Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на
прокурора Стоян Загоров, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№1534 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Г.Й.Г., ЕГН ********** от гр.
Варна, чрез адв. Й.Г. *** против решение № 260664/07.06.2021 г., постановено по
НАХД № 414/2021 г. по описа на ВРС, ХLV-и състав,
с което е потвърдено НП № 439а-295
от 12.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с което на Г., за нарушение
на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева. Със същото
решение Г. е осъден да заплати сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че
оспореният съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен при допуснати
нарушения на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата
отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени
издаденото НП и се присъдят сторените по делото разноски.
Пред настоящата
инстанция касаторът, чрез адв.Г. поддържа касационната жалба. По съществото на
спора моли решението на ВРС да бъде
отменено. Сочи, че след отпадането на заповедта, по която е наложено
административното наказание, след издаден АУАН, но преди да бъде издадено НП,
тези мерки временно са били отпаднали май месец. Поради това, счита че този
закон се явява по-благоприятен за дееца и НП изобщо не би следвало да бъде
издадено. Поради това и предвид изложените доводи в касационната жалба, моли
решението на ВРС да бъде отменено.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. С депозирани
писмени бележки с.д. № 13825/21.09.2021 г., чрез ст. юрисконсулт К.Л.А.,
оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли, решението на ВРС да се
потвърди. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на
касационната жалба и дава заключение, че в случая се касае за маловажен случай,
поради което решението на ВРС следва да бъде отменено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като
касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл.218 от АПК.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г.Й.Г. с ЕГН **********
от гр.Варна , чрез адв. Г., срещу НП № 439а-295/12.08.2020 год. на директора на
ОД МВР Варна, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
същото основание е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300
лв.
За да потвърди
процесното НП, ВРС е приел, че е издадено от материално и териториално
компетентен орган, при липсата на съществени процесуални нарушения и в
съответствие с материалния закон.
Настоящият състав на съда намира, че АУАН и НП са съставени в срок,
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно,
както и обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна
квалификация по ЗЗдравето. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че Г. не е изпълнил въведени със заповед на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената дата наказаното лице е
било на открито обществено място и не е поставило защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата
в нарушение на заповед №РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълнение на заповед
№РД-01-124 от 13.03.2020г.на министъра на здравеопазването. Нарушението е
безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените
законови норми визираща състава и наказанието за извършено такова нарушение.
Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното
нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства, доколкото са ирелевантни за спора
причините за не поставянето на защитна маска и такива са извън съставомерността
на нарушението.
Касационната
инстанция намира преценката на районния съд за маловажност на нарушението за
правилна и съобразена със събраните доказателства. Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум,
тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона,
предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. В
случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да
предотвратят масово заболяване. Обект на увреждане или засягане от нарушението
са обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите.
Обстоятелството, че Г. не съобразява поведението си с тежката пандемична
обстановка и застрашава собствения си живот и живота на другите граждани не
обосновава маловажност на нарушението. Правилно и законосъобразно с оглед
обществената опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Фактическата обстановка
е ясно и недвусмислено посочена в НП и АУАН. За извършеното нарушение на
наказаното лице е наложено наказание в минималния размер, предвиден от закона. Не се установява да
са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното
лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира
като маловажен. Изрично
в процесното НП при посочване на правната
квалификация на нарушението, е отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването". Релевантната т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. е въведена и допълнена именно със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което към
момента на извършване на нарушението е била действаща, респ. посочената в нея
противоепидемична мярка е била задължителна за изпълнение на територията на
Република България – чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. В акта и наказателното постановление е налице
описание на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е нарушена
противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и с т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Административният акт е общ и не се установява
противоречие на ОАА с нормативен акт. В
конкретния случай се касае за административнонаказателна отговорност, която е
предвидена в нормативен акт – Закона
за здравето, в действаща
разпоредба, както към момента на извършване на нарушението, така и понастоящем,
поради което касационният съд намира за необходимо да отбележи, че дори
отмяната на общ административен акт, след издаването на НП, не се явява
основание за отмяната на постановлението.
С оглед изложеното, ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН.
При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260664/07.06.2021 г., постановено по НАХД №
414 по описа на ВРС за 2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: