МОТИВИ
по н.о.х.д. №238/2018 г. по описа на ВрРС, 1-ви състав
Врачанска районна прокуратура (ВрРП) e повдигнала обвинение срещу Н.И.С.,
роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, със средно образование, работи като кислороден техник в МБАЛ „Христо
Ботев”, гр. В., ЕГН:**********, за това, че за времето от началото на 2017 г. до 04.07.2017 г., в гр. В.,
самоволно не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от
другиго - Е.Д.Л. свое предполагаемо право да изнесе от жилище, находящо се на
ул. „***“ ***семейна имуществена общност и след това единствено и само той да ползва
в друго жилище – движими вещи семейна имуществена общност, които се намирали
под негово владение, а именно: двукрилен чамов гардероб на стойност 350.00 лв.,
телевизор марка „LG“ на
стойност 560.00 лв., хладилник марка „Горение“ на стойност 800.00 лв., кафе
машина марка „Делонги“ на стойност 160.00 лв., газов котлон, на стойност 36.00
лв., смесителна батерия на стойност 65.00 лв., мивка на стойност 53.00лв.,
усилвател с USB аудио
на стойност 147.00лв., нощно чамово шкафче на стойност 180.00 лв. и чамов шкаф
на стойност 200.00 лв. или всичко вещи на обща стойност 2551.00 лв., които
впоследствие отказал да върне и предостави за ползване на Е.Д.Л. в присъденото
й за ползване от съда жилище, където вещите са се намирали преди развода -
престъпление по чл.323, ал.1 НК.
В хода на проведеното разпоредително
заседание, пострадалата Е.Л. е конституирана като частен обвинител в
производството.
В хода на съдебните прении представителят
на ВрРП
поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото доказателствена
маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната деятелност на
подсъдимото лице за това да е извършило деянието, за което му е повдигнато
обвинение в периода от 20.06.2017 г. до 04.07.2017 г. При това прави искане съдът
да признае С. за виновен и да му определи наказание Лишаване от свобода
за срок от 1 година, изтърпяването на което да се отложи за срок от 3 години.
Частният обвинител, редовно
уведомен за последното с.з., не се явява.
Защитникът на подсъдимия – адв.
М. М. – ВрАК, заявява теза за недоказаност на обвинението, в която насока
прави собствен анализ на доказателствената маса. В тази насока моли
подзащитният й да бъде оправдан. Алтернативно излага теза, че ако съдът приеме,
че подзащитния й е вновен, приложение следва да намери нормата на чл.9, ал.2 НК.
Подсъдимият се придържа към тезата на защитника си и в
последната си дума заявява, че е невинен.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.И.С. е роден на *** г. в гр. С., живущ ***,
българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование,
работи като кислороден техник в МБАЛ „Христо Ботев”, гр. В., ЕГН:**********.
През 2002 г.
подсъдимия С. и св. Л. сключили граждански брак. До 2016 г. двамата живеели на
адрес гр. В. , кв. Б., ул. „***“ ***заедно с децата им В.Н.И., роден на *** г.
и Л.Н. И., родена на *** г. През 2016 г. отношенията между двамата съпрузи се
влошили, като още в края на същата година, св. Л. подала искова молба до PC В. срещу С. за
допускане на развод по реда на чл.49 СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответника. По същото време св. Л. се
преместила заедно с децата да живее в жилището на брат си, находящо се в гр. В.,
ж.к. „***“ ***, за да изчака да премине процедурата по развода и произнасянето
на съда по ползването на семейното им жилище.
С Решение №140/20.03.2017
г. по гр. дело №4626/2016 г. по описа на РС В., съдът прекратил сключения между
св. Л. и подсъдимия С. граждански брак, като с решението предоставил
упражняването на родителските права на родените от брака деца на св. Л., както
и предоставил на същата ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., кв.
„Б.“, ул. „***“ ***до навършване на пълнолетие на всяко от децата. В решението
съдът не направил произнасяне по отношение ползването на придобито по време на
брака и представляващо семейна имуществена общност имуществото. Решението на
съда влязло в законна сила на 20.04.2017 г.
Междувременно, в
края на 2016 г., с помощта на своя приятел св. Т. Д., подсъдимият изнесъл от
съвместно обитаваното до този момент със св. Л. жилище следните вещи: двукрилен
чамов гардероб, телевизор марка „LG“, хладилник марка „Горение“, кафе машина марка „Делонги“, газов
котлон, усилвател с USB аудио, нощно чамово шкафче и чамов шкаф. Така посочените вещи, подсъдимият
С. занесъл в жилището на родителите си, находящо се на същия адрес, но на етаж
1-ви, където той се пренесъл да живее.
Отново в края на
2016 г.-начаото на 2017 г., поради това, че в жилището не живеел никой и то не
се отоплявало, а зимата била студена, С. спрял електрозахранването и
водоподаването на етажа, както и поради появили се течове, прекъснал тръбите, захранващи
локалното парно, демонтирал радиаторите на същия етаж и демонтирал смесителната
батерия в банята. Поради повреда на болера в жилището, той демонтирал и него,
като при демонтажа счупил намиращата се в банята мивка.
На 5 май 2017
г., с оглед влязлото в сила Решение №140/20.03.2017 г. по гр. дело №4626/2016
г. по описа на РС В., с което съдът прекратил сключения между св. Л. и
подсъдимия С. граждански брак и предоставил на св. Л. упражняването на родителските
права на родените от брака деца и ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. В., кв. „Б.“, ул. „***“ ***до навършване на пълнолетие на всяко от децата,
подсъдимият предал на св. Л. ключ от жилището. Още на следващия ден св. Л., заедно
със св. Г. Д. и св. М. П. ***. Влизайки в него трите установили, че липсват
част от мебелите и вещите, които св. Л. и подсъдимия ползвали по време на
съвместното им съжителство, а именно: двукрилен чамов гардероб, телевизор марка „LG“, хладилник марка „Горение“, кафе машина марка „Делонги“, газов
котлон, усилвател с USB аудио, нощно чамово шкафче и чамов шкаф. Установили също, че е
спряно водоподаването и ел. захранването, че са свалени радиаторите,
смесителната батерия в банята, мивката в банята и бойлера. За установеното, на
10.05.2017 г. св. Л. ***, по повод на която била извършена проверка.
На 05.06.2017 г.
подсъдимия бил извикан да даде сведения по повод на състоянието на жилището и
липсващите вещи и подадената в тази връзка от св. Л. жалба. На 20.06.2018 г.
подсъдимият отново дал сведения по случая, като на същата дата му бил съставен
протокол за предупреждение по ЗМвР с указания да възстанови първоначалното
фактическо положение на жилището.
На 04.07.2017 г.
отново била извършена проверка от служители на ОДМВР В., в хода на която се
установило, че ел. захранването и водоподаването са възстановени, тръбите,
захранващи локалното парно, са прекъснати, алуминиевите радиатори за локално
парно са възстановени, но неподвързани, както и че липсват останалите вещи– хладилник
марка „Горение“, кафе машина марка „Делонги“, газова бутилка, телевизор марка „LG“, чамов гардероб с две крила и надстройка, бойлер Елдом, мивка за
баня, газов котлон, усилвател с USB аудио. Липсвали още смесителната батерия, нощно
чамово шкафче и чамов шкаф. За установените липси бил съставен констативен
протокол, в който подсъдимият отразил, че е съгласен с установеното и вписал,
че отказва да възстанови описаните като липсващи вещи.
Съгласно изготвената в хода на ДП
производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на липсващите вещи е
както следва: двукрилен чамов гардероб - 350.00 лв., телевизор марка „LG” - 560.00 лв., хладилник марка „Горение“ - 800.00 лв., кафе машина
марка „Делонги“ - 160.00 лв., газов котлон - 36.00 лв., усилвател с USB аудио - 147.00 лв., нощно чамово шкафче - 180.00 лв., чамов шкаф - 200.00 лв., мивка – 56,00 лв., смесителна батерия –
65,00 лв. Отразено е, че МРЗ към момента на деянието е 460 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства, а именно: Е. Л., Г. Д., М. П., Т.
Д., А. И., М. С. и обясненията на подсъдимия, гражданско дело №4626/2016 г. на
ВрРС, Решение №140 и Решение №172/03.04.2017 г. по гр.д. №4626/2016 г. по описа
на ВрРС, нотариален акт №138/09.06.2009 г., протокол за предупреждение от 20.06.2017
г., констативен протокол от 04.07.2017 г., съдебно-оценителна експертиза,
справка съдимост и др. приобщени по делото реда на НПК писмени доказателства.
От показанията на св. Е. Л., Г. Д., М. П., Т. Д., А. И.,
М. С. и обясненията на подсъдимия по категоричен начин се установява, че
подсъдимият и св. Е. Л. са живеели съвместно, имали са сключен граждански брак
и в края на 2016 г., поради влошени отношения, са се разделили. Установява се и
това, че още през 2016 г. св. Л. е напуснала заедно с децата семейното жилище,
а през 2017 г. се е завърнала отново в него. Съдът кредитира показанията на
свидетелите в тази им част.
От показанията на св. Л. и св. Г. Д. и М. П. се
установява и това, че на 06.05.2017 г. са отишли в жилището в гр. В., кв. „Б.“, ул.
„***“ ***и са установили, че липсват част от мебелите и вещите, които св. Л. и
подсъдимия ползвали по време на съвместното им съжителство. Вещите св. Л.
изрично конкретизира, а именно: двукрилен чамов гардероб, телевизор марка „LG“, хладилник марка „Горение“, кафе машина марка
„Делонги“, газов котлон, усилвател с USB аудио,
нощно чамово шкафче и чамов шкаф. Свидетелките Е. Л., Г. Д. и М. П.
разказват още, че е било спряно водоподаването и ел. захранването, че са били свалени радиаторите,
смесителната батерия в банята, мивката в банята и бойлера. За вещите
св. Л. изрично заявява, че не е говорила с подсъдимия, че желае да ги ползва и
че има претенции към тях. Съдът кредитира показанията на свидетелите в
коментираната им част.
В
подкрепа на показанията на св. Е. Л., Г. Д. и М. П., че вещите предмет на
обвинението, не са се намирали в жилището, са и показанията на св. Т. Д., който разказва за това, че в края на 2016 г. е
помогнал на подсъдимия да свалят вещите на първия етаж от къщата, за да ги
ползва. Същият разказва и за това, че в началото на 2017 г. с подсъдимия са
демонтирали радиаторите в жилището поради течове от студената зима и са ги
предали на вторични суровини. Разказва също, че са демонтирали поради протичане
бойлера в жилището, като при демонтажа са счупили мивката, находяща се в банята.
Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля.
Настоящата инстанция възприе и показанията на св. А. И.,
който разказва за това, че св. Л. и подсъдимия са се разделили, че подсъдимият
е отишъл да живее на първи етаж от къщата на ул. *** в кв. Б. и че е закупил от
него радиатори, които двамата са качили в жилището, в което преди раздялата си
св. Л. и подсъдимия са живеели. Съдът се отнесе с доверие и към показанията на
св. М. С., която като майка на подсъдимия, разказва за влошените отношения на
св. Л. и подсъдимия, за раздялата им и за това, че подсъдимият е отишъл да
живее при баща си в жилище, находящо се на ет.1 от къщата, в която преди това
живеели със св. Л.. Разказва и за това, че когато през м.Март 2017 г. съпругът
й починал, св. Л. дошла на погребението и се качвала до ет.3 в къщата, където
живеел другият й син и съпругата му. Заявява обаче, че св. Л. не се е качвала
до ет.2, където преди това живеели с подсъдимия. Съдът кредитира показанията на
коментираните свидетели в цялост, намирайки ги за логични, последователни и
кореспондиращи си с останалата доказателстевна маса.
Съдът даде вяра и на обясненията на подсъдимия.
Действително, обясненията на подсъдимия са освен гласно доказателстевно
средство по чл.115 НПК и средство за защита. Доколкото обаче заявеното от него
кореспондира изцяло с доказателствената маса и разказва за това кои вещи и кога
са взети, както и защо се е стигнало до демонтажа на бойлер, мивка, смесите и
радиатори, съдът го възприе и кредитира в цялост.
Съдът се отнесе с недоверие единствено към показанията на
св. Л.в частта, в която твърди, че през м.Март 2017 г. се е качила в жилището,
което обитавали с подсъдимия и всички мебели и вещи са били там. За да не се
довери на разказаното от свидетелката, съдът отчете, че с оглед показанията на
св. Т. Д., В. С. и обясненията на подсъдимия, няма как вещите да са били в
жилището по това време, тъй като подсъдимият вече ги е бил преместил на долния
етаж от къщата. При това, поради изолираност на показанията в тази им част,
съдът не ги възприе за достоверни.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото. От
гражданско дело №4626/2016 г. на ВрРС, Решение №140 и Решение №172/03.04.2017
г. по гр. д. №4626/2016 г. по описа на ВрРС и нотариален акт №138/09.06.2009
г., се установява, че семеното жилище, собственост на св. Л. и подсъдимия е
предоставено за ползване на св. Л. и че липсва произнасяне по отношение на
вещите в режим на СИО. Кредитира и съдържащите се по делото протокол за
предупреждение от 20.06.2017 г. и констативен протокол от 04.07.2017 г., от
които се установява, че на 20.06.2017 г. подсъдимият е предупреден да
възстанови първоначалното фактическо положение по отношение на семейното
жилище, както и че при извършена проверка на 04.07.2017 г. е установено, че ел. захранването и
водоподаването са възстановени, тръбите, захранващи локалното парно, са
прекъснати, алуминиевите радиатори за локално парно са възстановени, но
неподвързани, както и че липсват останалите вещи – хладилник марка „Горение“,
кафе машина марка „Делонги“, газова бутилка, телевизор марка „LG“, чамов гардероб с две крила и надстройка, бойлер Елдом, мивка за баня,
газов котлон, усилвател с USB
аудио.
Липсвали още смесителната батерия, нощно
чамово шкафче и чамов шкаф.
Съгласно изготвената в хода на ДП
производство съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и отговаряща на поставените й задачи, стойността на
липсващите вещи е както следва: двукрилен чамов гардероб - 350.00 лв.,
телевизор марка „LG” - 560.00
лв., хладилник марка „Горение“ - 800.00
лв., кафе машина марка „Делонги“ - 160.00 лв., газов котлон - 36.00 лв.,
усилвател с USB аудио -
147.00 лв., нощно
чамово шкафче - 180.00 лв., чамов шкаф - 200.00 лв., мивка – 56,00 лв., смесителна батерия – 65,00 лв. Отразено е,
че МРЗ към момента на деянието е 460 лв.
Съдът кредитира и останалите приложени по делото писмени
доказателства, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на
подлежащите на доказване факти.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил
състава на престъплението по чл.323, ал.1 НК както от обективна, така и
субективна страна.
От обективна страна,
доказателствено обезпечената фактология сочи, че за
времето от 20.06.2017 г. до 04.07.2017 г., самоволно, не по установения от
закона ред, подсъдимият С. е
осъществил едно оспорвано от Е.Д.Л. свое предполагаемо право – единствено и
само той да ползва движими вещи в режим на семейна имуществена общност, които
преди това изнесъл от жилище, находящо се в обл. В., с. Б., ул. *** ***,
намирали се в негово владение и отказал да върне и предостави същите за
ползване и на Е.Д.Л., а именно: двукрилен чамов гардероб на стойност 350.00
лв., телевизор марка „LG”
на стойност 560.00 лв., хладилник марка
„Горение“ на стойност 800.00 лв., кафе машина марка „Делонги“ на стойност
160.00 лв., газов котлон на стойност
36.00 лв., усилвател с USB
аудио на стойност 147.00 лв.,
нощно чамово шкафче на стойност 180.00 лв. и чамов шкаф на стойност 200.00 лв. - всичко вещи на обща стойност
2433,00 лв., като случаят е немаловажен.
От
субективна страна, подсъдимият С. е
осъществил престъплението при форма на вина умисъл. Същият е съзнавал
противообществения характер на деянието си (че като отказва да предостави на
св. Л. възможност да ползва вещите, намиращи се в режим на СИО, нарушава
законово защитени обществени отношения), предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици (лишава св. Л. от възможността да ползва вещи,
които са и нейна собственост) и е желаел
настъпването им.
При тези изводи съдът отчете наведеното от защитата, че
обвинението е недоказано. Счете обаче, че доказателствената маса установява
обстоятелството, че подсъдимият е взел от жилището, в което живеели със св. Л.,
за лично ползване намиращите се в режим на СИО вещи двукрилен
чамов гардероб на стойност 350.00 лв., телевизор марка „LG” на стойност 560.00 лв.,
хладилник марка „Горение“ на стойност
800.00 лв., кафе машина марка „Делонги“ на стойност 160.00 лв., газов
котлон на стойност 36.00 лв., усилвател
с USB
аудио на стойност 147.00 лв.,
нощно чамово шкафче на стойност 180.00 лв. и чамов шкаф на стойност 200.00 лв. Установява се и това, че не е върнал вещите, въпреки
отправеното му по реда на ЗМвР предупреждение, изрично вписвайки в констативния
протокол от 04.07.2017 г. по ЗМвР, че няма да ги върне. Самият подсъдим
признава, че е взел сочените вещи, за да ги ползва в жилището на ет.1 от
къщата, където се е преместил да живее.
Установи се и това, че на 20.06.2017 г. е предупреден по
реда на ЗМвР да възстанови вещите, но той не е сторил това, при което считано
от 20.06.2017 г. той е бил наясно, че осъществява едно оспорвано от св. Л.
право.
Съдът не споделя тезата на защитата, че така извършеното
от подсъдимия попада в обхвата на чл.9, ал.2 НК. Говорейки за приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, водеща
роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори
план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл ако деянието
е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в
действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в
най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде
престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност
на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност – т.е. такава ниска
степен, която не е достатъчна, за да бъде деянието третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред
хипотезата на чл.9, ал.2 НК. В настоящия случай подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан и няма данни за извършвани от него противообществени
прояви. Същият обаче
е проявил упоритост при извършване на престъпната деятелност и е отказал да
възстанови първоначалното фактическо положение в жилището, изрично знаейки, че
в жилището, освен св. Л. ще живеят и двете му деца. Утановява се и това, че не
всички вещи, които е взел подсъдимият,
са му от най-първа необходимост с оглед това, че е живеел в жилището, което е
било обзаведено и оборудвано със съответната бяла и черна техника. При това не
може да се заключи, че без взетите вещи подсъдимия не е могъл да води нормален
битов живот. В същото време, чрез вземането на процесните вещи, подсъдимият е
оказал отрицателно въздействие върху нормалния бит на бившата си вече съпруга
и двете му деца. Ето защо съдът прие, че деянието не може да бъде оценено като такова с явно
незначителна обществена опаснот по смисъла на чл.9, ал.2 НК, а дори напротив, то се явява немаловажно и съставомерно по чл.323, ал.1 НК.
При изложените съображения съдът призна подсъдимия С. за
виновен в извършването на престъпление по чл.323, л.1 НК, а именно за това, че за
времето от 20.06.2017 г. до 04.07.2017 г., самоволно, не по установения от
закона ред, е
осъществил едно оспорвано от Е.Д.Л. свое предполагаемо право – единствено и
само той да ползва движими вещи в режим на семейна имуществена общност, които
преди това изнесъл от жилище, находящо се в обл. В., с. Б., ул. *** ***,
намирали се в негово владение и отказал да върне и предостави същите за
ползване и на Е.Д.Л., а именно: двукрилен чамов гардероб на стойност 350.00
лв., телевизор марка „LG”
на стойност 560.00 лв., хладилник марка
„Горение“ на стойност 800.00 лв., кафе машина марка „Делонги“ на стойност
160.00 лв., газов котлон на стойност
36.00 лв., усилвател с USB
аудио на стойност 147.00 лв.,
нощно чамово шкафче на стойност 180.00 лв. и чамов шкаф на стойност 200.00 лв. - всичко вещи на обща стойност
2433,00 лв., като случаят е немаловажен.
