и по
сметка на СГС сумите над 1 000 лв. – държавна такса и над 150 лв. – разноски
и вместо това :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е. Г. К., ЕГН **********, срещу
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 25 000 лв.,
11
причинени от смъртта на В. Л. Н., при ПТП, станало на 14.05.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263440 от 27 май 2021г., поправено с
решение от 27 август 2021г., по гр. д. № 3934/2020г. (какъвто е верният номер
на делото, посочен като 3939/2020г.) на Софийски градски съд, I ГО, 10
състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК,
сумата 851, 04 лв. – разноски за първоинстанционното производство и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване и 3 374, 88 лв. – адвокатско възнаграждение за защита във
въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адв. Евелина Петкова, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 982, 50 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12