№ 193
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211100602463 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 20039014 от 08.02.2021 г., постановена по НОХД № 12752/2020 г.,
Софийският районен съд, Наказателна колегия, 129-ти състав е признал подсъдимия П. К. Т.
за виновен в това, че на 28.01.2020 г., около 15.00 часа, в гр. София, на ул. „*******, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
държал високорискови наркотични вещества – амфетамин, с общо нетно тегло 4,44 грама,
на обща стойност 133,20 (сто тридесет и три лева и двадесет стотинки), разпределен в 5
(пет) обекта, както следва:
обект № 1, с нето тегло 0,63 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 18,90 лв.;
обект № 2, с нето тегло 0,98 грама със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,40 лв.;
обект № 3, с нето тегло 0,97 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,10 лв.;
обект № 4, с нето тегло 0,87 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 26,10 лв. и
обект № 5, с нето тегло 0,99 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,70 лв., като амфетаминът е наркотично вещество, включено в Списък № 1
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към
чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, и
1
подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 303 от НПК и чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 54 от НК, на подс. Т. е
наложено наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и „Глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
С присъдата и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, е отложено с изпитателен срок
от 3 (три) години.
С присъдата и на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“, пр. 1 от НК,
предметът на престъплението – наркотични вещества, намиращи се на съхранение в ЦМУ,
предадени с протокол № 72773/06.08.2020 г. (л. 57 от досъдебното производство), са отнети
в полза на Държавата, и е постановено същите да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила.
С присъдата е разпоредено и веществените доказателства, намиращи се по делото, а
именно – първоначални опаковки на наркотични вещества, като вещи без стойност, да бъдат
унищожени, след влизане на присъдата в сила.
С присъдата е постановено веществено доказателство – 1 брой електронна везна,
сива на цвят, с надпис върху нея „Amput“, запечатана с картон за ВД серия А 0383332 и СП
303 НЕКД – СДВР, да се върне на лицето, от чието владение е иззета, а именно – на подс.
П. К. Т., след влизане на присъдата в сила.
С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. П. К. Т. е осъден да заплати
разноските по делото, както следва:
- сумата в размер на 363,64 лева (триста шестдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки), представляваща направените разноски за експертизи в хода на досъдебното
производство, в полза на бюджета на МВР и по сметка на СДВР;
- сумата в размер на 60 (шестдесет) лева, представляваща направени разноски за
възнаграждение за вещи лица пред първоинстанционния съд, в полза на бюджета на
Съдебната власт и по сметка на СРС.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв. Д.А. – от САК, в
качеството му на назначен служебен защитник на подс. П. К. Т.. С така депозираната
въззивна жалба се излагат твърдения за несправедливост на постановената от СРС присъда,
като се заявява, че неправилно подс. П. К. Т. е бил осъден на една година „лишаване от
свобода“, вместо на три месеца. В тази връзка се сочи, че подсъдимият е съдействал както
на органа на досъдебното производство, така и на решаващия първоинстанционен съд.
Отправя се искане за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда, като бъде
постановен акт, с който да бъде намалено наложеното на подс. Т. наказание – на три месеца
условно, с тригодишен изпитателен срок. Сочи се, че в законоустановения срок по чл. 320,
ал. 3 от НПК и след запознаване с мотивите на районният съд за постановяване на
атакуваната присъда, ще бъдат изложени допълнителни съображения, каквито, въпреки
уведомяването на адв. А. – от САК, за изготвените мотиви, не са депозирани.
В съдебно заседание, служебно назначеният защитник на подс. Т. – адв. В.И. – от
САК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, и моли първоинстанционният
съдебен акт да бъде изменен, като бъде намален размерът на наложеното на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода“. В подкрепа на искането си развива доводи, че размерът
на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ е явно несправедлив, като
прекомерно завишен и несъответен на степента на обществена опасност на дееца. Релевира
2
доводи, че решаващият първоинстанционен съд е подценил при определяне на следващото
се на подсъдимия наказание, обстоятелствата, че инкриминираното количество наркотично
вещество е било за лична употреба на подс. Т., който употребявал наркотични вещества, и
че същото е било в минимално количество. Пледира при преценка на степента на
обществена опасност на дееца да бъдат съобразени още, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства, неговото чисто съдебно минало; наличието на заболяване при подсъдимия;
това, че същият вече не употребява наркотични вещества; работи в строителството, заедно с
баща му, и е превъзмогнал този факт.
Подсъдимият П. К. Т., при упражняване правото си на лична защита, поддържа
становището на служебно назначения си защитник и отправя искане за намаляване на
наложеното му наказание.
В последната си дума заявява, че желае от съда справедливост. Сочи, че наистина
съжалява за това, което е направил, но вече не употребява наркотични вещества и затова
моли присъдата му да бъде намалена.
Представителят на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, като счита, че наложеното на подс. Т.
наказание е справедливо. Посочва, че решаващият първоинстанционен съд е отчел чистото
съдебно минало, както и останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, и правилно е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, тъй като предметът на инкриминираното деяние се е явил
4,44 грама наркотично вещество, разпределено в пет обекта с различен грамаж, което е
изключително голямо количество за лична употреба.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК,
намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и
обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на
подс. П. К. Т., снети в о.с.з. на 08.02.2021 г.; показанията на св. С.А.В., снети в о.с.з. на
08.02.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 36 – 37) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК; протокол за доброволно предаване от 28.01.2020 г. (л. 15 от досъдебното
производство); протокол за претърсване и изземване от 28.01.2020 г. от апартамент,
находящ се в гр. София, ж.к. „Света *********, ползван от подс. Т. (л. 29 – 30 от
досъдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л. 11 от съдебното
производство); приемателно-предавателен протокол № 72773/06.08.2020 г. (л. 57 от
досъдебното производство);
заключенията на назначените и изготвени физикохимична експертиза № 213-Х/2020
г. (л. 48 – 49 от досъдебното производство); съдебно – оценителна експертиза (л. 59 – 60 от
досъдебното производство) и съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подс. Т.
(л. 63 – 31 от досъд. п-во),
както и веществените доказателства по делото – наркотични вещества, намиращи се
на съхранение в ЦМУ, предадени с протокол № 72773/06.08.2020 г.; първоначални опаковки
на наркотични вещества и електронна везна, сива на цвят, с надпис върху нея „Amput“,
запечатана с картон за ВД серия А 0383332 и СП 303 НЕКД – СДВР.
3
При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, първостепенният съд е
кредитирал изцяло събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, и
приложените веществени доказателства, като е приел, че същите са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в
производството. Приел е, че по делото не са налице противоречиви доказателствени
средства, които да налагат упражняване на правомощието на съда по чл. 305, ал. 3 от НПК.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени
източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е
приел за установено, от фактическа страна, че на 28.01.2020 г., около 15.00 часа, при обход
на маршрута си в гр. София, на ул. „*******, дежурни полицаи при 03 РУ – СДВР – св.
С.А.В. и неговият колега А.И. И., извършили полицейска проверка на подсъдимия П. К. Т.,
при която същият видимо се притеснил.
При проверката, подс. Т. заявил на полицейските служители, че в десния си чорап
има пет броя полиетиленови топчета, съдържащи амфетамин.
Подсъдимият П. К. Т. бил задържан и отведен в 03 РУ – СДВР, където с протокол от
28.01.2020 г. доброволно предал на органите на 03 РУ – СДВР пет броя полиетиленови
топчета, съдържащи прахообразно вещество.
От заключението на изготвената по делото Физикохимична експертиза, първият съд е
приел за установено, че прахообразното вещество от петте обекта представлява амфетамин,
с общо нето тегло 4,44 грама, на обща стойност 133,20 лева, както следва:
обект № 1, с нето тегло 0,63 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 18,90 лв.;
обект № 2, с нето тегло 0,98 грама със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,40 лв.;
обект № 3, с нето тегло 0,97 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,10 лв.;
обект № 4, с нето тегло 0,87 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 26,10 лв. и
обект № 5, с нето тегло 0,99 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,70 лв.
От заключението на Съдебно – психиатричната експертиза, СРС е приел за
установено, че подс. Т. е психично здрав и към момента на инкриминираното деяние е
разбирал свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си;
при същия не е налице болестна зависимост към наркотични вещества.
Подсъдимият П. К. Т. е роден на *******. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, безработен, с
постоянен адрес – гр. София, ж.к. „Света *******, с ЕГН – **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
4
подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като на 28.01.2020 г., около 15.00
часа, в гр. София, на ул. „*******, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества –
амфетамин, с общо нетно тегло 4,44 грама, на обща стойност 133,20 (сто тридесет и три лева
и двадесет стотинки), разпределен в 5 (пет) обекта, както следва:
обект № 1, с нето тегло 0,63 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 18,90 лв.;
обект № 2, с нето тегло 0,98 грама със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,40 лв.;
обект № 3, с нето тегло 0,97 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,10 лв.;
обект № 4, с нето тегло 0,87 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 26,10 лв. и
обект № 5, с нето тегло 0,99 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,70 лв., като амфетаминът е наркотично вещество, включено в Списък № 1
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към
чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
подлежи на контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Приел е, че престъплението е извършено от страна на подс. Т. виновно, с
форма на вината пряк умисъл.
Ето защо е признал подсъдимият Т. за виновен в осъществен състав на престъпление
с горепосочената правна квалификация, като на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от
НК, го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и „Глоба” в
размер на 2000 (две хиляди) лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, Съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от
три години.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото, като, на
основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“, пр. 1 от НК, е отнел в полза на държавата
предмета на престъплението – наркотични вещества, намиращи се на съхранение в ЦМУ,
предадени с протокол № 72773/06.08.2020 г. (л. 57 от досъдебното производство), като е
постановил същите да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила; разпоредил е
веществените доказателства, намиращи се по делото, а именно – първоначални опаковки на
наркотични вещества, като вещи без стойност, да бъдат унищожени, след влизане на
присъдата в сила; постановил е вещественото доказателство – 1 брой електронна везна, сива
на цвят с надпис върху нея „Amput“, запечатана с картон за ВД серия А 0383332 и СП 303
НЕКД – СДВР, да се върне на лицето, от чието владение е иззета, а именно – на подс. Т.,
след влизане на присъдата в сила.
Осъдил е подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.
Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните
изводи на първоинстанционният съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята
взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по
отношение на инкриминираното деяние.
Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства,
5
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка, от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.
Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване.
Правилно СРС е приел, че събраните по делото гласни доказателства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и
категоричен начин механизма на извършеното деяние и авторството на подсъдимия по
отношение на същото.
За пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло
възприема изводите на първостепенния съд, относими към личността на подс. Т. и съдебно
му минало, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, и в
частност – обясненията на подсъдимия и приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия (л. 11 от съдебното производство пред СРС), между които не се констатира
каквото и да било противоречие или несъответствие.
Фактите и обстоятелствата, относими към психичното състояние на подсъдимия към
момента на извършване на инкриминираното деяние, рисковата употреба на наркотични
вещества от същия към тази дата, както и възможността му да разбира свойството и
значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, инстанциите по същество
установяват въз основа на заключението на назначената и приета като доказателство по
делото Съдебно – психиатрична експертиза по отношение на подс. Т., което настоящата
инстанция, също както и решаващият първоинстанционен съд, изцяло кредитира като
обективно, компетентно, ясно, пълно и точно, и относимо към предмета на доказване по
делото.
Въз основа на обясненията на подсъдимия, снети пред първоинстанционния съдебен
състав и показанията на св. В., депозирани на досъдебна фаза и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, въззивната инстанция прие за
установено по нужния несъмнен и категоричен начин местонахождението на подс. Т. към
датата и часа на извършване на полицейската проверка от св. В. и колегата му И., а
именно – в гр. София, на ул. „******* Така събраните гласни доказателствени средства
послужиха на инстанциите по същество да формират изводите си и по отношение на
резултата от извършената полицейска проверка на подсъдимия, а именно това, че същият
съобщил пред полицейските служители при 03 РУ – СДВР – В. и И., за носени от него, в
десния му чорап, пет броя полиетиленови топчета, съдържащи наркотично вещество, както
и обстоятелството, че след това признание подсъдимият бил задържан и отведен в сградата
на 03 РУ – СДВР. Така събраните гласни доказателствени средства по отношение на тези
6
обстоятелства са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви,
поради което и съдът намери, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно
и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите му по фактите.
Единственото противоречие, което се констатира между така събраните гласни
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, от една страна, и показанията на св.
В., от друга, касае обстоятелството към кой момент полицейските служители са
установили, че подсъдимият носи в чорапа си полиетиленови топчета, съдържащи
прахообразно вещество. Така, в показанията си, депозирани пред съда, св. В. съобщава, че
след като подсъдимият е бил запитан дали притежава забранени от закона вещества, е
съобщил, че притежава прахообразно вещество и ще го предаде доброволно в сградата на
районното полицейско управление; според подс. Т., полицейските служители, извършили
проверката, са имали предварителна информация или предварително са възприели, че в
чорапа си той държи полиетиленови пликчета, съдържащи наркотично вещество. По
отношение на това обстоятелство, въззивният съд се довери изцяло на съобщеното от св. В.,
като прецени, че по делото не са събрани каквито и да било гласни или писмени
доказателствени средства, от които да е видно, че полицейските служители при 03 РУ –
СДВР са имали информация, възприятия или съмнения, че подсъдимият държи в себе си
наркотични вещества преди да пристъпят към извършване на проверката. Съмненията на
подсъдимия в противния смисъл, не се потвърждават от събраните по делото
доказателствени средства.
Иначе, анализът на събраните по делото гласни доказателствени средства обуславя
извод, че в останалата им част обясненията на подсъдимия и показанията на св. В. са в
основни линии безпротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с писмените
доказателствени средства, поради което следва да се приеме, че са депозирани правдиво,
обективно и безпристрастно. Подсъдимият Т., разпитан пред решаващия
първоинстанционен съд, депозира обяснения, които подкрепят изложеното от свидетеля и
не се оборват от писмените доказателствени средства, поради което следва да се приеме, че
не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение и няма
пречка да се ползват от инстанциите по същество при формиране на изводите им по
фактите. Ето защо и като е направил изводи в този смисъл, решаващият първоинстанционен
съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Действително, констатира се, че св. В., разпитан пред съда, не е в състояние да
възпроизведе в цялост и в детайли възприетата от него фактическа обстановка, което е
наложило приобщаване на показанията му от досъдебното производство, по надлежния
процесуален ред. Това, обаче, добре се обяснява, от една страна, с изминалия период от
време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, интересуващи
производството – 28.01.2020 г., и тази на разпита му пред СРС – 08.02.2021 г., и най-вече с
естеството на служебните задължения на свидетеля, предвид което същият ежедневно
възприема сходни обстоятелства, поради което е напълно логично да се приеме, че не е в
състояние да възпроизведе в детайли възприети от него факти и обстоятелства, относими
7
към извършена проверка повече от година преди разпита му в процесуалното качество на
свидетел. За съда не възникна каквото и да било съмнение в добросъвестността на този
свидетел и стремежът му да допринесе максимално за изясняване на обективната истина по
делото.
Обосновани и съответни на доказателствената съвкупност са и изводите на
решаващия първоинстанционен съд по отношение на доброволно предадените на служител
при 03 РУ – СДВР от подс. Т. пет броя полиетиленови топчета. Действията на подсъдимия
в този смисъл са обективирани в едноименен протокол за доброволно предаване от
28.01.2020 г., който инстанциите по същество кредитират изцяло като годно писмено
доказателствено средство. По този начин – чрез доброволното им предаване от подсъдимия
на органите на реда, по делото са приобщени и инкриминираните количества наркотични
вещества, които към датата на извършване на деянието, са били разпределени в пет броя
полиетиленови топчета с различен грамаж.
Видът на инкриминираното количество наркотични вещества, държани от
подсъдимия, неговото тегло и съдържанието на активно наркотично действащ
компонент, инстанциите по същество установяват въз основа на заключението на
назначената и приета като доказателство по делото Физикохимична експертиза, а неговата
левова равностойност – въз основа на изготвената Съдебно – оценителната експертиза.
Тези заключения, въззивната инстанция, също както и решаващият първоинстанционен съд,
кредитира изцяло като прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, и
относими към предмета на доказване по делото.
Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени
доказателствени средства, съдът също кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
Настоящата инстанция кредитира с доверие и веществените доказателства по
делото – инкриминираното количество високорискови наркотични вещества и електронна
везна, като прецени, че същите са приобщени към доказателствената съвкупност по
надлежния процесуален ред и са годни веществени доказателства, по смисъла на чл. 109 от
НПК, както и веществените доказателствени средства – полиетиленови опаковки.
Въз основа на така събраните писмени доказателствени средства – протокол за
доброволно предаване, и веществени доказателства, съдът установи по нужния несъмнен и
категоричен начин предмета на посегателство и констатира, че е налице пълна
идентичност между доброволно предадените от подс. Т. вещества и тези – предмет на
експертно изследване от вещото лице, изготвило физикохимичната експертиза.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия, като фактическата обстановка е установена по несъмнен и категоричен
начин въз основа на събраните по надлежния процесуален ред и обсъдени правилно и
8
задълбочено доказателствени източници.
В заключение следва да се посочи, че въззивната инстанция изцяло споделя изводите
на решаващия първоинстанционен съд по фактите и обстоятелствата, обсъдени по-горе,
като не намира за нужно да ги ревизира. СРС е направил задълбочен анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени източници, като е достигнал до правилни и
обосновани изводи от фактическа страна.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на наличната
доказателствена съвкупност, се налага несъмнения и еднозначен извод, че с деянието си,
осъществено на инкриминираните дата и място, подс. П. К. Т. е осъществил всички
признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1
от НК, за което е ангажирана отговорността му в настоящото производство.
Така, въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на св. В. и отразеното в
протокола за доброволно предаване от 28.01.2020 г., безпротиворечиво се установява, че на
инкриминираните дата и място – на 28.01.2020 г., около 15.00 часа, в гр. София, на ул.
„*******, подсъдимият е упражнявал трайна фактическа власт върху наркотично вещество –
амфетамин, с общо нетно тегло 4,44 грама, на обща стойност 133,20 (сто тридесет и три лева
и двадесет стотинки), разпределен в 5 (пет) обекта, условно обозначени, както следва:
обект № 1, с нето тегло 0,63 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 18,90 лв.;
обект № 2, с нето тегло 0,98 грама със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,40 лв.;
обект № 3, с нето тегло 0,97 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,10 лв.;
обект № 4, с нето тегло 0,87 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 26,10 лв. и
обект № 5, с нето тегло 0,99 грама, със съдържание на активен компонент 10% тегл.,
на стойност 29,70 лв.
Изпълнителното деяние – държане, по отношение на инкриминираните количества
високорисково наркотично вещество – амфетамин, е осъществено от подсъдимия чрез
съхранението на полиетиленовите топчета, в които наркотичното вещество е било
пакетирано, в дрехите на подсъдимия и по-конкретно в десния му чорап, с което същият е
обективирал намерението си да упражнява фактическа власт върху същите. Действително, в
хода на съдебното следствие не е установено през какъв период от време подсъдимият е
упражнявал посоченото въздействие върху предмета на посегателство. Това обстоятелство,
обаче, не разколебава извода на настоящия съдебен състав относно обективната
съставомерност на деянието му по този законов текст, доколкото периодът от време, в който
деецът е осъществявал изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, не е
съставомерен признак, а следва да се преценява единствено на плоскостта на
индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния деец.
Предметът на престъпно посегателство от страна на подсъдимия – посоченото по-
горе количество високорисково наркотично вещество, е безспорно установен от
заключенията на назначените и изготвени Физикохимична експертиза № 213 - Х/2020 (л. 48
– 49 от досъдебното производство), а неговата стойност – от протокола за оценка на
наркотични вещества (л. 59 – 60 от досъдебното производство). Оценката на
9
инкриминираното количество наркотично вещество е направена от вещото лице в
съответствие с Приложение № 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за
нуждите на съдопроизводството“ към чл. 1 от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн., ДВ, бр. 15 от
06.02.1998 г.).
Амфетаминът е поставен под международен и вътрешен контрол, като наркотично
средство, съгласно Списък ІІ на Конвенцията за психотропните вещества на ООН от 1971 г.,
ратифицирана от Р България и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Липсата на надлежно разрешение за държането от подсъдимия Т. на процесното
количество високорисково наркотично вещество, също се явява безспорно доказано, с оглед
изначалната невъзможност, съгласно действащото в Р България законодателство, да бъде
получено разрешение за държане на инкриминираните високорискови наркотични вещества,
тъй като същите са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
С това следва да се приеме, че подс. Т. е осъществил всички признаци от
обективна страна на вменения му престъпен състав по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от
НК.
Подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно
съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация.
Престъплението по този законов текст се осъществява само с форма на вина пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В конкретния по делото случай, подс. Т. е
действал именно с форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието си, предвиждал е обществено-опасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и законовата
забрана за същото, за което не е било необходимо да познава в детайли наказателния закон,
с оглед ноторния забранителен режим на държане на наркотични вещества, но въпреки това,
имайки ясно изградена представа за обществено-опасния му характер и предвиждайки
обществено-опасните последици, пряко е целял настъпването им – държане на процесното
количество високорисково наркотично вещество. Интелектуалният момент при подсъдимия
е включвал определени представи относно обстоятелството, че държи без надлежно
разрешително високорискови наркотични вещества, а волевият – целта да упражняваната
трайна и сравнително необезпокоява фактическа власт върху същите.
При това правилно и законосъобразно решаващият първоинстанционен съд – СРС,
НО, 129-ти състав, е признал подс. П. К. Т. за виновен по повдигнатото му обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, тъй като с
деянието си, осъществено на инкриминираните дата, час и място, подсъдимото лице е
осъществило всички признаци, от обективна и субективна страна, визирани в състава на
престъплението с посочената правна квалификация.
10
Не са налице предпоставките да се приеме, че деянието, осъществено от подс. Т., е
явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Действително, подсъдимият не разкрива
висока степен на обществена опасност – същият е на млада възраст, с чисто съдебно минало,
съдействал е за разкриване на обективната истина, като е предал доброволно на органите на
реда държаното от него количество високорисково наркотично вещество и е депозирал
обяснения пред съда, с които е допринесъл за разкриване на обективната истина.
Същевременно, инкриминираното количество високорисково наркотично вещество,
установено у подсъдимия, е сравнително голямо, макар да не е на висока стойност. Отделно
от това, подсъдимият е държал част от инкриминираното вещество на публично място – в
гр. София, на ул. „*******, докато е бил заедно със свой познат – неустановено по делото
лице, при което е създал възможност то да бъде възприето от трети лица. Инкриминираното
количество е било разпределено на дози. Изложеното изключва възможността да се приеме,
че обществената опасност на деянието, осъществено от подсъдимия, е явно малозначителна.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставки и за преквалификация на инкриминираното на подс. Т. деяние по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК. За да се приеме, че деянието представлява маловажен случай на
престъпление от съответен вид, е необходимо извършеното, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид (арг. от чл. 93, т. 9 от НК). В конкретния по
делото случай количеството наркотично вещество, държано от подсъдимия, е сравнително
голямо (общо 4,44 гр.), въпреки, че стойността му не е висока. Това обстоятелство,
обсъждано дори само по себе си (доколкото престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.
1 НК е формално и тук не може да се обсъждат съставомерни вредни последици), изключва
възможността да се приеме, че случаят е маловажен, по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК.
Пред настоящата съдебна инстанция защитата излага доводи, че наложените на
подсъдимия наказания за осъщественото престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от
НК се явяват явно несправедливи и несъобразени със степента на обществена опасност на
деянието и неговия извършител. СГС намери искането на защитата в тази му част за
основателно, като съобрази следното.
За да определи конкретното по размер наказание, което следва да бъде наложено на
подсъдимия Т. за осъщественото от него престъпно посегателство с посочената правна
квалификация, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи отговорността му
обстоятелства – неговото чисто съдебно минало; направените от същия самопризнания в
хода на депозираните обяснения пред съда и невисоката стойност на предмета на
посегателство, а като отегчаващо съдът е отчел това, че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние по отношение на пет отделни обекта, съдържащи наркотични
вещества. Поради това е определил следващите се на дееца наказания „Лишаване от
свобода” и „Глоба” при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, и в размер
по-близо до минимума, предвиден в закона, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от 1
(една) година и „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Настоящият съдебен състав споделя съображенията на първоинстанционният съдебен
състав относно установените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
намира, че като такива следва да се отчитат още и младата му възраст към момента на
извършване на инкриминираното деяние; обстоятелството, че подсъдимият е съдействал и
11
на органите на досъдебното производство, предавайки доброволно държаното от него
количество наркотично вещество и изразеното съжаление за извършеното.
Същевременно, въззивният съд намира, че следва да отчете като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство и това, че инкриминираното количество
наркотично вещество е било предназначено за лична употреба от страна на подсъдимия,
което обстоятелство сам е заявил пред органите на реда и е вписал собственоръчно в
протокола за доброволно предаване, с който е предал инкриминираните пет броя
полиетиленови топчета, съдържащи прахообразно вещество.
Налице са предпоставките като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, да се отчита и неговата трудова заетост към актуалния момент, в каквато
насока е искането на защитата, независимо, че по делото, включително и пред настоящата
инстанция, не са представени писмени доказателства в тази насока, но това обстоятелство се
извежда от изложените аргументи от защитата в необходимата степен.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, следва да се отчете и
твърдението от него, направено както пред първия съд, така и пред въззивната инстанция, че
процесният случай е инцидентен за него, както и, че към сегашен момент вече не
употребява наркотици, като е взел необходимата за себе си поука от извършеното
противоправно деяние в миналото.
Не са налице, обаче, доказателства в подкрепа на евентуален извод за влошено
здравословно състояние на подсъдимия, което да се отчита в процеса по индивидуализация
на наказателната му отговорност.
Изцяло следва да бъдат споделени доводите на решаващия първоинстанционен съд
относно отчетеното отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Като такова
обстоятелство, въззивният съд отчита и установената при подсъдимия рискова употреба на
амфетамини, без данни за психическа зависимост, а също и обстоятелството, че
подсъдимият е извършил деянието, докато се е намирал в компанията на свой познат –
неустановено по делото лице, като по този начин е създал възможност и друго лице да
възприеме държаното от Т. количество наркотично вещество.
При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна
инстанция намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс. Т.,
обуславящи извода, че и най-лекото, предвидено в закона – в санкционната част на чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК наказание, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществена
опасност на деянието и на неговия извършител, с оглед на което се налага ревизия на
изводите на решаващия първоинстанционен съд относно отчетените смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, обосноваваща необходимост от
изменение на първоинстанционният съдебен акт в частта относно наложените на подс. Т.
наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една година и „Глоба“ в размер на 2000 лева,
които според настоящата съдебна инстанция, се явяват явно несправедливи, като
прекомерно завишени по размер.
Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно
предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или
12
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга –
и най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко спрямо конкретно
проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.
Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят,
предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-
ниския възможен предел, би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това
и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с
престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази
хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове
престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален
състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно
престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото
наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът
предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“. Основание за използване на
посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“
следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при
вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в
закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и
наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство.
Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и
които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно
защото са много като количество, те в своята съвкупност значително намаляват степента на
обществената опасност на конкретно извършеното деяние.
В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени
обстоятелства, следва да се приеме, че се констатират действително многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, съображения за които бяха изложени по-
горе, което налага извода, че предвиденото за извършеното от подс. Т. престъпление
наказание, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на
деянието и на неговия извършител.
В този смисъл въззвният съд прие, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК за определяне на наказанието „Лишаване от свобода“, което следва да се наложи на
подс.Т., под най-ниския предел, предвиден в Особената част на НК – в чл. 354а, ал. 3, т. 1
НК, а именно – в размер на 6 (шест) месеца.
Тук следва да се отчете, че претендираното от защитата наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, не би се явило достатъчно за постигане целите на
наказанието, тъй като подобен размер на санкцията ще се яви несъобразен с отчетените по-
13
горе отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които по
отношение на подсъдимия се налага да бъде упражнена по интензивна наказателна
репресия. Предвид изложеното, въззивният съд прие, че наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 6 (шест) месеца, би се явило справедливо, заслужено и необходимо за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, и за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК.
.
Въз основа на гореизложеното, досежно обществената опасност на деянието и на
дееца, настоящият съдебен състав прецени, че за постигане целите на наказанието, не се
налага на подсъдимият Т. да бъде наложено и кумулативно предвиденото в санкционната
част на разпоредбата на чл.354а, ал.3 от НК наказание “Глоба”, предвид което и на
основание чл.55, ал.3 от НК, прие, че на подс. Т. не следва да се наложи наказание от този
вид.
Правилни, обаче, са изводите на СРС, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, за отлагане изтърпяването на следващото да бъде
наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода”, с изпитателен срок от три
години. Подсъдимият Т. не е бил осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от
общ характер; наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години, и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не се явява
наложително същият да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на
подсъдимия Т. за извършеното престъпление, СГС в този си състав, съобрази, че Т. е
неосъждан. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с
по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането му на
наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в пространството и
с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане на „Лишаване от свобода“
до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо същия да бъде постановявано
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
С оглед на изложеното, СГС в този си състав, не намира причини да ревизира
първоинстанционният съдебен акт в частта относно приложението на условното осъждане,
както и относно продължителността на определения на подсъдимия изпитателен срок.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на съда, постановил
атакувания съдебен акт, че са налице предпоставките по чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б.
„а“, пр. 1 НК, да бъде отнет в полза на Държавата предметът на престъплението –
наркотични вещества, намиращи се на съхранение в ЦМУ, предадени с протокол №
72773/06.08.2020 г. (л. 57 от досъдебното производство). Правилно СРС е постановил
същите да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.
Правилно и законосъобразно решаващият първоинстанционен съд е разпоредил
веществените доказателства, намиращи се по делото, а именно – първоначални опаковки на
наркотични вещества, като вещи без стойност, да бъдат унищожени, след влизане на
присъдата в сила.
Не са налице предпоставки за ревизия на изводите на първия съд и в насока, че
вещественото доказателство по делото – 1 брой електронна везна, сива на цвят, с надпис
14
върху нея „Amput“, запечатана с картон за ВД серия А 0383332 и СП 303 НЕКД – СДВР,
следва да се върне на лицето, от чието владение е иззета, а именно – на подс. П. К. Т., след
влизане на присъдата в сила.
Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно
направените по делото разноски, като намира, че правилно подс. Т. е осъден да заплати
разноските по водене на делото в упоменатия в атакувания съдебен акт размер.
Правилно и законосъобразно с присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс.
Т. е осъден да заплати сума в размер на 363,64 лева (триста шестдесет и три лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща направените разноски за експертизи в хода
на досъдебното производство, в полза на бюджета на МВР и по сметка на СДВР, и сума в
размер на 60 (шестдесет) лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за
вещи лица пред първоинстанционния съд, в полза на бюджета на Съдебната власт и по
сметка на СРС. Разноските са правилно изчислени.
Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че
същата следва да бъде изменена в посочения по-горе смисъл.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 20039014 от 08.02.2021 г., постановена по НОХД № 12752/2020 г. от
Софийският районен съд, Наказателна колегия, 129-ти състав, като
ОПРЕДЕЛЯ наказанието спрямо подсъдимия П. К. Т. – ЕГН-********** – при
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, и НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ – от 1 (една) година, на 6 (шест) месеца.
На основание чл.55, ал.3 от НК, НЕ НАЛАГА на подс. П. К. Т., кумулативно
предвиденото в чл.354а, ал.3, т.1 от НК, наред с наказанието „Лишаване от свобода” по-леко
наказание – „ГЛОБА”.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20039014 от 08.02.2021 г., постановена от Софийският
районен съд, Наказателно отделение, 129-ти състав, по НОХД № 12752/2020 г. по описа на
СРС, НО – в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16