По отношение на обвинението подсъдимият
да е осъществил деянието в периода от началото на
2017 г. до 19.06.2017 г. /включително/, съдът
прие, че същото е несъставомерно. Самата св. Л. заявява, че никога не е
заявявала на подсъдимия, че има претенция към процесните вещи. Установява се и
това, че той е бил предупреден с протокол по ЗМвР едва на 20.06.2017 г. да
възстанови първоначалното фактическо положение на жилището и съответно е
разбрал, че св. Л. има претенции към процесите вещи. При това, за времето до
19.06.2017 г. не може да се приеме наличието на съставомерно престъпление по
чл.323, ал.1 НК поради липсата на оспорване на упражненото право. Ето защо
съдът оправда подсъдимия по така повдигнатото му обвинение на основание чл.304 НПК.
На основание чл.304 НПК съдът оправда подсъдимия и по
обвинението му в периода от началото на 2017 г. до
04.07.2017 г. самоволно, не по установения от закона ред, да е осъществил едно
оспорвано от Е.Д.Л. свое предполагаемо право да ползва в друго жилище движими
вещи - смесителна батерия на стойност 65.00 лв. и мивка на стойност 53.00 лв. За въпросните вещи се установи от обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Т. Д., че са демонтирани поради повреда –
смесителната батерия се е повредила от студената зима, а мивката се е счупила
по време на демонтажа на намиращия се в жилището бойлер. При това, доколкото
коментираните вещи са демонтирани поради негодност да бъдат ползвани,
подсъдимият не може да бъде обвинен и осъден за това, че самоволно,
не по установения от закона ред, е осъществил свое
предполагаемо право да се разпореди с тях.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.323, ал.1 НК законодателят е
предвидил налагането на наказание Лишаване
от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия С. настоящата инстанция съобрази
степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. При преценка на
обществената опасност на дееца съдът отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че още на досъдебно производство
същият е признал извършеното от него, както и отчете прецизното му процесуално
поведение. Съдът съобрази и това, че С. е с чисто съдебно минало, че е взел
вещите, предмет на обвинението, за да ги ползва в новото жилище, където се е
пренесъл да живее още преди да приключи образуваното пред РС В. дело за
прекратяване на сключения между него и св. Л. гр. брак. Не бе пренебрегнато и
обстоятелството, че отношенията между св. Л. и подсъдимият са били изключително
негативни, което е улеснило решението на посъдимия да не върне вещите, взети много
преди това.
Съдът не установи отегчаващи отговорността обстоятелства.
Действително, стойността на вещите, предмет на обвинението, не е малка, но
съдът счете, че тази стойност не може да се отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като се калкулира единствено с оглед вида на
вещите, имащи принципно висока пазрна цена.
Предвид
изложеното, отчитайки конкретната обществена опасност на деянието и
установените по делото смекчаващите и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие, че са налице предпоставките на чл.55 НК. При това и
предвид обстоятелството, че предвиденото за извършеното от С. наказание е Лишаване от свобода до пет години и глоба
до хиляда лева, съдът прие, че приложение намира чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК – Лишаването от свобода без долен мининум подлежи на замяна с Пробация.
При
определяне на вида и срока на пробационните мерки, настоящата инстанция прие,
че най-справедливо и способстващо за постигането на целите на кумулативно
предвидените в закона генерална и лична превенция е определянето на следните
пробационни мерки:
-Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяването и подписването
пред пробационен служител два пъти седмично.
-Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца.
По отношение на кумулативно педвиденото в чл.323, ал.1 НК
наказание глоба, настоящият съд прие, че отново с оглед справедливост и
адекватност на наложената санкция, на основание чл.55, ал.3 НК на С. не следва
да се налага глоба.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, на
основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди С.
за заплати в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР В.,
сума в размер на 94,00 лв., представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски, както и по сметка на ВрРС, сума в размер на 30,00 лв.,
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: