О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Кюстендил,
20.03.2019г.
Кюстендилският окръжен
съд в закрито
заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател:Росица Савова
като разгледа докладваното т. дело № 93 по
описа за
Производството
е образувано по искова молба на М.Д. *** против Софийски градски съд, СВ.В.М.и Г.К.-
последните двама в качеството им на адм.ръководители на СГС.
С
молбата се претендира ответниците да
бъдат осъдени да заплатят – всеки един от тях по 135 000лв.причинени
загуби и по 120 000 евро обезщетение за причинени имуществени вреди –
загуби.С молбата се иска и освобождаване от заплащане на държавни такси.
Съдът
намира, че по отношение на втория и третия ответник производството следва да
бъде прекратено , а по отношение на първия –
исковата молба е необходимо да бъде оставена без движение .
Съображенията
за това са следните:
Исковете за вреди спрямо
ответниците – магистрати, посочени като преки причинители на
уврежданията - при, респ.по повод изпълнение на служебните им задължения - са
недопустими, тъй като същите не са пасивно процесуално легитимирани да отговарят
за вредите, които според твърденията евентуално са причинили на ищеца с
действията си , предвид наличие на
функционален имунитет на същите .
Относно първия ответник исковата молба се явява нередовна
по смисъла на чл.127т.4 от ГПК.Съдът намира, че не са изложени ясно и точно фактическите
обстоятелства, на които се основават тези искови претенции. Не са посочени
конкретните действия(бездействия) в тази връзка на визираните длъжностни лица,
представляващи деликт , съответно даващи
основание да се приеме, че са налице увреждащи действия от тяхна страна, и
причинили съответните вреди на ищеца, за които се търси обезщетение- т.е.
липсва изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК
относно действията (бездействията), извършени от посочените лица, както и от
възлагане на работа от страна на този ответник ли се претендират, т.е.самите
действия (или бездействия) дали са извършени при изпълнение на възложената им от този
ответник работа.
Редовността на сезирането изисква ищецът да основе
спорното си право на обстоятелства, очертаващи конкретното поведение на лице
или лица, изпълняващи възложената работа, от която е настъпила вреда за ищеца.
Законосъобразното сезиране предпоставя излагането на пълна и ясна
обстоятелствена част по елементите от фактическите състави, на които се
основава исковата претенция, тъй като- за да даде правна квалификация на иска,
съдът трябва да вземе под внимание твърденията в исковата молба, което при
непълна и неясна обстоятелствена част не може да направи.
Необходимо е да бъдат дадени указания
за излагане на факти и обстоятелства както досежно конкретни действия, бездействия
и актове на първия ответник - в лицето на съответни лица , така и да се посочи дали претенциите са за вреди от нарушение на
правата на ищеца , причинени от незаконни актове, действия или бездействия на
съответен орган и длъжностни лица от състава му , за да се прецени от съда при
коя от хипотезите на непозволено увреждане следва да се разгледа спорът ,
доколкото са налице както общи норми (в Закона за задълженията и договорите),
така и специални - в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
.Не се посочва и как са определени размерите на претендираните вреди- доколкото се твърди, че се касае за загуби – т.е.за
имуществени вреди, то не са изложени фактически обстоятелства във връзка с
определяне на техния размер и произход.
Освен това , в производствата по горепосочените нормативни актове се дължи и внасяне на
съответна такса (липсват и доказателства за внесена държавна такса по делото
съгласно чл.128, т.2 от ГПК).
Правилото е, че по паричен иск се
дължи предварително, т. е. при завеждане на делото, внасяне на държавна такса
от ищеца в размер на 4 % от цената на исковата претенция. Невнасянето на
държавна такса едновременно с подаването на исковата молба в съда законодателят
разглежда като изключение от правилото и то е допустимо в изрично предвидените
от закона случаи. Това са и случаите, посочени в чл. 83, ал. 1 от ГПК, чл. 83,
ал. 2 от ГПК. В случая,исковете са извън приложното поле на ал.1 на чл.83 ГПК,
а липсват каквито и да било документи, даващи основание за приложение на
чл.83,ал.2 от ГПК – въпреки направеното в такава насока искане.
Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА настоящото производство
по исковите претенции на М.Д.Д. по отношение на ответниците СВ.В.М.и Г.К. за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца по 135 000лв.причинени загуби и по
120 000 евро обезщетение за причинени имуществени вреди – загуби.
ОСТАВЯ без движение исковата молба на М.Д.Д. срещу Софийски
градски съд за осъждане на ответника да
заплати на ищеца
135 000лв.причинени загуби и по 120 000 евро обезщетение за
причинени имуществени вреди – загуби.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен
срок от получаване на съобщението следва да отстрани нередовностите, посочени в
мотивите на определението, като уточни в какво се изразява деликтьт и посочи
конкретните противоправни действия на визираните лица , при изпълнение на
възложената им от ответника работа ли са извършени, за които действия счита, че
са увреждащи спрямо него-ищеца и за които се търси обезщетение от ответника с
изрично посочване дали се претендира ангажиране на отговорността му като
работодател, както и да уточни дали се претендира обезщетение за вреди по повод
действие(действия) и / или бездействие;а също и да изложи фактически
обстоятелства във връзка с определяне на размер и произход и произхода на
вредите; съответно да представи доказателства, изискуеми се за установяване
обстоятелствата по чл.83ал.2 ГПК или да изпълни задължението за внасяне на държавна такса по
чл.128,,т.2 от ГПК във вр. с Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - съобразно това дали се
претендира ангажиране по смисъла на ЗЗД отговорността на работодател- в който
случа държавната такса е 4% от размера на иска или се предявява специален иск
по ЗОДОВ- в който случай държавната такса е в размер на 10лв.
УКАЗВА
и, че при неотстраняване на
нередовностите на исковата молба в
посочения срок производството по делото ще бъде прекратено.
Определението
в частта относно прекратяване на производството може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщаването, а в останалата – не
подлежи на обжалване.
Окръжен съдия: