Решение по дело №143/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. П., чрез пълномощник, срещу Решение № 4/05.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 823/ 2023 г. по описа на РС – Кърджали. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради нарушение па закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се, като неправилни, изводите на PC - Кърджали относно наличието на извършено нарушение по чл.30 от ЗКНВП, тъй като съдът не отчел възражението на жалбоподателката, че с оспореното НП е наказана за „държане“ на наркотични вещества, което деяние обаче не е съставомерно изпълнително деяние по чл.30 от ЗКНВП. В подкрепа на този довод се цитира разпоредбата на чл. 30 от ЗКНВП. Изразява се становище, че в нарушение на материалния закон, районният съд приел, че в случая жалбоподателката била осъществила изпълнителното деяние по чл. 30 от ЗКНВП притежание (държане), тъй като е упражнила фактическа власт върху процесното високорисково наркотично вещество, представляващо ***. Твърди се, че е неправилно подобно разширително тълкуване нормата на чл.30 от ЗКНВП, тъй като тя е забранителна и следва да се тълкува стриктно. Посочва се, че след като в нормата на чл.30 от ЗКНВП не фигурира изпълнително деяние „държане“, то неправилно съдът приема, че с процесното НП, с което жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл.30 от ЗКНВП с форма на изпълнителното деяние „държане“ е ангажирана законосъобразно административнонаказателна отговорност.

Като следващо основание за неправилност на оспореното решение се навежда довод, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е обсъдил всички възражения и оплаквания на жалбоподателката за незаконосъобразност на НП, като решението е постановено и при липса на мотиви.

На следващо място в касационната жалба се твърди, че в обжалваното решение се описват събраните по делото доказателства, цитирани са правните норми, относими към казуса, но липсва правен анализ, липсват правни изводи, липсват мотиви за решаващия извод на съда за законосъобразност на наказателното постановление. Вместо това, в решението се съдържат бланкетни мотиви, които не са отнесени към конкретиката на правния спор и следва да се приравнят на липса на такива.

Също така се изразява становище, че РС – Кърджали не е взел предвид, че в наказателното постановление не е описано кое „друго“ нарушение, съгласно разпоредбата на чл.108а от ЗКНВП, не е изпълнила касаторката.

Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление на директора на РЗИ – Кърджали. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощник.

Ответникът – Директор на Регионална здравна инспекция – Кърджали, не се явява и не се представлява.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 823/ 2023 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил наказателно постановление № 145-1/ 31.08.2023 г., издадено от директор на РЗИ-Кърджали, с което на основание чл. 108а от ЗКНВП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лв. на И. Т. П. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], за извършено нарушение по чл. 30 вр. чл. 3, ал. 2. т. 1 от ЗКНВП. Със същото решение е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗИ-Кърджали.

РС – Кърджали е приел за установено, че И. П., на 16.05.2023 г. в [населено място], без надлежно разрешение по ЗКНВП, е държала високорисково наркотично вещество по смисъла на &1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, включено в Списък I по чл. 3, ал. 2, т. 1 от закона - *** с нетно тегло 0.16 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент *** 37.7 % (тегловни проценти). Според §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП "Наркотично вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. *** представлява наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Р. България, както и съгласно ЗКНВП. Включен е в Списък I по чл, 3. ал. 2, т. 1 от ЗКНВП - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. С оглед на това в чл. 30 от ЗКНВП е въведена и изричната забрана за придобиване и притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл. 3, ал. 2, т. 1 от закона. В случая жалбоподателката е осъществила изпълнителното деяние по чл. 30 от ЗКНВП притежание (държане), тъй като е упражнила фактическа власт върху процесното високорисково наркотично вещество, представляващо ***. За притежанието на наркотичното вещество И. П. не е имала надлежно разрешително, издадено по реда и условията на ЗКНВП. В оспореното решение се съдържат мотиви за липса на нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Обжалваното наказателно постановление е съставено правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от всички доказателства събрани при проведеното разследване по досъдебното производство, на базата на които е издадено и атакуваното постановление.

Решението е правилно.

Не се установяват посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство с дата 23.08.2023 г. заместник-районен прокурор в РП – Кърджали е прекратил досъдебно производство № ***/ *** г. по описа на РУ-Кърджали, с вх.№ ***/ *** г. на РП-Кърджали за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Изпратил е ДП № ***/ *** г. по описа на РУ-Кърджали на директора на РЗИ-Кърджали за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо И. Т. П. за евентуално извършено от нея административно нарушение по чл.108а, във връзка с чл.30 от ЗКНВП.

С оспореното пред РС – Кърджали НП № 1451-1/ 31.08.2023 г. директорът на РЗИ – Кърджали е наложил на И.  П. административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.30, във вр. с чл.3, ал.2,т.1 от ЗКНВП. В НП е посочено, че то се издава, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след получаване на Постановление за прекратяване на досъдебно производство с дата 23.08.2023 г.

Посочената фактическа обстановка правилно е била установена от РС – Кърджали, като изводите за законосъобразност на наказателното постановление на директора на РЗИ – Кърджали са обосновани.

Действително в това наказателно постановление е възпроизведен текста на постановлението за прекратяване на ДП №***/ *** г. по описа на РУ-Кърджали, че на 16.05.2023 г. в [населено място], [жк], [адрес] от И. Т. П. са държани високорискови наркотични вещества – *** 0,16 грама, без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. В посочената като нарушена разпоредба на чл.30 от ЗКНВП, не се съдържа изрична забрана точно за държане на наркотични вещества, но РС – Кърджали правилно е приел, че от приложените към наказателното постановление доказателства по ДП №***/ *** г. по описа на РУ-Кърджали се установява по безспорен начин, че И. [П. е притежавала наркотично вещество *** 0,16 грама, което е от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1. Конкретно, то е в Списък I от Приложение № 1 към чл.3, ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Двете думи „държа“ и „притежавам“ са синоними и са със смисъл „осъществявам фактическа власт“ върху вещ. Както беше посочено, при безспорна доказаност в ДП №***/ *** г. по описа на РУ-Кърджали, че намереното на 16.05.2023 г. наркотично вещество принадлежи и е за лична употреба на И. П., правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност за нарушение на чл.30 от ЗКНВП. Непосочването в НП, че административната санкция е наложена за притежание на наркотичното вещество, при установеното в ДП №***/ *** г. по описа на РУ-Кърджали държане на същото това наркотично вещество, не е довело до невъзможност на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е наказано и да не може да осъществи правото си на защита. Съответно – няма за последица и невъзможност за съда да осъществи контрол за законосъобразност върху наказателното постановление.

От изложеното следва, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение №4/05.01.2024 г. на PC – Кърджали, постановено по а.н.д. №823/2023 г.

Решението е окончателно.