Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2520 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД-гр.***против С.Р.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в
която се твърди, че на 06.12.2017г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит №***. Според уговореното в чл.7, ал.1 от договора размера
на потребителския кредит бил определен на 1256,23лв. Съгласно чл.7, ал.2 от
Договора, кредиторът бил задължен да преведе средствата по кредита по сметка на
продавача на стоката, за заплащане на продажната й цена. Твърди се, че ищецът
превел сума в размер на 1199лв. на продавача на стоката на основание издадена
фактура №***Излага се, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките, предлагани от кредитора или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, кредитополучателят дължал заплащането на
застрахователни премии, посочени в чл.8 от договора, в размер на 57,23лв.,
представляващи също част от общия размер на кредита. Сочи се, че с подписването
на договора, кредитополучателят дал
изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита, представляващи
застрахователна премия да бъдат преведени от „Т.Б.А.Б.” ЕАД директно по банковата
сметка на съответния застраховател. Така общото крайно задължение по
съглашението възлизало на 1467,23лв., която сума била разсрочена на 12
погасителни месечни вноски, всяка от които в размер на 122,27лв., ведно с една
последна изравнителна вноска в размер на 122,26лв. Сочи се, че съгласно чл.9,
ал.1 и ал.2 от договора, уговорения между страните лихвен процент, с който се
олихвявал предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в
размер на 29,68%. Предоставената сума кредитополучателя поел задължение да
върне на месечни вноски, включващи два компонента: главница и договорна лихва.
Излага се, че длъжникът преустановил плащанията по договора, като пропуснал да
изпълни падежиралите задължения, изразяващи се в три
последователни вноски, съгласно погасителния план, а именно: с падежи
15.03.2018г., 15.04.2018г. и 15.05.2018г. Твърди се, че в чл.16, ал.2 от
договора била уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три
поредни месечни вноски, но въпреки това ответника бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл.25.8 до чл.25.11 от
съглашението сочели, че за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция
следвало да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, като според
чл.25.10, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти, страните били
длъжни да уведомят за това в писмен вид. Твърди се, че кредитора изпратил
уведомление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по
процесния договор, на посочения в последния адрес за
кореспонденция, но пратката била върната като непотърсена. Сочи се, че към
датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, ответника дължал главница в размер на 1071,58лв. и договорна
лихва в размер на 151,11лв., като съгласно чл.9, ал.4 от процесния
договор дължал и обезщетение за забава в размер на 117,37лв. за периода от
15.03.2018г. до 15.10.2018г.
Излага се, че горните вземания на кредитора били претендирани в производството по ч.гр.д.№7765/2018г. по
описа на ПлРС, но при условията на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск по чл.422, от ГПК. Това мотивирало правният интерес за ищеца да претендира установяване
съществуването на вземанията си за главница и лихва в сочените размери.
Ответникът С.Р.А., чрез назначения особен
представител адв.Д.Г. е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Искът е предявен в законоустановени едномесечен срок след даване на указания
от заповедния съд в производството по ч.гр.д.№***поради което е допустим.
От представените преписи на Заявление
– декларация за установяване на
договорни отношения, изходящо от ответниа и Договор
за потребителски кредит №*** от 06.12.2007г., сключен между „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в
качеството на заемодател и С.Р.А. в качеството на заемател,
фактура №***и застрахователно удостоверение от ***, се установява, че по силата
на постигнато между страните съглашение заемодателя се е съгласил да предостави
на заемателя сума в размер на 1256,23лв., от която
1199лв. за закупуване на описан уред от търговската мрежа и 57,23лв. за
заплащане на застрахователна премия по избрана услуга за покриване на определен
застрахователен риск. Страните са постигнали съгласие, според отразеното в чл.9
за годишен лихвен процент от 29,68% и според отразеното в чл.10 за годишен
процент на разходите в размер на 32,34 %. При това, общата сума дължима от
потребителя е била определена на 1467,23лв. Заемополучателят
се е съгласил да върне тази сума на 12 равни месечни вноски за период от
15.01.2018г. до 15.12.2018г., видно от обективирания
в договора погасителен план. Видно е от писменото съглашение, че страните са
уговорили в чл.16.2 автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение при
пълно или частично просрочие на три погасителни
вноски. Според обективираното в чл.25.8 и чл.25.11 от
договора, страните са постигнали съгласие кореспонденцията, касаеща
правоотношението, да се връчва на посочения от длъжника адрес, както и са
приели, че ще се счита връчена и в случаите, когато адресата не е бил намерен,
поради това, че е променил адреса и не е
уведомил кредитора.
От заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 07.12.2017г. ищцовото дружество е превело на търговеца ***цената на
избраната от ответника стока, за която е било уговорено финансирането, а на
24.01.2018г. е превел на застрахователя ***застрахователната премия по
избраната от ответника застрахователна услуга. Установява се още, че заемополучателя е
заплатил на заемодателя единствено две вноски – сума в размер на 122,37лв. на
16.01.2018г. и сума в размер на 122,79лв. на 21.02.2018г. Счетоводно
заемодателя е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем на 16.05.2018г.,
поради неплащане на три погасителни вноски. Става ясно също така от експертното
заключение, че непогасените от ответника суми възлизат на 1071,58лв. главница и
151,11лв. договорна лихва, дължима за периода от 15.03.2018г. до 15.12.2018г.
Счетоводно при ищеца е била начислена и лихва за забава в размер на 117,37лв.
за периода от 15.03.2018г. до 15.10.2018г.
Съдът изцяло кредитира обсъденото
експертно заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
От приложените копия на уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, изходящо от кредитора и известие за доставяне
се установява, че на 16.05.2018г. ищцовото дружество
е обявило кредита за предсрочно изискуем и е уведомило длъжника на адреса,
посочен при сключване на договора, като писмото не е връчено, т.к. адресата не
бил намерен на този адрес. На същия е изпратено за връчване и съобщение по
делото, при което отново е установено, че ответника е напуснал адреса, на който
е бил наемател.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно в
производството по делото валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответника С.А., в качеството на заемател и „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в качеството на заемодател по
сключен между тях Договор за потребителски кредит №*** от 06.12.2017г.
Установиха се безспорно и
съществените елементи на това правоотношение, както и изпълнението на
задълженията, произтичащи от него за заемодателя.
Установи се също така от експертното
заключение, че ответника е забавил плащанията по договора и към датата на
депозиране на заявлението на кредитора е дължал претендираните
вземания за главница в размер на 1071,58лв., за договорна лихва за процесния период в размер на 151,11лв. и за мораторна лихва в размер на 117,37лв.
Съдът счита, че се установи и
настъпване на основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
както и съобщаване на длъжника за това обстоятелство, предвид клаузата в договора, която фингира недоставено или само изпратено съобщение на посочения в
договора адрес като получено.
С оглед горното, съдът намира, че се
установи в настоящото производство съществуването на вземанията на кредитора в претендирания размер към датата на иницииране на
заповедното производство.
Ето защо, съдът счита, че предявените
искови претенции се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По въпроса на разноските: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
изцяло направените в заповедното и исковото производство разноски. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
26,80 лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 76,80лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на
26,80лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП, за особен представител в размер
на 300лв. и депозит за вещо лице в размер на 180лв. или общо 606,80лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че С.Р.А. с ЕГН
**********,*** ДЪЛЖИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми : сумата
от 1 071,58лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №***
от 06.12.2017г.; сумата от 151,11лв.,
представляваща договорна лихва и сумата
от 117,37лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2018г. до 15.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2018г. по ч.гр.д.№7765/2018г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Р.А.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата от 76,80лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 606,80лв., представляваща разноски за исковото
производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия: