РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 14326
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А Б. Д
като разгледа докладваното от А Б. Д Наказателно дело частен характер №
20241110213339 по описа за 2024 година
Днес, 21.11.2024г., А Д, съдия при Софийски районен съд, НО, 134 състав, и съдия -
докладчик по НЧХД № 13339/2024г., след като се запознах с внесената за разглеждане тъжба
от Р. Д. А. и Т. Н. А. срещу Л. Б. П., по която е образувано НЧХД № 13339/2024г.,
намирам, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на
наказателното производство от частен характер по следните съображения:
Производството е образувано с внесената тъжба, като в същата са изложени твърдения, че:
На 25.04.2024 г. в писмен документ, наименован „жалба“, депозирана пред ЧСИ Н М по
изпълнително дело № 20248410400083/2024 г. е разгласила позорни обстоятелства за нас - Р.
Д. А., ЕГН ********** и Т. Н. А., ЕГН **********, с думите:
„Те са дошли 2010г., за да ми вземат жилището“,
„Единадесет години се съдим, те ме тормозят, защото съм сама.“
„Бяха се похвалили, че са „уредили“ да ми вземат апартамента. Точно по това дело
съдийката ни изпрати на „публична продажба“, защото не дошъл свидетел. Тези, които
издевателстват над възрастни и самотни хора, са садисти!“
„.Има декларация, че ще отдели ток, вода и ще монтира преградни врати. Само тях сложи, ..
аз отделих водата, тока и до сега е на мое име - Те щели да ми казват колко да плащам“.
„Нямали пари да ми плащат разликата, но да отиде в Англия и да си купи джип имаше
пари.“
„Водя дело в градски съд 6168/23 за дължими суми, Вие ще давате пари на измамници, които
ми дължат много пари?“.
„Влизат в моята част и ме крадат безогледно!“.
„Не помагайте на измамници!“,
1
с което г-жа Л. Б. П., ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна
признаците на престъпления против честта, достойнството и доброто име.
След запознаване с материалите по делото съдът намира за установено следното:
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не правомощията си по чл.
250, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик трябва несъмнено да се убеди дали в тъжбата се
твърди, че подсъдимият е извършил престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че с
промените в НПК, в сила от 02.06.2023г. съдията – докладчик разполага с възможността да
прекрати наказателното производство, в случай, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление. Ето защо се изисква оценъчна дейност на съдията - докладчик, която следва
да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен
фактически състав на престъпление по НК. А след това, в случай че формира такъв
положителен извод, съдията-докладчик следва да премине към анализиране на въпроса дали
конкретният възведен в обвинението фактически състав демонстрира такова ниво на
обществена опасност, което да е годно да накърни защитаваните с криминализацията на
престъплението обществени отношения. Естеството на предмета на проверката по чл. 250 от
НПК и в двата й етапа несъмнено включва оценка на твърденията на частния тъжител по
същество (а не на доказателствения материал, който е приложен към тъжбата), доколкото
предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон. Единствено така може да се
постигне предназначението на този вид съдебни правомощия – да се провежда съдебно
следствие само по обвинения за извършени престъпления, които са посочени в НК.
Законодателната идея е ясна и е насочена към оптимизиране на правораздавателната дейност
чрез фокусиране на съдебния процес върху дейността по доказване на обвинения, които, ако
бъдат обосновани, обективно могат да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на който е възложена
проверката на редовността на тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в
тъжбата сочат на извършено престъпление, защото без да направи тази преценка съдът не
може да даде правна квалификация на деянието, а в този тип дела съдът е единственият
субект, който може да определи квалификацията на деянието, вменено на подсъдимия с
тъжбата, и съответно следва да бъде преценено дали изобщо, с оглед правната
квалификация, това деяние представлява престъпление от частен характер.
В контекста на посочените принципни правни положения, този съдебен състав намира, че
описаното в тъжбата деяние не може да бъде основание за ангажиране на наказателната
отговорност на Л. Б. П., тъй като визираните в тъжбата изрази въздигнати като клевета от
частното обвинение не могат да изпълнят състав на престъпление по чл. 147 НК, както от
обективна, така и от субективна страна. За да е съставомерно деянието по чл. 147 следва
2
разпространената информация за определено лице да съдържа позорни обстоятелства, които
са неверни или с нея да се приписва престъпление, което не е извършено.
Съгласно обстоятелствената част на тъжбата, изразите визирани в нея са позорящи за
частните тъжители. Анализирайки същите, обаче се достига до единствения възможен извод,
че тези изрази съставляват общи съждения, мнения, умозаключения и предположения.
Изразите „Единадесет години се съдим, те ме тормозят, защото съм сама.“, „Бяха се
похвалили, че са „уредили“ да ми вземат апартамента. Точно по това дело съдийката ни
изпрати на „публична продажба“, защото не дошъл свидетел. Тези, които издевателстват
над възрастни и самотни хора, са садисти!“, „.Има декларация, че ще отдели ток, вода и
ще монтира преградни врати. Само тях сложи, .. аз отделих водата, тока и до сега е на
мое име - Те щели да ми казват колко да плащам“. , „Нямали пари да ми плащат разликата,
но да отиде в Англия и да си купи джип имаше пари.“, „Водя дело в градски съд 6168/23 за
дължими суми, Вие ще давате пари на измамници, които ми дължат много пари?“.,
„Влизат в моята част и ме крадат безогледно!“., „Не помагайте на измамници!“, са
обективирани в жалба и от П. до ЧСИ Неделчо Митев във връзка с образуваното срещу нея
изпълнително дело и плод на дългогодишните влошени отношения между страните във
връзка с водените помежду им граждански дела. Същите съдържат мнението на П. и
нейното собствено виждане по отношение на развоя на отношенията помежду им във връзка
с процесния имот предмет на спор помежду им. Същата има подобно право, независимо от
критичното отношение. Още повече е житейски оправдано да се приеме, че с оглед
неблагоприятния за нея изход от делото, същата е натоварена с негативизъм към ситуацията,
изразявайки своето виждане за неправилност на постановените съдебно актове и
дългогодишно продължилите съдебни дела.
По съдържание тези изрази не засягат честта и доброто име в обществото на частните
тъжители, а носят единствено личната оценка от възприятията на П. за тях и развоя на
техните отношения. Тази оценка не би могла да бъде потвърдена или отхвърлена от
последваща проверка на фактите, защото е плод на вътрешни преживявания и възприятия на
засегнатите лица.Няма обективни обстоятелства, които да опровергаят или да потвърдят
верността на тези субективни възприятия. Налице са съждения, умозаключения, функция от
правото на свободно изразяване на гражданите. За разлика от фактите и обстоятелствата,
които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и
обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Следователно, те не могат
да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от
престъпление. За разлика от мненията и оценките, каквото представлява съдържанието на
инкриминираната жалба, "позорящите" факти и/или обстоятелства трябва обективно да са
заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи,
ако са неистински, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на
разгласителя им.
В своята практика ВКС приема, че начинът на мислене не може да се криминализира,
тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване (спр. Р № 80-98-II
3
н. о.). Текущата практика на ЕСПЧОС следва прогласената в чл. 10 от ЕКЗПЧОС свобода на
словото и на мнението на индивида (спр., решението по делото Обзървър и Г. срещу
Великобритания; решението по делото Р. срещу България). Практиката на ВС и ВКС не се
отклонява от принципните положения за свободата на изразяване на мнение и строго
разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване лична
позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет на престъплението
клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което
трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно
отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление.
Приложението на тези критерии по тълкуването и прилагането на закона към установените
по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази, не се съдържат твърдение за
позорящи честта и достойнството на тъжителите обстоятелства.
В конкретния случай П. е упражнили права, регламентирани в чл. 39 от Конституцията на РБ
(Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по к. д. № 1/96 г., Решение № 20 от 14.07.1998 г. на
КС на РБ по к. д. № 16/98 г.), свободно да изрази мнението си. Известно е от правната
теория, че разгласяването, на позорно обстоятелство за другиго винаги е една от формите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, защото то засята честта и
доброто име в обществото на адресата на това позорно обстоятелство. Позорното
обстоятелство е част от средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а
не съждение върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е
мисловен продукт. Несъмнено, единствено позорният факт обосновава отрицателни изводи в
обществото за пострадалия, защото води до засягане на обективната му чест и достойнство,
неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за него). Неверността
на този факт макар да не е фактическо обстоятелство от състава на престъплението, трябва
да съпътства деянието, в противен случай то не се наказва, защото верността му винаги
изключва наказуемостта на деянието ( по арг. от чл. 147, ал. 2 НК и чл. 9, ал. 2). Тези основни
положения от правната теория водят до извода и по конкретното дело, че за да е извършено
деянието клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не е оценка, мнение, критика
на факт.
В заключение съдът намира, че в тъжбата, не се съдържа описано деяние, което да покрива
признаците на престъплението клевета, поради което тъжбата не отговаря на изискванията
на закона в нея да е описано извършено престъпление от частен характер , поради което са
налице основание делото да се прекрати на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК
При горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 13339/2024 г. по описа на СРС,
4
НО, 134-ти състав.
Препис от разпореждането да се връчи на ЧТ.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски Градски Съд в 7 дневен срок от
получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5