№ 193
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение от 28.05.2021 г. по гр.д. 16823/2019 г. по описа на СГС, 1 ГО, 3 състав,
съдът е осъдил „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, гр. София, ЕИК: ********* да
заплати на Р. В. М., гр. София, ЕГН: ********** сумата от 30 000 лв. на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - обезщетение за неимуществени вреди, както и 2 760 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП, настъпило на 13.01.2018 г.
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.07.2019 г. до окончателното им
изплащане, като е отхвърлил иска за обезвреда на моралните вреди за разликата до пълния
претендиран размер от 40 000 лв. Застрахователната компания и физическото лице-ищец са
осъдени да платят съдебно-деловодни разноски според уважената и отхвърлената част на
исковете (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
Първоинстанционното решение е обжалвано само от застрахователя, като от
съдържанието на жалбата може да се извлече, че се изразява несъгласие единствено относно
присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди,
намирайки, че претенцията трябвало да се уважи за 20 000 лв., а не за 30 000 лв. Иска
частична отмяна на обжалваното решение, а размера на обезщетението за неимуществени
вреди да стане 20 000 лв.
Ищцата оспорва жалбата като неоснователна с отговор по чл. 263 ГПК, като
никоя от страните няма искания по доказателствата във втората инстанция. И двете страни
1
претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страни в процеса, при
наличие на съответен правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на
обжалваемите и е процесуално допустима. Няма нови доказателства, събирани от САС.
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно
неговата правилност, при спазване правилата на чл. 269 - чл. 271 ГПК, съдът намери
следното:
Решението на първоинстанционния съд се оспорва само частично, а за сумите от
20 000 лв. обезвреда за болки и страдания, както и за 2760 лв. имуществени вреди,
съдебният акт е влязъл в сила като необжалван. Ето защо, пред настоящата инстанция
трябва да се обсъди (съгласно чл. 269, изр.второ ГПК) единственото оплакване в жалбата, а
именно - отговаря ли на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД (критерий за справедливост)
определеното от градския съд обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка САС
намира, че СГС е спазил изцяло посоченият законов текст, а обезщетението е справедливо.
Мотивите са следните:
В резултат на процеесната катастрофа, пострадалата ищца е получила следните
увреждания: открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на
главата вляво теменно с подлежащо минимално депресионно многофрагментно счупване на
слепоочната кост, мозъчно сътресение. При първоначалния преглед в Спешно отделение е
проведено хирургично лечение на раната на главата. В последващия период, след КТ
установяването на счупването на черепната кост, е проведено и неврохирургично лечение
на костния дефект чрез влагане на метален имплант - титаниева мрежа. По отношение на
мозъчното сътресение и симптомите му е предписано обезболяване и общоукрепващо
лечение. Показанията на разпитания в първата инстанция свидетел С. И., които следва да
бъдат кредитирани, са следните: след инцидента пострадалата въззиваема била цялата в
кръв – якето, тениската, чакала е за преглед, била е стресирана, изпитвала силна болка,
охкала, не била адекватна, лицето й било обляно в кръв. След като я изписали от болницата,
лекарите казали да си почива и тя се прибрала вкъщи. Имала силни болки в главата,
охлузвания по лактите на ръцете и колената, трудно ходела, не можела де се храни, дори да
си отваря устата, челюстта й била схваната и поемала само течности със сламка. Следващите
две – три седмици болките не стихвали, а се увеличавали и били постоянни. За това отишла
на преглед и след скенер се установило, че черепът й е счупен и й била направена спешна
операция, при която са й поставили пластина в главата. В болница престояла около 3 – 4
дни. Охлузванията преминали за няколко седмици, но проблемът с болката в главата останал
и досега. Постоянно има главоболие, нервна е, изпада в депресия. Първите три седмици след
инцидента болките били много силни, след операцията те продължили още няколко месеца.
През това време ищцата била неработоспособна, не можела да се грижи за децата и за тях се
грижел свидетелят. Заради депресията, в която изпаднала, започнала да посещава психолог,
децата също били травмирани от станалото с майка им. По – нататък свидетелят заявява, че
въззиваемата променила начина си на живот, постоянно има страхове, особено като се вози
2
в кола, дори вика, още не е преодоляла станалото.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищцата и др.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на пострадалата ищца-
въззиваема, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта й и приложи принципа за справедливост, САС също, както и
първостепенният съд, намери, че обезщетение в размер от 30 000 лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Травмата е била сериозна, със счупване
на важна част от тялото, довела до необходимост, не само от нелека оперативна намеса, но и
до поставяне на метален имплант (титаниева мрежа) за лечение на появилия се костен
дефект. Поради това, обезщетението не следва да се намалява от 30 000 лв. на 20 000 лв.,
както иска застрахователното дружество.
Следователно, атакуваното решение следва да се потвърди в обжалваната му част. Право на
разноски има само въззиваемата, като се иска присъждане на платено адвокатско
възнаграждение от 3000 лв. Направеното от процесуалния представител на въззивника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно. Минималният размер на
адвокатския труд при така конкретизирания обжалваем материален интерес от 10 000 лв. е
830 лв., т.е. сумата от 3000 лв., действително се явява прекомерна. От друга страна,
положеният труд от процесуалния представител на въззиваемата пред апелативния съд, се
изразява в подготовка на отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание,
но не лично, а чрез преупълномощен адвокат. Не са събирани доказателства пред САС, а
делото не е сложно правно и фактически. Поради това, възнаграждението следва да се
намали до сумата от 900 (деветстотин) лева.
Мотивиран от изложеното, САС, ГО, VII с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.05.2021 г. по гр.д. 16823/2019 г. по описа на СГС, 1 ГО, 3
състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на Р. В. М. сумата от 900 (деветстотин) лева разноски във втората инстанция – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
3
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4