Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 02.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело
№ 775 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 206 от 12.08.2019 г.,
постановено по гр. дело № 110/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Ботевград, Г.П.И.
с ЕГН: ********** *** е осъден да заплати на С.Е.К. с ЕГН: ********** ***
следните суми: сумата от 2937, 40 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и седем
лева и четиридесет стотинки/ представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение, причинени вследствие на престъпно деяние от 18.06.2018 г.,
за което е одобрено Споразумение по НОХД № 9/11.01.2019 г. по описа на
РС-Ботевград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 10 000 лв. /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки, страдания и неудобство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 772, 69 лв. /седемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 18.06.2018 г. до
18.01.2019 г. върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 776, 03 лева. С постановеното решение са присъдени разноски на
С.Е.К. в общ размер от 939, 77 лева, а на Г.П.И. разноски от 0, 23 лв.,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано изцяло в уважените
части, от ответника Г.П.И. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди, че били
ограничени правата му за събиране на доказателства, за да бъде установено
съпричиняване на ищеца при инцидента, здравословното му състояние
непосредствено след инцидента, времето през което са предприети мерки за
лечение и продължителността на лечението. Съдът не бил взел предвид, че ищецът
е потърсил медицинска помощ дълго време след инцидента, не е спазил
предписаното от лекарите лечение, което е дало отражение за квалифициране на
увреждането, както и за степента на съпричиняване. Навежда оплакване, че не са
взети предвид показанията на св. П., които сочат, че ищецът е извършвал
обичайни дейности – разхождане, посещаване на училище и заведения,
непосредствено след увреждането. Не била отчетена заинтересоваността на
свидетелката Н. К. /майка на ищеца/, като са кредитирани нейните показания
изцяло. Намира за неправилен извода на съда, че гражданския съд е длъжен да се
съобрази с присъдата на наказателния съд и в частта за фактическата обстановка
по увреждането на пострадалия, включващо поведение на пострадалия. Определеното
обезщетение за неимуществени вреди било в завишен размер, без да се вземе
предвид характера на увреждането.Моли решението да бъде отменено, исковете отхвърлени
изцяло или изменено в обжалваната част.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна С.Е.К., чрез адв. З. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е
взето становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения, че са
събрани достатъчно доказателства, от които се установява здравословното му
състояние. Въз основа на събраните доказателства е изследвана цялата фактическа
обстановка и съдът е достигнал до правилни и законосъобразни изводи. По
същество моли решението на РС-Ботевград да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищеца С.Е.К. е
предявил срещу Г.П.И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: сумата от 2937, 40 лв. /две
хиляди деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/ представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, причинени вследствие на
престъпно деяние от 18.06.2018 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД №
9/11.01.2019 г. по описа на РС-Ботевград, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 10 000 лв. /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобство,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 776, 03 лева лв. /седемстотин
седемдесет и шест лева и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 18.06.2018 г. до 18.01.2019 г. върху присъдените обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на
18.06.2018 г. ответникът нанесъл на ищеца средна телесна повреда, чрез удар с
юмрук в лицето, изразяваща се в счупване на долна челюст на две места, което
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за срок по-дълъг от 30
дни. Ответникът бил признат за виновен със Споразумение по НОХД № 9/11.01.2019
г. по описа на РС-Ботевград, влязло в сила на 11.01.2019 г. Ищецът изпитвал
болки и страдания в резултат на увреждането –затруднения при дъвченето, болки в
челюстта, претърпял и операция. За лечението извършил разходи за медикаменти и консумативи.
В срока за отговор ответника Г.П.И. е оспорил
исковете по основание и размер. Заявява, че ищецът с поведението си го е
провокирал за предприемане на противоправните действия. Моли за отхвърляне на
исковете.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
Със споразумение по НОХД №9/2019 г. по
описа на РС-Ботевград, одобрено и влязло в сила на 11.01.2019 г., ответникът Г.П.И.
е признат за виновен в това, че на 18.06.2018 г. около 10 часа в гр. Б., като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар в областта на лицето на
пострадалия със свита в юмрук дясна ръка, причинил на С.Е.К. ***, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст на две места- в
областта на хоризонталния клон вдясно и в областта на левия долночелюстен ъгъл,
с което е бил реализиран медико-биологичния признак „счупване на челюст“,
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30
дни.
Съдебно-медицинската експертиза дава
заключение, че при пострадалия С.Е.К. е търпял болки в ранния следоперативен
период от 15-20 дни, затруднения в дъвченето около 30-40 дни и пълно
възстановяване от травмата наспътва за период от 5-6 месеца.Ищецът е носил
шийна яка непосредствено след травмата и след операцията, тъй като шията също
търпи натоварвания.
От показанията на Н.Ц.К./майка на ищеца/
се установява, че синът й на 18.06.2018 г. се приблал от училище с окървавена
уста, с два избити зъба, с оток на лицето и трудно говорейки. Веднага отишли в
болница, направен бил скенер, който установил двустранно счупване на челюста и
се наложило спешна операция. За операцията закупили две титаниева плаки, четири
винта, подбрадник, който трябвало да поддържа долната челюст неподвижна. След
операцията С. бил със силни болки, не можел да става и да ляга сам, хранел се
през сламка. За две седмици отслабнал с повече от 10 кг. Болките му продължили
много дълго време, не може да дъвче, не можел да говори. Започнал да говори три
седмици след операцията като говорел през зъби. Около един месец и половина
приемал само пасирана храна и след това постепенно започнал да дъвче, но меки храни.
След инцидента се затворил в себе си,
искал да се премести в друго училище, страхувал се да ходи на училище.
Всичко това се отразило и на усвояването на учебния материал и на представянето
му в училище. Безспокойството му продължавало и до
днес.
Свидетелят Н.П.П.
дава показания, че нищо не е видял по време на инцидента, но е чул, че С. имал
счупена челюст. След инцидента свидетелят виждал С. навън да пуши цигари и пие
кафе, като лицето му изглеждало нормално, нямало синини и подутини. Свидетелят
посочва, че не са приятели с ищеца и не излизат заедно. Зявява, че е виждал С.
седмица след инциднета извън училище, бил сам.
По реда на чл. 176 ГПК ищецът дава
обяснения като заявява, че не е отправял закани спрямо ответника Г.П.И. и не го
е нагрубявал или обиждал. Ответникът Г.П.И. също по реда на чл. 176 ГПК дава
обяснения, че не се е заканвал предишния ден в интернет чатове, че ще нанесе
побой на С.К..
От представени по делото фактури се установява,
че са заплатени следните разходи за консумативи и лечение на ищеца: фактура от
21.06.2018 г. с фискален бон, издадена от „А.О. Б.“ за закупен подбрадник на
стойност 65, 00 лв; квитанция № 928840/19.06.2018 г., изд. от УМБАЛ „Света
Екатерина“ ЕАД за сума от 200 лв. за компютърен томограф; фактура № **********/20.06.2018
г., изд. от „Е. 00“ ЕООД титаниев винт и титаниева
плака на обща стойност 2600 лв.; фактура № **********/22.06.2018 г. и фактура №
**********/22.06.2018 г. в размер на 39, 90 лв. и 32, 50 лв. за медикаменти и
помощни средства. Общата стойност на всички фактури е 2937, 40 лева.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва
кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина, която в
общата хипотеза се презумира, като липсата на дори един елемент от
фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние.
По делото е
установено, че със споразумение, което има характер
на влязла в сила присъда е прието за установено, че ответникът е извършил престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е
наложено наказание „обществено порицание“. Освен това съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид на това съдът
приема, че ответникът е осъществил елементите от фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД- налице е първата предпоставка, а именно противоправното виновно
поведение, в резултат на което на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долна челюст на две места- в областта на хоризонталния клон вдясно
и в областта на левия долночелюстен ъгъл, с което е бил реализиран
медико-биологичния признак „счупване на челюст“, довело до трайно затруднение
на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни. В
следствие на тези действия на ответника,
съобразно събраните по делото доказателства,
съдът приема, че на ищеца са му били причинени болки и страдания от нанесените травматични увреждания.
Този извод се налага от приетата съдебно-медицинска експертиза, установяваща
състоянието на ищеца след
инцидента както и състоянието му понастоящем така и от гласните доказателства чрез разпита на свидетелката Нели Карлова /майка на ищеца/,
която е имала преки и непосредствени впечатления
от състоянието на сина си след инцидента. На следващо място съдът прави извода, че нанесените вреди са в пряка и причинна връзка с противоправното поведение на
ответника.
Предвид изложеното съдът намира,
че предявеният иск е доказан по основание. По отношение размера
на иска и при определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства
и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като
съобрази обществения критерий за справедливост
и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
нанесения му удар. Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията,
неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Съдебната практика в тази
насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на
обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г.
на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно
която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на
болките, прогнозите за в бъдеще и др.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката Н.К., независимо, че е майка на ищеца, тъй като
същата има непосредствени и преки
впечатления върху състоянието на сина си след инцидента, но и след това. От
нейните показания се установява, че ищецът претърпял оперативна интервенция,
след това изпитвал силни болки, не можел да
става и да ляга сам, хранел се през сламка. За две седмици отслабнал с повече от
10 кг. Болките му продължили много дълго време, не можел да дъвче, не можел да
говори. Започнал да говори три седмици след операцията като говорел през зъби.
Около един месец и половина приемал само пасирана храна и след това постепенно
започнал да дъвче, но меки храни. След инцидента се затворил в себе си, искал да се премести в друго училище,
страхувал се да ходи на училище. Болките
и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не
се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и след това. Съдът
не кредитира показанията на св. Никола Петков в частта, в която твърди, че
ищецът не е имал следи от удар по лицето, тъй като това се опровергава от
вещото лице, което в о.с.з. на 22.05.2019 г. заявява, че не може една седмица
след инцидента, ищецът да няма следи по лицето. Съдът кредитира показанията на
св. П. в останалата част, че е виждал ищеца една седмица след инцидента да пуши,
че го е виждал в някой дни с шийна яка, а няколко дни по-късно без нея. От
разясненията на вещото лице става ясно, че болките са субективни оплаквания,
зависят от усещането на пациента и е възможно след една седмица същият да може
да употребява тютюневи изделия, тъй като това е и личен избор на пациента.
Ответникът е релевирал възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца. Съпричиняване на вреди от потрадалия е
налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две
лица – делинквентът и увреденият. В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на
ВС се изтъква, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за
настъпване на вредата или е превърнал създадената от делинквента реална
опасност в действителност. Наведените твърдения от ответника за това, че
увреждането се дължи на това, че ищецът извършил вербални действия, които го
принудили да се защитава и отбранява, не се установиха по делото. От съвкупната
преценка на доказателствата не се установи пострадалият С.Е.К. да е допринесъл
по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат. Св. Н. П. съобщава следното: „То е ясно, че е имало
кавга със сигурност със С..Аз нищо не съм видял от цялото нещо. Това, което съм
чул е, че С. е пострадал и има счупена челюст и мисля, че е имало някакви обиди
помежду им, за да стане това нещо“. Показанията на свидетеля не са преки, което
означава, че в тази част свидетелят не съобщава свои собствени впечатления,
нито възприети от него обстоятелства от обективната действителност, а
пресъздава възприятията на други хора, въз основа на които е формирал
убежденията си. Ето защо, не може да се възприеме тезата, че такива обиди е
имало и в резултат на тях е настъпил инцидента.
С
оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства и предвид доброто здравословно състояние
на ищеца към настоящият момент, съдът намира, че иска за неимуществени вреди следва да се уважи до размера от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, поради
което решението на РС-Ботевград в тази част следва да се потвърди.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последици от увреждане - т. е. както имуществените, вкл. преките
вреди и пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди.
По отношение на претенцията
за имуществени вреди, представляваща стойността на направени
разходи за лечение и медицински консумативи, следва в полза на ищеца да
се присъди обезщетение в пълния претендиран размер от 2937,40 лв. /две хиляди деветстотин
тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/, до
който размер претендираните имуществени
вреди са доказани. От представените по делото фактури и фискални
бонове се установява, че средствата са заплатени от С.К. за лекарства,
изследвания и медицински консумативи. Периодът на закупуването им съвпада в периода
след деликта и нанесената травма. Безспорно направените разходи от ищеца са
били наложителни, същите са в пряка връзка от претърпяното увреждане.
Предвид уважаването на главните искове,
основателна се явява и претенцията за мораторна лихва върху дължимите
обезщетения за имуществени и неимущестевни вреди. За периода от 18.06.2018 г.
до 18.01.2019 г., дължимият размер възлиза на 772, 69 лева.
На основание
чл. 86 от ЗЗД и с оглед основателността на главния иск, съдът приема за
основателна и ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху главниците
– от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Като е постановил решението си в горния
смисъл, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение и
същото следва да бъде потвърдено.Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма.
С оглед изхода на делото, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна С.Е.К. разноски в размер на 940, 00 лева /деветстотин и четиридесет/
лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206
от 12.08.2019 г., постановен по гр. дело № 110/2019 г. по описа на Районен съд
- гр. Ботевград в обжалваните части.
ОСЪЖДА Г.П.И. с ЕГН: ********** *** да заплати
на С.Е.К., ЕГН: ********** *** сумата от 940, 00 лв. /деветстотин и
четиридесет/ лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не е обжалвано и е влязло в
сила, в частта, в която е отхвърлен иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за горницата над 772, 69 лева до пълния предявен
размер от 776,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.06.2018
г. до 18.01.2019 г. върху присъдените обезщетения за имуществени и
неивуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.