СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.12.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 18.11.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 6661/18г. и констатира следното:
Предявени са
искове от „Център за развитие на човешките ресурси“ против Сдружение
„Асоциация за развитие на младежки инициативи /А. Р. М. И./ с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за сумата 51 273 евро и чл. 86 от ЗЗД за
сумата 2 183, 46 евро /мораторна лихва върху горната главница за периода
16.12.17г. – 18.05.18г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
На 10.10.16г. –
страните: ищецът /НА по програма „Еразъм“ на ЕС – съгласно Регламент № 1288 от
13г./ и ответникът /координатор на проект „Трансевропейско сътрудничество в
туризма“/ са подписали договор № 2016-1-BG01-КА102-023420. Учреденото правоотношение залага като цел – участниците в
проекта /учениците от три професионални гимназии/ да придобият /чрез
практическо обучение в чужбина – Гърция/ умения в сферата на туризма /в
областта на мениджмънта на големи хотели/. В рамките на договорната връзка /и с
оглед осъществяване на уговорената цел на програмата/ ищецът е отпуснал –
предоставил /въз основа на междинен отчет/ на ответника /като координатор на
обучението/ безвъзмездна финансова помощ в размер на 51 273 евро. Фактическата
/практическата/ реализация на дейностите /на територията на Гърция/ по
програмата – проекта /осигуряването на: настаняване и изхранване на учениците, ангажиране
на лектори и ментори за техните занятия, организиране на среща между
обучаващите се и представители на туристическия бранш и т.н./ е била възложена
на „М.Т.“ ООД /чуждестранен партньор/.
Искът е неоснователен:
Досежно правната квалификация на иска:
Процесните
суми /главница и лихва/ се претендират от ищеца в хипотезата на чл. 87 от ЗЗД /Центърът
поддържа изрично, че процесната договорна връзка е била развалена/. С оглед
това: правната квалификация на иска /на основния такъв/ следва да бъде концентрирана
/фиксирана/ в правилото на чл. 55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД. Независимо от това
– същите /следващите/ правни изводи биха се наложили и при условията на чл. 55,
ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД /посочената – поддържаната от ищеца квалификация/
Досежно
подсъдността на спора:
Основната
/съществената/ част от процесното правоотношение /предметът на същото/
произтича /независимо от обстоятелството, че учредената договорна връзка
съдържа и административен елемент/ от договор. В такава хипотеза /с оглед това/
настоящият правен спор /породен именно от твърдения за неизпълнение на сключена
сделка/ се явява подсъден на – граждански съд. В тази насока е налице и
последователна съдебна практика /в това число и приложеното по делото
определение на АССГ от 07.07.20г. по д. № 9699 от 18г.; макар същото да се
представи от ищеца в друга насока - с оглед установяване на предпоставките но
чл. 87 от ЗЗД/. Възраженията на ответника в горната насока са – неоснователни.
Обстоятелството:
дали извън-съдебното волеизявление /за разваляне – прекратяване на процесната
договорна връзка/ на ищеца /съдържащо се в писмо на Центъра от 15.12.17г./ е
било доведено /фактически/ до знанието на ответника /преди образуването на
настоящото дело/ е ирелевантно /правните последици по чл. 87 от ЗЗД могат да
настъпят и в хода на настоящото производство – доколкото: самата искова молба
има правната стойност на такова волеизявление/. Възраженията на ответника в
тази връзка също са – неоснователни.
Релевантно
обстоятелство в случая обаче /и във всяка хипотеза, касаеща правните последици
по чл. 87 от ЗЗД/ е: дали Асоциацията действително е била неизправна страна в
рамките на учреденото правоотношение /само в такава хипотеза ищецът може да
упражни надлежно правото си по цитираният законов текст/. В тази връзка:
От
една страна:
Твърдението
на ищеца /поддържано в исковата молба, в допълнително депозираните становища и в
писмената защита на Центъра/ е, че: ответникът е нарушил /формално/ клаузи от
процесния договор като е – установил /учредил/ договорни правоотношения с трето
/за процесната програма - проект/ лице - “П.Т.“ ООД /съответно е ангажирал
последното като подизпълнител на проекта – програмата без провеждане на
процедура по ЗОП/ и така е позволил отпуснатата /като междинен – първи транш/
безвъзмездна финансова помощ да бъде получена от това дружество /без същото да
притежава качествата: партньор или бенефициент по проекта/.
Събраният
в процеса доказателствен материал /писмен и експертен: счетоводна и
графологични експертизи – преценен в съвкупност/ сочи, че: в случая “П.Т.“ ООД не
е било ангажирано от ответника като външен изпълнител /подизпълнител/ а само
като посредник /представител на територията на България/ на „М.Т.“ ООД /избрана от страните по
правоотношението за краен, фактически изпълнител на програмата – проекта/.
Свидетелства /доказателства/ в тази насока са /преценени в съвкупност/:
Споразумение
от 10.10.16г. /сключено между ответника и „М.Т.“ ООД; където изрично е посочено, че: всички
финансови отношение между посочените две страни, касаещи изпълнението на
договора по програма „Еразъм“ следва да се оформят /опосредяват/ чрез “П.Т.“ ООД именно в качеството
му на – представител на чуждестранния партньор/; писмо от 22.11.17г. на
представляващия „М.Т.“ ООД
/което съдържа признание на посоченото дружество за уреждане на всички
финансови отношения с ответника и “П.Т.“ ООД във връзка с изпълнението на
програмата – проекта/; счетоводна експертиза /която установява, че между двете посочени
дружества действително е било сторено разплащане/.
В
такава хипотеза не може да се констатира формална /в соченият от ищеца смисъл –
конкретизиран по-горе/ неизправност на ответника /която да обоснове разваляне
на договора при условията на чл. 87 от ЗЗД и връщане на вече получената част от
финансовата помощ/.
От
друга страна:
Заложените
/сочени от ищеца/ в предмета на процесното правоотношение формални изисквания /касаещи
начина на разходване на предоставяната финансова помощ/ на практика са
предвидени с оглед – защита на бюджета на Общността /тези формални изисквания и
правила целят да изключат или да ограничат възможността за настъпване на
имуществена вреда за Съюза/. В тази връзка /в контекста на тази принципна постановка/:
По
делото на практика не се спори пряко /в исковата молба не се съдържат обратни
твърдения в такава насока, а същото обстоятелство се явява и удостоверено по
делото със съдържанието на събраните: писмени и експертни доказателства –
преценени в съвкупност; в това число и приетата в процеса графологична
експертиза/, че: предметът на процесното правоотношение /целта на договорната
връзка, а именно: реализирането на проекта – програмата за мобилност/ са били
реализирани надлежно. В такава хипотеза /именно поради това, че – същностното
предназначение на правоотношението е било доведено до уговореният от страните
краен резултат; поради това, че крайната цел на договорната връзка е била
реализирана/: евентуалните формални пороци в развитието на правоотношението /в
сочената от ищеца насока/ не могат /сами по себе си - дори и да бъдат
констатирани/ да оправдаят /обосноват/ дерогиране /анулиране/ на договорната
връзка /и връщане на вече получената престация по правоотношението/.
Възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ответника
адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1; с оглед това – претендираното
от Асоциацията възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на сумата от
5 420 лева с ДДС; към посоченото вземане следва да бъде добавена и сумата
от 2 400 лева – платеният от ответника депозит за изготвената графологична
експертиза/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете /с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ на „Център
за развитие на човешките ресурси“ против Сдружение „Асоциация за развитие на
младежки инициативи /А. Р. М. И./.
ОСЪЖДА „Център за
развитие на човешките ресурси“ да плати на „Асоциация за
развитие на младежки инициативи /А. Р. М. И./ 7 820 лева - съдебни разноски /на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: